О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е №260151
гр. Пловдив 17.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански
състав в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Андреева
ЧЛЕНОВЕ:
Пламен Чакалов
Бранимир Василев
като
разгледа докладваното от съдия Чакалов ч. гр. д. № 1516/2020г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е Определение № 5249/29.05.2020г. на Пловдивския
районен съд, VІІІ-ми гр. с. постановено по ч. гр. д. № 3014/20г., с
което се връща заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
вх. № 13771/24.02.2020г. и се прекратява производството по делото.
Частният
жалбоподател „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, район „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4 моли съда да отмени обжалваното определние по
съображения изложени в жалбата.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
В
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
заявителят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД в качеството си на цесионер по
договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017г. претендира процесните суми
от длъжника.
С
Разпореждане № 18708/25.02.2020г. заявлението е оставено без движение до
представяне на преписи от договора за цесия и заместване в дълг от 01.07.17г. и
рамковите договори за прехвърляне на парични задължения и съответното
приложение. Понеже заявителят не е представил посочените документи районният
съд е приел, че нередовностите на заявлението не са отстранени и е върнал
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Този
извод на първоинстанционния съд е неправилен.
Претендира
се вземане по потребителски кредит и се твърди, че вземането на кредитора е
прехвърлено на заявителя с договор за цесия, от който той извлича правата си
предвид разпоредбите на чл. 99 и чл. 100 от ЗЗД. Следователно налице е премяна
в страните по облигационното правоотношение. Тази промяна обаче, както и
осъществяването на хипотезата по чл. 99, ал.3 от ЗЗД остават извън обхвата на
нормата на чл. 410, ал.3 от ГПК, понеже представянето на договора, сключен с
потребител е необходимо с оглед преценка дали е налице неравноправна клауза, а
договора за цесия няма отношение към установяване съществуването на
неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит.
Ето
защо непредставянето на договора за цесия и заместване в дълг не е нередовност,
подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК.
Изложеното
налага отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на
първоинстанционния съд за произнасяне по същество на заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 ГПК.
Воден
от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 5249/29.05.2020г.
на Пловдивския районен съд, VІІІ-ти гр. с. постановено по ч. гр. д.
№ 3014/20г., с което се връща заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК вх. № 13771/24.02.2020г. и се прекратява производството по
делото и ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд, VІІІ-ми гр. с. за произнасяне по същество на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. №
13771/24.02.2020г. подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.