Присъда по дело №611/2021 на Окръжен съд - Русе

Окръжна прокуратура - Русе е обвинила подсъди‐
мия Х.Р.И., ЕГН **********, български гражданин, роден на *****г.
в с.С. Област - Русе, с постоянен и настоящ адрес в Русе, ул.„Н.В.№ ****,
със средно образование, неосъждан, женен, работи, в това, че на *****г.,
в Русе, при управление на моторно превозно средство - л.а.„П.” с рег.№
*****, нарушил следните правила за движение по пътищата:
- чл. 5.(1) Всеки участник в движението по пътищата:
1. С поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди;
(2) Водачът на пътно превозно средство е длъжен:
1. Да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства;
- чл.20.(1) „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват.
(2)…Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението,
- чл.116. - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към … престарелите
хора“ и като водач на пътно превозно средство бил невнимателен и
непредпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора - към
пешеходеца П.Р. И. на * години, като по непредпазливост причинил смъртта
на П.Р. И., ЕГН **********, настъпила на ****г., престъпление по чл.343 ал.1
б.„в”, пр.1, вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
В разпоредително заседание, проведено на 04.10.2022г., в присъствието
на редовно упълномощения си защитник - адв.Д.С., подсъдимият Х.И. дава
съгласие да не се разпитват свидетелите, посочени в обвинителния акт и част от вещите
лица и съдебното следствие е проведено по реда на чл.373 ал.1 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Русе,
поддържа обвинението, за което твърди, че е доказано по несъмнен начин.
Предлага подсъдимият Х.И. да бъде признат за виновен по чл.343 ал.1 б.„в”, пр.1, вр.
чл.342 ал.1 пр.3 от НК и му бъде наложено наказание лишаване от свобода за две години,
като изпълнението му бъде отложено за изпитателен срок от пет години. За кумулативното
наказание лишаване от правоуправление на МПС, предлага да бъде определен максималния
петгодишен срок.
В защитната си реч, адв.Д.С. от АК - Русе, упълномощен защитник на
подсъдимия Х.И. оспорва обвинението, като твърди, че не е доказано по несъмнен начин и
моли да бъде оправдан. Алтернативно поддържа искане деянието да се преквалифицира
по чл.343„а” ал.1 б.„б”, вр. чл.343 ал.1 б.„в” от НК, като при условията на чл.55 ал.1 т.2 от
НК, наказанието лишаване от свобода бъде заменено с друго, без да го конкретизира по вид
и размер. Наказание лишаване от правоуправление на МПС, моли да не се налага.
В съдебно заседание подсъдимият Х.И. отказва да дава обяснения, като
заявява, че поддържа дадените на досъдебното производство. В разпита си, проведен на
1

23.02.2021г., (т.1 л.78) заявил, че не се признава за виновен и описал обстоятелства,
значително различаващи се от фактическите положения на обвинителния акт.
В последната си дума заявява, че „съжалява за случилото се”.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени
събраните доказателства, при условията на чл.16 и 17 от НПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Х.И., ЕГН ********** е роден в с.С., Област -
Русе на *****г. Не е осъждан. Завършил е средно образование. Работи като
*** на ЕТ „****”. Женен е за Р. Й.а И.а. От брака си има две, вече
пълнолетни, деца. Живее в Русе, на ул.„Н..
От 1980г. подсъдимият притежава правоспособност като водач
на МПС в категории В, В1 и АМ. Не е наказван за допуснати нарушения на
правилата за движение.
На *****г., подсъдимият управлявал собствения си л.а.„П.“ с
рег.№ **** по улиците на Русе. Около 11:20 часа навлязъл в кръговото
движение до сградата на ОД на МВР - Русе. Напуснал го по бул.„Ц.” в посока
Централна ЖП гара. След изхода от кръстовището, булевардът правел плавен
десен завой с голям радиус. На това място движението било организирано в
две платна с по три ленти за движение. Между платната имало паркова зона,
завършваща със затревени ивици. В посоката на движение на подс. Х.И.,
платното било еднопосочно, с ширина 10,1 метра, разделено на три ленти.
Дясната, която била отделена от средната с непрекъсната жълта линия (М1),
била предназначена за движение на автобуси. Маркировката между средната
и лявата ленти за движение била единична прекъсната линия (М3).
Напускайки кръговото движение, подсъдимият навлязъл в
средната лента на бул.„Ц.“. Времето било ясно, а видимостта добра.
Асфалтовата настилка била суха, в добро състояние. Поддържал скорост в
рамките на 32,83 - 36,40 км/ч. Отпред и встрани от л.а. „П.” наблизо нямало
други пътни превозни средства.
В това време пострадалият П.Р. И. (86) се намирал в парковата
зона между двете платна на бул.„Ц.“. Той решил да пресече булеварда на
неразрешено място, непосредствено пред приближаващия се автомобил
управляван от подсъдимия. Пешеходецът се движел със скорост между 3,2
км/ч. - 4,2км/ч в посока от ляво на дясно спрямо движението на автомобила.
Напускайки тревната площ, П. И. слязъл на пътното платно и изминал около
5,60 метра, достигайки средната лента за движение, където се движел
автомобилът „П.”, управляван от подсъдимия. Въпреки, че още преди
напускане на кръговото движение той имал отлична видимост към
пострадалия, той не го забелязал. Продължил движението си с посочената
скорост и на около петдесет метра след напускане на кръстовището, настъпил
сблъсък между предната лява част на автомобила „П.“ и дясната част на
тялото на пострадалия П. И.. Вследствие на този удар тялото на пешеходеца
се качило на предния капак на автомобила. Главата му достигнала и счупила
2

предното обзорно стъкло. Подсъдимият, който едва в този момент го
възприел, задействал с голямо закъснение спирачната уредба. Автомобилът
изминал около 10,20 метра, след мястото на удара, оставяйки спирачни следи
върху последните 2,5 метра. В резултат от аварийното спиране, тялото на П.
И. отхвръкнало на около 13 метра от мястото, където бил ударен.
Пешеходецът останал да лежи в средната лента, като краката му били
разположени върху разделителната линия между нея и дясната бус-лента.
На мястото се събрали множество хора, с помощта на един от
които подсъдимият пренесъл пострадалия до бордюра. Дал му вода и
проверил дали не си е глътнал езика. Почистил лицето му.
Свид.Е.К., управлявал бял бус след подсъдимия. Като
достигнал мястото на катастрофата, спрял и подал сигнал на ЕЕН 112.
Пристигнали свидетелите И.Т. и П. Б., полицаи в ОД на МВР - Русе, а след
тях и екип спешна медицинска помощ.
Пострадалият П. И. бил приет на лечение в Ортопедично
отделение на УМБАЛ „Канев“ - Русе в тежко общо състояние. Бил отпуснат и
трудно контактен. Поддържал висока температура (до 40 градуса). След
проведено лечение, поради липсата на близки и роднини, било решено да
бъде настанен в социално заведение. Свид.Т.Д., социален работник към
лечебното заведение подписала заявление за настаняването му в Дом за стари
хора „Възраждане“. Със заповед № СУ/Д-Р/570 от 26.10.2018г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ - Русе настаняването му било
разрешено, след което на 06.11.2018г., със специализиран болничен
транспорт бил откаран в дома.
Въпреки проведеното лечение и положените грижи, на ****г.
пострадалият П. И. починал в Дома за стари хора „Възраждане“.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза при
огледа и аутопсията на трупа, изготвена на досъдебното производство и
колективната съдебно-медицинска експертиза, приета в хода на съдебното
следствие, по тялото на пострадалия били установени: разкъсно-контузна
рана в дясната челна област на главата, колекция от кръв на дясна лакетна
става (от медицинска документация), счупване на левия напречен израстъка
на първи лумбален прешлен, счупване на кости на дясна подредрица,
кръвонасядания на дясно бедро, дясна подбедрица и дясно ходило,
кръвонасядане в дясна слепоочна област на главата, кръвонасядания по двете
мишници и предмишници, кахаксия, декубитуси на гърба, в кръстна област и
на лява пета, двустранна хипостатична бронхопневмония, оток на белите
дробове, кръвен застой, оток на мозъка и вклиняване на малкомозъчните
тонзили в големия тилен отвор.
Установени били също генерализирана атеросклероза, мозъчно-
съдова болест-мултиинфарктна енецефалопатия, корова атрофия на мозъка,
Исхемична болест на сърцето - коронаросклероза, хроничен инфаркт на
миокарда, бъбречнокаменна болест, некротизиращ пиелонефрит на десния
3

бъбрек, кръвоизлив от десния бъбрек, хематурия, доброкачествена простатна
хипортрофия.
Според вещите лица, част от травматичните увреждания, а
именно - разкъсно-контузна рана в дясната челна област на главата, колекция
от кръв на дясна лакетна става, счупването на левия напречен израстък на
първи лумбален прешлен, счупването на кости на дясна подредрица,
кръвонасяданията на дясното бедро, на дясната подбедрица и дясното ходило,
са резултат на действие на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени
при ПТП на *****г.
При тези данни експертите са отдали причината за настъпване
смъртта на пострадалия П. И. на установената двустранна хипостатична
бронхопневмония, на фона на установените счупвания на костите на дясната
подбедрица и придружаващи заболявания.
Част от установените травматични увреждания, а именно
счупването на костите на дясната подбедрица, счупването на левия напречен
израстък на първи поясен прешлен, подкожната колекция от кръвна дясната
лакетна става, разкъсно-контузната рана на тази става, кръвонасяданията на
дясното бедро, дясната подбедрица, дясното ходило и лявото коляно, в
съчетание с установените заболявания, са довели до залежаването му и
възникването на двустранна хипостатична бронхопневмония. При тези
обстоятелства експертите са приели, че счупването на кости на дясна
подбедрица, в съчетание с установените заболявания е в причинно-следствена
връзка с настъпването на смъртта.
По отношение на „залежаването”, вещите лица са заявили, че е
резултат от травматичните увреждания и влошеното състояние на
съществуващите заболявания. В съдебно заседание експертите единодушно
заявяват, че „залежаването” не може да е резултат единствено от предходните
заболявания на пострадалия.
Според заключенията на авто-техническите експертизи,
изготвени на досъдебното производство и в съдебното следствие, мястото на
удара е по дължина на пътя от 17,8 до 19,3 метра след приетия ориентир по
посока за огледа. По широчина на пътя на около 5,60 метра вдясно от левия
край на платното на движение. Скоростта на л.а.„П.“ в момента на отделяне
на тялото на пешеходеца е около 32,83 км/ч. Скоростта на автомобила,
изчислена по изминатия път от автомобила след мястото на удара и с
отчитане на закъснителното му движение е 36,40 км/ч.
Опасната зона на л.а„П.“ с отчитане на конкретното състояние
на пътната настилка със скорост 32,83 км/ч е 16,88 метра, със скорост 36,40
км/ч е 19,43 метра.
На около петдесет метра преди мястото на удара автомобилът
навлязъл на платното за движение на бул.„Ц.“, водещо към централната ЖП
гара. От това разстояние водачът на автомобила и пешеходецът са могли да
4

се възприемат в района на произшествието. В момента, когато пешеходецът
напуснал тревната площ и стъпил на пътното платно, управляваният от
подсъдимия автомобил се намирал на разстояние между 32,94 метра и 63,60
метра, изчислено в зависимост от скоростта на движение на пострадалия.
Опасната зона за спиране в тези две крайни хипотези е съответно 16,88 и
19,43 метра. Следователно, във всяка възможна комбинация от скоростите на
движение на пешеходеца и лекия автомобил, от момента, в който
пострадалият стъпил на платното за движение, подсъдимият е могъл да го
възприеме и предотврати произшествието, като намали скоростта и спре
движението на лекия автомобил.
Според заключенията на изготвената в досъдебното
производство техническа и назначената от съда комплексна техническа
експертизи, в близост до л.а.„П.“ преди и по време на пътното произшествие,
не са се движили други превозни средства.
Тези фактически положения, се установяват от показанията на
свидетелите Е.К., И.Т., Е.Г., М.Д. Р.П., К.К., Т.Д., А.Щ., Н.Ц., Д.Б., В.Г.... И.,
Р.А., както и от приложените писмени доказателства по делото, протокол
за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, констативен
протокол, документи за л.а.„***” с рег.№ ****, справка за нарушител/водач,
документи от ЦСМП-Русе и РЦ„112”, автотехническа експертиза,
съдебномедицинска експертиза по писмени данни, техническа експертиза,
колективна съдебно-медицинска експертиза, комплексна техническа
експертиза, протокол за химическо изследване, препис извлечение от акт за
смърт, писмо от Община - Русе относно липсата на наследници, препис от
семеен регистър, съдебномедицинска експертиза на труп, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост,
медицинска документация от УМБАЛ „Канев” - Русе по отношение на П.
И., както и веществените доказателства - три CD, както и отчасти от
обясненията на подс.Х.И., дадени на досъдебното производство.
Измежду събраните доказателства, в противоречие отчасти с
описаните фактически положения се намират единствено обясненията на
подсъдимия. Разпитан след привличането му като обвиняем, той
първоначално отказал да дава обяснения. Впоследствие обяснил, че когато
напуснал кръговото движение и навлязъл в бул.„Ц.”, се движел в средната
лента. Вдясно от него, в бус-лентата имало „някакъв малък бус”, а в лявата
лента по посока на движението му, имало две превозни средства, които не
можел да опише, но помнел, че се движели, в същата посока, на половин
дължина преди него. Изведнъж, между тях излязъл пострадалият, който се
движел забързано. Второто, движещо се вляво от него превозно средство
кривнало към тревната площ, но подсъдимият, който бил изненадан не
можал да реагира.
Тези обяснения са опровергани категорично от останалите
доказателства. На първо място това са видеозаписите от камерите за кон‐
5

трол на пътното движение, монтирани на кръговото кръстовище. В тяхното
полезрение попадат всички превозни средства преминаващи през
кръстовището. Видео наблюдението включва и изхода към бул.„Ц.”, в посока
Централна ЖП гара. Местопроизшествието не попада в зрителното поле на
видеокамерите, но е само на петдесет метра след изхода от кръстовището.
Между тези две точки няма други улици и не съществува възможност за
навлизане на превозни средства, които не са фиксирани преди това от
камерите за видеонаблюдение.
От съдържанието на видеозаписите и от двете технически
експертизи, назначени за тяхното изследване, се установява категорично, че
няма превозни средства, които да движат по начина, съобщен от подсъдимия.
В опит да внесе съмнение в заключенията, при липсата на
всякакви данни за това, защитникът допуска, че превозните средства, за които
съобщава подсъдимият може да са били спрели и да потеглят. Позовава се и
на показанията на свид.Е.К., който управлявал бял бус, а съобщил и за втори,
каквито превозни средства били фиксирани от видео наблюдението.
На първо място е нелогично да се допусне, че в крайна лява
лента!? на натоварен път, ще спрат без причина две превозни средства.
Видимостта към това място е голяма, но никой не е забелязал подобно
нетипично и опасно поведение. Предположението на защитника се
опровергава от самия подсъдим, който в обясненията си, посочва, че
автомобилите се движели в лявата лента. Дори конкретизира, че вторият
променил траекторията си, за да не удари пресичащия пешеходец. Не е
съобщил за спрели автомобили в лявата лента и свид.Е.К.. След предявяване
на видеозапис от движението по кръговото кръстовище този свидетел
действително разпознал два бели буса (т.І, л.81), като обяснил, че първи е
неговият, марка „Фолксваген. В разпита си, свидетелят заявил, че пристигнал
на местопроизшествието след катастрофата (т.І, л.80). Следователно нито
неговият, нито следващия го бус, са могли да попречат на видимостта на
подсъдимия. Този свидетел, който, както впрочем и подсъдимия, имал
отлична видимост към мястото на произшествието още преди да напусне
кръговото движение (изображение на л.122, част от комплексната техническа
експертиза), но не е съобщил и за никакви други движещи се пред него
превозни средства.
Друг спорен момент е причината за смъртта на пострадалия.
Според защитника, подсъдимият, който посетил пострадалия в болницата,
знаел „само за един счупен крак”. Две години по-късно, с изненада разбрал,
че блъснатият от него пешеходец е починал. Основен аргумент в тази насока,
са устните изявления на вещото лице д-р П. Д.. След като заяви, че поддържа
писменото заключение, приложено на в т.І, л.109 от досъдебното
производство, в с.з. на 10.11.2021г., той обясни, че „залежаването е резултат
от другите заболявания, плюс счупването на крайника”. В отговор на
множество, настойчиво зададени въпроси, вещото лице добави, че „Самото
6

счупване, само по себе си, също не следва да доведе до залежаване”. От тези
думи на експерта, защитникът аргументира довод, че травматичните
увреждания не са причина за настъпилата смърт на пострадалия, а тя е
резултат от наличните към момента на произшествието негови заболявания.
Преценявайки това възражение, съдът отчита на първо място
неиздържаният от процесуална гледна точка характер изявлението. Чл.152
ал.1 от НПК, предписва като задължителна писмената форма на
експертизата. Следователно устните изявления на експерта, които
противоречат на писмения текст нямат експертен характер и съответно
доказателствено значение. Въпреки това, като съобрази внесеното съмнение в
правилността на писменото заключение, (където вещото лице безусловно
поставя травматичните увреждания в причинно-следствена връзка със
смъртта), съдът назначи комплексна тройна съдебно-медицинска експертиза,
с негово участие. Тя категорично потвърди изводите на изготвеното в
досъдебното производство заключение. В устно изявление д-р П.Д. се
присъедини безрезервно към това становище и обясни, защо не е бил
разбран правилно в предходното съдебно заседание.
Като възприема изводите на съдебно-медицинските експертизи,
съдът приема, че настъпилата смърт е съвкупен резултат както от наличните
заболявания на пострадалия, така и от получените травматични увреждания.
Тук следва да се посочи, че те съвсем не се изчерпват с „един счупен крак”.
Причинено е също счупване на левия напречен израстък на първи лумбален
прешлен, както и множество други по-леки увреждания. На тях в текста на
комплексната съдебно-медицинска експертиза е отделена почти цяла
страница, но най-показателни са снимките в приложения към нея фотоалбум.
В заключение, въпреки, че не е правено подобно възражение,
следва да се отбележи още, че качеството на положените за пострадалия
медицински грижи, респ.правилността на проведеното лечение, не може да се
отрази върху изводите досежно причинната връзка между нанесените
увреждания и леталния изход. Следователно, дори лечението да не е било
(изцяло) правилно, нанесените в резултат на произшествието увреждания
запазват характера си на причина за настъпилата смърт. В този смисъл са
изводите в ТПВС № 2/16.12.1957г., макар да е издадено по повод друго
(умишлено) престъпление.
Възприетата от съда фактическа обстановка съвпада напълно с
обстоятелствената част на обвинителния акт. Тя кореспондира отлично с
всички доказателства, събрани в наказателното производство, включително и
отчасти с обясненията, които е дал подсъдимия в досъдебното
производство. Неговите обяснения, в останалата си част съдържат
единствените противоречащи доказателства, но са опровергани категорично с
оглед изложеното по-горе и съдът ги преценява като средство за защита.
При анализа на установените фактически обстоятелства, съдът
преценява, че по отношение подсъдимия Х.И., са доказани всички
7

обстоятелствата, имащи отношение към обективните признаци на
състава по чл.343„а” ал.1 б.„б”, вр. чл.343 ал.1 б.„в” пр.1, вр. чл.342 ал.1 пр.3
от НК, тъй като на *****г., в Русе, при управление на моторно превозно
средство - л.а.„П.”, с рег.№ ****, нарушил правилата за движение по
пътищата по чл.20. ал.2 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил
смъртта на П.Р. И., настъпила на ****г., като след деянието направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
Както вече бе посочено, според заключението на комплексната съдебно-
медицинска и авто-техническа експертиза, пътните условия позволявали на подсъдимия да
наблюдава действията на пострадалия пешеходец от голямо разстояние, значително
надвишаващо опасната зона за спиране. Като продължил да се движи със същата скорост,
подсъдимият станал причина за пътно транспортно произшествие, при което на П. И. били
причинени телесни увреждания, довели впоследствие до смъртта му.
При извършване на деянието подсъдимият Х.И. бил пълнолетен и вменяем.
Няма данни през живота си да е страдал от заболявания, които се отразяват на
способността му да разбира свойството и значението на извършеното. Въпреки
обективната възможност, той не забелязал своевременно възникналата опасност за
движението и съответно не искал и не допускал настъпването на съставомерния резултат -
причиняване смъртта на пострадалия. Следователно престъплението е извършено при
условията на непредпазливост под формата на небрежност. Подсъдимият не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е могъл и бил длъжен да ги пред‐
види.
При определяне на наказанието, което следва да му се наложи, Окръжният
съд взе предвид, че за престъплението по чл.343„а” ал.1 б.„б”, вр. чл.343 ал.1 б.„в” пр.1, вр.
чл.342 ал.1 пр.3 от НК, е предвидено наказание лишаване от свобода до четири години.
Отделно, в чл.343„г” от НК, се предвижда кумулативно наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство.
Като смекчаващи вината обстоятелства Окръжният съд обсъди на първо
място съпричиняването от страна на пострадалия. Като пешеходец, той нарушил грубо
разпоредбите на чл.113 ал.1 от ЗДвП, пресичайки неправилно платното на бул.„Ц.” без да
ползва пешеходна пътека или подлез. Това съпричиняване съдът преценява, като
равностойно по тежест (50%) с нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП, допуснато от
подсъдимия. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете още чистото съдебно минало,
липсата на предходни наказания за нарушения, извършени като водач на МПС, полагането
на труд и наличието на съпътстващи заболявания на пострадалия, които допринесли за
постигане на съставомерния резултат.
Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът приема изключително
грубото нарушение на правилата за движение, макар и в рамките на квалификацията по
чл.20 ал.2 от ЗДвП. От доказателствата се установява, че подсъдимият, като водач на МПС е
разполагал с възможност да наблюдава поведението на пострадалия от значително
разстояние, далеч преди да стъпи на пътното платно и без усилие да предотврати
произшествието.
С оглед горното, Окръжният съд преценява, че наказанието, което следва да
се наложи на подсъдимия Х.И., трябва да се определи при условията на чл.54 от НК. При
значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът отмери наказание
лишаване от свобода, в размер на една година и четири месеца.
На основание чл.343„г”, вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът лиши
подсъдимия Х.И., от правото да управлява моторно превозно средство за срок
8

от две години. В този съвкупен размер, предвид данните за личността му и
данните за тежестта на извършеното престъпление, ще бъде осигурено
постигането на целите на генералната и личната превенции, при минимално
приложение на наказателна репресия.
Съдът не споделя становището на защитата, относно
приложението на чл.55 ал.1 т.2 от НК. Посочените смекчаващи вината
обстоятелства, макар и повече на брой не са „изключителни”, а макар и
повече на брой, не са и „многобройни” по смисъла на неговата ал.1.
Подсъдимият, въпреки, че до момента не е наказван, е допуснал
изключително грубо нарушение, което лесно би могло да бъде избягнато.
Налице са формалните предпоставки по чл.66 ал.1 от НК за
условно отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Като
прецени, че това няма да попречи за постигане целите по чл.36 от НК, съдът
определи минималния възможен изпитателен срок.
Съдът не споделя поддържаната от прокурора правна
квалификация по чл.343 ал.1 б.„в”, пр.1, вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК и за
допуснати нарушения по чл.5 ал.1 т.1 и ал.2 т.1, както и по чл.116 от НК. Тези
разпоредби от ЗДвП имат пожелателен характер. В диспозицията им не е
описано конкретно поведение, неспазването на което да се квалифицира като
нарушение, поради което не могат да послужат като основание за търсене на
наказателна отговорност от водач на моторно превозно средство.
Съдът преценява като основателно възражението на защитата
досежно приложимостта на квалификация по чл.343„а” ал.1 б.„б” от НК. Този
въпрос не е обсъден в обвинителната реч, въпреки, че в самия обвинителен
акт се съдържа изречението: „От своя страна обв.Х.Р.И. и неустановено в
хода на разследването лице успели да пренесат П.Р. И. до бордюра на спирка
„Оборище“. От показанията на свид.Е.К. (т.І, л.81) се установява още, че
почистил лицето и му дал вода. Самият подсъдим заявява, че проверил дали
пострадалият не си е глътнал езика. Тази помощ е била необходима, тъй като
е оказана на жив човек и е насочена обективно и субективно към спасяване
на пострадалия. Преценявайки обстановката и възможностите на подсъдимия,
съдът приема, че е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия. Доколкото не е избягал от местопроизшествието и не е
употребил алкохол, с оглед и указанията по прилагане на закона в ПВС № 1
от 17.I.1983г. по н.д.№ 8/82г., съдът приема, че спрямо подсъдимия е
приложима намалената отговорност по чл.343„а” от НК.
По тези съображения, съдът призна подс.Х.И. за невинен по
първоначалното обвинение.
Причина за извършване на престъплението е
незачитане на установените в ЗДвП правила за движение.
След влизане на присъдата в сила, веществените доказателства три броя СD, следва да се
приложат към преписката на делото за срока на съхранението му.
9

Подсъдимият трябва да заплати направените съдебни разноски.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
10

Номер на акта:	2
Дата:	17 февруари 2022 г.
Съдия:	Свилен Сирманов

Дело:	20214500200611
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 август 2021 г.

Присъда по дело №611/2021 на Окръжен съд - Русе

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите