№ 1064
гр. София, 03.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110209431 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 22-4332-010949 от 16.06.2022 година началник
група в Отдел „Пътна полиция” към СДВР (ОПП-СДВР) е наложил на Д. Т. С. с ЕГН
********** административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на същата разпоредба.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което чрез своя процесуален представител в срочно подадена жалба го атакува с
искане за отмяна. На първо място се излагат съображения за необоснованост и недоказаност
на нарушението, като се изтъква, че самото наказателно постановление се посочва "по данни
на очевидци", които не са посочени и такива не е имало, както и, че полицейският патрул
при ОПП-СДВР не е възприел водача в превозното средство, поради което управление от
страна на жалбоподателя не е доказано. В допълнение се сочи, че в наказателното
постановление не са посочени времето и мястото на нарушението, доказателствата, които го
установяват, както и, че не е изписан текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.
174, ал.3 ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. Г., който моли за отмяна на наказателното постановление, по съображения за
недоказаност на деянието, а именно извършване на управление от страна на жалбоподателя,
като се сочи, че свидетелите, за които се твърди, че са очевидци не могат да установят нито
времето, нито мястото, нито лицето, което са спрели за проверка. На следващо място отново
в подкрепа на твърдението за недоказаност на административното обвинение, се сочи, че
актосъставителят не е възприел непосредствено изложените в акта обстоятелства, а същият
отразява преразказ на съобщеното от трети лица. В заключение пък се изтъква, че
свидетелите очевидци не са имали материална компетентност да извършат проверка на
автомобила и водача.
Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна - редовно призована, не изпраща
1
представител и не взема становище по съществото на делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Д. Т. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к.
„****** *****“ № 4, *****, правоспособен водач на МПС, категория В, АМ, В1.
На 03.06.2022г. в гр. София жалбоподателят С. управлявал лек автомобил марка
„Хюндай“, модел „Туксон“ с рег.№ ***** собственост на „Р******“ ЕООД, като същият бил
сам в превозното средство. Автомобилът се движел в междублоково пространство в ж.к.
"Люлин", до бл.107, с посока на движение от ул.„Орион“ към паркинга на бл.107. Около
03:20 часа на посочената дата, автомобилът бил спрян за проверка от патрул на 09 РУ-
СДВР, в състав от свидетелите Ю. П. и В. Ц..
В хода на проверката свидетелите се усъмнили, че водачът на автомобила,
жалбоподателят Д. С. е употребил алкохол, поради което поискали съдействие от ОПП-
СДВР за извършване на проба с техническо средство. На място бил изпратен патрул на
ОПП-СДВР в състав свидетеля Д. Г. и младши автоконтрольор Благовест Н., които
пристъпили към тестване за употреба на алкохол на жалбоподателя Д. С.. Последният обаче
отказал да бъде изпробван с представеното му техническо средство Алкотест дрегер 7510 с
номер ARРM 0397 за установяване концентрация на алкохол в кръвта му. Освен това му бил
му издаден и талон за изследване № 080725 с холограмен стикер № 080725-01, с който му
било указано да се яви в УМБАЛ "Св.Анна" в срок от 45 минути за извършване на
медицинско и химическо изследване на кръвта. Екземпляр от талона бил връчен на лицето в
04:20 часа, което било удостоверено с полагането на подпис върху документа. Водачът
обаче не се явил в лаборатория на посоченото лечебно заведение за предоставяне на проби
от кръв и урина, нито в указания в талона за изследване срок, нито в по-късен момент.
Наред с това свидетелят Д. Г. съставил акт за установяване на административно
нарушение серия АД, бланков номер 143342, с който срещу Л.Ж. било повдигнато
административнонаказателно обвинение за това, че като водач на моторно превозно
средство отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство- Алкотест дрегер за
установяване употребата и концентрация на алкохол квалифицирано като нарушение на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и му бил предявен за подпис и
запознаване, като същият в граата за възржения собственоръчно отразил, че е премествал
автомобила на безопасно място, при което полицаите са го последвали.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление (НП) № 22-4332-010949 от 16.06.2022 година началник група в Отдел „Пътна
полиция” към СДВР (ОПП-СДВР) е наложил на Д. Т. С. с ЕГН **********
административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на същата разпоредба.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите Ю. П., В. Ц. и Д. Г., дадени в хода на съдебното следствие,
както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН серия АД с
бланков № 143342, талон за изследване № 080725 от 03.06.2022 г., справка-картон на водача
на МПС - Дррагомир С., Цаповед № 8121К-13140/23.10.2019 г. и Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, справка от УМБАЛ "Св.Анна",
Докладна записка от 03.06.2022г. до Началника на 09 РУ-СДВР.
Съдът се довери в пълна степен на показанията на тримата свидетели полицейски
служители-П., Ц. и Г., като същите са съответни както помежду си, така и на приобщените
по делото писмени доказателства и по несъмнен начин установяват факти, включени в
предмета на доказване по делото, и отсъстват каквито и да е противоречия както между
отделните свидетели, така и между тях и други доказателствени източници, които да
дискредитират съобщеното от тях. Противно на изложеното в жалбата същите са очевидци,
като свидетелите П. и Ц. непосредствено и лично са възприели управлението на МПС от
страна на жалбоподателя, а заедно със свидетеля Г. и неговия отказ да бъде изпробван с
2
техническо средство.
На първо място следва да се посочи, че действително показанията на свидетелите П.
и Ц., които са осъществили първоначалната проверка на водача, се отличават с известна
фрагментарност на спомена, като същите не могат с точност да пресъздадат част от
обстоятелствата, което обаче съдът отдава на вида и обема на работата им, както и на
изминалия период от време от датата на деянието, а не на недобросъвестност. При това
обаче все пак свидетелят Ц. потвърждава извършената проверка, както и участието си при
съставянето на АУАН. Свидетелят Г. от своя страна дава израз на своите преки и
непосредствени спомени от процесния случай, като в подробности излага фактически данни,
свързани с причината за извършване на проверката, поясненията, които лицето е дало при
съставяне на акта, както и най-вече отказът му да се подложи на проверка посредством
техническо средство, установяващо концентрация на алкохол в кръвта.
Празнотите в показанията на свидетелите по отношение на детайлите от проверката,
се преодоляват от приобщените по делото писмени доказателствата, които съдът възприема
и кредитира в цялост като логични, последователни, съответни помежду си и не се
опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. От
съставените в хода н проверката документи- АУАН, Талон за изследване Докладна записка
до Началника на 09 РУ-СДВР, по категоричен и несъмнен начин се установяват времето,
мястото и факта на извършването й, превозното средство, както и неговия водач, именно
жалбоподателя С.. Във връзка с направените възражения следва да се изтъкне, че в
нормативната уредба отсъства изискване актосъставителя да е очевидец на всички елементи
от състава на нарушението, което противоречи на всяка логика. Съдът намира, че от
показанията на другите двама свидетели, подкрепени и с приложената докладна записка, по
категоричен начин се установяват факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя
С., което кореспондира и със собствените му възражения, вписани от него в АУАН. Тук е
мястото да се отбележи, че писмените доказателства напълно подкрепят обвинението за
нарушение на чл. 174, ал. 3, от ЗДвП, изразило се в отказ на жалбоподателя да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол,
удостоверен в приложеният Талон за медицинско изследване, в който от страна на службите
за контрол е удостоверен отказът на проверяваното лице да бъде тестван с представеното му
техническо средство, а от справката предоставена от лечебното заведение се установява, че
не е изпълнено и предписанието на талона за изследване.
С оглед на това съдът намира, че от съдържанието на писмените доказателства по
несъмнен начин се установяват всички елементите от обективната и субективна страна на
деянието, както и авторството на същото, като всички налични по делото доказателствени
източници са синхронни и еднопосочни, а наред с това достатъчни за установяване на
релевантните за отговорността обстоятелства.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия АД, бланков
№ 143342/03.06.2022 година, който е съставен от компетентен орган - младши
автоконтрольор Д. Г. при СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност
на последния, съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и т. 2.1. във връзка с т. 1.3.2. от заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което също изхожда от териториално и материално компетентен
орган съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, заповед № 8121К-1340/23.10.2019г. и т. 3.10. от
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
Изложеното в жалбата възражение във връзка с липсата на конкретно, ясно и точно
описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, съдът намира за
3
неоснователно. На първо място категорично в текста на наказателното постановление се
съдържат дата, часа и място на извършване на деянието, в който смисъл възраженията в
жалбата не могат да бъдат споделени. С необходимата степен на конкретика е дадено
словесно описание на процесното деяние, като същото съответства на дадената му правна
квалификация и изразява точната хипотеза на препятстване на контролните органи в
процеса по установяване на употребата на алкохол което е осъществено с отказа за
изпробване с техническо средство, като с това са спазени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и
6 от ЗАНН.
Тук е мястото да се отбележи и, че не са налице нарушения на процедурата по самата
проверка, които да се отразят на процесуалната или материална законосъобразност на
производството по административно наказване. Не се споделя от съда твърдението на
жалбоподателя, че патрулът на 09 РУ-СДВР не е разполагал с правомощия да спира и
проверява моторни превозни средства и техните водачи, като същите произтичат както от
ЗМВР, така и от изричното овластяване по т.1.3.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., на
министъра на вътрешните работи, издадена за определяне на контролни органи на
основание чл.165 ЗДвП. Дори обаче времето, мястото и факта на управление да не бяха
установени от служители на МВР, а от цивилни граждани, то това обстоятелство по никакъв
начин не се отразява на съставомерността на нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП, като опитът
за изпробване е направен пред надлежен орган- свидетелят Г. - младши автоконтрольор при
ОПП-СДВР, съответно отказът на нарушителя е обективиран именно пред него.
С посоченото наказателно постановление № 22-4332-010949 от 16.06.2022 година на
началник на група при Отдел „Пътна полиция: към СДВР на Д. С. е наложено наказание за
допуснато нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Разпоредбата изисква водачите на МПС да
се подчинят на разпорежданията на контролните органи и да съдействат за установяване на
употребата на алкохол или други упойващи вещества, като отказът за изпробване с
техническо средство или отказът да се изпълнят предписанията за медицинско изследване
подлежи на санкциониране. Посочената за нарушена правна норма предвижда в състава си
както конкретно правило за поведение, така и санкция, която следва да се наложи при
отклонението от него. В диспозицията на разпоредбата са предвидени няколко алтернативни
форми за осъществяване на изпълнителното деяние, като за съставомерността на
административното нарушение е достатъчно реализирането на която и да е от тях, без да се
изключва възможността същите да бъдат извършени и в условията на кумулативност. В
настоящия случай за осъществяването на процесното нарушение се съди от обективната
реализация на състава, предвиден в първата хипотеза от законовата формулировка – отказ от
извършване на проверка с тест за установяване употребата на алкохол.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, установена и от настоящия съдебен
състав, напълно кореспондира с посочения състав на административно нарушение, поради
което отговорността на жалбоподателя С. е ангажирана правилно. Същият, след като е бил
установен да управлява МПС- лек автомобил марка "Хюндай" с рег. № ***** е отказал да
бъде изпробван с техническо средство.
Нарушението е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл, доколкото
лицето съзнавало общественоопасния характер на своето поведение и пряко е целял
настъпването на противоправния резултат - да избегне евентуалното установяване
употребата на алкохол.
За извършеното нарушение законодателят е предвидил кумулативна санкция в
абсолютен размер - 2000 лева глоба и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 24
месеца, поради което съдът, с оглед правомощията си в настоящото производство не дължи
по-нататъшно обсъждане на размера на определеното наказание.
Ето защо, с оглед гореизложените съображения процесното нарушение се явява
доказано от фактическа и правна страна, и не се констатират процесуални нарушения
допуснати при съставяне на АУАН и НП, които да са от категорията на съществените,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
При този изход на производството, жалбоподателят няма право на разноски, а от
въззиваемата страна не се претендират такива.
4
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 22-4332-010949 от 16.06.2022
година началник група в Отдел „Пътна полиция” към СДВР (ОПП-СДВР) е наложил на Д.
Т. С. с ЕГН ********** административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал.
3, от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на същата разпоредба.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр. София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5