Р Е Ш
Е Н И Е
№ 958
Гр. Пловдив, 09.07.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, VІ граждански
състав в публичното заседание на 19.06.2018г в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ПОЛИНА БЕШКОВА
при участието на секретаря Петя
Цонкова, като разгледа докладваното от съдия Бешкова в. гр. д. № 1189 по описа за 2018г,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.
240 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 24995/25.04.2018г от Контролно – заваръчни
устройства (КЗУ) АД, седалище и адрес на управление гр. София 1000 , ул.
Узунджовска № 12, ЕИК ********* за отмяна на неприсъствено решение № 197 от 17.01.2018г на РС – Пловдив, ХІІ гр. състав
по гр. д. № 2101/2017г, с което дружеството – молител е осъдено да заплати на Е.А.Н. ЕГН ********** и А.Д.Н.
ЕГН ********** ***, сумата от 4565 лева
– платена по развален предварителен договор цена, ведно със законна лихва върху
тази сума от датата на подаването на исковата молба – 15.02.2017г до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 15435
лева – частичен иск (при пълен
размер на иска от 95 435 лева), вреди от неизпълнение на предварителен
договор за покупко – продажба на недвижим имот от дата 22.12.1992г, ведно със
законна лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба –
15.02.2017г до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 2692 лева -
разноски по делото.
В молбата се излагат съображения за наличие на предпоставките
на чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК. Търси се отмяна на постановеното неприсъствено
решение и връщане на делото на друг състав на съда. Претендират се разноски.
Въззиваемите - Е.А.Н. и А.Д.Н.,
изразяват становище за недопустимост, евентуално – неоснователност на молбата,
която се иска да бъде оставена без разглеждане, евентуално – отхвърлена.
Претендират разноски.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира
следното:
Действително молбата за отмяна е
подадена на 25.04.2018г, като същевременно върнатото в цялост съобщение, към
което е приложено решението, е оформено от връчителя на 30.01.2018г, а
разпореждането на съда, с което е приложено към делото като редовно връчено при
условията на чл. 50 ГПК, е от 07.02.2018г. Доколкото обаче доводите на молителя
са, че нито едно от съобщенията по делото не му е било връчено надлежно, вкл.
последното и в тази връзка ангажира доказателства, то преценката за
допустимостта на молбата предполага доказателствен анализ и разглеждане на
спора по същество.
Доколкото в молбата за отмяна са
изложени доводи и по съществото на материално правния спор между страните, като
в тази връзка се твърди, че уважените обективно съединени искове не са вероятно
основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, е необходимо да се посочи следното:
Независимо от
това, че производството по отмяна на неприсъствено решение по чл. 240, ал.1 ГПК
се развива пред същия въззивен съд, пред който би подлежало на обжалване
първоинстанционното решение, ако бе постановено по общия ред, характерът на
дейността и правомощията на въззивния съд при отмяна по чл. 240, ал.1 ГПК и при
въззивно обжалване съществено се различават. Тази разлика произтича от
обстоятелството, че в производството по отмяна въззивният съд осъществява
контрол за законосъобразност на влязло в сила решение. По правило
отмяната на влезли в сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично
и изчерпателно посочени в процесуалния закон. Когато констатира, че тези
основания са налице, въззивният съд отменя неприсъственото решение и връща
делото за произнасяне на присъствено решение. Ако едно решение е постановено
като неприсъствено при липса на предвидените в закона предпоставки - чл. 238 и
239 ГПК, то запазва характера си на неприсъствено. За характера на решението не
може да се съди по това дали са били налице процесуалните предпоставки за
постановяването му, а от неговото съдържание. След като в решението е посочено,
че е постановено при условията на чл. 238 и 239 ГПК, въззивният съд е обвързан
от тази негова характеристика. Порочно или не, това решение е влязло в сила от
момента на постановяването му и настъпването на тази правна последица не зависи
от преценката на въззивния съд. Поради това той не може да преквалифицира
молбата за отмяна във въззивна жалба и да се произнесе по съществото на спора
като въззивна инстанция. В този смисъл е и практиката на ВКС – така напр.
решение № 164/23.07.2013 г., първо гражданско отделение, постановено по
гражданско дело № 710/2012г.
Поради
това настоящият съд е ограничен в обхвата на проверката си и следва да прецени
единствено дали е налице хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК – ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и/или призовките за
съдебното заседание.
От данните в кориците на приложеното
дело се установява, че всички адресирани до ответното дружество съобщения са
връчени при условията на чл. 50, ал. 4 ГПК в периода 29.09.2017г, когато е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на
входната врата на сградата до 07.02.2018г,
когато съдът е приложил към делото последното съобщение за изготвеното решение.
Съдът в нито един случай не е
процедирал при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, както неправилно се твърди в
молбата за отмяна – следващи уведомления не са залепвани с оглед забраната на
чл. 50, ал. 4, изр. последно ГПК. Ето защо всички доводи, свързани с неправилно
приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК, са неотносими и не следва да се обсъждат.
Няма спор, че съобщенията са върнати с
отбелязване, че адресатът не пребивава на адреса, административната сграда е в
ремонт и е необитаема, вкл. последното, което е оформено от връчителя на 30.01.2018г.
От показанията на св. Г. -
изпълнителен директор на „УЗУНДЖОВСКА 12“ ЕАД, собственик на сградата, в която
молителят е наемател, се установява, че въпросната сграда е административна, с
обособени офиси, представляващи отделни стаи, като понастоящем дружеството –
молител обитава една от седемте стаи на четвъртия етаж. Разяснява, че ремонт на
сградата е правен в периода 2016 – 2017 година, като се стартирало с подмяна на
покрива и външна изолация, след това вътре бил направен освежителен ремонт –
шпакловка, боя и др. Ремонтът приключил в края на лятото на 2017 г. – месец август -септември. След този
период всички, включително „КЗУ“ АД, обитавали сградата. След приключването на
ремонта дребните довършителни работи не пречили на ползването на сградата - от
края на м. август до началото на м. септември 2017 година сградата функционирала.
Имало скеле отвън само в началото на ремонта, за да се сложи външната изолация,
което било премахнато най – късно в края на месец юли 2017 година. Прозорците били
сменени преди това. По време на ремонта голяма част от наемателите си ползвали
обектите. През този период управителят на „КЗУ“ АД се появявал всяка седмица в
сградата. В случай, че трябвало да се получи нещо срещу подпис за определена
фирма, от охраната се обаждали на свидетелката и тя решавала как да се реагира
– дали портиерът да получи пратката или лично тя. Имала устна договорка с част
от наемателите да получава и техните книжа. Обаждала се на представител на
„КЗУ“ АД и му казвала, че има за тях определени документи и те идвали да си ги
вземат веднага. За сградата имало само един вход - веднага в дясно от вратата
била стаичката на охраната с прозорец с непрекъснат визуален жив контакт. За
„КЗУ“ АД идвали да носят кореспонденция многократно, но залепване на вратата не
е имало - свидетелката не е виждала нещо залепено на вратата, нито охраната й е
докладвала, че има залепване при положение, че всеки ден посещавала сградата.
Показанията на свидетелката се
подкрепят от приложените към молбата писмени доказателства за получени от
дружеството на същия адрес книжа и съобщения през относимия период, в т.ч.
справка на л. 41 за получени справки от Еконт Експрес ООД, от която се
установява, че за времето от 01.01.2017г до 12.04.2018г са получени множество
пратки по цитирани товарителници на адрес ******* и телефон за връзка *****. Същият
този телефон е посочен в приложената по делото справка от търговския регистър.
Свидетелката Д. – връчител на
съобщенията, потвърждава отразяванията в оформените от нея отрязъци от
съобщения, като изяснява, че при връчване на първото съобщение сградата била в
ремонт, имало само един човек на вратата, който й обяснил, че няма офис на
фирмата, както и изобщо офис, който да работи, а това било и видно - че
сградата е в ремонт. Спомня си за три или четири посещения с цел връчване на
съобщения на „КЗУ“ АД, при които не винаги имало контакт с портиера, който се
казвал Ф.. Заявява също, че не може да връчи съобщението
на охранителя, тъй като законът не й позволява. По данни на портиера КЗУ АД били на петия етаж, но връчителката не се е качвала с оглед
предоставената й информация. Уведомлението било залепено на входната врата - на
стъклото, в отсъствие на охранителя.
В показанията на свидетелките не се
констатират съществени противоречия по относимите за изхода на спора факти –
дали е имало постоянно охрана или не, е без значение, тъй като портиерът, който
не е служител на дружеството – адресат на книжата, нито е негов съдружник,
законен представител или пълномощник, не може валидно до получава предназначените
за друг съобщения. Действително през периода на връчванията основният ремонт в
сградата е бил приключил, но няма спор, че довършителни вътрешни работи са се
извършвали – управителят на КЗУ АД сам признава, че ремонтът продължил от м. април до
края на годината, но твърди, че това не му пречило на него и на юриста да
обитават офиса през цялото време - стая 401 на четвъртия етаж. В тази връзка
св. Г. твърди, че сградата се е ползвала, вкл. от служители на КЗУ АД, за които
разбира се няма постоянни наблюдения, а св. Д. – че по сведения на портиера
офисите били празни, без да се е качвала, за да провери това. Т.е. и по тези
важни за изхода на спора факти свидетелките не установяват пряко противоречиви
факти.
С оглед особеностите на конкретния
случай обаче – че дружеството не е напуснало посочения в регистъра адрес, като сградата
е била в ремонт, без да може да се направи категоричен извод за недостъпна
и/или безлюдна канцелария, като същевременно на посочения в справката от
търговския регистър телефон дружеството е получавало множество книжа и пратки
на същия този адрес, следвало е приложение да намери чл. 42, ал. 3 ГПК за
връчване на съобщение по телефон или факс след нарочно разпореждане на съда. В
приложената на л. 71 справка от търговския регистър са посочени телефон, факс,
електронна поща и интернет страница, като няма спор, че посоченият тел. номер е
бил верен и актуален през периода на връчванията, като именно чрез него куриери
са съобщавали на дружеството за пратки и успешно са ги доставяли на адреса, на
който се намира сградата. Разбира се, връчването по
телефон е способ за връчване на съобщения, но не и на книжа, тъй като по този
начин не могат да бъдат предадени изявления на друга страна по делото, съдебни
актове или други книжа, които се прилагат към съобщението и устното
възпроизвеждане на съдържанието им не е изпълнение на задължението за връчване
на книжата. Устното уведомление за подадена искова молба срещу ответника обаче
безспорно е щяло да го активира да получи адресираните за него книжа, за да не
търпи риска от преклудиране на права и процесуални възможности за защита, както
и от постановяването на неприсъствено решение срещу него, каквото се е случило.
В разглеждания казус конкретните предмет и цена на предявените обективно
съединени искове, единият от които е и частичен, предполагат полагането на максимална грижа за
защита правата и законните интереси на страните в процеса и не допускат извод
за тенденциозно укриване или друга недобросъвестност при получаване на книжата.
Очевидно ответникът не е знаел за водения срещу него процес, но е имал
възможност да узнае, ако бяха изчерпани всички известни по делото начини за
осъществяване на контакт с него – прилагането на съобщенията в цялост като
редовно връчени по принцип е крайна мярка, която не следва да се прилага
автоматично, а след изчерпване на всички налични по делото средства за
уведомяване на адресата за действията, които се предприемат спрямо него и
последиците от това. При положение, че в справката от търговския регистър
дружеството е посочило освен адрес и телефон, факс и др. контакти и по делото
има данни, че на посочения телефон е осъществявана връзка със служители на
ответника, посредством която са му връчвани пратки и книжа през периода на
ремонта, следвало е да се изчерпи и този начин за уведомяване на дружеството,
че срещу него е заведен исков процес и има за получаване съдебни книжа, преди
последните да се приложат към делото като редовно връчени на основание чл. 50,
ал. 4 ГПК.
По тези съображения постановеното
неприсъствено решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане
от друг състав на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия
по него от етапа на връчване на ответника на препис от исковата молба и
приложенията към нея за отговор.
По въпроса за разноските следва да се посочи,
че производството по чл. 240 ГПК не води до решаване на повдигнатия от страните материалноправен спор,
нито има за предмет правилността на съдебния акт, по повод на който се
провежда. Решението по него не слага край на спора, а напротив – възстановява
висящността му. Поради това и по аргумент от т. 4 на ТР 6/2013 на ОСГТК в
настоящото производство не следва да се прилага общото правило на чл. 81 ГПК, а направените от страните разноски следва да бъдат разпределени по
правилата на чл.
78 ГПК при новото разглеждане на спора по същество от първоинстанционния
съд в зависимост от изхода му.
По тези
съображения, ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ неприсъствено решение № 197 от 17.01.2018г на РС – Пловдив, ХІІ гр. състав
по гр. д. № 2101/2017г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд
– Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по него от етапа на
връчване на ответника на препис от исковата молба и приложенията към нея за
отговор.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: