№ 855
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110212650 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 21-4332-012559 от 23.06.2021
година началник група АНД при отдел „Пътна полиция” на СДВР е наложил
на З. Д. М., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 200/двеста/ лева на
основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.6,
т.1 от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало
санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за
отмяна. В жалбата най-напред се излагат оплаквания за нарушение на
процесуалните правила, а именно непълно посочване на нарушената законова
разпоредба, доколкото чл.6, т.1 ЗДвП съдържа три предложения, с което
наказващият орган не се е съобразил, както и не е посочил разпоредбите на
закона и подзаконовите нормативни актове, уреждащи значението на
светлинните сигнали, с което е ограничил правото на защита на
санкционираното лице. Аналогични доводи се излагат по отношение на
санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 ЗДвП, изтъква се, че
същата не е била посочена в АУАН, а в допълнение се сочи, че не е
установена причинна връзка между нарушението и настъпилото ПТП. На
следващо място жалбоподателят излага твърдения за неправилно установена
фактическа обстановка, като сочи, че е преминавала през кръстовището на
зелен сигнал на светофара, а причина за ПТП е несъобразената скорост на
другия автомобил. На следващо място в жалбата се излагат оплаквания за
1
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗДвП, а именно ненадлежно описание на
нарушението, в частност неточности в описанието на пътните отсечки, липса
на описание на механизма на ПТП, неточност при определяне на времето на
нарушението, регистрационния номер на едно от МПС-тата.
В хода на съдебното производство са депозирани и допълнителни
бележки, в които се излага оплакване за нарушение на чл.43, ал.2 ЗАНН, а
именно ненадлежно удостоверяване отказа на нарушителя да подпише АУАН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, се явява
лично, като поддържа искането за отмяна на наказателното постановление по
изложени в жалбата и писмени бележки, съображения.
В съдебно заседание въззиваемата страна, конституирана към момента
на разпореждане за насочване и при даване ход на съдебното следствие-
ОПП-СДВР, редовно призована- не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят З. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София,
ж.к. "*********, правоспособен водач на МПС.
На 12.05.2021г. моторно превозно средство лек автомобил марка
“Ситроен”, с рег. № ****, управлявано от жалбоподателя З.М. се движело в
гр.София по бул. "Пенчо Славейков", с посока на движение от бул."България"
към ул. "Свиленица". На посочената дата, около 22.15 часа, автомобилът
достигнал кръстовище на булеварда с бул."Витоша”, като преминаването през
същото било регулирано със светофарна уредба, работеща към този момент
от денонощието в автоматичен режим. По същото време, кръстовището,
достигнал и лек таксиметров автомобил марка "Киа" с рег. № ******,
управляван от свидетеля Е.В.. Автомобилът извършвал превоз на двама
пътници, като се движел по бул. "Витоша" в посока от бул. "Патриарх
Евтимий" към ул. "Бяла Черква", поради което на посоченото кръстовище
следвало да извърши маневра завой на ляво, която предприел предвид
светещия зелен сигнал на светофарната уредба в указаната посока. От своя
страна при достигане на кръстовището жалбоподателката продължила
движението си направо в указаната по-горе посока, въпреки, светещия в
посоката й на движение червен сигнал на светофарната уредба.
При това траекториите на двете превозни средства се засекли и настъпил
удар между предната част на лекия автомобил марка "Киа" с рег. № ******,
управляван от свидетеля В. и дясната страна на лек автомобил марка
“Ситроен”, с рег. № ****, управлявано от жалбоподателя М.. Последното
довело до значителна деформация в дясната част на превозното средство,
като от произшествието пострадали жалбоподателката, нейната спътничка,
както и един от клиентите в таксиметровия автомобил.
По подаден от водачите на леките автомобили сигнал на 112, бил
2
изпратен патрул на ОПП-СДВР и екип на спешна помощ, част от лицата били
транспортирани в лечебно заведение. Екипът на СДВР снел сведения на
участниците в ПТП, и изяснили механизма на същото, като при посещението
бил съставен Констативен протокол № К-195 от страна на свидетеля И..
В връзка с настъпилото ПТП на 12.05.2021 година бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия АА, бланков номер
415385, с който срещу З. Д. М. било повдигнато административно-
наказателно обвинение за това, че на 12.05.2021г., при управление на моторно
превозно средство лек автомобил марка „Ситроен”, с рег. № ****, на
кръстовището на бул. “Пенчо Славейков” и бул. “Витоша” е преминала на
червен забранителен сигнал на светофар, при което не пропуснала движещия
се по бул. "Витоша" лек автомобил марка "Киа" с рег. ******, и станал
причина за настъпване на ПТП със същия. Фактическата обстановка,
актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП.
Изготвянето на акта, приключило след полунощ т.е. на 13.05.2021г.,
когато на нарушителят бил връчен и препис от същия, видно от разписката в
самия АУАН. Срещу акта са постъпили подобни писмени възражения, в
които се сочи, че изготвянето и връчването на препис от същия е станало
именно около 01.30 часа на 13.05.2021г.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление (НП) № 21-4332-012559 от 23.06.2021 година началник група
“АНД” при отдел „Пътна полиция” на СДВР е наложил на З. Д. М., с ЕГН
********** наказание глоба в размер на 200/двеста/ лева на основание чл.179,
ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
показанията на свидетелите Е.В., А.И., депозирани в хода на съдебното
следствие и на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства
- АУАН, серия АА, № 415385/12.05.2021 година, Наказателно постановление
(НП) № 21-4332-012559 от 23.06.2021 година, заповед за компетентност на
актосъставителя и административнонаказващия орган, Констативен протокол
№ К-195 с приложена към същия скица, саморъчни сведения на Е.В.,
саморъчно сведение от Иво Груев, Справка-картон на водача З. Д. М..
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на
свидетеля Е.В., който се явява очевидец на деянието, като същите по
несъмнен начин установяват фактите, включени в предмета на доказване по
делото. Свидетелят дават подробни сведения за време, мястото, пътната
обстановка, посоката на движение на двете МПС, механизма на настъпване на
ПТП, светлинните сигнали на светофарната уредба за всяка от посоките на
движение на кръстовището, включително различните секции на светофара.
Съдът приема показанията му за обективни и достоверни, независимо от
обстоятелството, че самият то е участник в пътно-транспортното
произшествие. Изложеното при разпита му в хода на съдебното следствие в
пълна степен съответства както на саморъчните сведения, депозирани
3
непосредствено след инцидента, така и на отразеното в сведенията на
пътуващото в таксиметровия автомобил лице-Иво Груев, дадени по същото
време. Най-сетне твърденията на свидетеля В., в частност относно сигналите
на светофарната уредба, на които е преминал всеки от участващите в ПТП-то
автомобили, съответства и на заключенията в Констативния протокол за
същото. При това и като намери, че показанията му са последователни,
съответни на останалия доказателствен материал, и съдържат добре съхранен
спомен за събитията, за които свидетелстват, съдът ги кредитира в пълна
степен и ги постави в основата на фактическите си изводи. На следващо
място съдът не намери основания за съмнение в показанията на свидетеля
Истатаков, които се съответни на останалия събран по делото доказателствен
материал, като съдът отчита обстоятелството, че същия не е очевидец на
деянието, както и, че няма добре съхранен спомен за събитията, поради което
по реда на чл.284 НПК му бе предявен Констативния протокол, като същият
потвърждава както авторството, така и достоверността на отразеното в
документа.
Съдът възприема в цялост представените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се
опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е
от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие. За
пълнота следва да се отбележи, че при огледа на приложеният по делото диск,
и след проверка на всички файлове в него не се констатира такъв съдържащ
видеозапис.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на
обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява
допустима. Разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда по
чл.314, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН за извършване на цялостна проверка
на атакувания акт, същата се явява неоснователна в искането за отмяна на
наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН серия АА № 415385/12.05.2021 година, съставен от компетентен
орган- полицейски орган-младши инспектор при ОПП-СДВР, в рамките на
материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл.189,
ал.1 от ЗДвП, актовете за установяване на нарушения се съставят от
длъжностните лица към службите за контрол, които съгласно чл. 165, ал.1 от
ЗДвП се определят от министъра на вътрешните работи. Видно от т.1.2 на
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. е налице и изрично оправомощаване в
полза на полицейски органи от посочената категория. Въз основа на
4
обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално
компетентен орган, съгласно т.2.10 на посочената по-горе заповед на
министъра на вътрешните работи.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение
са спазени изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в
чл.42 ЗАНН, както и специфичните изисквания за участие на свидетели и
връчване на АУАН. Най-напред следва да се отбележи, че актът е изготвен на
предварително отпечатана бланка, поради което и за да даде пълно описание
на нарушението и всички свързани с него обстоятелства, актосъставителят е
излязъл извън определената за това графа, като е използвал и полетата на
страницата, но при все това не е налице каквато и да е неяснота или
непълнота на изложението, като достатъчно ясно е указана и
последователността на текста. Що се отнася до пропуска да се отбележи
часът на нарушението, като е посочена единствено датата на деянието, то
съдът намира, че това не се е отразило на правото на защита на нарушителя,
доколкото от една страна за естеството на деянието точното време на същото
е ирелевантно, а от друга същото е надлежно запълнено от наказващия орган.
На следващо място АУАН съдържа и достатъчно пълно и точно посочване на
нарушената законова разпоредба, която съответства на изложените факти,
като следва да се отбележи, че ЗНА предвижда нормативните актове да
включват членове, алинеи, точки и букви, но не и предложения, поради което
и възраженията на жалбоподателя относно липсата на цифрово изписване на
съответното предложение от чл.6, т.1 ЗДвП се явява неоснователно.
Конкретизирана е формата на изпълнителното деяния- неспазване на
светлинните сигнали, както и ясно е посочен конкретния такъв, а именно-
червен сигнал на светофарна уредба, чието значение е общоизвестно и не се
нуждае от допълнителни пояснения.
Най-сетне съдът намира, че процедурата по съставяне на АУАН не е
опорочена от липсата на подпис в графа "нарушител" и липсата на нарочно
удостоверяване на отказа да се подпише акта. Това е така, доколкото целта на
правилото на чл.43, ал.1 ЗАНН- актът да се предяви на нарушителя за
запознаване и подпис, респективно изискването на чл.43, ал.2 ЗАНН отказът
на нарушителя да подпише акта да се удостовери с подпис на свидетел, е да
гарантира и удостовери, че на нарушителя своевременно е предоставена
възможност да се запознае със съдържанието на документа, който поставя
началото на административно-наказателното производство и да бъде
уведомен за започването на същото. В настоящия случай тази цел без
съмнение е постигната, като на жалбоподателя М. е връчен препис от акта,
още при неговото съставяне, което е надлежно отразено в същия, и което не
се спори и от самата нея, т.е. осигурено е правото й своевременно да се
запознае с фактическите и правни рамки на започналото срещу нея
административно-наказателно производство. В рамките на установения в
чл.44, ал.1 ЗАНН срок, са постъпили подробни писмени възражения срещу
5
АУАН, с което е реализирана възможността на нарушителя да се защити по
същия. Предвид на това липсата на нарочно удостоверяване на отказа да се
положи подпис в графа нарушител поради несъгласие с изложеното в АУАН,
не е довело до ограничаване правото на защита, респективно не съставлява
нарушение от категорията на съществените.
На следващо място при издаването на наказателното постановление
също не се констатират процесуални нарушения от категорията на
съществените, в частност такива свързани с уредените в чл.57, ал.1 ЗАНН
изисквания към съдържанието на документа. Наказващият орган е дал
подробно и пълно описание на действията на жалбоподателя М. като водач на
МПС, правилата за движение, които е нарушила, и последиците от това
нарушение, като възражението за ненадлежно описание на механизма на
пътно-транспортното произшествие или причинно-следствената връзка между
неспазването на сигнала на светофарната уредба и настъпването на същото са
неоснователни. Действително в НП са допуснати технически грешки при
изписване на регистрационния номер на лекия автомобил марка "Киа", и
наименованието на улицата, към която се е движил автомобилът на
жалбоподателката като вместо ул. "Свиленица" както правилно е посочено в
АУАН, е отразено ул."Сливница", но тези неточности по никакъв начин не
рефлектират върху описанието на същинското нарушение, респективно
възможността на нарушителя да разбере същото, като от страна на
наказващия орган изрично е означено кръстовището, пътната артерия, по
която се е движил всеки от двата автомобила, сигналите на светофарната
уредба. Що се отнася до оплакванията по отношение на непълнотата в
правната квалификация, от която отсъства посочване на конкретно
"предложение" както от нарушената, така и от санкционната разпоредба, то в
пълна степен важи изложеното по-горе. Действително в наказателното
постановление не са изброени доказателствата, от които се установява
нарушението, но това само по себе си не съставлява процесуално нарушение
от категорията на съществените, в който смисъл е константната съдебна
практика.
В хода на административнонаказателното производство на
жалбоподателя е било повдигнато обвинение за осъществено от нейна страна
административно нарушение, като съгласно съставения АУАН и издаденото
НП, З.М. е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, като не изпълнила
задължението си като водач на МПС да се съобрази с указанието на светлинен
сигнал и с това е причинила ПТП с друго МПС.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, приета за установена и
от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с посочения състав на
административно нарушение, поради което отговорността на жалбоподателя
М. е ангажирана правилно. Видно от събраните гласни и писмени
доказателства, същата е навлязла и преминала през кръстовището, движейки
се направо по бул. "Пенчо Славейков" при червен сигнал на светофарната
уредба за посоката й на движение. С това си поведение, жалбоподателят в
6
качеството си на участник в движението-водач на моторно превозно средство,
е предприел маневра в противоречие с указанията на светлинен сигнал, с
което е нарушила изискването на чл.6, т.1 ЗДвП, съдържащо общо указание
към участниците в движението да съобразяват поведението си със същите, в
резултата, на което е пресякла траекторията на движение на лекия
таксиметров автомобил марка "Киа", преминаващ през кръстовището на зелен
сигнала и с поведението си станала причина за настъпване на ПТП между
двете МПС.
Нарушението е извършено виновно при форма на вина непредпазливост,
доколкото водачът макар да е могъл и да е бил длъжен да предвиди
настъпването на обществено-опасните последици- пътно-транспортно
произшествие, не е сторил това.
При това законосъобразно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя М. по реда на чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждащ
за причиняване на ПТП, поради неспазване на предписанието на средство за
сигнализиране каквото е и светофарната уредба, като за извършеното
нарушение да се налага наказание глоба в размер на 200 лева. Санкцията е
определена в абсолютен размер, поради което съдът не дължи подробно
обсъждане на нейния размер. Следва единствено да се посочи, че не се касае
за маловажен случай по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗАНН, който да обуслови
приложението на чл.28 ЗАНН. Извършеното не се отличава от обичайните
случаи на нарушения от посочения вид, напротив същото е довело до
причиняване на телесни повреди, макар и леки, на две лица, пътници във
всеки от автомобилите.
От страните не се претендират разноски, а съдът не дължи служебно
произнасяне.
Воден от изложеното, и като намери, че нарушението не е доказано по
несъмнен начин, на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪЖДАВА наказателно постановление (НП) № 21-4332-012559 от
23.06.2021 година началник група “АНД” при отдел „Пътна полиция” на
СДВР е наложил на З. Д. М., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на
200/двеста/ лева на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна
жалба по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7