Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260590
гр.*,12.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
*КИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 905 по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД с ЕИК: *, чрез представляващия –
Христина Аврамова, с посочен съдебен адрес:***, против Наказателно
постановление № 528974-F554635/30.07.2020г., издадено от
Началник Отдел „Оперативни дейности – *“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.
185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева за нарушение на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ
(Наредбата).
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
неправилност и противоречие с материалния закон. Посочва се, че АУАН и НП не са
съобразени с установената фактическа обстановка, като изводите на контролните
органи са неверни. Навеждат се доводи и
за допуснати процесуални нарушения.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
Административнонаказващият
орган се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. Счита,
че нарушението е безспорно доказано, а в производството не са допуснати
съществени нарушения. В заключение пледира за потвърждаване на НП и присъждане
на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че тя се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна.
С резолюция за извършване на
проверка на св. С.Г. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП било възложено да
извърши проверка на търговски обект – бирария „*“, находяща се в гр. *, ж.к. „*“,
бл. 46, стопанисвана от дружеството – жалбоподател. Причината, която налагала
извършването на проверката, била това, че служителите от отдел „Селекция“
констатирали, че за периода от 12.05.2020 г. до 29.05.2020 г. има множество
разминавания между номерата на постъпващите фискални бонове от обекта, отчетени
в системата на НАП. Проверката била извършена на 10.06.2020 г. за времето от
11.30 часа до 13.05 часа, като св. Г. осъществила контролна покупка, за която й
бил издаден фискален бон. След легитимация свидетелката изискала да й бъде
предоставен КЛЕН от фискалното устройство, включващ всички издадени бонове (фискални
и служебни), за да може да се установи, на какво се дължи разликата в номерата
на фискалните бонове, постъпили в НАП. Понеже КЛЕН бил с много информация, тя
не могла да бъде анализирана на място, поради което и свидетелката поканила
представител на жалбоподателя да се яви в НАП-*, за представяне на документи и
извършване на анализ. На място управителката заявила, че в момента не може да
даде обяснение, на какво се дължат разминаванията и защо има множеството
генерирани служебни бонове, но предполага, че се касае за технически проблем.
Същият ден били извършени още две
проверки в обекта (за времето от 14.45 часа до 15.20 часа и от 16.20 часа до
16.50 часа), като всеки път не били установявани нередовности. Нови проверки
била извършена на 11.06.2020 г. за времето от 10.22 часа до 11.05 часа и за
времето от 16.45 часа до 17.30 часа като нарушения отново не били констатирани.
На 15.06.2020 г., в резултат на анализа на
приобщените доказателства св. Г. установила, че за всеки един ден в периода
12.05.2020 г. – 29.05.2020 г. в паметта на фискалното устройство има записи за
множество генерирани служебни бонове (общо над 450 за всички осемнадесет дни от
процесния период, подробно описани в Приложение № 1 към Протокол №
144023/15.06.2020 г.). Свидетелката преценила, че с поведението си търговецът е
извършил нарушение на чл. 7а, ал. 2 от Наредбата, забраняващ издаването на
служебни бонове за клиентски поръчки, поради което и пристъпила към съставяне
на АУАН. Съставила общо 18 броя АУАН – по един за всеки ден от проверката, като
във всеки акт цитира всички служебни бонове, издадени за конкретния ден.
След съставяне на всеки един от
актовете препис от него бил връчен на представляващия, който го подписал и
получил копие, без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени
възражения не били депозирани.
Въз основа на АУАН било
издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка,
изложена в акта. Административнонаказващият орган решил обаче, че следва да издаде
НП за всеки един от служебните бонове, които са били генерирани, а не за всеки
един от дните. Така на база на осемнайсетте съставени акта били издадени общо
над 450 наказателни постановления, като във всяко едно от тях бил описан
отделен служебен бон- в конкретния случай служебен бон № 0001579/29.05.2020 г.
Във всяко НП била дадена правна квалификация на нарушението по чл. 7а, ал. 2 от
Наредбата и на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС търговецът бил санкциониран над
450 пъти с имуществена санкция в размер на по 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените и
гласни доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
При така установените обстоятелства съдът прави следните
прави изводи:
Наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице,
видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Въпреки това, съдът счита че са налице основания за отмяна на санкционния акт,
поради следните причини:
Съдът счита, че в конкретния
случай е допуснато съществено нарушение на производствените правила, довело до
незаконосъобразност на издаденото НП. Видно от приложимата разпоредба на чл.
7а, ал. 2 от Наредбата се забранява издаването на служебен бон за клиентски
поръчки. Това означава, че издаването на всеки бон за всяка поръчка е
самостоятелно и отделно нарушение, за което следва да се наложи отделно
наказание/санкция. Казано по друг начин – издаването на общо 450 служебни
бонове в периода са 450 отделни, самостоятелни нарушения. С Тълкувателно
решение № 77/29.11.1984 г. по н. д. № 68/1984 г. на ВС е прието, че в
административнонаказателния процес "... не се прилагат разпоредбите на чл.
23-26 от НК и затова, ако са извършени две или повече деяния, за всяко едно от
тях ще се наложи отделно административно наказание и няма да се определя общо
наказание...”. Няма никаква пречка в АУАН да бъдат описани няколко отделни нарушения,
но за да може актът да изпълни функциите си (най-вече обвинителната) в него
освен описание на фактите трябва да бъде дадена и правна квалификация на всяко
едно от нарушенията.
По мнение на настоящия състав
обаче, от описанието в АУАН следва извода, че актосъставителят е приел, че
всеки ден е извършвано само по едно нарушение на цитираната разпоредба, без
значение колко служебни бона са били издадени. Това е така, защото на първо
място очевидно е дадена една правна квалификация. На следващо място, никъде не
е изрично посочено, дори словесно, че се касае за „повдигане на обвинение“ за
извършване на повече от едно нарушения. Единствено е записано, че с действията
си жалбоподателят е „…нарушил разпоредбите на чл. 7а, ал. 2…“ от Наредбата. От
своя страна АНО е приел друго – че всеки един издаден служебен бон е отделно
нарушение с правна квалификация чл. 7а, ал. 2 Наредбата, поради което и на
базата на тези 18 акта е издал над 450 наказателни постановления. По мнение на
настоящия състав това се явява съществено нарушение на производствените правила
и налага отмяна на НП само на това основание. Това е така, защото чрез ясното
описание на фактите и приложимите норми санкционираният субект може да разбере
в какво точно се „обвинява“ – в случая - дали контролните органи приемат, че се
касае за осемнадесет или за над четиристотин и петдесет нарушения.
В конкретния случай това е особено
съществено, тъй като принципно след предявяване на акта се открива възможността
на лицето да организира защитата си и обстоятелството дали се вменява едно
нарушение, или няколко, може да окаже съществено влияние. Така например, може
да не се оспорват констатациите на органа по отношение на една част от
посочените бонове за конкретния ден, тъй като се признава, че за друга част
констатациите са правилни, т.е. признава се, че е извършено нарушение,
независимо дали чрез издаването на един служебен бон, или повече. След като
обаче с НП се налага санкция за всеки отделен бон, то това може да доведе до
невъзможност дружеството да организира защитата си, например поради
безвъзвратното заличаване на доказателства във връзка с конкретния бон. На
практика, жалбоподателят се поставя в положение, в което за първи път с НП му е
указано колко нарушения е извършил, което неминуемо накърнява неговите права.
Налице е и друго съществено
нарушение. Съдът счита, че в конкретния случай АНО неправилно е приложил
санкционната норма спрямо твърдяното нарушение по чл. 7а, ал. 2 Наредбата.
Приложена е разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, предвиждаща имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000
лв. в случаите когато не се издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС
предписва, че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Тълкуването на двете разпоредби в тяхната връзка
налага извод, че санкцията по чл. 185, ал. 1 ЗДДС е приложима само тогава,
когато се касае за неиздаване на фискален/системен бон (нарушение по чл. 25 от
Наредбата), но не и в случаите на други нарушения на Наредбата. В случая, щом
АНО е решил да квалифицира нарушението като такова по чл. 7а, ал. 2 от
Наредбата, а не като такова по чл. 25 от Наредбата, то приложимата санкционна
норма би трябвало да е тази по чл. 185, ал. 2 ЗДДС предвиждаща имуществена
санкция в размер от 3000 до 10 000 лв.
за юридическите лица и едноличните търговци, които извън случаите по ал.
1 извършат или допуснат извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен
акт по неговото прилагане (какъвто е
Наредбата, тъй като съгласно § 11 от същата, Наредбата се издава на основание
чл.118, ал.2 и ал.4 от ЗДДС). В случая АНО неправилно е определил
кореспондиращата санкционна норма, като неправилно е приложил разпоредбата на
чл. 185, ал. 1 ЗДДС, когато е трябвало да приложи тази по ал. 2 на същия текст.
В този смисъл, на практика е
налице и разминаване между фактическо и правно обвинение. Приложената от АНО
санкционна разпоредба препраща към чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което означава, че
съставомерен признак на нарушението е неиздаването на фискален бон, т.е.
нарушението се извършва чрез бездействие. Твърдение за такова бездействие обаче
липсва в АУАН и НП. Напротив, там е посочено, че нарушението е извършено чрез
действие- издаване на служебен бон. Видно е, че във фактическото описание на
нарушението в двата акта- АУАН и НП, се въвеждат признаци, различни от тези,
съдържащи се в приложената санкционна разпоредба. Следва да се има предвид, че
евентуалното издаване на служебен бон за клиентска поръчка, не означава
автоматично, че в последствие за тази същата поръчка не е издаден и фискален
бон – т.е. твърдението, че неправилно е бил издаден служебен бон не означава
автоматично, че е допуснато и нарушение по чл. 25 от Наредбата (най-малкото
самата наредба предвижда хипотези, когато се допуска да не бъде издаван
фискален бон- напр. при ремонт на фискалното устройство, т.е. издаването на
друг документ невинаги е равносилно на нарушение на чл. 25). Различието между
описаните съставомерни признаци и тези, необходими за квалифицирането на едно
деяние като такова по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, препятства съда да измени
приложената санкционна норма, доколкото по този начин би се влошило положението
на обжалващия, тъй като би се стигнало до изцяло подменяне на фактите, а оттам
и на предмета на доказване.
На последно място съдът счита, че
нарушението е останало и недоказано. Разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от Наредбата
не забранява изцяло и във всички случаи издаването на служебни бонове, а
въвежда такава забрана само тогава когато тези бонове се отнасят до извършване
на продажби и за направени клиентски поръчки. Следователно трябва да бъде
доказано по несъмнен начин, че конкретният служебен бон е издаден именно за
клиентска поръчка. По мнение на настоящия състав в настоящия казус се касае
само за предположение, касателно това обстоятелство единствено поради
съдържанието на служебния бон. Това предположение обаче се разколебава от
всички останали обстоятелства по делото. На първо място може да се постави
въпросът защо констатираните разминавания, които са основание за проверката са
само за периода 12.05.2020 г.- 29.05.2020 г., а не са констатирани разминавания
и в последващ момент до 10.06.2020 г. Също така, следва да се отчете, че при
извършването на проверките от страна на служителите на НАП не са констатирани
нарушения. Били са издавани фискални бонове и не е констатирано разминаване в
касовата наличност. Проверките са били извършвани в продължение на няколко
часа. Всичко това навежда на извода, че не се касае за системно целенасочено
поведение при осъществяване на дейността на дружеството, което да цели укриване
на приходи, като изводът, че в предходен период са извършвани нарушения
представлява единствено предположение. Съгласно чл. 303 от НПК, който се
прилага и в административнонаказателния процес, присъдата, в случая
постановлението, не може да почива на предположения, а обвинението следва да е
доказано по несъмнен начин.
По всичко казано по-горе съдът счита, че наказателното
постановление следва да бъде отменено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, *кият
районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 528974-F554635/30.07.2020г., издадено от Началник
Отдел „Оперативни дейности – *“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал.
1 от ЗДДС на „*“ ЕООД с ЕИК: * е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева за нарушение на чл. 7а, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.