РЕШЕНИЕ
№ 286
гр. Пловдив , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Елена И. Ралчева
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330200229 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-013596 от
02.12.2020г. на Началник група при Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР
- Пловдив, с което на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП на
Т. А. Г. от г..., ЕГН **********, са наложени административни наказания
“Глоба” в размери съответно на 20лв. и 20лв. за извършени административни
нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Т. А. Г. обжалва наказателното постановление, като
формулира претенция за отмяната като незаконосъобразно, издадено в
нарушение на процесуалния и материалния закони, по изложени в жалбата
съображения. Редовно призован, се явява в съдебно заседание и както лично,
така и чрез процесуален представител пледира за отмяна на наказателното
постановление с доводи за наличие на процесуални нарушения. Претендира
да му бъдат присъдени разноски.
Въззиваемата страна – Сектор ПП към ОД МВР Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
1
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено против Т. А. Г., за
това, че на 07.11.2020г. около 10.50ч., в община Марица на път
Автомагистрала № А-1 – АМ „Тракия“, км.121, посока гр.Бургас, като водач
на лек автомобил – Мерцедес Ц 180 с рег. № ..., държава България, при
обстоятелства: управлява лек автомобил Мерцедес Ц 180 с рег.№ ...,
собственост Д. Т. Г. с ЕГН ..., като извършва следните нарушения: 1.
Нарушава пътен знак „Г-1“ – Задължително направо след знака.; 2. Нарушава
пътна маркировка „М-1“., с което е извършил: 1.Не съобразява поведението
си с пътните знаци и маркировка. 2. Не съобразява поведението си с пътната
маркировка.
С това виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.6, т.1 от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН от
07.11.2020г., съставен от А. К. М. – м.а. при Сектор Пътна полиция към
ОДМВР Пловдив, в който по идентичен начин е описана, посочената по-горе
фактическа обстановка.
Така описаната фактическа обстановка се установява безспорно от
събраните по делото доказателства, като съдът цени събраните по делото
писмени доказателства като обективни, непротиворечиви и достоверни. В
тази връзка съдът намира, че категорично се доказват извършените от страна
на жалбоподателя нарушения, за което същият не спори.
Въпреки горното Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са били допуснати съществени процесуални нарушения,
което се явява основание за отмяна на постановлението, като съображенията
за това са следните:
В АУАН липсва описание на нарушенията и същите са квалифицирани
по чл.6, т.1 пр.3 и пр.4 от ЗДвП, за разлика от наказателното постановление,
където са описани и квалифицирани по следния начин: „1.Не съобразява
2
поведението си с пътните знаци и маркировка., с което виновно е нарушил
чл.6, т.1 от ЗДвП. 2. Не съобразява поведението си с пътната маркировка, с
което виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП.“.
Наред с това, налице е и разминаване в правната квалификация на
деянията, посочена в АУАН и НП, тъй като в АУАН същите са
квалифицирани еднократно под нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП в съответните
предложения, визиращи различните форми на изпълнително деяние на
предвиденото в чл.6, т.1 от ЗДвП нарушение, а в наказателното
постановление деянията са били квалифицирани като две отделни нарушения
съответно по чл.6, т.1 от ЗДвП. Както актосъставителят, така и наказващият
орган са квалифицирали противоправната деятелност на жалбоподателя
незаконосъобразно, понеже същата се е изразила в осъществяването на
състава на две различни административни нарушения, изводимо от
фактическите обстоятелства, изложени в АУАН и НП, а именно
„несъобразяването на поведението с пътните знаци“, което представлява
нарушение на чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП и „несъобразяване поведението си с
пътната маркировка“, което представлява нарушение на чл.6, т.1, пр.4 от
ЗДвП. Тоест това са два различни фактически състава и следва същите да
бъдат самостоятелно квалифицирани, а не както общо е сторил това
актосъставителят. На свой ред наказващият орган макар да е квалифицирал
деянията в тяхната реална съвкупност, то неправилно е посочил правната
квалификация, тъй като се е задоволил единствено да посочи за нарушен чл.6,
т.1 от ЗДвП и за двете нарушения, без обаче да отрази в коя от съответните
хипотези е реализиран фактическия състав, доколкото цитираната за
нарушена правна норма съдържа няколко такива, очертаващи различни
форми на изпълнително деяние на нарушението. Допълнително в
наказателното постановление наказващият орган е допуснал несъответствие
във фактическото и юридическото обвинение досежно нарушението,
визирано в пункт 1 от НП, защото като фактически обстоятелства е отразил
нарушаването на пътния знак, а като описание на нарушението е посочил
„несъобразяване на поведението с пътните знаци и маркировката.“.
Същевременно е създадена процесуална ситуация, при която за едно и също
деяние – нарушаването на пътната маркировка, водачът е наказан два пъти,
както по пункт 1, така и по пункт 2 от наказателното постановление, което е
недопустимо, като в пункт 2 изрично е посочено, че не е съобразил
3
поведението си с пътната маркировка, за което деяние не са описани различни
фактически положения, както и същият е санкциониран на различни
основания. Както в АУАН, така и в НП, фактически обстоятелства, при които
се твърди да е осъществено нарушението са напълно схематично изложени,
като единствено е посочено, че нарушава пътна маркировка „М-1“, без да е
описано каква точно е тази маркировка и какво изискване поставя пред
водачите.
На последно място, в наказателното постановление и двете деяния са
наказани по реда на различни норми, макар да са квалифицирани по
идентичен начин. Всъщност нарушението по пункт 1 от наказателното
постановление, а именно за несъобразяване на поведението с пътните знаци и
маркировка е наказано по реда на чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП, съгласно който се
наказва с глоба 20 лв., водач, който нарушава правилата за разположение на
пътно превозно средство върху платното за движение. В случая нарушението,
което се наказва по реда на цитираната санкционна норма по никакъв начин
не съответства на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение по чл.6,
т.1 от ЗДвП в хипотезата на нарушена пътна маркировка.
Визираните по-горе процесуални нарушения са от категорията на
съществените, тъй като същите са довели до нарушаване правото на защита
на жалбоподателя и възможността му да я реализира в пълен обем, тъй като
го поставя в невъзможност категорично и недвусмислено да узнае какво
нарушение му се вменява, при какви обстоятелства е осъществено то, кой е
нарушения закон и законосъобразно ли му е наложена санкцията, тоест касае
се за нарушения на императивните изисквания на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН
/досежно АУАН/ и на чл.57, ал.1, т.5, пр.1 и пр.4, т.6 и т.7 от ЗАНН /досежно
НП/. Коментираните процесуални нарушения са неотстраними в настоящата
съдебна инстанция предвид въззивните функции на същата и са основание за
отмяна на наказателното постановление.
По отношение на разноските, на основание на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
страните имат право на разноски. В тази връзка е направеното изрично
искане единствено от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски в
размер на 300 лева, представляващи заплащане на адвокатско
възнаграждение. Предвид развоя на делото, а именно - отмяна на процесното
4
наказателно постановление, съдът счете, че такива разноски се дължат на
жалбоподателя, като приема тази му претенция за основателна, поради което
и следва същите да му бъдат присъдени, като бъде осъдена въззиваемата
страна да ги заплати.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
Наказателно постановление № 20-1030-013596 от 02.12.2020г. на Началник
група при Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР - Пловдив, с което на
основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП на Т. А. Г. от ..., ЕГН
**********, са наложени административни наказания “Глоба” в размери
съответно на 20лв. и 20лв. за извършени административни нарушения по чл.6,
т.1 от ЗДвП и по чл.6, т.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО като
неправилно и незаконосъобразно.
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-013596 от
02.12.2020г. на Началник група при Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР
- Пловдив, с което на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП на
Т. А. Г. от ..., ЕГН **********, са наложени административни наказания
“Глоба” в размери съответно на 20лв. и 20лв. за извършени административни
нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл.6, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати в полза на Т. А. Г., ЕГН
**********, сума в размер от 300 /триста/ лева, представляваща сторени
разноски за процесуално представителство в рамките на производството пред
РС - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му,
по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5