Р Е Ш Е Н И Е
№
...............
гр.
Кюстендил, 30.09.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание
на
петнадесети септември, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при секретаря Б.ка Янкова,
като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 540 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Производството е
образувано по искова молба, депозирана от „София Комерс Кредит Груп“ АД против Р.И..
В исковата молба
се твърди, че на 31.10.2019 г. страните по делото сключили Договор за
кредит с нотариална заверка на подписите рег. № 10283/31.10.2019г. по описа на
Нотариус с рег. № 586 с РНК с приложими към него Общи условия.
Съгласно договора ищецът се задължил да предостави на
ответницата сума в размер на 11 810,84 евро, или 23 100 лева, които тя
следвало да върне на равни месечни анюитетни вноски в размер на 306,13 евро
всяка, съгласно погасителен план, който бил неразделна част от договора.
Договорената месечна лихва била в размер на 2,45 %. Кредитът бил обезпечен с
договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 94, том II, рег. № 10284,
дело № 233 от 31.10.2019 върху недвижим имот, който бил собственост на Б. И. и
В. С..
Изпълнението на задължението на ищеца да предаде реално
уговорената заемна сума се установявало от приложената към исковата молба
Декларация-разписка с нотариална заверка на подписите.
Твърди се, че поради неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника, ищецът, като заявител в производството по
ч.гр.д. № 1933/2020г. на КРС, на осн. чл. 417, т.3 от ГПК във вр. с чл. 418 от
с.к., се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
сумите, както следва: 2142,91 евро, от които – 139,20 евро – изискуема главница
по 7 бр. месечни анюитетни вноски за периода от 20.03.2020г. до 20.09.2020 г.
вкл. (вноски от 5-та до 11-та по Погасителния план) и 2003,71 евро – изискуема
договорна лихва по 7 бр. анюитетни месечни вноски за периода от 20.03.2020 г.
до 20.09.2020г. вкл. (вноски от 5-та до 11-та по Погасителния план), както и
законна лихва за забава върху главницата и разноски в производството.
Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано
изп.д. № 20207430400573 от описа на ЧСИ Е. Х., с рег. № 743 в КЧСИ. Твърди се,
че И. погасила главницата по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист като
подала възражение по чл. 414 от ГПК само срещу присъдената договорна лихва.
Последното обусловило интереса на ищцовото дружество да предяви иска по
настоящото производство за установяване съществуване на вземането именно за
договорната лихва.
Ето защо се
поддържа искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Р.Б.И.,
с ЕГН: **********, с адрес *** дължи и следва да заплати на „София Комерс
Кредит Груп“ АД, ЕИК: …., със седалище и адрес на управление гр. София,
Столична община, р-н „Изгрев“, ул. „….“, бл. 58, ателие 6 сумата в размер на 2003,71 евро, представляваща изискуема
договорна лихва по 7 бр. месечни анюитетни вноски за периода от 20.03.2020 г.
до 20.09.2020 г. вкл. (вноски от 5-та до 11-та по Погасителния план), дължима
на основание Договор за кредит с нотариална заверка на подписите рег. №
10283/31.10.2019г. по описа на Нотариус с рег. № 586 с РНК, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1933 от описа на КРС за 2020 г.
Претендират се и сторените в производството, а и в
заповедното такова, разноски.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнила
правото си на отговор.
Навежда доводи за допустимост, но неоснователност на
претенцията. Сочи се, че изп.д. № 573 от описа на ЧСИ Е. Х. за 2020 г., по
което била наложена и възбрана на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
41112.504.1163.2.1, било приключено с постановление на съдебния изпълнител от
29.01.2021 г. поради пълно погасяване на задължението по титула (изпълнителен
лист от 10.03.2020г., издаден по ч.гр.д. № 524/2020 г. на КРС).
Ответната страна оспорва чл. 1.1 от процесния договор
като прави възражение за нищожност на
последния в частта за възнаградителната лихва, която била прекомерна, а
и в частта за неустойката по чл. 5.3 от договора съобразно подробно изложени в
тази насока съображения. Неравноправна и поради това нищожна била и клаузата за
заплащане на фиксирания лихвен процент. Сочи се още, че уговорената
възнаградителна лихва надвишавала 3 пъти законната такава съотв. била с два
пъти по-висока от законната лихва (с оглед обезпечеността на процесния кредит).
Това положение било противно на добрите нрави и справедливостта и обуславяло
нищожност на клаузата, в която била уговорена. Отделно, оспорените договорни
клаузи не били индивидуално уговорени, доколкото И. сочи, че подписала
предварително изготвен договор, без възможност на влияе върху съдържанието на
клаузите в него.
На следващо място ответната страна сочи, че в нарушение
на чл. 24, ал. 1 т.8 от ЗКНИП, в процесния договор не бил посочен годишният
лихвен процент. Липсвала и подробна информация за всички разходи, включени в
общите разходи по кредита. Така, поради нарушение на чл. 24, ал. 1, т.8 и 9 от
ЗКНИП, договорът за кредит бил нищожен.
Излагат се и подробни съображения за нищожност, поради
неравноправния й характер, на клаузата на чл. 5.3, изр. 2-ро от Договора, в
частта й по уговорената наказателна неустойка.
Нарушени били и правилата на чл. 9, ал.1, т.1 и ал.2 от
ЗКНИП, поради което се оспорва стандартния европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити, представляващ Приложение № 2 към чл.
6, ал.2, т.3 от с.з.
Формулировката в т.5.2 осигурявала на ищеца
възможност да обяви кредита за
предсрочно изискуем при забава дори на незначителна с оглед интереса на
кредитора част от дължимите главница и/или лихва, което било във вреда на
потребителя и водело до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните. Отделно, чл. 18 от ЗКНИП уреждал правото на кредитора да прекрати
договора при определени условия, а не и да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
В нарушение на чл. 27, ал.4 от ЗКНИП не били определени в
договора ясно и точно дължимите такси и комисиони.
Неравноправна била и постановката на чл. 6.7, изр. 2-ро
от договора.
Поради неоснователността на иска не следвало да се
присъждат и разноски на ищцовата страна.
В съдебно
заседание исковата молба се поддържа, а ответникът я оспорва по изложените
в отговора съображения.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от заверено копие на Договр за кредит от 31.10.2019г., сключен
между страните, ведно с приложимите към него Общи условия за предоставяне на
кредити за недвижими имоти на потребители (листове съответно 6 до 12 и 25 до 38
от делото) е, че ищцовото дружество предоставило на ответника кредит в общ
размер на 11810,84 евро, равняващи се на 23100,00 лв., платим на 120 месечни
вноски при фиксиран лихвен процент от 2,45 % на месец. Уговореният в т. VI, подт. 6.5 от
процесния договор ГПР възлиза на 33,7037% при общо дължима по кредита сума от
36735,60 евро – подт. – 6.6.
Представеният по делото, като Приложение № 1 към процесния договор,
Погасителен план установява падеж на първа погасителна вноска на 20.11.2019г. и
падеж на последна такава – на 20.10.2029г., при размер на всяка една от 306,13
евро.
В
съответствие с предвиденото в т. V от процесния договор и видно от Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 94, том II, рег. № 10284, дело
№ 233 от 2019г. е, че процесният кредит бил обезпечен посредством учредяване на
договорна ипотека върху изрично посочен в нотариалния акт недвижим имот,
собственост на ипотекарните длъжници в режим на съпружеска имуществена общност,
Б.Л.И. и В.С.И..
Декларация
– разписка, надлежно заверена и представена на л. 34 от делото, подписана от
ответника в настоящото, установява получения от нея паричен ресурс от 11810,84
евро, равняващи се на 23100 лв.
Представен е и надлежно заверен Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, представляващ Приложение
№ 2 към чл. 6, ал.2, т.3 от Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребители, ведно с инкорпориран в същия примерен погасителен план.
Видно
от материалите по приложеното ч.гр.д. № 1933/2020 г. на КРС, в полза на
заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед № 260157 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК (въз основа на
Разпореждане за незабавно изпълнение № 260811/26.10.2020г., потвърдено с влязло
в сила Определение от 18.03.2021г., постановено в производството по в. ч. гр.
д. № 79 от описа на КОС за 2021 г.) за сумите, предмет на заявлението и въз
основа на нея изпълнителен лист от 26.10.2020 г. Срещу издадената заповед в
срок било депозирано възражение, като за сумата от 139,20 евро, представляваща
главница по процесния договор, заповедта е обезсилена и производството по
делото - прекратено с влязло в сила
Определение № 260625/29.04.2021г. на КРС, постановено по ч.гр.д. 1933/2020г. В
останалата част – за сумата от 2003,71 евро, е разпоредена процедура по чл.
415, ал.1, т.1 ГПК.
От представеното
заверено копие на Покана за доброволно изпълнение изх. № 12785/23.11.2020г., по
изп.д. 20207430400573 от описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743 е видно, че по вече
образуваното изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 10.03.2020
г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК №
112/10.03.2020г., издадена по ч.гр.д. № 524/2020г. от описа на КРС е
присъединен и дълга на длъжника по изпълнителен лист от 26.10.2020г., издаден
на основание заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК №
260157/26.10.2020г., издадена по ч.гр.д. № 1933/2020г. на КРС.
Представената на л. 56 от делото вноска
бележка за сумата от 1600,00 лв, внесена от ответницата по сметка на ЧСИ Е. Х.
по изп.д. 20207430400573 е с основание „пълно погасяване на дълга по заповед за
незабавно изпълнение № 112/10.03.2020г.“. В тази връзка е представено заверено
копие от съобщение изх. № 1105/29.01.2021г. по изп.д. 20207430400573 от описа
на ЧСИ Е. Х., видно от което на осн. чл. 433, ал.2 от ГПК с Постановление на
съдебния изпълнител от 29.01.2021 г. изп.д. 573/2020г. е приключено поради
пълно погасяване на дълга по титул, представляващ изпълнителен лист от
10.03.2020г., издаден в производството по ч.гр.д. № 524/2020 г. на КРС.
За
изясняване на делото от фактическа страна е приета и съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице М.В.. Същата установява, че по процесния
договор за кредит за периода 20.03.2020г. до 20.09.2020 г. дължимата договорна
лихва възлиза на 2003,71 евро. Общият размер на извършените плащания по дълга
възлиза на 3522,15 лв., от които (по 2052,57 лв. наредител е ЧСИ Е. Х.).
Съгласно предоставените данни от партидата на Договора, претендираните в
производството суми не са погасени. Експертът сочи, че по образуваното пред ЧСИ
Е. Х. изп.д. № 20207430400573 сума в размер на 2052,57 лв. е преведена на
взискателя, а с остатъка са погасени задължения към съдебния изпълнител.
Посочено е, че годишният размер на законната лихва за просрочени парични
задължения е 10 процентни пункта, а годишния процент на разходите по процесния
договор – 33,7037 % (ненадвишаващ 5 пъти размер на законната лихва за
просрочени задължения в левове и чуждестранна валута) като е изяснено, че
последният съдържа месечна лихва от 2,45 % и няма допълнителни такси или
разходи. Посочено е още, че според лихвената статистика на БНБ за месец
декември 2019г. средният ГПР по левовите ипотечни заеми е рокордно нисък – 3.32
на сто, като се понижава с 0.04 процентни пункта спрямо ноември. Към датата на
изготвяне на експертното заключение 11 небанкови институции предлагат ипотечни кредити,
като най-нисък процент е предложението на „Кредит Партнер“ – варненска
небанкова финасова институция. Сочи се още, че общият размер на процесния
кредит възлиза на 36735,60 евро, която сума включва само главница и договорна
лихва.
С протоколно определение
от 09.06.2021г. съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответникът е сключила с ищцовото дружество договор за
кредит на 31.10.2019 г., по силата на който е получила сумата от 11810,84 евро,
с която сума е рефинансирала паричен заем по договор от 12.02.2019г. (последният
представен по делото, ведно с нотариален акт за обезпечаване на вземането
посредством учредяване на ипотека – първа по ред, върху същия недвижим имот –
спр. л. 75 – 80 и л. 69 и 70 от делото).
Не се спори и по това,
че сумата по договора не е възстановена.
Останалите събрани
по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, а част от тях са и
неотносими на правния спор, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
По допустимостта: Предявени са установителни
искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с
предмет установяване съществуването на вземането, заявено
по реда на чл. 417 ГПК, за което е било образувано
ч.гр.д. № 1933/2020 г. на КРС.
При
извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и въз основа на нея изпълнителен лист от 26.10.2020
г. за вземането, част от което е предмет на настоящата искова молба. Заповедта
е връчена на длъжника в рамките на производството по изп. д. № 20207430400573
от описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743, р-н на действие Окръжен съд – Кюстендил, на
03.12.2020г., като в законоустановения за това срок срещу нея е депозирано
възражение. За сумата от 139,20 евро, представляваща главница по процесния
договор, заповедта е обезсилена и производството по делото - прекратено с влязло в сила Определение №
260625/29.04.2021г. на КРС, постановено по ч.гр.д. 1933/2020г. В останалата
част – за сумата от 2003,71 евро, е разпоредена процедура по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство
е предявил настоящия положителен установителен иск. При посочените съображения претенцията е допустима.
По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК
е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението,
за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на пресъдено нещо,
тъй като в случая е подадено възражение от длъжника и последното препятства влизането
й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за
изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен
лист. В случая, доколкото се касае за заповед по чл. 417 от ГПК, изпълнителният
лист е издаден едновременно със заповедта, но отново въз основа на нея, поради
което за надлежното провеждане на изпълнението, е необходимо същата да е влязла
в сила (още повече, че към настоящия момент е налице спиране на изпълнението,
постановено от съда по ч.гр.д. № 1933/2020г. на КРС с влязло в сила Определение
№ 260642/21.12.2020г.).
В случая, не се оспорва обстоятелството, че в хода на
заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК въз основа на документ за търсените суми в
полза на настоящия ищец, като в законоустановения за това срок длъжникът е
подал възражение.
Както вече се посочи за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
съдът с протоколно определение от 09.06.2021г. е
обявил обстоятелството, че ответникът е сключила с ищцовото дружество договор
за кредит на 31.10.2019г., по силата на който е получила сумата от 11810,84
евро, с която сума е рефинансирала паричен заем по договор от 12.02.2019г.
Не е спорно и че претендираната сума не е погасена, което се
установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Спорен е въпросът
относно дължимостта на претенцията от 2003,71 евро, представляваща изискуема
договорна лихва по 7 бр. анюитетни месечни вноски за периода от 20.03.2020г. до
20.09.2020 г. включително.
По този спорен въпрос съдът
намира следното:
Т. I, подт. 1.1 от процесния договор сочи, че
отпуснатата по кредита сума от 11810,84 евро, развнаваща се на 23100 лв., се
олихвява с фиксиран лихвен процент в размер на 2,45 % месечно. По правната си
характеристика договорната лихва е възнаграждение, което длъжникът на пари или
на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. В действителност, както сочи и ищцовата страна, в съдебната практика е
прието, че противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна
лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, какъвто е и
настоящият случай), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава,
надвишаваща двукратния размер на законната лихва - решение № 906/30.12.2004 г.
на ВКС по гр.д. №1106/2003г., ІІ г.о., решение №378/18.05.2006г. на ВКС по
гр.д.№315/2005г., ІІ г.о., решение № 1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр.д.
№5093/2007г., ІІ г.о. и др. В случая обаче, съдът държи сметка, че спрямо
процесния договор, сключен на 31.10.2019г., приложение намират разпоредбите на
Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (Обн., ДВ, бр. 59 от
29.07.2016 г.). Съгласно чл. 29, ал.9 от с.з. годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерски съвет на Република България /годишният процент на
разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
– лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – арг. от чл. 29,
ал.1 ЗКНИП. Съответно, съдът счита, че
възнаградителната лихва е компонент от ГПР и размерът й подлежи на
преценка от кредитодателя, като единственото условие, същата заедно с другите
елементи на ГПР, общо да не надвишава максимално допустимия размер. В случая
ГПР е в размер на 33,7037 %, поради което и клаузата уговаряща го (респ. тази,
уреждаща дължимия върху главницата лихвен процент) не е нищожна, т. к. не
надхвърля размера, предвиден в 29, ал.9 от ЗКНИП (при установен от експерта по
делото размер на законната лихва за просрочени парични задължения от 10
процентни пункта, непроменян през времетраенето на процесния договор). Нещо
повече, в тази връзка и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът цени с доверие, установява, че ГПР съдържа месечна лихва от 2,45 % и няма
допълнителни такси или разходи. В тази връзка не се явява и прекомерен размерът
на уговорената лихва като противоречащ на добрите нрави. Отделно, настоящият
състав намира, че добрите нрави като такива, не могат да дерогират приложението
на правните норми, имащи характер на императивни такива, каквато е нормата на
чл. 29, ал. 9 от ЗКНИП. Тоест, след като договорената възнаградителна лихва
определя размер на ГПР под законовоустановения лимит, то лихвеният процент,
респ. възнаграждението, не нарушава моралните критерии за справедливост. В този
контекст съдът намира за необходимо да отбележи, че правните норми са
производни на моралните, поради това последните са регулатор на отношенията при
липса на законови. Така, съдът споделя и релевираното от ищеца в становище вх.
№ 272060/08.06.2021г. възражение, съгласно което противното разбиране би довело
до извод за изначално противоречие на имеративната норма на чл. 29, ал.9 от
ЗКНИП с добрите нрави, обричащо нищожността й ab
initio. Но
дори да се приеме, че клаузата на т. 1. 1. от договора, касаеща възнаградителната
лихва и на т. 6. 5. относно ГПР, са нищожни, следва да се приложи правилото на чл.
29, ал. 11 във вр. с ал.
10 от ЗКНИП, а не да бъде освободен потребителят изцяло от задължението за
заплащане на същата. Респ, дори и при констатирана нищожност на клаузата,
уреждаща договорната лихва на осн. чл.
29, ал. 10 от ЗКНИП, ал. 11 от същия не освобождава длъжника изцяло от
заплащането на тази лихва, а повелява лихвите над прага на размера установен в
ал. 9 да се удържат от следващи плащания. По същите мотиви се налага изводът,
че не е налице някоя от хипотезите на чл.
143, ал. 1, т. 1 – 19
от Закона за защита на потребителите, тъй като клаузите не създават
възможност за облагодетелстване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя
и това да го постави в по – неравностойно имуществено положение.
По
релевираното възражение, че договорните клаузи не са индивидуално уговорени, съдът
намира същото за неоснователно. При въведено подобно възражение, тежестта да
установи противното е на ищцовото дружество, което посредством ангажираните в
процеса доказателства, успя да го стори. Така, доказаха се предходни кредитни
взаимоотношение между страните, при различни условия (дори по-неблагоприятни, с
оглед уговорения по-висок размер на дължимата по правоотношението договорна
лихва, при това същото изцяло погасено от ответницата) спр. л. 96 до 111 от
делото. Отделно в т. VI, подт. 6.10 се сочи,
че с подписването на договора потребителят е декларирал, че се е запознал с
проекта за същия преди повече от 14 дни, което е дало възможност, в темпорално
отношение, на ответната страна, да се запознае със съдържанието му, да прецени
икономическите последици от сключването му, евентуално да влияе на съдържанието
му, като формира мнение, респ. волеизявление да влезе в договорна обвързаност с
ищеца, което е и сторил. Поради това и възраженията в противната на изложената
насока останаха недоказани и се явяват неоснователни.
Неоснователни са и доводите за
нарушение на чл. 24, ал. 1 т.8, 9 от ЗКНИП, доколкото в процесния договор не
бил посочен годишният лихвен процент, както и че липсвала подробна информация
за всички разходи, включени в общите разходи по кредита. Преди всичко
законодателят, в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т.8 от ЗКНИП не поставя
изискване приложимия по договора лихвен процент да е представен на годишна
база. Изискване е налице единствено досежно това да се отбележи дали същият е фиксиран
или променлив, респ. комбинация от двата вида, което видно от т.1.1 от договора
ищцовото дружество е изпълнило. Неоснователно е и твърдението за липса на
подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита.
Както установи и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, ГПР съдържа
месечна лихва в размер на 2.45 % като няма допълнителни такси или разходи, за
които съответно да се съдържа подробна информация в договора.
На следващо място, в действителност
по делото е приложено заверено копие от съобщение изх. №
1105/29.01.2021г. по изп.д. 20207430400573 от описа на ЧСИ Е. Х., видно от
което на осн. чл. 433, ал.2 от ГПК с Постановление на съдебния изпълнител от
29.01.2021 г. изп.д. 573/2020г. е приключено поради пълно погасяване на дълга,
но само и единствено по титул, представляващ изпълнителен лист от 10.03.2020г.,
издаден в производството по ч.гр.д. № 524/2020 г. на КРС. Тоест, липсва
приключване на изпълнителното дело по присъединения дълг, имащ за свой
изпълнителен титул изпълнителен лист от 26.10.2020г., издаден въз основа на
заповед № 260157/26.10.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 1933/2020г. на КРС. Поради това, приложеното
писмено доказателство в изложения смисъл се явява ирелевантно за дължимостта на
дълга по настоящото производство.
Всичко изложено до тук обосновава основателност на релевираната
претенция, като останалите наведени от ответната страна доводи за
неоснователност на същата, съдът не обсъжда поради липса на връзка с предмета
на доказване, съотв. неотносимостта им към настоящия спор (в т.ч. възраженията
за нищожност на клаузата за неустойка, каквото не се претендира за дължима,
възраженията, касателно таксите и разноските по кредита, каквито, извън
уговорения лихвен процент, се установи, че не са начислявани, досежно въпроса
за предсрочната изискуемост на кредитното задължение, от която потестативна
възможност да измени договора в сочения темпорален контекст, ищцовата страна не
се е възползвала и пр.).
Досежно размера на претенцията, съдът отново взема
предвид изложеното от специалиста в областта, който установява такъв, идентичен
на претендирания от 2003,71 евро. Поради това претенцията на ищцовото дружество
ще бъде уважена в цялост.
По разноските: С оглед изхода от спора и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК разноски се следват единствено на ищеца, като
доказателства за сторени такива са представени на л. 5, 40 и 203 от делото,
съотв. за заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение, както и депозит
за вещо лице и възлиза на сума в общ размер на 834,38 лв.
Доколкото
исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в
заповедта за изпълнение издадена в предходно заповедно производство, вкл. и
разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12
от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ищеца също се следват такива в
размер на 83,83 лв. държавна такса и 452,40 лв.
адвокатско възнаграждение. За прецизност съдът ще посочи, че дължимият размер
на разноските в произовдството по ч.гр.д. № 1933/2020г. на КРС е именно
определеният от настоящия състав такъв, доколкото независимо, че главницата от
139,20 евро е погасена, то това е станало в срока за доброволно изпълнение,
поради което все пак длъжникът с поведението си е станал причина за завеждане
на делото. Това обсновава и необходимост същият да поеме тежестта на дължимите
в производството разноски в пълен размер.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Р.Б.И., с ЕГН: **********,
с адрес *** ДЪЛЖИ И СЛЕДВА ДА ЗАПЛАТИ на „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК: …..,
със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, р-н „Изгрев“, ул.
„…..“, бл. 58, ателие 6 сумата в размер на 2003,71
евро (две хиляди и три евро и седемдесет и един евроцента), представляваща
изискуема договорна лихва по 7 бр. месечни анюитетни вноски за периода от
20.03.2020 г. до 20.09.2020 г. вкл. (вноски от 5-та до 11-та по Погасителния
план), дължима на основание Договор за кредит с нотариална заверка на подписите
рег. № 10283/31.10.2019г. по описа на Нотариус с рег. № 586 с РНК, за която
сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение
по ч.гр.д. № 1933 от описа на КРС за 2020 г.
ОСЪЖДА Р.Б.И., с ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „София Комерс
Кредит Груп“ АД, ЕИК: …, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична
община, р-н „Изгрев“, ул. „…“, бл. 58, ателие 6, сумата в размер на 834,38 лв. (осемстотин
тридесет и четири лева и тридесет и осем стотинки), представляваща сторените
деловодни разноски в настоящото производство, както и 536,23 лв. (петстотин тридесет и шест лева и двадесет и три
стотинки), за сторени разноски в хода на производството по ч.гр. д. № 1933/2020
г.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил, с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Препис от настоящия съдебен акт да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизането на решението в законна
сила препис от него да се изпрати на заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Кюстендил______________