№ 964
гр. Бургас, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120204875 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Й. ИВ. против Наказателно постановление №
21-0769-003691/08.10.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас,
Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл.
175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП кумулативно са наложени административни
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и на основание
Наредба № Із-2539 на МВР е постановено отнемане на 10 контролни точки.
Претендира се отмяна на наказателното постановление с твърдение за липса
на знание у наказаното лице за служебната дерегистрация на МПС, което е
било с регистрационни табели и с наличен регистрационен талон,
респективно поради неосъществено от субективна страна деяние. Заявена е
претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна е изразила писмено становище за
неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и
жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.
В съдебно заседание процесуалният представител-адвокат на
жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея основания.
1
Претендира адвокатско възнаграждение.
В с. з. въззиваемата страна не се представлява.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на
въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни доказателства и
извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема
за установено следното:
С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят е
санкциониран на осн. чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за това, че на 20.04.2021
г. около 11,05 ч. в гр. Бургас, по ул. «Одрин», до «Елкабел» в посока пътен
възел «Запад» управлява лек автомобил «РЕНО МЕГАН» с рег. № ***,
собственост на К. И.а И.а, който не е регистриран по надлежния ред – след
справка с РСОД и с дежурния при ОДМВР – Бургас е установено, че МПС е
с прекратена регистрация от 24.03.2021 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение серия АА № 933186/20.04.2021 г., като административно-
наказващият орган е възприел изцяло отразената в АУАН фактическа
обстановка и посочената от актосъставителя нарушена разпоредба на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
Във връзка със съставянето на АУАН е образувана преписка за
евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК – за управление
на МПС, което не е регистрирано по законоустановения ред. По преписката е
снето писмено сведение от водача, който е обяснил, че не е знаел, че МПС е с
изтекла застраховка „Гражданска отговорност“ и с прекратена регистрация.
Липсата на знание у водача е описана и в Докладна записка от ПИ Васил
Скопчанов. С Постановление от 27.07.2021 Районна прокуратура – Бургас е
отказала да образува наказателно производство с мотив, че деянието не е
извършено умишлено и непосредствено след съставяне на АУАН
регистрацията на МПС е възстановена поради сключена застраховка ГО.
Видно от съдържащите се в административно-наказателната преписка
справки, собственик на процесното МПС е К. И.а И.а, като регистрацията му
в КАТ е прекратена на 24.03.2021 г. с основание „без ГО”.
От гласните доказателства при разпита на свидетелите Л.Л. и св. Г.Д. –
полицейските служители, участвали в проверката по линия на КАТ, се
2
установява, че след служебна справка е било изяснено, че управляваното от
жалбоподателя превозно средство е служебно дерегистрирано.
Наказателното постановление е връчено на 18.10.2021 г., а жалбата е
депозирана на 20.10.2021 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по
същество е основателна.
АУАН е съставен от мл. автоконтрольор на обслужвана територия в
гр. Бургас, на основание регламентираната от закона компетентност, а НП е
издадено от компетентен орган – от Началника на група към ОДМВР –
Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, на обслужваната територия гр.
Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание
регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на
закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.
Според легалното определение на § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП,
“регистрация” е административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното
средство и издаването на табели с регистрационен номер. Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Според чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. В
окомплектованата по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН административно-
наказателна преписка не се съдържа доказателство към момента на
проверката собственичката на МПС – К. И.а И.а да е била уведомена за
служебното прекратяване на регистрацията на МПС, за да е изводимо и
3
знанието на жалбоподателя-ползвател на МПС за това обстоятелство.
Изобщо, от материалите по делото не се установява знание на жалбоподателя,
че регистрацията на предоставения му и управляван от него автомобил е била
прекратена служебно. Констатира се и от коментираните по-горе писмени и
гласни доказателства, че при проверката по линия на КАТ жалбоподателят не
е знаел, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация,
както и причината за прекратяването й. В случая процесното МПС е
собственост на друго лице, било е оборудвано с необходимите 2 броя
регистрационни табели и е имало свидетелство за регистрация, поради което
жалбоподателят не може да предполага, че автомобилът е с прекратена
регистрация. Следователно не може да се направи извод, че към датата на
извършване на проверката водачът е знаел, че управляваният от него
автомобил е със служебно прекратена регистрация, а липсата на вина
изключва административно-наказателната му отговорност, тъй като не е
осъществил от субективна страна състава на посоченото в разпоредбата на чл.
140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП административно нарушение.
Освен това, разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ задължава
Информационния център на Гаранционния фонд да уведоми собствениците
на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или
сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, да
даде срок от 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят
доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за
тази застраховка. Едва след изтичане на този срок и ако не са били
предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд
уведомява органа по ал. 1, т. 1 /компетентните държавни органи, които
регистрират моторните превозни средства в Република България/ да прекрати
регистрацията на моторното превозно средство. Изпращането на подобно
уведомление до К. И.а И.а, която е собственик на автомобила, по делото не е
доказано. При това положение е невъзможно да се приеме, че жалбоподателят
е бил наясно с обстоятелството, че за управлявания от него автомобил, няма
сключена и действаща застраховка "Гражданска отговорност", респективно
знание, че по този повод управляваното от него МПС е било дерегистрирано.
С оглед на изложеното жалбата е основателна, а обжалваното
4
наказателно постановление се явява необосновано и недоказано, и на това
основание подлежи на отмяна.
В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г.
на МВР за определяне на първоначалния максимален размер на контролните
точки на водач на МПС е предвидено, че за нарушение на чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП на водача се отнемат 10 контролни точки. В чл. 157 от ЗДвП е изяснена
правната природа на контролните точки за отчет на извършените нарушения.
Тази формулировка показва, че законодателят ги е предвидил единствено
като средство за отчитане на установени нарушения, без да третира
отнемането им като административно наказание или принудителна
административна мярка. Следва да се има предвид, че контролни точки се
отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление.
При този изход на делото, на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.
1 от АПК, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно представения договор за
правна защита и съдействие от 26.11.2021 г. Съдът намира за неоснователно
направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, който се претендира от въззивника. Съгласно чл. 63, ал.
4 от ЗАНН, при възражение за прекомерност на хонорара, съдът може да
намали същия съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Ал. 2 на последната разпоредба препраща към Наредба №
1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от която за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до
1 000 лева възнаграждението е 300 лева, а съгласно чл. 18, ал. 4, извън
случаите на чл. 18, ал. 2 минималният размер за защита в една инстанция е
300 лева. Съобразно наложените кумулативно две наказания – глоба и
лишаване от правоуправление, адвокатският хонорар е съобразен и е в
рамките на сбора от минималните размери, предвидени за всяко от
наказанията.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-003691/08.10.2021
г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ –
Бургас, с което на М. Й. ИВ., с ЕГН **********, от ***, на основание чл. 175,
ал. 3, предл. 1 от ЗДвП кумулативно са наложени административни наказания
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и на основание Наредба №
Із-2539 на МВР е постановено отнемане на 10 контролни точки.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК
ОДМВР – Бургас да заплати на М. Й. ИВ., с ЕГН **********, направените по
делото разноски в размер на 400 лева за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6