Решение по дело №51384/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6905
Дата: 21 юни 2022 г.
Съдия: Ваня Борисова Иванова Згурова
Дело: 20211110151384
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6905
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110151384 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 60, вр. с
чл. 8, ал.5,ЗК за вписване на ищцата А.Я. в книгата на член-кооператорите на
„Трудово производителна кооперация Хемус“; на осн. чл.60, вр. с чл. 9, ал.1,
т.9 ЗК – за осъждане на ответната кооперация да предостави достъп на А.Я.
до книгата за регистрация на кооператорите; на осн. чл. 60, вр. с чл. 9, ал.1,
т.1,ЗК- за осъждане на кооперацията да предостави достъп на А.Я. до
помещенията, където се осъществява дейността на кооперацията; на осн. чл.
60, вр. с чл. 9, ал.1, т.4,ЗК за осъждане на кооперацията да предостави достъп
на А.Я. до документацията на кооперацията, включително относно
изпълнение взетите от кооперацията решения . Ищцата твърди, че въпреки
валидно съществуващо членствено правоотношение е била лишена от
възможността да упражнява правата си на член- кооператор , включително да
участва в Общото събрание , да се запознава с документация и дела на
кооперацията и да получава дивидент. Иска се от съда да бъде осъдена
ответната кооперация да я впише в книгата на член-кооператорите, да и
предостави достъп до цялата документация на Кооперацията, както и да й
предостави достъп до помещенията и офисите на кооперацията.
Приет за съвместно разглеждане в производството е и инцидентен
установителен иск за обявяване нищожност на решението на ОС на ответната
кооперация ТПК „Хемус“ от 05.04.2010г. на основание противоречието му
със закона , на основание влязло в сила решение на съда, постановено
между страните по спора- Решение №15/22.02.2005г. по гр.д. №1186/2004г.
на СРС, 44 с-в. При условията на евентуалност релевира възражение за
нищожност на процесното решение от 05.04.10г. на ОС на ответната
1
кооперация , с което членственото правоотношение на ищцата е прекратено.
Ответникът ТПК „Хемус“ оспорва исковете на ищцата с твърдение за
тяхната недопустимост, а по същество-като неоснователни. Твърди се, че
ищцата няма качеството на член-кооператор и поради това обстоятелство не
разполага с правата по чл. 9 от ЗК. Счита, че не е процесуално легитимирана
да води предявените искове , тъй като с решение на ОС от 05.04.10г., влязло в
законна сила на 05.08.10г. е прекратено членството на ищцата в ответната
кооперация. Моли за прекратяване на производството като недопустимо,
алтернативно- за отхвърляне на исковете като неоснователни. Счита
присъединяването и разглеждането на инцидентния установителен иск на
ищцата в настоящото производство за недопустимо. По същество оспорва
приетия за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск като
неоснователен , с твърдение, че основанието на което е прекратено
членственото правоотношентие на ищцата произтича от Устава на
кооперацията , който е вписан в ТР . Съгласно чл. 2, ал.5 от ЗК според
ответника в устава могат да се уредят и други въпроси , доколкото не са
уредени в закона , като конкретният случай бил именно такъв.
Като взе предвид становищата на страните , представените от тях
доказателства и на осн. чл. 12 ГПК съдът намира следното от фактическа и
правна страна:

Не се спори между страните и се установява от Книга за член-
кооператорите за 2008г., че ищцата А.Я. е била член- кооператор от
29.04.1976г. , като до 03.11.2003г. е била в трудово правоотношение с
Кооперацията, в който период е била избрана и за член на УС на
кооперацията . На заседание на УС на кооперацията от 10.10.03г. е било
взето решение трудовото правоотношение на А.Я. да бъде прекратено ,
считано от 03.11.2003г. поради несъответствие с изискванията на длъжността.
Не е спорно между страните и се установява от приложената Заповед №
182810.10.03г./ л. 33 от делото/, че с нея председателят на кооперацията е
прекратил трудовия договор с ищцата на заеманата от нея длъжност
„заместник председател“ . След издаване на заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищцата от 07.11.03г., УС на кооперацията е
взел решение за прекратяване на членственото правоотношение на ищцата на
осн. чл. 13, ал.1 и чл. 18, ал.1, б. „а“ от Устава , последното потвърдено от
ОС на кооперацията с Решение от 06.03.04г.
Не е спорно и че решението на ОС от 06.03.04г. е обжалвано от ищцата
и е отменено от съда като незаконосъобразно с Р. № 15/22.02.05г. по гр.д. №
1186/2004г. на СРС, 44 с-в , влязло в законна сила, по иск на ищцата по чл.
58,ЗК. С Решение на ОС на Кооперацията от 30.06.07г. отново е прекратено
членственото правоотношение на ищцата с кооперацията, като това решение е
отменено от съда по иск на ищцата по чл. 58,ЗК.
2
Установява се и не се спори между страните – видно от представеното
съдебно решение № 411/13.11.08г. на СГС ,4 –Д отделение постановено по
гр.д. № 1952/2008г., че са отхвърлени предявените от ищцата срещу
ответната кооперация искове по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ- за отмяна на
Заповед № 182/10.10.03г. на Председателя на ТПК „Хемус“, с която
трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, отхвърлен е искът на
ищцата по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяването й на заеманата преди
уволнението длъжност „заместник-председател ПТВ“ в ответната
кооперация , както и на осн. чл. 344, ал.1, т. КТ – за заплащане на
обезщетение за оставането й без работа за период 03.11.03г.- 03.05.04г.
Това решение, с което трудовото правоотношение на ищцата с ответната
кооперация е прекратено, е влязло в законна сила- с Опр. №446/08.05.09г. на
ВКС по гр. д. 334/09г. на ВКС не е било допуснато до обжалване.
С атакуваното от ищцата като нищожно решение на ОС на ТПК
„Хемус“ от 05.04.2010г. е прекратено членственото правоотношение на А.Я.
като член-кооператор в ответната кооперация, поради прекратяване на
трудовото правоотношение с кооперацията .
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:

Съдът дължи първо произнасяне по приетия за съвместно разглеждане
инцидентен установителен иск на ищцата, доколкото същият има обуславящо
значение за произнасяне по останалите искове, предмет на настоящото
производство.
В материалния закон е посочено, че член на кооперацията може да
предяви иск за защита на имуществените и неимуществените си права, които
са накърнени от органите на кооперацията. Искът може да бъде обединен с
иска по чл. 58. Иск по чл. 58,ЗК в настоящото производство не е предявен.

Относно решението на Общото събрание на кооперацията като
източник на облигационно задължение следва да се има предвид следното:
В теорията и съдебната практика се приема последователно, че
„решението“ на общото събрание е правомерен частноправен юридически
акт, представляващ волеизявление на орган на юридическо лице или
неперсонифицирано образувание. Волеизявлението е насочено към
формиране на обща воля на членовете на юридическото лице или
неперсонифицираното образувание. Като принципно положение решенията
пораждат правни последици главно за членовете на общността в техните
вътрешни отношения и в отношенията им с образувания от тях правен субект.
По изключение решенията могат да породят правни последици и за трети
лица. Важна особеност, която отличава решенията от другите форми на
3
сделки - едностранна, двустранна, многостранна е, че образуваната при тях
обща воля може да бъде обвързваща не само за лицата, които са участвали
във формирането й, но и за тези, които не са участвали въобще в
гласуването и дори за тези, които са гласували против. От тази особеност
на Решенията произтичат и някои отклонения от общия режим на
недействителността на сделките.
По този въпрос са приети едно основополагащо тълкувателно решение
на ВС - Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС и едно на
ВКС - Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002
г., ОСГК. Макар и постановени по отношение общите събрания на ЖСК и на
търговските дружества, те следва да намерят съответно приложение и за
решенията на общото събрание кооперациите , предвид сходството в
нормативната уредба относно обжалваемостта по съдебен ред на решенията
на кооперациите, търговските дружества, ЖСК и етажната собственост.
Така в Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС е
прието, че ако кооператорът пропусне срока и не обжалва
незаконосъобразното или противоуставно решение или действие на органа на
ЖСК, не може да предяви иск за защита на накърнените имуществени права.
Въпреки че в ЗЖСК е възприет принципът за отменяемост на актовете, които
противоречат на закона и устава (чл. 39 ЗЖСК), тези решения или действия
са задължителни, щом са влезли в сила. Дадена е възможност да се обжалват
пред районния съд. Необжалваните решения или действия на Общото
събрание обаче имат сила и спрямо страните, за които се отнасят, и не може
да се извършва косвена проверка в един иск, предявен за защита на
накърнените имуществени права. С оглед на това актове, взети в
противоречие на закона или устава на кооперацията, се отменяват само при
обжалване по съответния предвиден в закона ред. Що се отнася обаче до
нищожно решение или действие на орган на кооперация , с оглед на
обстоятелството, че при нищожните решения няма срокове за обжалване,
нищожността може да се констатира по всяко време, когато бъде установена.
Това е така, защото нищожността води до последици, които пораждат
несигурност както за интереса на член-кооператора, така и самата кооперация
, затова нейното прогласяване не е свързано със срок и може да се констатира
при различен повод. При иск за накърнени имуществени права съдът може да
констатира нищожността на решението или действието на орган на
кооперацията, без да е имало жалба и решение на районния съд срещу тези
актове. Съдът е длъжен да прогласи нищожността на необжалвани решения
или действия на орган на кооперацията служебно по повод сезирането му за
накърнени имуществени права.
Тези постановки са изцяло възприети и доразвити в Тълкувателно
решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, в което се
потвърждава, че Решенията на ОС не следва да бъдат разглеждани като
сделки между членовете на ТД по ЗЗД, което изключва приложимостта на
този закон относно тяхната недействителност. Погрешно е разбирането, че
4
решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на
повелителни разпоредби на ТЗ са нищожни. Когато са опорочени процедурата
по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (процесуална
незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на
учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и
нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл.
74 ТЗ.
От гореизложените принципни съображения общи за решенията на
общите събрания на различните персонифицирани или неперсонифицирани
общности следва, че решенията на общото събрание на кооперацията, които
са приети при опорочена процедура (процесуална незаконосъобразност) или
противоречат на императивни разпоредби на ЗК , са незаконосъобразни, т. е.
отменяеми, но не и нищожни. Реда за отмяната им е изрично уредна в чл.
58,ЗК - по съдебен ред, пред районния съд, при спазване на изискванията за
легитимация на обжалващия и при сроковете, предвидени в следващите
разпоредби. В случаите, обаче, когато решенията не са обжалвани по реда на
чл. 58,ЗК , макар и процесуално или материално незаконосъобразни, те са
влезли в сила и валидно обвързват членовете на кооперацията, като техния
инцидентен контрол в рамките на водени процеси срещу етажните
собственици за неизпълнение на задълженията им, произтичащи от тези
решения е напълно недопустим. В този смисъл допуснатата процесуална или
материална незаконосъобразност на решението на ОС по отношение на
кооператорите се санира с пропуска решението да бъде оспорено по
надлежния ред в предвидения в закона срок.
В конкретния случай решенията на ОС на кооперацията, чиято
нищожност се релевира от ищеца, е взето на дата 05.04.2010 г. . По делото
няма изложени твърдения и представени доказателства това решение да е
било атакувано от ищеца по реда на чл. 58,ЗК , поради което и същото като
влязло в сила обвързва всички член- кооператори към момента на вземането
му , като инцидентен контрол за неговата незаконосъобразност и нижощност
на посоченото основание в настоящия процес е недопустим. В този смисъл,
изложените от ищеца доводи, касаещи нищожността на взетото решение, са
ирелевантни за настоящия спор и няма да се разглеждат. Но дори и обсъдени
по същество , доводите на ищеца, касаещи нищожност на посоченото
решение на ОС на кооперацията , се явяват неоснователни , доколкото
основанието, на което е прекратено членственото правоотношение на ищцата
произтича от устава на кооперацията и не противоречи на разпоредби на ЗК,
доколкото в чл. 2, ал.5,ЗК е предвидено ,че в устава могат да се уредят и
други въпроси, доколкото не са уредени в закона. В устава , представен от
ищцата като приложение към исковата й молба, в чл. 13 от същия е посочено
, че членството на член-кооператор се прекратява освен на останалите,
посочени и в ЗК основания, така също и при прекратяване на трудовото
правоотношение.
Безспорно в настоящото производство предвид представен препис от
5
решение 0411/13.11.08г. на СГС, по гр.д. 1952/08г. е , че трудовото
правоотношение на ищцата за длъжносттта „заместник председател“ с
ответната кооперация е прекратено, като това решение е влязло в законна
сила.При това положение ответникът е прекратил членственото
правоотношение на ищцата на годно правно основание , при липса на
противоречие със закона.
При горните мотиви следва , че предявеният от ищцата инцидентен
установителен иск за нищожност на решение на ОС на кооперацията от
05.04.2010г. се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Неоснователно
при горните съображения се явява и възражението за нищожност на
решението на ОС от 05.04.10г. за прекратяване на членственото
правоотношение на ищцата с кооперацията.
При това положение и при установена липса на членствено
правоотношение на ищцата с кооперацията , което е било валидно прекратено
с атакуватното решение на ОС на кооперацията от 05.04.10г., следва , че
предявените от нея искове за защита на имуществени и неимуществени права
на член-кооператор, следва да бъдат отхвърлени, доколкото се установи , че
същата към момента на завеждане на исковата молба в съда, и считано от
влизане в сила на посоченото решение, прието на ОС от 05.04.2010г. е с
прекратено членствено правоотношение в ответната кооперация.
При този изход от спора и съгласно правилото на чл. 78 от ГПК
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски по
производството в размер на 300лева , за заплатено от ответника
възнаграждение за адвокат .
С оглед изхода на спора, на ищцата не се следват разноски по
производството.

Мотивиран от горното , Софийският районен съд, ГО, 69състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АНН. К. ЯН. с ЕГН ********** иск с правно
основание 124, ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД СРЕЩУ ТРУДОВО-
ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ХЕМУС“, ЕИК ********* за
прогласяване нищожност на Решение на ОС на ТПК „Хемус“ от
05.04.2010г., с което членственото правоотношение на ищцата АНН. К. ЯН. с
ответната кооперация е прекратено.
ОТХВЪРЛЯ предявените от АНН. К. ЯН. с ЕГН ********** СРЕЩУ
ТРУДОВО- ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „ХЕМУС“, ЕИК
********* искове по чл. 60, вр. с чл. 8, ал.5,ЗК за вписване на ищцата А.Я.
6
в книгата на член-кооператорите на „Трудово[1]производителна кооперация
Хемус“; на осн. чл.60, вр. с чл. 9, ал.1, т.9 ЗК – за осъждане на ответната
кооперация да предостави достъп на А.Я. до книгата за регистрация на
кооператорите; на осн. чл. 60, вр. с чл. 9, ал.1, т.1,ЗК- за осъждане на
кооперацията да предостави достъп на А.Я. до помещенията, където се
осъществява дейността на кооперацията; на осн. чл. 60, вр. с чл. 9, ал.1, т.4,ЗК
за осъждане на кооперацията да предостави достъп на А.Я. до
документацията на кооперацията, включително относно изпълнение взетите
от кооперацията решения , КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 ГПК АНН. К. ЯН. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ НА ТРУДОВО ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ
„ХЕМУС“, ЕИК ********* разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300лева .

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Софийски градски съд. Препис от решението да се връчи
на страните.



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7