№ 2493
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110124431 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45
ЗЗД .
Предявен е иск правна квалификация чл. 411,, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД от
„ФИРМА“ЕАД срещу ЗАД „ФИРМА“АД за регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско” и разходи за определянето му в общ
размер на 306,74лева, заедно със законна лихва от предявяване на иска до погасяване.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на стойност
1127,02лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и, че са сторени
разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е
застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
деликвента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за
платеното обезщетение и разноските по определянето му. Твърди, че след покана
ответникът е заплатил само част от дължимата сума в размер на 835,28 лева.Поради
изложеното претендиране за осъждане на ответника да му заплати остатъка в размер на
306,74лева – незаплатено застрахователно обезщетение за щета № 44012132128619 по
застраховка „Каско+“ със застрахователна полица № 440221213012560 от 17.06.21г., във
връзка с настъпило на 23.09.21г. ПТП , заедно със законна лихва от датата на исковата
молба.
Ответникът оспорва иска, като твърди, че с извършеното плащане е погасил изцяло
1
регресния дълг, както и че платеното обезщетение надхвърля размера на действителните
вреди. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 04.10.2022 г. всички факти, включени във фактическия състав на
вземането и некасаещи неговия размер, са обявени за безспорни между страните. Обявено е
за безспорно също така , че ищецът е сторил ликвидационни разноски в размер на 15лева,
както и че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 835,28лева за погасяване на регресния
дълг. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е единствено въпросът, в какъв размер е възникнало
регресното вземане. За отговор на същия съдът съобразява съдебната практика, постановена
по реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на
ВКС, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без
овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като деликвентът/застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
2
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на щетите без
овехтяване възлиза на 1132,80 лева. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от
двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на
плащането. Ответникът е погасил 835,28 лева от дълга /който факт е обявен за безспорен с
определението по чл. 140 ГПК/. Ето защо искът за непогасения остатък в размер на 306,74
лева следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски, които възлизат на 585 лева /за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и депозит за САТЕ/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ФИРМА“АД , ЕИК ****** да
заплати на „ ФИРМА“ ЕАД , ЕИК ***** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 306,74 лева, представляваща незаплатен остатък от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек
автомобил марка „Сеат Леон“ с рег. № ***** , причинени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 23.09.2021 г., в гр. София, заедно със законната лихва от
10.05.2022 г. до погасяване на задължението.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ФИРМА“АД , ЕИК ****** да
заплати на „ ФИРМА“ ЕАД , ЕИК ***** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 585
лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3