Р Е Ш Е
Н И Е
гр.Сливен, 11.03.2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на десети март, през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
КРАСИМИРА КОНДОВА
При секретаря Ивайла Куманова,
като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 30 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от адв.К. процесуален представител на Ж.Т.Ж., ЕГН **********,***
против решение №260250/24.11.2020 г. по гр.д. № 2060/2020г. на Сливенския
районен съд, с което е бил отхвърлен предявения от въззивника против Община
Сливен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено
в отношенията между страните, че въззивникът не дължи на въззиваемата страна
сумите от 540.83 лв. – главница, задължение за данък за МПС за периода
06.01.2011г. – 05.05.2016г. и 164.16 лв. лихва, установени с АУЗ № РА
000326/29.07.2015г. и АУЗ № 000548 – 1/10.06.2020г. с обжалваното решение
въззивникът е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер на 100.00лв.
В жалбата се твърди, че решението е
незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон.
Изтъква се, че автомобилът, за който е било начислено задължението е бил
предаден за разкомплектоване на 05.01.2011г., от този момент не бил във
владение на въззивника и той не дължал данъци. Представеното по делото
„Удостоверение № 632/05.01.2011г.“ не
представлявало „частен“ документ, тъй като било издадено от търговеца във връзка,
с неговата дейност. Страната признава, че административната процедура по
закриване на партидата на МПС в МВР не била извършена своевременно, но за това
страната можело да носи административно – наказателна отговорност, но не
следвало да заплаща данъци. Моли се обжалваното решение да бъде отменено. Няма
искане за събиране на нови доказателства. Не се претендират разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от юриск. О. – процесуален представител на Община Сливен, с който жалбата е оспорена като
неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Страната посочва, че в случая се касае за вземания по два влезли в сила АУЗ.
Според разпоредбата на чл.58, ал.4 от ЗМДТ, за превозните средства, на които е
прекратена регистрацията данък не се дължи от месела следващ месеца на
прекратяване на регистрацията на движение. Самото предаване на МПС за
разкомплектоване не било равнозначно на прекратяване на регистрацията му. То
било само едно от условията, които следва да са налице за да се прекрати
регистрацията – чл. 19, ал. 4 от НИУМПС във вр. с чл. 143, ал.6 от ЗДвП. Моли
се да се потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски. Не са направени
доказателствени искания.
В с.з. въззивникът не се явява и
не се представлява.
В с.з. въззиваемата страна редовно
призована се представлява от ст.експерт О., която заявява, че оспорва
въззивната жалба като неоснователна и поддържа депозирания отговор на
въззивната жалба. Моли да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Установената
и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с
представените по делото доказателства . Тя е изчерпателно и подробно описана в
първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият
съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната
жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице
с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се
явява неоснователна.
Следва
да се уточни, че в настоящето производство по чл. 439, ал.2 от ГПК е недопустимо
да се установява дали сумите по актовете за установяване на публични задължения
– АУЗ № РА 000326/29.07.2015г. и АУЗ № АУ000548-1/10.06.2020г. са били правилно
установени. Това са влезли в сила административни актове и е недопустимо по
реда на гражданското производство да се преразглеждат техните констатации.
Актовете са могли да бъдат обжалвани по административен ред и в административното
производство да се изтъкнат всички аргументи за недължимост на констатираните
задължения. След като въззивникът не е възразил срещу АУЗ, следва да се приеме,
че той е съгласен с констатациите отразени в него и с установените задължения.
След като АУЗ влязат в сила по общия граждански ред могат да се разгледат други
въпроси относно дължимостта/недълимостта на задълженията. В частност такъв
въпрос може да е възражението за погасяване по давност. Такъв въпрос обаче не е
поставен за разглеждане от въззивната страна, поради което съдът не го и
разглежда.
Тъй като правните изводи на
настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционният съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на производството
в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Действително според
разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК в полза на ЮЛ или ЕТ се присъжда
възнаграждение в размер определен от съда ако те са били представлявани от
юрисконсулт. Тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на
чл. 32 т.3 от ГПК, в която е посочено, че представители на страните по
пълномощие могат да са юрисконсулти или други служители с юридическо
образование. В случая въззиваемата страна се представляваше в производството от
ст.експерт, който има юридическо образование, поради което следва да му се
присъди и възнаграждение като на юрисконсулт.
По тези съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260250/24.11.2020
г. по гр.д. № 2060/2020г. на Сливенския районен съд.
ОСЪЖДА Ж.Т.Ж., ЕГН **********,*** да
заплати на Община Сливен, гр.Сливен, ул.„Цар Освободител“, № 1 деловодни
разноски за въззивна инстанция в размер на 100.00 ( сто) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.