Решение по дело №664/2019 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 29
Дата: 7 февруари 2020 г. (в сила от 8 юни 2020 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20191840200664
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 07.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

  РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 14.01.2020 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

 

при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията АНД № 664 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц.А.Г. против Наказателно постановление № 19-1184-000290/13.06.2019 г. на началника на РУ на МВР - Костенец, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.  

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2  ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

На 14.02.2019 г. около 13.20 часа в община Долна баня на второкласен път-82 на км. 11-ти с посока на движение гр. Долна баня, жалбоподателят Ц.Г., в качеството на водач на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № Е2241КХ, собственост на А. Ма.М., е спрян за от полицейските служители – свидетелите К. и Г. Ва.. При проверката било установено, че лекият автомобил е със служебно прекратена регистрация. Жалбоподателят Г. не знаел за служебно прекратената регистрация. Поради констатацията за служебно прекратена регистрация на автомобила свид. К. в качеството си на мл.автоконтрольор към ОДМВР – РУ – Костенец съставил срещу жалбоподателя АУАН за това, че е допуснал нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Административнонаказателната преписка е била изпратена на РП-Ихтиман с оглед преценката за осъществяване на състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК като с постановление от 30.04.2019 г. по пр. пр. № 362/2019 г по описа на РП - Ихтиман е било отказано образуването на наказателно производство, тъй като деянието на жалбоподателя Г. не е съставомерно от обективна и от субективна страна

След получаване на постановлението за РП-Ихтиман е било издадено Наказателно постановление № 19-1184-000290/13.06.2019 г., , с което на Ц.Г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и е лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства обективирани в показанията на свид. К. и З. и от писмените доказателства свидетелство за регистрация част I, договор за покупко-продажба на МПС, сведените от Ц.Г., сметка фактура, справка от система на МВР относно регистрация на л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № Е2241КХ, постановление от 30.04.2019 г. по пр. пр. № 362/2019 г по описа на РП – Ихтиман, докладна записка, генерално пълномощно, Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г.  на министъра на вътрешните работи, АУАН и НП.

Изброените доказателства са непротиворечиви, еднопосочни и  взаимно допълващи. От показанията на двамата свидетели се установяват обстоятелствата около процесната проверка. От показанията на свид. К. се установява, че по време на същата жалбоподателят не е знаел, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Този извод намира подкрепа в приложеното писмено сведение от жалбоподателя и докладна записка.

Собствеността на автомобила се установява от свидетелство за регистрация част I, договор за покупко-продажба на МПС и справка от система на МВР относно регистрация на л.а. марка „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № Е2241КХ. 

От постановление от 30.04.2019 г. по пр. пр. № 362/2019 г по описа на РП – Ихтиман се установява резултатът от извършената предварителна прокурорска проверка.

Доколкото всички изброени доказателствени източници са логични, непротиворечиви, еднопосочни и взаимно допълващи се е безпредметно да бъдат по-подробно анализирани.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние. Не може да бъде споделено оплакването в жалбата, че с непосочването словом на формата на изпълнителното деяние е допуснато съществено процесуално нарушение ограничило правото на защита на жалбоподателя. От една страна формата на изпълнителното деяние е посочена цифрово чрез съответното предложение – нарушение на чл. 175, ал. 3 пр. 1 ЗДвП, от друга в обстоятелствената част на наказателното постановление са посочени обективните признаци на деянието. При това положение формата на деянието е ясна – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Поради това не е допуснато съществено процесуално нарушение ограничило правото на жалбоподателя да разбере в какво нарушение е обвинен.

Следва да се отбележи, че неправилната констатация на административнонаказващия орган относно принадлежността на правото на собственост върху лекия автомобил не представлява съществено процесуално нарушение, защото не се касае до съставомерен признак от обективна страна на вмененото нарушение.

При издаване на АУАН и НП обаче е допуснато неправилно приложение на материалния закон, тъй като не може да бъде направен извод, че деянието е осъществено от субективна страна. Аргументите са следните. В хода на съдебното производство не бе установено, че жалбоподателят е знаел за осъщественото служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, което означава, че той не е съзнавал, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС. Като не е изпълнил задължението си да регистрира автомобила в двумесечен срок от придобиването на собствеността собственикът А.М. е следвало да бъде санкциониран на основание чл. 181, ал. 2, т. 1 ЗДвП, предвиждащ наказание глоба от 20 до 150 лева за приобретателя на регистрирано пътно превозно средство, който в определения срок не съобщи по местоживеене на службата за регистрация за придобитата собственост. Водачът на лекия автомобил обаче не е следвало да бъде санкциониран по реда на чл. 173, ал. 3 ЗДвП за управление на нерегистрирано МПС, освен ако не е знаел, че регистрацията му е била прекратена. В случая, както беше посочено по-горе, от показанията на свид. К., писмено сведение от жалбоподателя и докладна записка се установява, че по време на процесната проверка жалбоподателят не е знаел, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. В хода на съдебното производство съдът предостави изрична възможност на административнонаказващият орган да ангажира доказателства за уведомяването на жалбоподателя или евентуално на собственика на автомобила за служебно прекратената регистрация. Такива не бяха ангажирани. Поради това от доказателствената съвкупност следва единственият възможен извод, че жалбоподателят не знаел за служебнопрекратената регистрация на управлявания от него лек автомобил. Това прави извършеното несъставомерно, тъй като за да представлява едно деяние административно нарушение същото следва да бъде извършено умишлено или в предвидените от закона случаи да бъде извършено по непредпазливост – чл. 7 ЗАНН. В случая вмененото нарушение може да бъде извършено само умишлено и при несъзнаване от дееца за служебната дерегистрация на автомобила, не съставлява административно нарушение.

За пълнота трябва да се отбележи, че отсъствието на субективна страна при извършване на престъпление, какъвто е изводът на Районна прокуратура – Ихтиман при отказа за образуване на наказателно производство, означава, че и административното нарушение не е съставомерно от субективна страна. В тези случаи административнонаказващият орган на основание чл. 54 ЗАНН следва да прекрати преписката с мотивирана резолюция, а не да издава наказателно постановление.

Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 19-1184-000290/13.06.2019 г. на началника на РУ на МВР - Костенец.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: