ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 733
гр.Плевен,
07.04.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд –
Плевен, първи състав, в закрито заседание на седми април през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
Съдия: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
като разгледа докладваното от
съдията Дилова административно дело № 235 по описа за 2023 година на
Административен съд - Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба
подадена от П.К.В. *** срещу писмо изх. № 94-П-20/22 от 23.02.2023 г., издадено
от Заместник-министъра на правосъдието. Видно от представеното по делото писмо от Зам. министър Дечев до
жалбоподателя, че подаденото то него
заявление № РС-22-395/05.10.2022г. е разгледано от Специализираното звено на
инспектората на ВСС, извършена е проверка и е съставен констативен протокол от
25.01.2023г. В писмото е посочено, че жалбоподателя има качеството на пострадал
по досъдебно производство за нанасяне на лека телесна повреда от държавен
служител, което е прекратено поради изтекла давност с постановление на РП
Плевен от 25.08.2022г. В хода на разследването са били събрани доказателства за
извършено престъпление по чл. 142а ал2 вр. чл. 142 ал.2 т. 6 от НК и поради
това досъдебното производство е изпратено на ОП Плевен , след отвод на всички
следователи ОП Плевен е изпратила досъдебното производство на ВКП за определяне
на друг окръжен следствен отдел за възлагане на разследването. Посочено е, че
към 19.01.2023г. производството не е приключило, и с оглед установените от
Инспектората от ВСС факти и обстоятелства на ос. чл. 60 ал.1 т.4 от ЗСВ е
прието, че заявлението е подадено преждевременно.Указано е на жалбоподателя, че след приключване на
производството с окончателен акт няма пречка отново да подаде заявление в
указания от закона срок, както и че съгласно чл. 2 б от ЗОДОВ има право да предяви
иск за вреди от нарушение на правото за разглеждане и решаване на делото в
разумен срок и когато производството е висящо.
Съдът намира, че подадената жалба е
недопустима.
Съгласно чл. 147, ал. 1
от АПК правото на оспорване е налице, когато са засегнати права, свободи или
законни интереси на граждани или организации, когато са нарушени или застрашени
права, свободи или законни интереси или когато се пораждат задължения. Цитираната
правна норма обвързва правото на оспорване с прекратяване или ограничаване на
субективни права или свободи, отказ да се издаде акт, от който зависи
възникването или упражняването на права или създаване на нови, респ.
разширяване на съществуващи задължения. Съдът счита, че посочената
административна процедура съдържа характеристики на медиация, т.е. е на добра
воля и цели извънсъдебно разрешаване на спорове, при което министърът на
правосъдието подпомага постигането на споразумение между заявителя и органите
на съдебната власт, но не е длъжен винаги да предложи такова споразумение.
Следователно обжалвания акт не съдържа белезите на административен акт, тъй
като волеизявлението в него има гражданско-правен характер и не подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. В случая не намира
приложение и общата клауза за обжалване, визирана в разпоредбата на чл. 120.
ал. 2 от КРБ, тъй като съгласно тази норма на обжалване подлежат всички
административни актове, освен изрично посочените в закон, а както вече беше
подчертано обжалваното писмо не носи белезите на административен акт.
Отхвърлянето на заявлението за обезщетение на основание чл. 60е, ал. 1 от ЗСВ е
само и единствено процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 2б,
ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ гражданите и юридическите лица
могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 само когато е изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета
"а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Следователно и в
двете хипотези на изчерпана административна процедура без постигнато
споразумение - отхвърляне на заявлението като неоснователно по реда на чл. 60е,
ал. 1 от ЗСВ или отказ за сключване на споразумение от страна на заявителя,
поради непостигнато съгласие относно размера на обезщетението в случаите по ал.
2, законодателят е предвидил исков ред за защита на правото на обезщетение,
който се осъществява пред компетентния съд. Тоест, при липса на съгласие за сключване на споразумение,
жалбоподателят може да се защити не като обжалва отхвърлянето на заявлението, а
по исков ред. В противен случай не постига целта на процедурата за бърз и
облекчен ред на обезвреда съгласно чл. 13 от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи. Съгласно чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ исковете по ал.
1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема
предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални
или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното
решаване на спора. В случая е налице предвиден ред за съдебна защита на
претендираното от жалбоподателя право. Поради това подадената жалба е недопустима, а производството по
делото следва да бъде прекратено на основание чл. 159. т. 1 АПК Актът по чл.
60е от ЗСВ, с който се отхвърля заявлението в производство по чл. 60а и сл. от ЗСВ, не подлежи на обжалване пред съда, тъй като това производство не завършва
с издаването, респ. с отказ да бъде издаден индивидуален административен акт.
С оглед изложеното което
жалбата на П. В. срещу писмо от 23.02.2023
г. издадено от зам. министъра на правосъдието се явява недопустима.
В горния смисъл е и
трайната съдебна практика на ВАС - Определение № 12949 от 20.10.2020 г. на ВАС
по адм. д. № 10508/2020 г., Определение № 10563 от 11.07.2013 г. на ВАС по адм.
д. № 9171/2013 г., Определение № 9848 от 24.07.2017 г. на ВАС по адм. д. №
6582/2017 г., Определение № 1130/28.01.2014 г. по адм. дело № 273/2013 г. на
ВАС, Определение № 4018 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. дело № 2580/2014 г. и
др.
С оглед всичко изложено
съдът намира, че подадената жалба е недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото прекратено.
Предвид горепосоченото и на основание чл. 159,
т. 1 от АПК, Административен
съд – Плевен, първи състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената
от П.К.В. ЕГН ********** *** , жалба
срещу писмо изх. № 94-П-20/23.02.2023 на Зам. министър на правосъдието, поради НЕДОПУСТИМОСТ
на жалбата
ПРЕКРАТЯВА
производството по АД 235 по описа за 2023 г. по описа на Административен съд
Плевен.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховен административен съд в 7-дневен срок от деня на съобщението.
СЪДИЯ :/п/