№ 13338
гр. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.К.Г.
при участието на секретаря С.К.З.
като разгледа докладваното от Г.К.Г. Гражданско дело № 20221110107263 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от /фирма/
срещу В. Х. М., при условията на обективно, кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответника, на сумата в размер на 1585,29 –
главница, представляваща неплатена цена на доставена
топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г. за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, аб.№ 248894,
сумата в размер на 24,48 лева, представляваща главница за
такси за дялово разпределение, за периода от 01.08.2018г. до
30.04.2020г., ведно със законна лихва върху двете главници,
за периода от 19.08.2021г. до окончателно изплащане на
вземането, за сумата в размер на 223,74 лева,
1
представляваща мораторна лихва върху главницата за
доставена топлинна енергия в имота, за периода от
15.09.2019 г. до 05.08.2021 г., за сумата в размер на 4,74 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата за такси за дялово разпределение, за периода от
01.10.2018г. до 05.08.2021г., и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 16.09.2022 г., издадена в производството по ч.гр.д.
№ 48215/2021 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
В исковата молба /фирма/ излага твърдения, че
ответникът е потребител, с абонатен номер 248894, на
топлинна енергия за битови нужди, при което между него и
ищеца били възникнали договорни правоотношения при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Потребителят не заплатил дължимата цена за
продажба на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г., върху които суми дължал и обезщетение за
забава. Вземането било осчетоводено с извлечение от
сметки и фактури. Продажбата на топлинна енергия било
извършвано съобразно приети от топлопреносното
дружество Общи условия, които твърди, че са влезли в сила
след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на
сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършвало по системата за дялово
2
разпределение, което било възложено на /фирма/, поради
което последното се иска да бъде привлечено в
производството като трето лице – помагач, предвид
евентуално предявяване на регресни претенции срещу него
при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника, с който исковете се оспорват по основание и
размер.
В съдебно заседание ищецът /фирма/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Кунчев, който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът В. Х. М., редовно
призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. №
135654/16.05.2023г. поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /фирма/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
3
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът
следва да доказва, че ответникът има качеството
потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от
него правни разпоредби в рамките на процесния период,
ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи
начислената главница за ТЕ и периода и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си срещу вземането, поради което отрича
съществуването на спорното право, както и положителният
факт на плащането.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна
страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 48215/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в
срока по чл. 415 от ГПК, и при подадено в срока по чл. 414
от ГПК възражение от ответника.
По делото безспорно се установи, че процесния имот е
бил собственост на ответника, като единствен наследник на
Л. И. Л. – М.а, като впоследствие е транслиран в
патримониума на трето за спора лице с постановление за
възлагане от 04.12.2019г. в хода на изпълнително дело №
4
20197910400100 по описа на ЧСИ Т.В., с район на действие,
районна на СГС. Видно е че владението върху имота е
предадено едва с Протокол за въвод във владение от
29.06.2021г.
От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от
03.09.2002г., се установява, че собствениците на
самостоятелни обекти в сградата на /адрес/, са взели
решение за сключване на договор за извършване на
услугата „топлинно счетоводство”, като за целта са
упълномощени конкретни лица да подпишат договор с
/фирма/. Като необжалвано решението е влязло в законна
сила и обвързва собствениците на самостоятелните обекти
в СЕС, включително и техните правоприемници, какъвто е
ответника. От името на ЕС е сключен договор №
307/11.09.2002г. с /фирма/, като обстоятелството, че именно
/фирма/ извършва услугата „топлинно счетоводство“ се
потвърждава и от изслушаната СТЕ. Договора е сключен за
срок от пет години /чл. 2.5 от него/, с опция за удължаване
на срока автоматично с една година, в случай, че никоя от
страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено
един месец преди изтичане на срока на договора. По делото
не са представени доказателства за отправено такова
предизвестие.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна
енергия, действащи към процесния период са Общите
условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на
5
ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Съдът приема, че между страните е валидно
възникнало правоотношение по доставка на топлинна
енергия, доколкото е изпълнен фактическия състав;
договорът за продажба на топлинна енергия е неформален
и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от
страна на топлопреносното дружество и ползването й от
потребителя, потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на
вещно или по силата на облигационно право на ползване.
По делото се установи, с оглед релевирания процесен
период – 01.05.2018г. до 30.04.2020г., че до датата на
предаване владението върху имота, ответникът е бил негов
собственик, съответно ползвател, и като такъв има
качеството „потребител“ на топлинна енергия.
Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като
6
компетентно изготвена и съотносима на останалия по
делото доказателствен материал, установява, че третото
лице - помагач е извършвало дялово разпределение в имота
след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода. По данни на ФДР експертизата е
установила, че в процесното жилище не е имало монтирани
отоплителни тела, съответно не са монтирани
топлоразпределители.За процесния период от 01.05.2018г.
до 30.04.2020г. ответникът не е осигурил достъп до имота, а
при липса на водомер разходът за топла вода се изчислява
на един брой потребители при норма 140 литра на
потребител за едно денонощие, съгласно разпоредбата на
чл. 69, ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването. Вещото
лице е посочило, че процесния имот има отопляем обем от
222 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в
жилищната сграда от 10.01.1991г., като за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г. количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация е изчислено по реда на
чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № 16-334. Съгласно експертизата,
общият топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за
измерване средство по смисъла на ЗИ, в рамките на
процесния период, като отчитането е извършено по
топломер, монтиран в АС, като от отчетената топлинна
енергия са приспаднати технологичните разходи за АС,
като впоследствие изчислената топлинна енергия се
разпределя между потребителите в сградата.
7
Изслушаната ССчЕ установява, че няма извършени
плащания за дължимите за периода 01.05.2018г. до
30.04.2020г. суми. Вещото лице е установило, че дължимата
главница за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. е в размер
на 1585,29 лева, като за периода от м.08.2018г. до м.04.2020г.
на абоната са начислявани и такси за дялово
разпределение в размер на 24,48 лева. Вещото лице е
посочило, че мораторната лихва върху главницата от
1585,29 лева е в размер на 223,74 лева, за периода от
15.09.2019г. до 05.08.2021г., а върху главницата от 24,48
лева, в размер на 4,74 лева, за периода от 01.10.2018г. до
05.08.2021г.
Съдът приема, от заключението на вещото лице, което
кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с
така поставените задачи, че предмет на спора на практика
са суми за сградна инсталация, отопление на имота и
БГВ.Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ,
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът на извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от
8
ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия
отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за
отоплението на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Съдът намира, че от
изслушаната СТЕ се установиха горепосочените
обстоятелства, поради което намира, че сумите за сградна
инсталация са правилно начислени. Съдът приема и че
сумите за отопление на имота и БГВ са правилно
начислени, поради и което намира, че ищецът е доставял в
имота топлинна енергия на претендираната стойност.
Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от
горепосочената наредба установявана задължение за
всички потребители да осигуряват достъп на
представители на фирмата за дялово разпределение за
извършване на отчет на уредите, като съгласно чл. 70, ал. 4
от Наредбата, на потребителите, неосигурили достъп за
отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява
енергия по реда на т. 6. 5 – от приложението по чл. 61, ал. 1
като отоплителни тела без уреди. По делото нито са
релевирани твърдения, нито са ангажирани доказателства,
че ответникът е осигурявал достъп до имота през
процесния период, а доказателствената тежест е негова. По
делото са приети Протоколи за неосигурен достъп, от които
се установява, че в периода м.05.2018г.-м.04.2020г. не е
осигурен достъп до апартамента. Данните от
индивидуалните топлоразпределители и показанията на
9
водомера на топлата вода вещото лице получава от
приетите по делото главни отчети. Последните съдържат
данни за дяловите единици такИ., каквито са отчетени от
дружеството осъществяващо дяловото разпределение. В
случая не е осигурен достъп. В протоколите за неосигурен
достъп е положен подпис, на който е даден вид да изхожда
от потребител в СЕС. Те са частни свидетелстващи
документи и са подписани от собственик на самостоятелни
апартаменти в СЕС. При липса на доказателства за
неавтентичността им, те обвързват съда с материална
доказателства сила по отношение на установените в тях
неизгодни за издателя им факти - чл. 180 от ГПК. Не се
установяват данни за неавтентичност. Следва да се
отбележи също така, че ответникът не твърди и не
установява да е заявявал надлежно възраженията си срещу
начисленията и отчетите, и следователно е обвързан от
удостоверените в тях неизгодни факти. По изложеното
съдът приема, че ищецът доказа количеството на
доставената в имота топлинна енергия, както и размера на
нейната цена, въз основа на което са правени изчисленията,
обективирани във всяка от фактурите, издавани в рамките
на процесния период и в обща фактура №
**********/31.07.2020г., поради което главният иск за
главница за доставена топлинна енергия в имота за сумата
от 1585,29 лева, следва да бъде уважен.
Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
10
чл.10 от Общите условия на договорите между /фирма/ и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост таксите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената
за извършените услуги на дружеството за дялово
разпределение. Сумата е доказана по размер, съгласно
заключението на вещото лице. Следователно този главен
иск също следва да бъде уважен изцяло за пълно
предявената сума от 24,48 лева, за периода от 01.08.2018г. до
30.04.2020г.
Иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за сумата от
4,74 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за такси за дялово разпределение, за периода от
01.10.2018г. до 05.08.2021г., следва да бъде отхвърлен. В ОУ
на ищеца лисва уредба за предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на сумите за главница, поради което
и на основание чл. 84, ал.2 от ЗЗД, потребителят – ответник
изпада в забава след покана, като по делото не са
представени доказателства за отправена и получена от
ответника покана.
Акцесорният иск върху главницата за отопление на
имота следва да бъде уважен изцяло. С оглед периода за
който се претендира лихвата и доколкото тогава вече са
действащи ОУ на ищеца, приети с решение № ОУ-
11
01/27.06.2016г., то в ОУ е установен падеж за плащане на
месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен
дял /по чл. 32, ал.1 от ОУ/- в 45 дневен срок след изтичане
на периода за който се отнасят. Така ответникът е изпаднал
в забава, поради срочността на задължението, което
обосновава извод, че не е нужна покана, поради което
следва да отговаря и за заплащане на дължимата
мораторна лихва върху главничното вземане. Сумата е
станала изискуема с изтичане на 45 дневен срок от
издаване на фактура № **********/31.07.2019г., тоест от
15.09.2019г., от когато се претендира и лихвата. Така
съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ
акцесорният иск върху главницата за отопление на имота
следва да бъде уважен изцяло до размера на сумата от
223,74 лева.
Искане за присъждане на разноски е отправено и от
двете страни. При този изход на делото, на основание чл. 78,
ал.1 и ал.3 от ГПК право на разноски се поражда в полза и
на двете страни. На ищеца в заповедното производство
следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 86,55
лева, съобразно уважената част от исковете. В исковото
производство ищецът е заплатил разноски за държавна
такса в размер на 36,77 лева, сумата от 650,00 лева –
депозит за изслушване на експертизи, като на ищеца на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва
да му се присъди и юрисконсултско възнаграждение в
12
размер на 200,00 лева. Или общо разноски в размер на
886,77 лева, като на ищеца съобразно уважената част от
исковете следва да му бъдат присъдени разноски в исковото
производство в размер на 884,48 лева.
Ответникът претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение, но по делото не е представител
доказателства за реално заплащане на такова, съобразно
постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС,
поради което съдът не присъжда разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявените от /фирма/, ЕИК ************
срещу В. Х. М., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, че В. Х. М. дължи на /фирма/, сумата в
размер на 1585,29 – главница, представляваща неплатена
цена на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ
се в /адрес/, аб.№ 248894, сумата в размер на 24,48 лева,
представляваща главница за такси за дялово
разпределение, за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2020г.,
13
ведно със законна лихва върху двете главници, за периода
от 19.08.2021г. до окончателно изплащане на вземането,
сумата в размер на 223,74 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за доставена топлинна енергия в
имота, за периода от 15.09.2019 г. до 05.08.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 4,74 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена върху
главницата за такси за дялово разпределение, за периода от
01.10.2018г. до 05.08.2021г., и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 16.09.2022 г., издадена в производството по ч.гр.д.
№ 48215/2021 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА В. Х. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /фирма/, ЕИК ************,
сумата в размер на 86,55 лева, деловодни разноски в заповедното производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Х. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /фирма/, ЕИК ************,
сумата в размер на 884,48 лева, деловодни разноски в исковото производство на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /фирма/, в качеството му на трето лице-
помагач, конституирано на страната на ищеца – /фирма/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14