№ 87
гр. Кърджали, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
в присъствието на прокурора Д. Б. К.
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225100600226 по описа за 2022 година
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
С присъда N 39/18.05.2022 г., постановена по НОХ дело N 264/2022 г.,
Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият Д. Р. Р. от гр. К. за виновен в
това, че на 26.06.2018 г. в г. К., управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил, марка „Ф. В.“ с рег. N К **** АР след употреба на наркотични вещества –
кокаин, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 55, ал.1 т.1 от НК му е
наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9/девет/ месеца, което да изтърпи
при първоначален ,,общ“ режим, както и кумулативно наказание „глоба“ в размер на
500 лева. На основание чл. 343г, във вр. чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК съдът е наложил на
подсъдимия Д. Р. Р. наказание ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /
една/ година. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е постановил подсъдимият Д. Р. Р.
да изтърпи при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и отложеното по НОХД N
1054/2017г. по описа на КжРС наказание ,,лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца и
на основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият
Д. Р. Р. е бил задържан за срок от 24 часа със Заповед за задържане на лице рег. N
1947зз- ***/ 26.06.2018г. на МВР.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Д. Р. Р., който с
въззивна жалба, с допълнителни писмени съображения към нея, чрез защитника си –
адв.Г. Б. от АК- К., я обжалва с оплаквания, че при постановяването й са допуснати
1
съществени нарушения на процесуалния закон. Сочи, че производството по НОХД N
264/2022г. по описа на КжРС е образувано по внесен обвинителен акт от РП-К. срещу
подсъдимия Р. за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по
чл.343б, ал.3 от НК, като производството е водено задочно и привличането на
обвиняемото лице на досъдебното производство е станало при условията на задочност
в присъствието на служебно назначен защитник, с приключването му в отсъствие на
обвиняемия в хипотезата на чл.206, във вр. чл.269, ал.3 т.1, т.2, т.4 от НПК, тъй като
местоживеенето му в страната не било известно, но по делото липсвали доказателства
за щателно издирване, което водело до извод, че не са били налице изискуемите от
закона предпоставки за започване на съдебно наказателно производство срещу
обвиняемия.Твърди, че назначеният на досъдебното производство служебен защитник
не е действал в интерес на подсъдимия и това се изразявало в неразумна линия на
защитата и недостатък на аргументацията му.Съдът разгледал делото в отсъствието на
подсъдимия като направил преценка, че това няма да попречи за разкриване на
обективната истина, но не мотивирал същата и не проверил дали са налице останалите
предпоставки за задочно разглеждане на делото на някое от основанията по чл.269, ал.3
от НПК. Конкретно счита, че само по себе си неустановяването на нова адресна
регистрация не е равносилно на неустановеното местоживеене като предпоставка за
задочно разглеждане на делото, тъй като под „местоживеене“ се разбира фактическа
връзка с определено място, включ. и извън пределите на страната, която позволява
надлежно призоваване по делото/ Решения N 541/87 на II НО, N 561/1988г. на I НО на
ВС, N 471/1990г. на I НО на ВС, N 720/1992г. на I НО на ВС, N 147/1993г. на II НО на
ВС, N 188/1995 г. на I НО на ВС, N 423/1993 г. на I НО на ВС, Решение N 4/2009г. на I
НО на ВС/.Сочи, че в хипотезата на чл.269, ал.3 т.3 от НПК се допуска разглеждане на
делото в отсъствие на подсъдимия при три кумулативно дадени условия - когато той е
редовно призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена
процедурата по чл.254, ал.4 от НПК – обвинителният акт да е връчен на подсъдимия с
уведомление, че при неявяване делото може да продължи в негово отсъствие, както и
ако съдът предварително е направил преценката, че това няма да попречи на
разкриване на обективната истина.Сочи, че задочното производство съществено се
отразява на упражняването на регламентираните в чл.55 от НПК основни права на
обвиняемия/подсъдимия/, между които да участва лично във всичките фази и стадии на
наказателния процес, да дава обяснения по обвинението, да представя доказателства,
да прави искания и възражения, и ограничаването на правото на лично участие на
обвиненото лице в наказателното производство е допустимо при категорични данни, че
то не желае да се възползва от него или се укрива с цел да избегне реализиране на
наказателна отговорност. При постановяване на присъдата съдът не е съобразил в
достатъчна степен изложените по-горе предпоставки за провеждане на задочно
производство, поради което допуснатите процесуални нарушения са от категорията на
2
съществените и водят до ограничаване на правото на защита на подсъдимия. Моли на
основание чл.334 т.1 от НПК да бъде отменена обжалваната присъда и делото да бъде
върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Не прави доказателствени
искания.
Против въззивната жалба в законния срок не са постъпили възражения.
В съдебно заседание подсъдимият Д. Р. Р. не се явява, но чрез защитника си –
адв.Б., поддържа жалбата си.
В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура -К. изразява становище,
че жалбата е неоснователна, а обжалваната присъда –правилна, мотивирана и
законосъобразна. Сочи, че подсъдимият Д. Р. Р. е бил признат за виновен в извършено
на 26.06.2018г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, установено от събраните по
делото доказателства, като са били налице предпоставките за разглеждане на делото в
отсъствие на подсъдимия, при условията на чл.269 от НПК – подсъдимият е бил
редовно призован, не се е явил при разглеждане на делото и не е посочил уважителни
причини за неявяването си, като не е имал друг известен адрес, на който да бъде
призован. С оглед на тези съображения, моли да се постанови решение, с което
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на
обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законния срок и срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е събрал и проверил наличните и поискани от страните
по делото доказателства и въз основа на тях е приел за безспорно установена следната
фактическа обстановка:
На 26.06.2018г. през деня, подсъдимият Д. Р. Р., правоспособен водач със
свидетелство за управление на МПС N 281503***, валидно до 11.06.2022г., се намирал
в гр. К.. По същото време бил употребил наркотични вещества – кокаин, въпреки което
същия ден следобед седнал на мястото на водача в лек автомобил марка „Ф. В." с рег.
N К ****АР и го привел в движение.Подсъдимият се насочил по ул. П.м. в гр. К. и в
посока гр. М..В същото време на посочената дата, до бензиностанция „Г.“ се намирал
автопатрулен наряд на РУ-К. при ОД на МВР-К., в състав свидетелите С. Р. и Ю.Т..
Последните двама получили сигнал, че водачът на лек автомобил марка „Ф. В." с рег.
N К **** АР държи наркотични вещества и когато автомобилът преминал покрай тях,
те го последвали и го спрели със светлинен и звуков сигнал на ул.Д.М. в гр. К., около
16.30 ч.. Свидетелите С. Р. и Ю.Т. поискали от подсъдимия документите му за
проверка и установили, че това е Д. Р., който бил видимо притеснен, което
предизвикало у първите съмнение за употреба на наркотични вещества, поради което
3
го поканили до сградата на РУ-К.. Там св.Т.У. изпробвал подсъдимия Д. Р. с
техническо средство „Драг тест 5000“ за употреба на наркотични вещества. При
проверката на подсъдимия техническото средство отчело употреба на наркотични
вещества от вида на кокаин. За допуснатото нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3
т.1 от ЗДвП, на подсъдимия Д. Р. бил съставен Акт N 052754 от 26.06.2018 г. за
установяване на административно нарушение. Бил му издаден талон за изследване N
*******, в който подсъдимият вписал, че приема показанията на техническото
средство, а след отвеждането му за вземане на кръвна проба в Спешно отделение при
МБАЛ-К. подсъдимият Д. Р. отказал да даде кръвна проба за извършване на химически
анализ. Със заповед за принудителна административна мярка с N 1811/18 – 1300 –
000498 от 26.06.2018г. на началник на сектор „Пътна полиция" -К. на подсъдимия било
отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство N 281503***, до
решение.
Тази фактическа обстановка настоящата инстанция прие за установена въз основа
на всички събрани по делото доказателства и след преценката им поотделно и в
съвкупност, същата се установява безпротиворечиво и по несъмнен начин. Следва да се
добави, че от показанията на св.С. Р. се установява, че подсъдимият още преди
проверката за употреба на упойващи вещества е заявил, че е употребил наркотици.
При така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел в
мотивите към присъдата, че подсъдимият Д. Р. е осъществил от обективна и
субективна страна всички признаци на състава на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК,
тъй като на 26.06.2018 г. в гр. К. управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил, марка „Ф. В.“ с рег. № К **** АР, след употреба на наркотични вещества –
кокаин, като го е признал за виновен в извършването на това престъпление и му е
наложил посочените по - горе наказания.
Настоящата инстанция, при изцяло извършената проверка, приема, че безспорно е
доказано, че на инкриминираната дата и място подсъдимият е управлявал МПС след
употреба на наркотични вещества от вида на кокаин, с което е осъществил състава на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, като обективната страна на същото е
установена от показанията на разпитаните по делото свидетели С. Р., Ю.Т. и Т.У.,
както и от писмените доказателства – протокол за извършване на проверка за употреба
на наркотични или упойващи вещества от 26.06.2018г. и талон за изследване N
*******/26.06.2018г. За управлението на МПС след употреба на наркотични вещества
не е нужно наличието на наркотичното вещество да е установено по надлежния ред,
нито е налице правна необходимост същото да е установено в кръвта на водача.Не се
изисква и доказване на времето на употреба на наркотичното вещество, като законът
не въвежда нито количествен критерий, нито изискване водачът да е повлиян в
определена степен.
4
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вината пряк
умисъл - подсъдимият е съзнавал, че е употребил наркотичното вещество преди да
осъществи действия по управление на автомобила.Той е знаел, че е употребил
наркотични вещества и това обстоятелство е съобщил на свидетеля С. Р., като въпреки
тази употреба се е качил да управлява лекия автомобил.
Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е от категорията на формалните, при
което умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален. За прекия умисъл е
необходимо и достатъчно деецът да е съзнавал общественоопасния характер на своето
деяние и въпреки това да е искал да го извърши. За съставомерността на деянието е
достатъчно да се установи обективно употребата на наркотични вещества, от което се
извежда и умисълът за осъществяване на престъплението, а в случая несъмнено е
установено съзнанието на подсъдимия за употребата именно на наркотично вещество и
управлението на лекия автомобил след същата.
При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е
обсъдил както обществената опасност на деянието, която правилно е определена като
типична за този вид престъпления, така и наличието на смекчаващи у дееца
обстоятелства – младата възраст, добрите характеристични данни, както и дългия
времеви период изминал от извършване на престъплението, както и отегчаващите
такива - обременено съдебно минало. Т.е., съдът, след като е отчел критериите за
индивидуализация на наказанието и е съобразил смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, е преценил, че наказанието следва да бъде определено при наличие на
изключителни смекчаващи обстоятелства, поради което е наложил на подсъдимия
наказание при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК под предвидения законов минимум, а
именно „лишаване от свобода” за срок от 9 месеца, заедно с кумулативно предвиденото
наказание „глоба“ в минималния законов размер от 500лв. и императивно
предвиденото за случая наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
година, в съотвествие с чл.343г, във вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК.
Така определеното наказание е справедливо и в пълна мяра отговаря на
извършеното от подсъдимия деяние, като чрез него ще бъдат реализирани в пълна
степен целите на наказанието, заложени в разпоредбата на чл.36 от НК.
Съобразена е от първоинстанционния съд императивната норма на чл. 68, ал. 1 от
НК, предвиждаща, че отложеното по реда на чл. 66 НК наказание "лишаване от
свобода" се изтърпява от осъдения, ако в изпитателния срок той извърши друго
престъпление, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание
"лишаване от свобода". В случая, престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, извършено на
26.06.2018г., е в изпитателния срок на осъждането по НОХ дело N 1054/2017г. на
Кърджалийския районен съд. При тази хипотеза, съгласно чл. 68, ал.1 от НК
отложеното по реда на чл. 66 от НК по предходна условна присъда наказание се
5
изтърпява отделно от наказанието, наложено по следващата присъда/ арг. и от чл.27 от
НК/.
Оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
тъй като подсъдимият е осъден при условията на задочно проведено досъдебно и
съдебно производство, настоящият съдебен състав намира за неоснователни, по
следните съображения:
Задочното производство се провежда при неоправдано отсъствие на обвиняемия,
респективно подсъдимия, при наличието на предпоставките в чл. 269, ал.1 и ал.3 НПК.
Българското наказателнопроцесуално право възприема участието на обвиняемия в
процеса едновременно като негово право и задължение, но когато обвинението не е за
тежко престъпление, участието на обвиняемия е негово право и в този случай законът
приема, че по делата за престъпления, които не са тежки, присъствието на обвиняемия
в съдебната фаза не е необходимо. Съгласно чл.206 от НК когато това няма да попречи
за разкриване на обективната истина, разследването може да се проведе в отсъствие на
обвиняемия при условията чл.269, ал.3 т.1, 2 и 4 от НК, или в следните случаи: -ако не
е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми
съответния орган/т.1/; - ако местоживеенето му в страната не е известно и след
щателно издирване не е установено/т.2/ и –ако се намира извън пределите на
Република България и местоживеенето му не е известно -чл.269, ал.3 т.4 б “а“ от
НПК/или не може да бъде призован по други причини - чл.269, ал.3 т.4 б “б“ от НПК/
или е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си - чл.269,
ал.3 т.4 б “в“ от НПК, а в съдебната фаза освен в тези случаи и ако е редовно призован,
не е посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл.
247в, ал. 1/т.3/.
В досъдебното производство, проведено в отсъствие на обвиняемия, при
условията на чл.206, вр. чл.269, ал.3 т.4 б „а“ и б „б“ от НПК – необходимост от
привличане на отсъстващ обвиняем, на подсъдимия, в качество на обвиняем, е
назначен защитник, участието на какъвто е задължително съгласно чл.94, ал.1 т.8, вр.
ал.3 от НПК. От материалите по наказателното производство се установява, че след
като на 26.06.2018г. е установено извършеното от Д. Р. Р. деяние, той е бил задържан
със Заповед за задържане на лице рег. N 1947зз- ***/ 26.06.2018г. на МВР и освободен
в 21.40 ч. на 26.06.2018г., след което на 28.06.2018г. в 22.08 ч. е напуснал територията
на страната с лек автомобил през ГКПП К.П.В. и в периода на времетраене на
досъдебното производство, предвид и обявяването му за местно и общодържавно
издирване, не е установен на адрес, нито да се е завърнал в страната, с дадени сведения
от майка му на 29.06.2018г., както и на 14.04.2021г., че е напуснал страната, респ. не
живее на адреса от три години. Направените неуспешни издирвания на адрес и
запитване дали не пребивава в следствен арест в страната, с получен отрицателен
6
отговор, неуспешните резултати от обявяването на подсъдимия за местно и
общодържавно издирване/второто с телеграма от 09.07.2018г./, освен, че представляват
действия по неговото щателно издирване, са наложили производството по делото да
продължи в отсъствие на обвиняемия в неговата досъдебна, както и съдебна фаза при
първото му първоинстанционно разглеждане, за която цел му е бил назначен служебен
защитник. По този начин са спазени законовите изисквания за провеждане на
производството в отсъствие на обвиняемия/подсъдимия, с извод, че не е било
нарушено и ограничено правото му на защита, тъй като същият не е намерен на
посочения от него адрес/в т.ч. и регистриран такъв/, като не е било известно
местоживеенето му в страната и същото не е установено след щателно издирване, като
установено е, че същият се е намирал извън страната, на неизвестно местоживеене.
Повдигнатото с обвинителния акт обвинение на Д. Р. е за престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК - управление на моторно превозно средство след употреба на
наркотични вещества, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една
до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева, т.е. обвинението не е за
тежко престъпление. Изискването за задължително присъствие на подсъдимия в
съдебно заседание е в случаите на чл.269, ал.1 от НПК - по дела с обвинение за тежко
престъпление. При тези предпоставки, не е било необходимо първоинстанционният
съд, при повторното разглеждане на делото, по което е постановена обжалваната
присъда, да мотивира изрично, че провеждането на наказателното производство в
отсъствие на подсъдимия няма да попречи на разкриване на обективната истина.
Имайки предвид, че сам подсъдимият на досъдебното производство, започнало
при условията на чл.356, ал.3 от НПК, е отказал да му бъде направена кръвна проба за
наличие на употреба на наркотични вещества, която да потвърди или да отхвърли
достоверността на резултата от направения с техническо средство „Драг тест 5000“,
отчел употреба на наркотични вещества от вида на кокаин, то и назначеният служебен
защитник е бил лишен от възможността на досъдебното производство да поиска
извършването на процесуално-следствени действия, с които да оборва достоверността
на резултата от направения тест за употреба на наркотични вещества. В този смисъл
оплакването относно това, че назначеният на досъдебното производство служебен
защитник не е действал в интерес на подсъдимия, е неоснователно. Писмените
възражения на същия срещу подадената от упълномощения от подсъдимия защитник
въззивна жалба са изцяло са ирелевантни към производството, тъй като към
подаването им е отпаднало качеството му на служебен защитник и същият не е можел
да действа нито в интерес на подсъдимия, нито против неговия интерес.
Обжалваната присъда е постановена при повторно първоинстанционно
разглеждане на делото, след постановяване на Решение N 12/09.03.2022г. по ВНОХ
дело N 238/2021г. на ОС - Кърджали, с което е отменена присъда N 33/07.10.2021 г.,
7
постановена по НОХ дело N 610/2021 г. на Кърджалийския районен съд и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с указания за отстраняване
на допуснати на съдебното производство съществени нарушения на процесуалните
правила на основание чл.334, т.1 във вр. с чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.1 от НПК.
Недоволството на подсъдимия от постановената първоначална и отменена
присъда, както и от сега постановената осъдителна присъда, е упражнено посредством
упълномощен от самия него защитник, при допустимо на досъдебното производство
повдигане на обвинение и предаване на обвиняемия на съд в негово отсъствие, както и
при допустимо провеждане на съдебното производство, без да е необходимо личното
му явяване пред съда. Извод за нарушено право на подсъдимия за лично участие в
процеса не може да се направи, защото той съзнателно се е лишил от това свое право
по времетраене на досъдебното производство и неучастието му в същото не е било
резултат от липсата му на информираност за образуваното наказателно производство,
като е участвал в неговата съдебна фаза чрез упълномощен адвокат. Последният
бланкетно счита, че проведеното разследване в отсъствие на обвиняемия/респ.
подсъдимия е довело до съществени нарушения на процесуалните правила, без
конкретно да обосновава по какъв начин това е попречило на разкриване на
обективната истина. Принципът за разкриване на обективната истина в наказателния
процес е основен и от същия законът не допуска изключения, поради което и е създал
процесуални гаранции при провеждане на наказателното производство в отсъствие на
обвиняем/респ. подсъдим, още повече това важи, когато сам той е упълномощил
защитник да го представлява, редовно призован е чрез него да се яви в съдебно
заседание и не предприема активно процесуално поведение да се яви в съдебната фаза
на процеса и да даде обяснения пред съда относно обстоятелствата, свързани с
деянието, за което му е повдигнато обвинение. При това процесуално поведение на
подсъдимия не е било необходимо, и то при наличие на условията на чл.269, ал.3 т.3 от
НПК, съдът да мотивира по специален начин преценката си, че провеждането на
съдебното производство в отсъствие на подсъдимия ще попречи на разкриване на
обективната истина, арг. от разпоредбата на чл.269, ал.2 от НПК, изискваща съдът да
мотивира разпореждането си за явяване на подсъдимия и по дела, по които
присъствието му не е задължително, както и по арг. за обратното от разпоредбата на
чл.269, ал.1 от НПК, че по дела с обвинение за тежко престъпление присъствието на
подсъдимия в съдебно заседание е задължително.
Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на обжалваната
присъда, не са налице основания за отмяната или изменението й, същата е правилна и
законосъобразна, при което следва да се постанови решение, с което да бъде
потвърдена.
8
Мотивиран от изложеното и на основание чл.338, вр. чл.334 т.6 от НПК,
Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда N 39/18.05.2022 година, постановена по НОХД N
264/2022 година по описа на Кърджалийския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9