РЕШЕНИЕ
№1582
гр. Пловдив, 24.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на единадесети юни, през две хиляди и двадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня
Петкова и с участието на прокурор при ОП
– Пловдив Росен Каменов, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 3148 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба от Ц.Д.А.
с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника ѝ адв. Д., срещу Главна
Дирекция „Гранична полиция“ - гр. София. С исковата молба, както и с
уточняваща я допълнителна молба, депозирана във връзка с дадени указания на
съда с разпореждане, а така също и в молба –становище, депозирана за първото
съдебно заседание и с устно допълнение и уточнение на исковите претенции,
направено в същото заседание, чрез пълномощника адв. П., се предявяват иск за
осъждане на ответната страна да заплати на ищцата имуществени вреди в размер на
90 000 лева, а така също и иск за неимуществени вреди – болки и страдания
в размер на 30 000 лева. Вредите ищцата претендира да са ѝ причинени
от незаконосъобразна Заповед № УРИ4536з-515/25.09.2017 г., издадена от Началник
ГПУ Свиленград, в резултат на която лек автомобил марка „БМВ“ модел „535Д“ с
рег.№ ***, рама № ***, двигател № ***, закупен
от ищцата А. и регистриран на нейно име, е бил предаден на трето лице на
основание чл.84 от ЗМВР. Твърди се, вредите, настъпили за ищцата, да са пряка и
непосредствена последица от посочената незаконосъобразна заповед. Имуществените вреди се сочи да съставляват пазарната стойност на въпросния
автомобил към датата на издаване на незаконосъобразната заповед, а като
неимуществени щети са формулирани нравствени, силно емоционални психически и
психологически терзания, изживян стрес, от който ищцата не е имала апетит,
появили са се проблеми със съня, тялото ѝ драстично е отслабнало, била е
диагностицирана със смесено тревожно-депресивно разстройство, по повод на което
е посещавала психиатър и е предприела медикаментозна терапия. За времето, през
което е била лишена от достъп до автомобила си, се твърди ищцата да е била
лишена от общочовешки права и ценности – право на свободно придвижване, право
на справедлив процес, право на добра администрация. Твърди се още и че ищцата
търпи неимуществените вреди от момента, в който е предала автомобила си на органите
на „Гранична полиция“, включително и до момента на провеждане на първото
съдебно заседание по настоящото дело – 09.12.2019 г. Обезщетенията за
имуществени, както и за неимуществени вреди, се претендират ведно със законна
лихва върху тях от датата на влизане в сила на решение по адм. дело № 1134/2017
г. на Административен съд - Хасково по отмяната на незаконосъобразната Заповед
№ УРИ4536з-515/25.09.2017 г. на Началник
ГПУ Свиленград, а именно 13.09.2018 г. до окончателното им изплащане. В съдебно
заседание, чрез пълномощника си адв. П., ищцата поддържа така предявените
искови претенции, като моли същите да бъдат уважени изцяло. Претендират се
направените по делото разноски по представен списък. В писмена защита,
депозирана от пълномощника адв. Д., се излагат съображения относно това, че по
делото не са налице писмени доказателства, които да сочат, че друго лице, а не
ищцата А., е собственик на процесния автомобил „БМВ“. Сочи се, че при
тази хипотеза следвало органите на Гранична полиция да върнат на ищцата лекия
автомобил, но въпреки това, автомобилът е бил предаден въз основа на отменената
заповед на трето лице и така следите му се били изгубили. Твърди се, че
претърпените имуществени вреди от ищцата се равняват на пазарната стойност на
автомобила, а не на стойността на неговото закупуване, доколкото при
придобиването му имуществото на ищцата се увеличава с пазарната стойност на
актива. Поради това е посочено, че А. е понесла материални щети в размер на
86 730 лева, съставляващи стойността на автомобила, съгласно приетата по
делото експертиза. По отношение на
неимуществените щети в писмената защита се застъпва тезата, че от разпита на
свидетелите по делото и писмените доказателства е установено, че ищцата е
започнала да изпитва негативните психически преживявания от момента на
предаване на автомобила ѝ и последващото издаване на незаконосъобразната
заповед, съответно предаването на автомобила на трето лице- несобственик.
Твърди се, че е доказан размерът на имуществените и неимуществени вреди, както
и причинната връзка между действията по изземване на автомобила и отменения
незаконосъобразен акт и претърпените от ищцата вреди.
Ответникът ГД „Гранична полиция“- София, чрез процесуалния си представител
главен юрисконсулт Георгиева, депозира писмен отговор по исковата молба, като
моли същата да се отхвърли като необоснована и недоказана, предвид липсата на
незаконосъобразни действия от страна на органите на ГПУ Свиленград. Твърди се
също така, че претендираните имуществени вреди в размер на 90 000 лева не
съответстват на действително претърпени такива, доколкото ищцата е придобила
въпросния автомобил за сумата от 2000 лева. Посочено е, че при наличие на спор
между две лица, претендиращи вещни права върху една и съща вещ, то същият е
такъв извън административното производство и следва да бъде уреден по
съответния процесуален ред и съобразно правното естество на претенциите. Прави
се искане в полза на ответника да се присъдят разноски, съразмерно отхвърлената
част от иска, включващи и юрисконсултско възнаграждение.
Задължително участващият по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор от ОП
Пловдив изразява становище за неоснователност на исковите претенции и моли
същите да се отхвърлят. Сочи се, че претенциите си ищцата е следвало да насочи
съм страната, подала сигнала за издирване на автомобила в ШИС, въз основа на
който същият е бил предаден, като не е налице причинно-следствена връзка между
вредите и отменената заповед на Началник на ГПУ Свиленград, доколкото от
органите на Гранична полиция е било изпълнено задължение съобразно със
Шенгенското споразумение.
Пловдивският
административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим. С оглед на
съдържанието на исковите претенции, се касае до иск с правно основание по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение
за имуществени, както и такъв за неимуществени вреди, за които се твърди да са
претърпени от ищцата в резултат от незаконосъобразен акт на държавен орган при
изпълнение на административна дейност, а именно въпросната Заповед
УРИ4536з-515/25.09.2017 г. на Началник
ГПУ Свиленград. Съгласно чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс. Този общ ред на ЗОДОВ е допълнен
от разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, като съгласно чл.204, ал.1 от АПК, за допустимостта
на иска е необходимо да е налице предхождаща отмяна на административния акт по
съответния ред. В случая и двете искови претенции, предмет на разглеждане по
делото, са изрично основани именно на отмяната на Заповед
УРИ4536з-515/25.09.2017 г. на Началник
ГПУ Свиленград по предвидения за
това съдебен ред с Решение № 645 от 06.08.2018 г. на Административен съд
Хасково, постановено по адм. дело № 1134/2017 г. по описа на същия съд, като и
законната лихва върху сумите на претендираните обезщетения се претендира от
датата на влизане в сила на това съдебно решение – 13.09.2018 г.
Искът
е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят
обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същият
е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател
на посочената заповед, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли
вреди за ищцата, е Началник ГПУ Свиленград. Съгласно чл.7, ал.5 от Правилника за устройството и
дейността на МВР, териториалните звена на ГДГП са Регионалните дирекции
„Гранична полиция“ (РДГП), в които могат да се създават гранични полицейски
управления (ГПУ). ГПУ – Свиленград е управление към РДГП – Елхово, което е
териториална структура на Главна дирекция „Гранична полиция“. Съгласно чл.37, ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР), Главните дирекции са основни структури на МВР, а съгласно ал.2
на същия член – главните
дирекции на МВР са юридически лица. Следователно и
доколкото ГДГП е юридическо лице,
съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, то доколкото издателят на отменената като
незаконосъобразна заповед е част от административната структура на това
юридическо лице, правилно искът е насочен именно срещу Главна дирекция Гранична
полиция София.
По същество съдът намира, че исковата претенция за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди се явява неоснователна, а искът за
неимуществени такива – частично основателен.
От приетите по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните
свидетели, както и приетите експертизи се установява следното от фактическа
страна:
С договор за
покупко-продажба от 27.02.2017 г. с продавачи Иван Радков и Юлияна Величкова и
купувач ищцата Ц.А. същата закупила лек автомобил марка „БМВ“, модел „535Д“ с
рег.№ ***, рама № ***, двигател № ***, като в договора била
посочена продажна цена от 2000 лева, независимо, че в действителност стойността
на автомобила многократно надхвърляла посочената сума, съставляваща
застрахователната стойност на автомобила. А. регистрирала на свое име така
закупеният автомобил с рег. № ***още на 27.02.2017 г., за което ѝ било
издадено свидетелство за регистрация в качеството ѝ на собственик от
Сектор „ПП“ при ОД МВР Пловдив, като с този номер тя започнала да го ползва по
предназначение. На 12.07.2017 г. същият този автомобил, индивидуализиран като
марка, модел, цвят, номер на рама и двигател, бил заложен за издирване в НШИС
със страна подала сигнала Великобритания, с шенгенски идентификационен номер GB P170000228269 0000 0 и с основание „открадната,
незаконно присвоена, изгубена вещ“. На 09.08.2017 г. ищцата А., заедно с бившия
си съпруг свидетеля А., пътували с въпросния автомобил БМВ, като имали
намерение да напуснат страната. При извършена проверка на ГКПП „Капитан
Андреево“ било установено съвпадение ХИТ, съгласно Конвенцията за прилагане на
споразумението от Шенген по отношение на автомобила,
който се издирвал, поради което и ищцата била поканена да го предаде доброволно
на основание чл.84, ал.2 от ЗМВР. Същата предала автомобила „БМВ“ с рег. № ***
на служител на ГКПП „Капитан Андреево“, за което на 09.08.2017 г. бил съставен
протокол за доброволно предаване. Автомобилът бил представен за съхранение в
ГПУ Свиленград. С надлежен формуляр №38б – рег.№ УРИ 4536р-18479/09.08.2017 г. било
информирано националното бюро СИРЕНЕ (Supplementary
Information Request at the National Entries) при Дирекция
международно оперативно сътрудничество за установяване на съвпадение на
издирвана вещ. От ДМОС при МВР било изпратено писмо рег.№ А-25248/07.09.2017 г. до Началника на ГКПП Капитан
Андреево относно обявен за международно издирване от Великобритания автомобил
BMW 535D M SPORT AITO, с рама
№ ***. В писмото било
изрично посочено, че националното
бюро СИРЕНЕ при ДМОС е уведомило бюро СИРЕНЕ – Великобритания за установяването
на горепосочения автомобил в България, както и че ако в срок до 60 дни не
постъпи молба за правна помощ или изрично искане за връщане на вещта от
компетентните британски власти, вещта ще бъде върната на лицето, от което е
приета или иззета, освен ако не е необходима за целите на наказателно
производство съгласно българския НПК. Изложено било още, че в отговор в бюро
СИРЕНЕ при ДМОС било получено съобщение от бюро СИРЕНЕ - Великобритания, с
което се уведомяват българските власти, че собственик на процесното МПС е фирма
ALPHABET GB LTD 037886. С Писмо
рег.№ А-25915/14.09.2017 г. от ДМОС отново до Началника на ГКПП Капитан Андреево било посочено, че в
Сектор СИРЕНЕ – ДМОС е получено ново съобщение от СИРЕНЕ – Великобритания, относно
това, че собственикът на процесния автомобил фирма ALPHABET GB LTD 037886 е
упълномощил компания TONY CLARKE, LEGATE GROUP LIMITED, за репатрирането на
автомобила, която от своя страна е преупълномощила К.И.К.,
представител на „Плам“ ЕООД гр. Добрич. До Началника на ГУП – Свиленград на
05.09.2017 г. било отправено искане, изходящо от „Плам“ ЕООД, за предаване на
въпросното МПС, ведно с приложени пълномощни. Със Заповед № УРИ 4536з-515/25.09.2017
г. Началник на ГПУ Свиленград разпоредил
връщане на процесния автомобил на К.И.К., представител на „Плам“ ЕООД, във
връзка с което на същата дата бил съставен протокол за връщане на вещ, иззета по чл.84, ал.1 от ЗМВР и автомобилът
бил фактически предоставен на К.К.. С Писмо рег.№ 4536Р-23224/26.09.2017 г. Началникът
на ГПУ Свиленград уведомил Директора на ДМОС - Бюро СИРЕНЕ, че процесният
автомобил ще бъде репатриран от К.И.К., представител на „Плам“ ЕООД. С
приемо-предавателен протокол от 20.10.2017 г. на ищцата А. били предадени от
служител на ГПУ Свиленград двете български регистрационни табели на автомобила
и тогава тя разбрала за заповедта за предоставяне на автомобила на трето лице. На
същата дата ищцата депозирала жалба против Заповед №
УРИ 4536з-515/25.09.2017 г. на Началника на ГПУ Свиленград пред Административен
съд Хасково. По жалбата било образувано административно дело № 1134/2017 г. по
описа на съда, по което с определение от 23.11.2017 г. жалбата била оставена
без разглеждане, а производството като недопустимо било прекратено поради липса
на правен интерес на основание чл.159, т.4 от АПК. Ищцата обжалвала
определението, като с Определение № 4012/28.03.2018 г. по адм. дело № 2298/2018
г. ВАС отменил прекратителното определение и върнал
делото на Административен съд Хасково за продължаване на съдопроизводствените
действия, като посочил в определението си, че издадената на основание чл.84,
ал.8 от ЗМВР Заповед на Началника на ГПУ Свиленград , с която било разпоредено предаването на автомобила, безспорно
застрашавало права и законни интереси на ищцата като добросъвестен приобретател
на автомобила и тя разполагала с право на жалба. След провеждане на съдебно
дирене по адм.дело № 1134/2017 г. с решение №
645/06.08.2018 г. Административен съд Хасково постановил отмяна на обжалваната
Заповед № УРИ 4536з-515/25.09.2017 г. на Началника на ГПУ Свиленград, като
отчел в решението си, че същата е издадена в противоречие с изискванията за
форма, а така също и без данни за подаден надлежен формуляр от страна на
Великобритания, изрично съдържащ искане за връщане на автомобила в страната,
въвела сигнала за издирване. Освен това, съдът констатирал и че обжалваният
пред него акт бил постановен в нарушение на чл.35 от АПК, без ищцата да е била
уведомена за стартиралата процедура по издаване на акт с такова съдържание. По
същото административно дело с определение от 10.04.2018 г. съдът оставил без
разглеждане съдържащото се в жалбата срещу въпросната заповед изрично искане за
спиране предварителното изпълнението на заповедта, като това определение било
потвърдено от ВАС с определение от 22.05.2018 г., постановено по адм. дело №
6115/2018 г. с основание, че по
отношение на заповедта не е с допуснато предварително изпълнение, а освен това,
липсва правен интерес по отношение претенцията за спиране, тъй като оспореният
акт е изпълнен доброволно. Решението на Административен съд Хасково по адм. дело
№ 1134/2017 г. не било обжалвано и влязло в законна сила на 13.09.2018 г.
Междувременно, във връзка със закупуването
на автомобила БМВ, който впоследствие бил въведен за издирване в ШИС от страна
на Великобритания, било образувано и наказателно досъдебно производство №
42/2018 г. за престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр.
с чл.209, ал.1 от НК с пострадал от деянието ищцата Ц.А., по което тя, както и
бившият ѝ съпруг свидетелят А., били разпитвани в качеството на
свидетели.
Още в момента на доброволното предаване на
автомобила на ГКПП „Капитан Андреево“ ищцата А. много се уплашила и притеснила
от факта, че автомобилът е обявен за издирване и че ще следва да остане на
съхранение при органите на Гранична полиция, като и след този момент продължила
да изпитва негативни емоции поради изключително неприятното положение, в което
изпаднала на границата и несигурността от развитието на ситуацията. Ищцата
станала тревожна, започнала да има периодично нарушения на съня и апетита,
когато ставало дума за автомобила се разстройвала, ставала плачлива и
проявявала външно емоциите си. Във връзка с оплакванията ѝ ищцата
посетила психиатър за пръв път на 23.10.2017 г., а именно свидетелката д-р И.,
която констатирала оплаквания от нарушен сън и апетит, сърцебиене, тревожност,
като поставила диагноза F41.2 „Смесено тревожно-депресивно
разстройство“ и изписала терапия с подходящи медикаменти. Ищцата започнала да
провежда изписаното ѝ медикаментозно лечение. Последвали периодични
посещения при същия психиатър, регистрирани през 2017 г., както и през 2018 г.,
когато било отбелязано и подобрение в състоянието на ищцата. По повод на
участието на ищцата в досъдебното производство било констатирано от лекуващия
ѝ психиатър ново влошаване в състоянието през месец юни 2018 г., като
били регистрирани панически атаки и персистиращи
симптоми на тревожност. През цялата 2019 г. не било осъществено проследяване на
състоянието на ищцата от психиатър, като същата посетила лекаря си през януари
2020 г., вече след образуване на настоящото дело, когато била поставена същата
диагноза и била продължена медикаментозната терапия на ищцата, предвид
установеното персистиране на симптомите на
тревожност, безсъние, спад на енергията. Междувременно ищцата си закупила нов
автомобил на свое име, с който се придвижвала, но предпочитала да го шофира
бившият ѝ съпруг свидетелят А., а не тя самата.
Така установеното от фактическа страна
съдът намира за установено на базата на събраните по делото писмени
доказателства, неоспорени от страните по делото, включително и тези, приложени
към приобщените административни дела, както и свидетелските показания на
свидетелите А. и И., а така също и заключенията на приетите по делото оценъчна
и съдебно-психиатрична експертизи. Що се касае до постъпилото след приключване
на съдебното дирене писмено доказателство, съставляващо твърде забавен във
времето отговор от РП - Пловдив по отношение на допуснато по искане на
ответника запитване относно досъдебно производство, то съдът не го ползва при
постановяване на решението си, доколкото страните не са имали възможност да
изразят становище по постъпилото уведомление от РП Пловдив и съдът не го е
приел изрично като доказателство по делото, като е счел за ненужно връщането на
делото в съдебно заседание за произнасяне по този отговор, доколкото в кориците
на присъединеното административно дело на Административен съд Хасково е налице
друго писмено доказателство /л.172 от адм. дело 1134/2017 г./, от което се
черпи достатъчна информация за характера и предмета на досъдебното производство
и поради това делото не остава неизяснено досежно тези въпроси. Показанията на
свидетелите съдът кредитира в по-голямата им част, като съобразява
съответствието им с приетите писмени доказателства. Все пак, при оценката на
гласните доказателства, съдът взе предвид обстоятелството, че свидетелят А. е
бивш съпруг на ищцата и както става ясно от самите му показания, поддържа
близки ежедневни взаимоотношения със същата, управлява новозакупеният
ѝ автомобил и я съпровожда почти навсякъде, поради което и с оглед и на
съдържанието на показанията му личи известна заинтересованост от изхода на
настоящото производство, поради което и съдът разглежда тези показания
критично. Показанията на свидетелката И. съдът възприема като дадени
добросъвестно и логични, както и съответни на писмените доказателства по
делото. По отношение на обясненията, дадени от ищцата по въпросите, поставени
от ответника на основание чл.176 от ГПК, не се установяват хипотезите на чл.176, ал.3 от
ГПК, тъй като ищцата се е явила в съдебно заседание и е дала ясни отговори на
въпросите, същата не е и посочила неизгодни за себе си факти, които да могат да
се ползват от съда.
От заключението на приетата по делото
оценъчна експертиза се установява, че средната пазарна цена на автомобила БМВ,
модел 535Д, произведен 2015 г. към
датата на доброволното му предаване 09.08.2017 г. възлиза на 86 730 лева.
Вещото лице, изготвило експертизата, е дало пояснения в съдебно заседание
относно това, че и към датата на издаване на процесната незаконосъобразна
заповед от 25.09.2017 г. промяна в размера на средната пазарна цена на такъв
автомобил не би имало.
От заключението на съдебно-психиатричната
експертиза се установява, че при ищцата е налице смесено тревожно хиподепресивно разстройство с периоди на соматизация, но същата е психично здрава, като терапията
ѝ е била уточнена и е довела до овладяване на състоянието ѝ.
Установено е, че след доброволното предаване на автомобила ѝ от
09.08.2017 г. за ищцата е последвал продължителен период на неудоволствени
преживявания с негативен емоционален нюанс, които са повлиявали емоционалното
ѝ състояние, но психичното състояние на ищцата не е излизало извън
рамките на ситуативнто обусловено тревожно състояние,
което само по себе си не съставлява психично заболяване в тесния смисъл на
думата, а установената тревожност е била в рамките на смесено тревожно-
депресивно разстройство и към момента на експертното изследване ищцата се е
върнала към нормалния си ритъм на живот. С оглед допълнителните разяснения на
вещото лице, изготвило СПЕ, дадени в съдебно заседание, се установява също така
и че към момента на диагностициране за пръв път на състоянието на ищцата от
лекуващия ѝ психиатър не е била верифицирана в медицинските документи
конкретна причинно-следствена връзка между дадено събитие и състоянието на
ищцата, както и че липсва усложняване на нейното състояние като тежка депресия,
а не са и налице и прояви на разстройство на адаптацията.
Съдът кредитира
заключенията и на двете приети експертизи, като намира същите за обективно и
задълбочено изготвени с необходимите професионален опит и знания. Оспорването
на СПЕ от страна на пълномощника на ищцата не се възприема като основателно от
съда, доколкото е видно, че експертизата е изготвена при съобразяване на
събраните по делото медицински документи за ищцата, както и най-вече след
провеждане и на личен преглед. Фактически от съдържанието на изявлението на
пълномощника на ищцата е видно, че заключението на СПЕ се оспорва понеже е
налице несъгласие с изводите на вещото лице, че ищцата е здрава, а същата била
вземала медикаменти и поради това според пълномощника нямало как да се определи
като здраво лице. Следва да се има предвид, че вещото лице д-р К. изрично е
посочила в експертното си заключение, че ищцата А. е психично здрава поради
факта, че смесеното тревожно - депресивно разстройство, което е било диагностицирано
и от личния ѝ психиатър и в която връзка не е налице каквото и да било
разминаване в дадената оценка на психичното състояние на А. от свидетелката д-р
И. и от вещото лице д-р К., не съставлява психично заболяване в тесния смисъл
на думата. Посоченото е в пълно съответствие с класификацията на болестите по
МКБ10, където въпросното смесено тревожно-депресивно разстройство е
класифицирано като невротично заболяване, а не е в раздел психични
разстройства. Впрочем, в исковата молба
не се и твърди ищцата да е развила симптоми на психично заболяване в тесния
смисъл на думата, поради което и направеното от страна на пълномощника на
ищцата оспорване на заключението на СПЕ на това именно основание се явява
практически ненужно, доколкото ищцата и не прави искане за признаване от съда на такива по съществото им факти. Не
е и налице противоречие в установената диагноза по отношение на ищцата А. от
страна на личния ѝ психиатър и свидетел по делото д-р И., обективирано в
издадените от нея амбулаторни листове и това, което е приело в експертизата си
вещото лице д-р К., поради което посоченото оспорване се явява напълно
неоснователно.
С оглед на така
приетото от фактическа страна и на базата на така анализираните от съда
доказателства, от правна страна настоящият съдебен състав намери следното:
За да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е
необходимо да са налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно:
да има причинена вреда - имуществена или неимуществена; да съществува
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието
да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите
на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По отношение на претенцията за имуществени
вреди, в случая, както се посочи, действително е установена по делото
наличната отмяна на издаден при изпълнение на административна дейност акт –
въпросната Заповед № УРИ
4536з-515/25.09.2017 г. на Началника на ГПУ Свиленград -като незаконосъобразен. Същевременно се установява и категорично, че
посочената заповед, сдържаща разпореждане с предадения доброволно от ищцата лек
автомобил в полза на трето лице, което практически с оглед на конкретиката на
случая е с правно основание по чл.87, ал.8 от ЗМВР, е била и изпълнена на
датата на нейното издаване 25.09.2017 г., когато автомобилът, за който ищцата
притежава документ за собственост, е бил предаден на посоченото в заповедта
трето лице.
За да се прецени обстоятелството
дали в резултат от тази заповед, която впоследствие е обявена за
незаконосъобразна и отменена с влязъл в сила съдебен акт в действителност са
настъпили вреди за ищцата като пряка и непосредствена последица от този
незаконосъобразен акт, следва да се съобрази особения характер на производството
по чл.84 от ЗМВР. Съгласно Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, когато данни за откраднато МПС се въведат в ШИС или
информационните фондове на Интерпол, това поражда задължение за компетентните
власти на страната, на чиято територия са издирените вещи, да предприемат
необходимите мерки за тяхното предаване на държавата, която ги издирва.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗМВР, въз основа на която е съставен и
протоколът за предаване на автомобила от страна на ищцата на 09.08.2017 г.,
лицето, в което се намира издирваната вещ се поканя да я предаде доброволно, а
според чл.84, ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да изземат временно вещ,
ако има сигнал за издирването ѝ в ШИС или информационните фондове на
Интерпол. Според чл.84, ал.3 от ЗМВР едва при отказ на лицето да предаде
доброволно вещта, то тя се изземва, за което се съставя протокол. Следователно
и доброволното предаване няма характер на принудителна административна мярка,
поради което и не подлежи на оспорване от страна на лицето, предало доброволно
автомобила, а същото би могло да обжалва единствено принудителното изземване на
автомобила. В случая ищцата А. не е била изправена пред такава ситуация, защото
доброволно е предала автомобила си БМВ, обявен за издирване. След извършване на
съответното уведомяване на страната, подала сигнала за издирване по реда на
чл.84, ал.7 от ЗМВР, следват две различни хипотези, които са визирани в нормите
на чл.84, ал.8 и ал.9 от ЗМВР. При първата от тях, ако страната, въвела сигнала
в ШИС, в 60 дневен срок от уведомяването ѝ за откриване на издирваната
вещ поиска връщане, то вещта се връща на посоченото в искането за връщане лице.
Ако от държавата-членка не постъпи в рамките на 60 дни от уведомяването ѝ
искане за връщане, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета, като
и при двете хипотези следва да бъде издадена заповед на съответния ръководител,
сиреч изисква се нарочен акт на административен орган. В конкретния случай,
отменената като незаконосъобразна заповед е била издадена на основание чл.84,
ал.8 от ЗМВР. С тази заповед обаче, както е имал възможност и ВАС да посочи
принципно в редица свои решения, не се засягат пряко, а само косвено правата и
законните интереси на ищцата като собственик на предадената на трето лице вещ –
автомобил, а тя има за цел възстановяване на фактическото положение преди
възникване на обстоятелствата по чл.100 от Конвенцията за прилагане
споразумението от Шенген касателно
откраднати, незаконно присвоени или изгубени МПС с обем на двигателя над 50
куб.см. Приема се, че засягането на правото на собственост не е пряко и не е в
резултат на действието на заповедта, с
която се разпорежда връщането на вещта, защото отмяната на тази заповед като
незаконосъобразен акт не води до пораждане на преки благоприятни правни
последици в правната сфера на собственика, който е предал вещта и автоматично
до целения от него правен ефект - връщането на вещта в неговия патримониум. Напротив, за да е налице такава последица
следва да са се изпълнили условията на чл.84, ал.9 от ЗМВР, а именно в
60-дневният срок от държавата-членка, въвела сигнала за издирване да не е
постъпило искане за връщане на установената вещ, при което положение тя се
връща със заповед на лицето, от което е приета или от което е иззета. В този
смисъл са например Решение № 6545/2019 г. по адм. дело № 13765/2017 г., Решение
№ 8248/2019 г. по адм. дело № 374/2019 г., Решение № 1808/2020 г. по адм. дело
№ 182/2020 г., Решение № 5405/2020 г. по адм. дело № 13540/2019 г. и др. на
ВАС. Ето защо и не може да се счете, че
в случая е налице пряка причинно-следствена връзка между твърдените имуществени
вреди, настъпили за ищцата, а именно съставляващи стойността на автомобила
„БМВ“ и отменената като незаконосъобразна Заповед № УРИ 4536з-515/25.09.2017 г. на
Началника на ГПУ Свиленград, защото, на първо място, ищцата е предала
доброволно автомобила си, тоест същият не е напуснал патримониума
ѝ въз основа на отменената заповед, а по-рано още към 09.08.2017 г.,
когато е осъществено предаването под формата на временна мярка на задържане на
МПС и на второ място, защото дори и незаконосъобразната заповед да не бе
издадена изобщо, то това не би довело автоматично до връщане на автомобила на
ищцата, ако не са се сложили в обективната действителност всички елементи от
хипотезата на нормата на чл.84, ал.9 от ЗМВР. В тази насока фактът, че в отменителното решение на Административен съд Хасково е
отчетено обстоятелството, че липсва надлежен формуляр, обективиращ
изрично искане от Великобритания за предаване на вещта, също не променя
посочения извод за липса на пряка и непосредствена връзка между
незаконосъобразната заповед и лишаването на ищцата от владението върху
автомобила ѝ. Претендираните от
ищцата имуществени вреди биха били налични и то като пряка и непосредствена
последица, но само в случай, че бе установена отмяната като незаконосъобразен
на акт по чл.84, ал.9 от ЗМВР, който е бил неблагоприятен за ищцата. Сиреч, ако
на същата и то при наличието на изпълнени всички условия на чл.84, ал.9 от ЗМВР,
бе отказано изрично или мълчаливо да ѝ бъде върнат автомобила и този
отказ бе отменен изрично като незаконосъобразен и ищцата претендираше
обезщетението за имуществени вреди от същия този акт, то искът би бил
основателен. В случая ищцата претендира обезщетението като пряка и
непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна Заповед № УРИ
4536з-515/25.09.2017 г. на Началника на ГПУ Свиленград, като твърди, че е
следвало органите на Гранична полиция да върнат автомобила на ищцата. Както се
каза, отмяната на посочената заповед няма за пряка последица връщането на
автомобила, а това е опосредено от друг
административен акт, такъв по чл.84, ал.9 от ЗМВР. В случая няма данни изрична
заповед по чл.84, ал.9 от ЗМВР с неблагоприятно съдържание за А. да е била
издавана и съответно отменяна като незаконосъобразна, респективно тя да е
оспорила и да е бил отменен мълчалив отказ за издаването ѝ. Ищцата не е
предявила иска си пред настоящия съд съобразно с чл.204, ал.2 от АПК, а именно
заедно с оспорване на административен акт, а напротив, изрично и неколкократно
е конкретизирано, че искът се основава на незаконосъобразен акт Заповед № УРИ
4536з-515/25.09.2017 г. на Началника на ГПУ Свиленград, отменен по надлежния
ред, което, както се посочи и по-горе е условие за допустимост по чл.204, ал.1
от АПК. Предвид изложеното и искът за имуществени вреди според съда се явява
напълно неоснователен, предвид липсата на всички елементи от фактическия състав
за реализиране отговорността на държавата, съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и в
тази връзка безпредметно е обсъждането на доводите и възраженията на страните
относно неговия размер и как същият би следвало да се определи. Правилна в тази
насока е преценката на ответната страна, дадена в отговора по исковата молба,
че въпросите, свързани с претенциите за собственост върху автомобила, би
следвало да се разрешат в процес, различен от административния, съгласно
правното им естество. Напълно неотносими са поради
това и изложените от страна на ищцата в писмената защита доводи относно липсата
на доказателства за собственост на друго лице върху автомобила, което да е
различно от нея, защото, както става ясно от анализа на разпоредбите на чл.84
от ЗМВР, в това административно производство не се решават въпросите, свързани
със собствеността на издирената вещ и тя се връща на лицето, от което е приета
или иззета /независимо дали е собственик/, но само при наличието на основанията
на чл.84, ал.9 от ЗМВР и въз основа на заповед на съответния ръководител по
чл.84, ал.6 от ЗМВР. В тази връзка наличието на спор за собственост с трето
лице, или на основание да се счете, че ищцата е придобила автомобила си от
несобственик, са все факти, които не могат да са предмет на обсъждане в рамките
на административния процес и биха подлежали на установяване и разрешаване по
друг процесуален ред. Нещо повече, както се посочи, налице са данни за
образувано и досъдебно наказателно производство за измама, по което ищцата има
процесуалното качество на пострадал, а имотната вреда, причинена от деянието е
стойността на заплатения от нея автомобил, което, в случай на образуване на
съдебно наказателно производство, предоставя пред нея възможността да участва в
същото като граждански ищец.
Що се касае до претенцията за неимуществени вреди, то същата, както
се посочи и по-горе, се явява частично основателна.
Установено е категорично по делото, че е
налице отменен по предвидения за това ред административен акт, издаден на
25.09.2017 г. по повод изпълнение на административна дейност,
като решението, с което е отменен от съда този незаконосъобразен акт е влязло в
сила на 13.09.2018 г., съгласно изричното отбелязване на съда върху изготвен
препис от същото, приет по делото. Установява се от доказателствата по делото,
а именно, както писмените доказателства съставляващи медицински документи, така
и показанията на двамата свидетели, а също и заключението на СПЕ, че
действително ищцата А. е имала негативни емоционални преживявания, подробно
описани и диагностицирани и от психиатър като такива, очертаващи признаците на
смесено тревожно-депресивно /хиподепресивно/
разстройство още от момента, в който същата е предала доброволно автомобила си.
Установява се също така от съдържанието на протокола за връщане на ищцата на
регистрационните табели на автомобила ѝ от 20.10.2017 г. и от
съдържанието на жалбата ѝ срещу Заповед № УРИ 4536з-515/25.09.2017 г. на
Началника на ГПУ Свиленград, отправена до съда, че А. е узнала за издаването на
незаконосъобразната заповед именно на датата, на която е получила обратно
регистрационните табели на автомобила „БМВ“. Претендират се в исковата молба
неимуществени вреди, съставляващи пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразната заповед на Началника на ГПУ Свиленград. Доколкото тези
неимуществени вреди се изразяват в неприятни неудоволствени
изживявания на ищцата, като описаните от експертизата и документите състояния
на тревожност, периодично безсъние, със стеничност на
емоциите с богат емоционален пълнеж, с широк размах и относително ниска
регулация, изразяващи се в плачливост и/или раздразнение, както и усещане за
страх, описани от свидетеля А., които с оглед и на изводите на СПЕ, са такива,
които биха могли да произтекат от факта най-общо на развилата се
административна процедура, свързана с предаването и последващото разпореждане с
автомобила на ищцата, то според съда налице са действително установени изживени
от ищцата именно в тази връзка болки и страдания. Действително, както се
посочи, тези неблагоприятни емоционални изживявания при ищцата се установява да
са започнали от момента на предаване на автомобила доброволно през август 2017 г.
и макар и да е констатирано от СПЕ, че чисто диагностично в медицинската
документация не е описана при първия преглед на ищцата конкретната причина за
състоянието ѝ и не е налице диагностично обвързване на описаните вече
по-късно в амбулаторните листове събития, свързани с автомобила с проявите на
невротичното разстройство, то налице е чисто хронологично следване на
медицинската документация на въпросните събития, а и проявите на подобно
разстройство са напълно логично и житейски обясними, предвид неблагоприятната
ситуация, в която ищцата на практика е изпаднала на границата с Турция, за
което свидетелства и свидетелят А.. Следователно, не процесната
незаконосъобразна заповед е дала началото на тези неблагоприятни емоционални
изживявания за ищцата. Самото доброволно предаване на автомобила и не
съставлява незаконосъобразен акт на администрацията, в резултат от който могат
да бъдат претендирани такива по характер вреди, а и ищцата претендира същите от
последвалата предаването на автомобила незаконосъобразна Заповед № УРИ
4536з-515/25.09.2017 г. на Началника на ГПУ Свиленград и до момента на
провеждане на първото по делото заседание. Както се каза, не незаконосъобразната
заповед е била причината да започне проявлението на описаните при ищцата прояви
на смесено тревожно-депресивно разстройство. Същевременно обаче, както от
писмените доказателства по делото, така и от показанията на свидетелката И. и
най-вече от изводите на СПЕ се установява, че посоченото невротично състояние
търпи промяна във времето и макар проявите му да са преходни, всяко следващо
събитие с неблагоприятен характер би могло да ги провокира. В тази насока и
съдът намира, че в резултат от незаконосъобразната заповед действително ищцата
е преживяла описаните неблагоприятни за нея прояви на тревожност с нарушен сън
и различни други неудоволствени изживявания с
негативен емоционален нюанс на фона на вече проявило се смесено
тревожно-депресивно разстройство и започнало лечение, като това обаче е станало
не от момента на издаване на самата заповед, а от момента, в който ищцата на
практика е узнала за нейното постановяване – 20.10.2017 г. И това е така,
защото именно към този по-късен момент същата е осъзнала, че автомобилът
ѝ, доброволно предаден от нея и за чиято съдба тя е започнала да изпитва
притеснения и страх, бива предаден на друго лице въз основа на
незаконосъобразната заповед, при което и напълно логично и обяснимо е ищцата да
продължи да изпитва описаните негативни изживявания и дори същите да се
задълбочат, доколкото развитието на ситуацията за нея практически се усложнява.
Следователно и налице е пряка причинно-следствена връзка между
незаконосъобразния акт и претендирани от това неимуществени вреди и поради това
и съдът намира, че основателна се явява претенцията за неимуществени вреди, а
именно изживените от ищцата болки и страдания, конкретизирани по-горе и
установени от СПЕ, ограничени и премерени за периода, считано от момента на
узнаване на незаконосъобразната заповед
и до претендирания краен момент - първото по делото заседание от 09.12.2019 г.,
доколкото по делото са представени и доказателства – амбулаторен лист от
м.01.2020 г., регистрирал продължаващи оплаквания на ищцата и не са налице
доказателства автомобилът да ѝ е бил върнат по реда на чл.84, ал.9 от ЗМВР след отмяната на незаконосъобразната заповед и към датата на посоченото
заседание или да са настъпили други събития, чийто резултат да е довел до
преустановяване на негативните изживявания на ищцата, свързани с автомобила.
Тоест, на ищцата ще следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди,
произтекли от незаконосъобразната заповед на Началника на ГПУ Свиленград,
доколкото узнаването на същата от ищцата е било събитие, което по естеството си
е довело до продължаване изявата на симптомите на установеното по-рано смесено
тревожно-депресивно разстройство.
Що
се касае до размера на обезщетението, което ще следва да се присъди, то същото
ще следва да се определи съобразно с приложимата разпоредба на чл.52 от ЗЗД,
която сочи, че обезщетение
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
справедливост принципно се обуславя от конкретиката на случая, като включва
преценка на начина на причиняване на вредите, обема, интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания, физическите и/или
психологическите последици за увредения, възрастта на увреденото лице,
наличието или липсата на последвало подобрение в състоянието му и пр. В случая,
както многократно се посочи и по-горе, установено е, че ищцата А., като
резултат и от узнаването на незаконосъобразната заповед е проявявала във
времето на фона на установено вече смесено тревожно-депресивно разстройство
неговите характерни симптоми, преди всичко изразяващи се в тревожност с
различна интензивност, стеничност на емоциите с богат
емоционален пълнеж. Установено е от експертизата, че тревожността е ситуативна, тоест под влиянието на различни външни фактори,
като се констатира, че в обсъждания период, освен това, ищцата е разбрала и за
водено пак във връзка с въпросния автомобил досъдебно производство, по което
същата е имала качеството на пострадало от престъпление измама лице и е била
разпитвана от разследващ полицай по повод придобиването на автомобила,
комуникирала е с административни органи относно съдбата на автомобила,
инициирала е съдебното производство по отмяна на незаконосъобразната заповед,
все събития, които са от естество да окажат и в действителност се установява и
от показанията на свидетелите да са оказали своето влияние върху психо-емоционалното състояние на А.. От доказателствата по
делото обаче не се установява този изключителен интензитет на негативните
емоционални преживявания, какъвто се твърди от ищцата, като от приетото
заключение на експертизата става пределно ясно, че проявите на смесеното
тревожно-депресивно разстройство са останали само в кръга на тревожността, без
описана последваща депресивна симптоматика като наличие на продължително
подтиснато настроение, или хронифициране на
нарушенията на съня, или дезорганизация, отчаяние или потъване в загубата,
апатия или безчувственост. Напротив, установено е, че установените при
прегледите негативни изживявания са имали преходен характер, а предприетата
медикаментозна терапия е повлияла положително състоянието на ищцата, като не се
е налагало увеличение на дозите на предписаните медикаменти. Установено е
категорично, че са били отбелязвани и подобрения в състоянието на А., като в
периода на цялата 2019 г. на практика ищцата не е посетила психиатъра си,
върнала се е към нормалния си ритъм на живот, работи, не се е стигнало до
задълбочаване на състоянието ѝ, както и до разстройство на адаптацията,
което е подробно изяснено от експерта доктор К., чиито изводи не са в
противоречие с изложеното и от свидетелката И. – лекуващ психиатър на ищцата.
Недоказани остават твърденията за наличен изживян тежък личностен стрес,
доколкото не са установени нито в медицинската документация, нито при прегледа
на ищцата от вещото лице, прояви на специфично стресово разстройство и
характерните изяви на посттравматичен стрес. Недоказано е и твърдението относно
това, че ищцата драстично е отслабнала физически, като в тази насока
действително е установено, че е заявявала проблеми, свързани с нарушаване на
апетита, но свидетелят А., който заявява ежедневно да е общувал с ищцата, не
съобщава за подобна промяна от физическо естество. Не на последно място, заявените
от страна на ищцата неимуществени по своя характер вреди, съставляващи
твърдяното ѝ лишаване от право на свободно придвижване, право на справедлив
процес, право на добра администрация, съдът счита, че са напълно недоказани. Не
са събрани каквито и да било доказателства, че ищцата по причина на
незаконосъобразната заповед е била лишена от право на свободно придвижване,
което по своята същност съставлява, според Всеобщата декларация за правата на
човека на Общото събрание на ООН, правото на всеки човек да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на
всяка държава и да напусне всяка страна, включително и своята, както и да се
връща в страната си. Няма данни, а и ищцата не твърди да ѝ е
ограничавано правото да избира своето местожителство или да напусне страна,
включително и България. Ако ищцата визира възможността ѝ да се придвижва
с автомобил, то по никакъв начин издаването на въпросната заповед, предвид
нейното съдържание и последици не повлиява тази правна възможност, а и се
установява от показанията на свидетеля А., че ищцата е закупила друг автомобил,
който ползва, макар и да не го управлява лично. Не се установява по делото в
резултат от незаконосъобразната заповед А. да е била лишена от право на
справедлив процес, а напротив, същата е имала възможност и е участвала в
провеждането на съдебно производство, довело в крайна сметка до отмяната на
процесната заповед на Началник на ГПУ Свиленград. Отделно от това, става ясно
от доказателствата по делото, че ищцата е упълномощавала свои процесуални
представители в рамките на това производство, както и за представителство пред
административните органи в процедурите по чл.84 от ЗМВР, снабдявала се е с
преписи от документи, участвала е и в качеството на пострадал в рамките на
наказателно досъдебно производство, като са налице данни правата ѝ в
същото да са били разяснявани. Нещо повече, установява се, че ищцата е била
добре организирана и мобилизирана, за да търси правата си по предвидения за
това ред.
Предвид изложеното и като съобрази вида,
степента, срока и интензитета на неимуществените вреди, причинени именно
вследствие на отменената незаконосъобразна заповед, който интензитет не е бил
изключителен, както и факта, че във времето проявните
форми на смесеното тревожно-депресивно разстройство, развито от ищцата са били
естествено и закономерно предизвиквани и провокирани и от други фактори, извън
въпросната заповед, като разпитите ѝ като свидетел по досъдебното
производство, ангажирането на ищцата със съдебни производства по случая, сиреч
не произтичат само от заповедта, както и че е отбелязано подобрение на
състоянието ѝ през 2019 г., доказателство за което е и активната ѝ
позиция за ангажиране в съдебни процедури, съдът намери за достатъчно и
съответстващо на критерия за справедливост обезщетение в размер на 2000 лева.
Ето защо и счете, че следва да бъде осъден ответника да заплати такова по
размер обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърли иска на А. до пълния
му претендиран размер за този вид щети от 30 000 лева като недоказан.
Не е част от фактическия състав на разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ
установяване виновно причиняване на щетите за реализиране отговорността на
държавата. В тази връзка съдът съобразява и съдържанието на изричната
разпоредба на чл.4, пр. последно от ЗОДОВ.
Не се установява
от доказателствата по делото и нито една от хипотезите на чл.5 от ЗОДОВ, които
са основание за отхвърляне на иска или намаляване размера на присъденото
обезщетение по съображение, че пострадалият е допринесъл за увреждането.
Настоящият състав намира за основателно и
направеното акцесорно искане, което следва съдбата на основното, за присъждане
на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, което ще се
присъди, като с оглед заключението по т.4 на ТР № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, при
незаконни актове на администрацията, началният момент на дължимостта
на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизането в сила на
решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове, а при нищожните – моментът на издаването им. В случая
се претендира законна лихва от 13.09.2018 г., която е датата на влизане в сила
на решението на Административен съд Хасково, с което се отменя Заповед № УРИ
4536з-515/25.09.2017 г. на Началника на ГПУ Свиленград. Поради това и
законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди от 2000 лева ще следва да се присъди, съобразно с посоченото в цитираното
ТР №3/2004г., от датата на влизане в сила на решението на съда по отмяната на
незаконосъобразното решение, както е поискано, а именно от 13.09.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата по обезщетението.
На основание
специалната разпоредба на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в редакцията на закона преди
изменението и допълнението с ДВ бр.94/2019 г., във връзка с §6 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ,
на ищцата се дължат и следва да бъдат присъдени направените разноски от 400
лева, внесени за възнаграждение на вещи лица, размерът на внесената държавна
такса за образуване на делото, която е 10 лева, както и възнаграждение за един
адвокат, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът претендира разноски за
адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските от 5000 лева, които видно от договора са
уговорени и заплатени в брой, поради което и договорът следва да се счете, че
удостоверява извършения разход за адвокатско възнаграждение съобразно
разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС ОСГТК.
Същевременно от страна на ответника с отговора по исковата молба е направено
изрично възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е
такова по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, приложим по реда на §1 от
ЗР на ЗОДОВ. Посочената разпоредба от ГПК ограничава съда при
редуциране на адвокатското възнаграждение в посока намаляването му до минимално
предвидения размер съобразно чл.36
от Закона за адвокатурата. Според редакцията на Наредба № 1 от 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към дата на сключване на
договора за правна защита и съдействие и заплащане на адвокатското
възнаграждение, а именно съгласно чл.8, ал.1, т.5 от Наредбата, минималният
размер при такъв размер на иска възлиза на 3730 лева. В конкретния
случай според съда така уговореното и заплатено възнаграждение не е прекомерно,
като не са налице основания за намаляването му по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК.
Оказаната по настоящото дело правна помощ за периода от сключване на договора
за правна помощ от 16.01.2020 г. занапред се е изразила в участие на преупълномощен адвокат в качеството му на процесуален
представител на ищцата в три съдебни заседания по делото, в които е провеждано
същинско съдебно дирене с разпит на свидетели и вещи лица, както и представяне
на писмена защита. Налице е по делото значителен обем и от писмени
доказателства, като същото предвид това и предвид обстоятелството, че касае
практически произнасяне по два съединени в едно производство иска за
имуществени и за неимуществени вреди е производство с фактическа сложност. Поради това и в процесния случай уговореният
и видно от договора за правна защита и съдействие, приложен по настоящото дело,
заплатен действително от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, който не
надвишава значително минималния предвиден такъв по Наредбата, не е несъразмерен
или несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА, нито може да бъде
определен като прекомерен. Затова и при този размер на направения разход за
адвокатско възнаграждение, изчислените по съразмерност съобразно с уважената
част от исковете разноски за адвокат, които ще следва да бъдат присъдени в
полза на ищцата възлизат на 83, 33 лева.
Що се касае до
искането на ответника за присъждане юрисконсултско възнаграждение, то същото не
може да бъде уважено, доколкото, независимо от това, че е налице частично
отхвърляне на исковата претенция, исковата молба е заведена преди изменението
на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, което дава възможност за присъждане разноски и за
ответника, предвид разпоредбата на §6 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ. В тази връзка и по
отношение на разноските е приложим режимът на разпоредбата по чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, действала до преди изменението с ДВ бр.94/2019 г., при който
възнаграждение и за ответника, дори и да е налице отхвърляне на иска, не е било
допустимо да се присъжда, в каквато насока е и била практиката по приложението
на нормата, обективирана напр. в Определение № 7827/2017 г. по адм. д. №
5056/2016 г., Определение № 4484/2018 г. по адм. д. № 1848/18 г., Определение №
7677/18 г. по адм. д. 7096/2018 г., Определение № 7827/2017 г. по адм.д. № 5056/2016 г. и др., относно това, че в
производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед така изложените мотиви Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Главна
дирекция „Гранична полиция“ гр. София, да заплати на Ц.Д.А. с ЕГН ********** ***,
сумата от 2000,00 лв. /две хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени от ищцата А. неимуществени
вреди в резултат на незаконосъобразна Заповед № УРИ 4536з-515/25.09.2017 г. на
Началника на ГПУ Свиленград, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 13.09.2018 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска на Ц.Д.А. за неимуществени вреди до пълния му предявен размер от
30 000 лева, както недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявения от Ц.Д.А. против Главна дирекция „Гранична полиция“ гр. София
иск за имуществени вреди с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в
размер на 90 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Гранична полиция“ гр. София да заплати на Ц.Д.А. с ЕГН ********** ***, сумата в
размер на 410,00 лв. /четиристотин и десет лева/, направени
разноски по делото, както и сумата от 83,33
лв. /осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки/, съставляваща
адвокатско възнаграждение за един адвокат, съразмерно уважената част от
исковете.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: