№ 242
гр. Б.С., 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Борислав М. Методиев
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело №
20231410100742 по описа за 2023 година
Производството е по предявени положителни установителни
искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК *********, с адрес в гр. С., община С., бул. „България” №49,
бл.53Е, вх.“В“, представлявано от С.Н.Н., Ц. Г. С. и Я.К.Ч.-Управители, с
пълномощник юрисконсулт Г. И. П., с която е предявил против Т. Д. Т. ЕГН:
**********, с адрес в гр. Б.С., общ. Б.С., обл. В., ул. „Димитър Благоев” №
171 установителни искове по чл.422 от ГПК за признаване за установено, че
ответницата му дължи сумата от 2243,29 лева /две хиляди двеста четиридесет
и три лева и 29 ст./ – главница по Договор за потребителски кредит
№40005216564; сумата от 823,45 лева /осемстотин двадесет и три лева и 45
ст./ – договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.12.2021г. до
06.01.2023г.; възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 656,08 лева
/шестстотин петдесет и шест лева и 08 ст./; възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 1640,61 лева /хиляда шестстотин и четиридесет
лева и 61 ст./; сумата от 135,28 лева /сто тридесет и пет лева и 28 ст./ – лихва
за забава, дължима за периода от 21.12.2021г. до 06.01.2023г. и законна лихва
за забава в размер на 88,44 лева /осемдесет и осем лева и 44 ст./, дължима от
06.01.2023г. – датата на обявяване на предсрочната изискуемост до
27.02.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 28.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и направените в заповедното и в настоящето производство
разноски.
В исковата молба се излагат доводи, че на 02.08.2021 г. между „Профи
1
Кредит България” ЕООД /Кредитор/ и Т. Д. Т. /Кредитополучател/ е сключен
Договор за потребителски кредит №40005216564 в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Сочи се, че договорът е сключен при следните параметри – 2500 лв. –
главница; срок 24 месеца; размер на вноската 151,45 лв.; Годишен процент на
разходите /ГПР/ - 48.93%; Годишен лихвен процент – 41.00%; Лихвен
процент на ден – 0.11%, като общото задължение по кредита е в размер на
3634,20 лв..
Твърди се, че кредитополучателят е поискал и закупил допълнителни
услуги, а именно Фаст в размер на 750,00 лв. и Флекси в размер на 1875,00
лв., като размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 109,38
лв..
Според ищеца, така общото задължение по кредита е станало в размер
на 6259,20 лева, а размерът на вноската от 260,83 лева, дължима на 20-ти ден
от месеца за срок от 36 месеца.
Релевира се, че клиентът се е запознал с общите условия по кредита,
като ги е приел без забележки, преди самото му подписване.
Според ищцовото дружество по желание на Т. Д. Т. е рефинансирано
друго нейно задължение в размер на 251,02 лв., поради което на
кредитополучателя на 02.08.2021г. е преведена сумата в размер на 2248,98
лева.
Сочи се, че на 25.11.2021г. между страните е сключен Анекс №1 към
Договор за потребителски кредит №40005216564, с който страните са
постигнали съгласие да бъде отложена погасителна вноска №4, която да бъде
погасена в края на погасителния план.
Твърди се, че закупените от клиента допълнителни услуги – Фаст и
Флекси не са задължителни, а са избрани по негово собствено желание.
Излагат се доводи, че услугата Фаст, предоставя възможност за приоритетно
разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредита, а услугата
Флекси, предоставя възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски.
Към момента на подаване на исковата молба в съда общият размер на
задължението на ответника по кредита към ищцовото дружество възлиза на
сумата от 5587,15 лв. /пет хиляди петстотин осемдесет и седем лева и 15 ст./.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника, не е представен
отговор на исковата молба, като не са представени доказателства и не са
направени доказателствени искания.
В открито съдебно заседание, ответницата се явява и признава, че има
задължение от около 5000 лева към ищеца, което ще заплаща.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело №232/2023г. по описа на РС-Б.С., въз
2
основа на заявление, подадено от ищеца по настоящето дело, съдът на
01.03.2023г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №135, с която е осъдил ответника Т. Д. Т. да заплати на „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* сумата от сумата 2 243,29 лева (двe
хиляди двеста четиридесет и три лева и 29 стотинки), представляваща
главница за период от 02.08.2021 г., ведно със законна лихва за период от
27.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 823,45 лева (осемстотин
двадесет и три лева и 45 стотинки), представляваща договорна лихва за
период от 20.12.2021 г. до 06.01.2023 г., сумата 335,28 лева (триста тридесет и
пет лева и 28 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
21.12.2021 г. до 06.01.2023 г., сумата 88,44 лева (осемдесет и осем лева и 44
стотинки), представляваща друга лихва за период от 06.01.2023 г. до
27.02.2023 г., сумата 2296,69 лева (двe хиляди двеста деветдесет и шест лева
и 69 стотинки), представляваща друго допълнително вземане за период от
02.08.2021 г., както и държавна такса в размер на 115,74 лева (сто и
петнадесет лева и 74 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50,00 лева (петдесет лева).
Посочената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на
длъжника на 03.04.2023г.. На 28.04.2023г. същият е подал в РС-Б.С.
възражение по чл.414а от ГПК с вх. №2145 срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №135, към което е
представил разписка за заплатена сума в размер на 150 лева и е изложил
твърдения за частично изпълнение на задълженията по заповедта за
изпълнение. Тай като претендираното вземане не е изпълнено в цялост от
длъжника, на заявителя е указано да предяви положителния установителен
иск по чл.422 от ГПК, за установяване на вземането му по издадената заповед
за изпълнение на парично задължение.
Заявителят, по настоящето дело ищец, е спазил едномесечния срок по
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и е предявил иска по чл.422 от ГПК.
От приложени по делото Договор за потребителски кредит
№40005216564 от 02.08.2021г., Погасителен план към договор за
потребителски кредит №40005216564, Общи условия към него и СЕФ
сключен между „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. С. и Т. Д. Т., с дрес в гр. Б.С., се установява, че ответникът е
получил в заем сумата от 2500,00 лева, като се задължил да върне сумата в
общ размер на 3634,20 лева. В договорът е посочено, че длъжникът закупува
допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 750 лева и допълнителна услуга
„Флекси“ в размер на 1875 лева, като така общата дължима сума по кредита
става в размер на 6259.20 лева. Погасяването на заема е трябвало да стане на
24 вноски в размер на 260,83 лв. /двеста и шестдесет три лева и 83 ст./,
включваща 151,45 лева размер на вноска по кредита, към която е включена и
договорната лихва, както и 109,38 лева размер на вноска по закупени
допълнителни услуги, при ГПР 48,93℅, годишен лихвен процент по заема
41,00℅ и лихвен процент на ден в размер на 0.11℅. Датата на първата
погасителна вноска е била 20.08.2021г., а на последната 20.07.2023г..
3
Видно от представен и приет по делото Анекс към договор за
потребителски кредит №40005216564 от 25.11.2021г., сключен между
страните е, че на 23.11.2021г. длъжникът е заявил писмено отлагане на
вноска-4 по погасителния план, без причина, като ГЛП се запазва на 41℅, а
ГПР след сключването на анекса става в размер на 42,71℅. Останалите клаузи
остават непроменени и се запазват, като единствено се променя погасителния
план, в който като начална дата е посочена 20.08.2021г., а като крайна
20.08.2023г..
Представено е по делото и извлечение от сметката на ответника към
дата 06.06.2023г., от което се установява, че по кредита са заплатени
единствено три погасителни вноски на дати 20.08.2021г., 20.09.2021г. и
20.10.2021г..
Видно от Уведомително писмо от 09.01.2023г., получено от
ответницата на 12.01.2023г. е, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем,
считано от 06.01.2023г., като общата дължима сума по него възлиза на
6203,81 лева.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на която се установява, че заемната сума от 2500
лева е преведена на ответницата на 02.08.2021г., като е отдържана
рефинансирана сума в размер на 251,02 лева или е преведена сумата в размер
на 2248,98 лева. Посочено е, че към 06.01.2023г., на която дата кредитът е
обявен за предсрочно изискуем ответницата дължи лихва за забава в размер
на 135,28 лева.
Според вещото лице непогасените и дължими от ответницата суми по
кредита са както следва: главница в размер на 2243,29 лева, договорна лихва в
периода от 20.12.2021г. до 06.01.2023г. в размер на 823,45 лева, обезщетение
за забава в периода от 21.12.2021г. до 06.01.2023г. в размер на 135,28 лева и в
периода от 06.01.2023г. до 27.02.2023г. в размер на 88,47 лева, Такса за
допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 656,10 лева и Такса за допълнителна
услуга „Флекси“ в размер на 1640,59 лева.
Реалният ГПР, след прибавянето на таксите за допълнителни услуги е
изчислен, че възлиза на 163,61 %, а размерът на ГЛП е 2140,85 лева.
Съдът кредитира заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза като обективно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове за установяване съществуване на
вземания за главница, договорна лихва, обезщетение за забава и такси за
допълнителни услуги Фаст и Флекси по Договор за потребителски кредит
№40005216564 от 02.08.2021г..
Исковете са с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С тези искове ищецът претендира правото си да получи от ответника
4
цитираните суми, поради което в негова тежест е при условията на пълно и
главно доказване да установи съществуването на това право.
Между страните е налице спор относно наличието на облигационно
правоотношение между тях, по силата на което ищецът като кредитор на
вземане по Договор за потребителски кредит №40005216564 от 02.08.2021г.,
има право да иска от ответника изпълнение на задълженията му по договора.
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване е да
докаже, че има правен интерес от воденето на иска и право да получи
изпълнение по претендираното право.
В тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Наличие на
облигационно правоотношение с ответника по силата на валидно сключен
Договор за потребителски кредит №40005216564 от 02.08.2021г.; 2. Реално
предоставяне на заемната сума в твърдения размер от 2500 лева; 3.
Настъпване на падежа на вземанията; 4. Размерът на всяка една от
претенциите за главница, лихви и допълнителни услуги.
Ответникът от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения
и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, като в конкретния случай при евентуално доказване твърденията
на ищеца носи тежестта да докаже, че е изпълнил задължението си за
заплащане на претендираните суми по Договор за потребителски кредит
№40005216564 от 02.08.2021г., както и че го е изпълнил точно.
Към настоящия момент няма признати права и ненуждаещи се от
доказване факти и обстоятелства.
Съдът приема, че Договор за потребителски кредит №40005216564 от
02.08.2021г. попада в приложното поле на потребителската защита и следва
да се произнесе има ли неравноправни клаузи в процесния договор.
С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Съгласно практиката на ВКС, съдът, приемайки, че следва да се
произнесе служебно по неравноправна клауза, следва да обяви това
обстоятелство на страните.
Предвид горното, с определението по чл.140 от ГПК за насрочване
на делото в открито съдебно заседание, обяви на страните, че ще се произнесе
за наличие на неравноправни клаузи в сключения между тях Договор за
потребителски кредит №40005216564 от 02.08.2021г. и предостави
възможност на всяка от тях да ангажира доказателства до първото открито
съдебно заседание във връзка с направеното обявяване, че съдът ще се
произнесе за наличие на неравноправни клаузи в сключения договор за
потребителски кредит.
Предявените искове са допустими, като предявени от правен субект с
правен интерес.
5
Между страните не се спори, а и от приетия по делото без възражения
Договор за потребителски кредит №40005216564 от 02.08.2021г. се
установява, възникнало облигационно правоотношение между „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. С. и Т. Д. Т., с
дрес в гр. Б.С..
С Решение №23/07.07.2016 год., постановено по т.д. № 3686/2014 год.
по реда на чл.290 от ГПК, ВКС е приел, че първоинстанционният и
въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителски договор. В мотивите си ВКС е приел, че нормите на ЗЗП,
уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски
договор, са повелителни. В параграф 13а, т.9 ДР на ЗЗП, изрично е посочено,
че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на
Директива 93(13) ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Националният съд /дори и без възражения/ е
длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза,
когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.
Националният съд, който констатира неравноправния характер на договорна
клауза, е длъжен от една страна, без да чака потребителя да направи искане в
този смисъл, да изведе всички последици, произтичащи според националното
право от това заключение, за да се увери, че потребителят не е обвързан от
тази клауза. Горното се потвърждава и от измененията на ГПК с ДВ бр. 100 от
20.12.2019г., където в чл.7, ал.3 е предвидено, че съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съдът приема, че процесният Договор за потребителски кредит
№40005216564 от 02.08.2021г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК,
поради което попада в приложното поле на потребителската защита и следва
да се произнесе има ли неравноправни клаузи в процесния договор.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според
която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги , свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
6
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия.
В Договор за потребителски кредит №40005216564 от 02.08.2021г. е
уговорено, че клиентът закупува допълнителна услуга Фаст и допълнителна
услуга Флекси.
Видно от т.15.1 от приложимите Общи условия към договора за
потребителски кредит допълнителна услуга „Фаст“, представлява
предоставяне на възможност на клиента за „приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит“ в рамките на 1 час, а от
т.15.2 допълнителна услуга „Флекси“, дава право на клиента да променя
едностранно погасителния си план при изпълнение на специфични
изисквания, които са подробно описани.
Допълнителните услуги трябва да не са свързани с основните
задължения на страните по договора – да се предостави определена сума в
заем и същата да бъде върната по уговорен начин, срещу определена „цена“ –
възнаградителна лихва, както и имплицитно свързаните с това задължения за
кредитора – търговец да събира и осчетоводява плащанията по кредита, да
проследява движението по кредита и др.
Дейностите, за които в настоящия случай заявителят е уговорил цена за
допълнителен пакет услуги, са с цел улесняване на взаимоотношенията между
страните при отпускане и събиране на вземането и това е същинско
управление на кредита.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
С включването на таксите за допълнителни услуги Фаст и Флекси
размерът на ГПР става 163,61 %, а размерът на ГЛП е 2140,85 лева, което е в
противоречие на чл.19, ал.4 от ЗПК.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
Приложение №1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен кредит е допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
48,93 % е неточен и заблуждава заемолучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвидената в Договор за потребителски кредит
№40005216564 от 02.08.2021г. обща сума в размер на 2296,69 лева – такси за
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, следва да се включи в ГПР,
съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до
съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е
равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
7
В случая след прибавянето на таксите за допълнителни услуги към ГПР,
ще се стигне до нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като значително ще се
надвиши законовоопределеният му размер от пет пъти размера на законната
лихва.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Посочените нарушения на чл.11 от ЗПК водят до недействителността на
Договор за потребителски кредит №40005216564 от 02.08.2021г., сключен
между страните на основание чл.22 от ЗПК.
Съгласно нормата на чл.23, ал.1 от Закона за потребителския кредит,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Предвид изложеното съдът, намира, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 2243,29 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит №40005216564 от 02.08.2021г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -
28.02.2023 г. до изплащане на вземането, като в останалата част предявените
искове за сумата от 823,45 лева /осемстотин двадесет и три лева и 45 ст./ –
договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.12.2021г. до
06.01.2023г.; възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 656,08 лева
/шестстотин петдесет и шест лева и 08 ст./; възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 1640,61 лева /хиляда шестстотин и четиридесет
лева и 61 ст./; сумата от 135,28 лева /сто тридесет и пет лева и 28 ст./ – лихва
за забава, дължима за периода от 21.12.2021г. до 06.01.2023г. и законна лихва
за забава в размер на 88,44 лева /осемдесет и осем лева и 44 ст./, дължима от
06.01.2023г. – датата на обявяване на предсрочната изискуемост до
27.02.2023г., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК страните имат право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
Съдът, счита поискания от ищцовото дружество размер от 300 лева за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 180 лева в
заповедното производство за прекомерен, поради което и на основание чл.78,
ал.8, изр.1-во от ГПК определя размер на възнаграждението за пълния обем на
претенциите му, в размер на 100.00 лв. за исковото производство и 50 лева за
заповедното производство.
С оглед уважената част от предявените искове, разноските за
юрисконсултско възнаграждение, които ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца възлизат на 40,15 лв., а разноските за заплатена държавна
такса в размер на 46,47 лв. и за депозит за вещо лице в размер на 100,37 лв.
или общо 186,99 лева.
В полза на ищцовото дружество следва да се определят разноски по
8
съразмерност и в заповедното, както следва: сумата от 20,07 лв. – за
юрисконсултско възнаграждение и сумата от 46,47 лв. – за държавна такса,
съразмерно на уважения размер на исковете или общо 66,54 лева.
Ответникът не е представил доказателства за направени по делото
разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.
1, т.1 от ГПК, че Т. Д. Т. ЕГН: **********, с адрес в гр. Б.С., общ. Б.С., обл.
В., ул. „Димитър Благоев” № 171 дължи на „Профи Кредит България” ЕООД,
ЕИК *********, с адрес в гр. С., община С., бул. „България” №49, бл.53Е,
вх.“В“, представлявано от С.Н.Н., Ц. Г. С. и Я.К.Ч.-Управители, с
пълномощник юрисконсулт Г. И. П., сумата от 2243,29 лева /две хиляди
двеста четиридесет и три лева и 29 ст./, представляваща главница по Договор
за потребителски кредит №40005216564 от 02.08.2021г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -
28.02.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед
№135/01.03.2023 г. по ч.гр.д.№232/2023 г. на Районен съд-Б.С..
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове с правно основание
чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, с адрес в гр. С., община С., бул. „България” №49, бл.53Е, вх.“В“,
представлявано от С.Н.Н., Ц. Г. С. и Я.К.Ч.-Управители, с пълномощник
юрисконсулт Г. И. П. против Т. Д. Т. ЕГН: **********, с адрес в гр. Б.С., общ.
Б.С., обл. В., ул. „Димитър Благоев” № 171 за дължимост на сумата от 823,45
лева /осемстотин двадесет и три лева и 45 ст./ – договорно възнаграждение,
дължимо за периода от 20.12.2021г. до 06.01.2023г.; възнаграждение за
закупена услуга Фаст в размер на 656,08 лева /шестстотин петдесет и шест
лева и 08 ст./; възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1640,61
лева /хиляда шестстотин и четиридесет лева и 61 ст./; сумата от 135,28 лева
/сто тридесет и пет лева и 28 ст./ – лихва за забава, дължима за периода от
21.12.2021г. до 06.01.2023г. и законна лихва за забава в размер на 88,44 лева
/осемдесет и осем лева и 44 ст./, дължима от 06.01.2023г. – датата на
обявяване на предсрочната изискуемост до 27.02.2023г., за които суми е
издадена Заповед №135/01.03.2023 г. по ч.гр.д.№232/2023 г. на Районен съд-
Б.С. като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Т. Д. Т. ЕГН: **********, с адрес в гр. Б.С., общ. Б.С., обл.
В., ул. „Димитър Благоев” № 171 да заплати на „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК *********, с адрес в гр. С., община С., бул. „България” №49,
бл.53Е, вх.“В“, представлявано от С.Н.Н., Ц. Г. С. и Я.К.Ч.-Управители, с
пълномощник юрисконсулт Г. И. П., направените пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски в размер на 186.99 лв., представляващи
заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение и в заповедното производство по ч. гр.д. №232/2023 г. на
9
Районен съд – Б.С. в размер на 66.54 лв., съобразно уважената част на
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-В. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
10