Р Е Ш Е Н И Е
№
02.02.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№5776/2017г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, от ЗЗД, вр.чл.538, ал.1 от ТЗ.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от В.Х. ***, против М.П.Л., от гр. *** с която се твърди, че на
15.06.2016г., ответникът е издал в полза на ищеца, запис на заповед, за сумата
от 13 000лв. и падеж – 15.07.2016г.. Твърди се, че на падежа не е имало
изпълнение от страна на длъжника. Твърди се, че въз основа на заявление по чл.
417 от ГПК, е образувано ч. гр.д.№ 7447/2016г. по описа на ПлРС, по което има
издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която е възразено от страна на
длъжника- ответник. Твърди се, че кредиторът- ищец е образувал изп. дело №
553/2016г по описа на ЧСИ Н. н, с район на действие- ОС-Добрич. Излагат се
съображения за това, че длъжникът Л., е уведомен за издадената заповед за
незабавно изпълнение на 27.12.2016г, поради което срокът за възражение по чл.
414 от ГПК е изтекъл на 10.01.2017г. Твърди се, че възражението от длъжника е
депозирано след този срок, поради което издадената заповед за изпълнение е
влязла в сила. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че отв. М.П.Л., дължи сумата от 13 000лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, до окончателното
й изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът
М.П.Л., чрез адв. Й.Д., в срока на чл.133 от ГПК, изразява становище за
неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че процесният запис на заповед,
е издаден във връзка с конкретно каузално трудово правоотношение. Твърди се, че
за периода 08.11.2012-1706.2016г, ответникът е работил на длъжността ”търговски
агент на ВМП” във „ФАРМА – СИС БГ”, представлявано от управителите В.Х. П.и
С.Х.П. Твърди се, че в средата на м.юни 2016г., ответникът е бил извикан от
управителя В. П, по повод констатирани липси на парични средства, като на
15.06.2016г., е бил извикан за да даде обяснения. Твърди се, че на ответникът
не са били представени никакви документи, касаещи липса на парични средства.
Твърди се, че двамата управители са заявили на ответника, че не желаят той
повече да работи в тяхната фирма, като са започнали да го заплашват. Твърди се,
че в резултат на това, отв. Л., е подписал всички представени му документи,
сред които е бил и процесният запис на заповед; посочва се, че отв. Л. е видял,
че два от документите са озаглавени „запис на заповед”, но е бил толкова уплашен, че не е могъл да
противоречи. С оглед на изложеното, се твърди, че процесният запис на заповед е
издаден като обезпечение на вменената на отв. Л. имуществена отговорност, за
вреди по трудово правоотношение. Твърди се също, че не е налице валидна сделка,
поради наличие на порок във волята на издателя на записа на заповед, по смисъла
на чл. 30 от ЗЗД- заплаха, поради което същия е унищожаем .
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно
по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.417 от ГПК, е
образувано ч.гр.д.№7447/2016г.. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за незабавно изпълнение№
4710/11.10.2016г., с която е разпоредено, длъжникът М.П.Л., да заплати на
кредитора В.Х. П, сумата от 13 000лв.,
ведно със законната лихва, считано от10.10.2016г, дължима въз основа на запис на заповед от
15.06.2016г, предявен за плащане на 15.07.2016г. След приемане на изп. дело № 553/2016г. по описа
на ЧСИ Н. н, с район на действие ОС Добрич, съдът приема, че възражението на длъжникът
Л., депозирано чрез адв. Й.Д., е депозирано в законустановеният двуседмичен
срок от връчване на ПДИ. Фактът, че по
изпълнителното дело е депозирана молба от пълномощника на длъжника- адв. Д.,
вх. рег.№ 10911/27.12.2016г, с която посочва, че длъжникът е получил съобщение,
с което е уведомен, че публичните му задължения към НАП са присъединени към
изп. производство, не може да се тълкува
като признание от страна на длъжника, че към 27.12.2016г, същият е получил ПДИ
и от този момент тече срокът по чл. 414 от ГПК, каквито твърдения има в
исковата молба. Въпреки че в с.з., пълномощникът на ищеца заявява, че не
поддържа тези си твърдения, съдът служебно изследва въпросът за допустимостта
на производството. Законът обвързва
началото на срока единствен с момента на получаване на ПДИ, от длъжника по
образуваното изп. производство, но не и на други съобщения във връзка с
изпълнението и нормата не може да се тълкува разширително. В молбата си от
27.12.2016г, адв. Д. е посочила съдебен адрес, на който да бъде връчена ПДИ до
длъжника Л.. По делото се установява, че адв. Д. е получила ПДИ на 19.януари.2017г.,
съобразно приложеното известие, поради което, възражението, депозирано на
01.02.2017г, се явява депозирано в законоустановения срок. В рамките на изп.
дело няма приложени доказателства, че има редовно връчване на ПДИ преди това. С
оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск е допустим, а разгледан по
същество, същият е основателен, поради следните съображения:
Видно от приложеният по делото
запис на заповед, издаден на 15.06.2016г– в оригинал- л. 5 от ч.гр.д.№7447/2016г.,
по описа на ПлРС, се установява, че длъжникът по него- М. Л., се е задължил да
заплати на поемателя – В. П, сумата от 13000лв,. на падежа 15.07.2016г.,
платима от длъжника, без протест, по банкова сметка ***, по негов адрес. Съдът
намира, че представеният запис на заповед е редовен на външна страна, и
удостоверява валидно вземане на кредитора по него. В случая, падежът е
определен на съответна дата- 15.07.2016г., поради което не е необходимо
предявяването на длъжника за плащане, като същия изпада в забава с настъпването
на падежа. По делото няма представени доказателства, от страна на ответника, с
оглед на разпределената доказателствена тежест, за извършване на плащане на
задължението, на падежа.
По
делото, с определение № 3607/21.09.2017г, са приети за съвместно разглеждане,
на направените с отговора на исковата молба, възражения, за наличие на каузални отношения между
страните, станали основание за издаването на записа на заповед, а именно
съществуването на трудовоправни отношения, въз основа на сключен трудов
договор. По делото, с протоколно определение от 22.11.2017г., съдът е
постановил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че към
датата на издаване на процесния запис на
заповед- 15.06.2016г, издателя М.Л., се е намирал в трудовоправни отношения с „
Фарма СиС БГ”, с управител В. П. По делото обаче не се ангажираха никакви
доказателства от страна на ответника, въпреки дадените от съда указания и
възможност за това, в подкрепа на възражението му, че процесния запис на
заповед, е издаден във връзка с реализирането на имуществената му отговорност,
в рамките на съществуващия трудов договор с посоченото по- горе дружество, с
управител кредитора по ценната книга. Заедно с това, по делото се установи, че
процесния запис на заповед, е издаден като обезпечение на предоставен заем, от
страна на ищеца В. П, на ответника М. Л., обективиран в представената по делото
разписка-л. 24. В този смисъл, съдът приема, че между страните действително са
съществували каузални отношения, но същите са облигационни такива, въз основа
на сключен договор за заем между физически лица, за сумата от 13 000лв.
Неоснователно е и направеното в
отговора възражение, с правно основание чл. 30, ал.1 от ЗЗД, за унищожаемост на
издаденият запис на заповед, поради наличие на порок във волята на издателя,
като издаден поради заплашване, осъществено от страна на ищеца. Доказателства в
тази насока не бяха събрани, въпреки дадените от съда указания.
На основание гореизложеното, съдът намира, че искът с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е изцяло основателен и следва да бъде
уважен, като бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи сумата от 13 000лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК-10.10.2016г., до окончателното й изплащане, за която сума има
издадена заповед за незабавно изпълнение№ 4710/11.10.2016г. по ч.гр.д.№7447/2016г..
по описа на ПлРС.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 865лв-направени разноски по
делото, вкл. държавна такса и адв. възнаграждение. Ответникът следва нда бъде
осъден да заплати на ищеца и направените разноски по .гр.д.№7447/2016г, в
размер на 980лв.- вкл. д.т. от 260лв. и адв. възваграждение-720лв, съобразно
отразеното в приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2
от ГПК, вр.чл.79, ал.1, от ЗЗД, вр.чл.538, ал.1 от ТЗ, ЧЕ М.П.Л., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА В.Х. П, ЕГН **********,***, сумата
от 13 000лв., дължима въз основа
на запис на заповед, издаден на 15.юни.2016г., с падеж-15.юли.2016г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК -10.10.2016г.. до окончателното й изплащане,
за която сума има
издадена заповед за незабавно изпълнение№ 4710/11.10.2016г. по
ч.гр.д.№7447/2016г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.П.Л., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА В.Х. П, ЕГН **********,***, сумата от 865лв.
съставляващи направени по настоящето дело разноски и сумата от 980лв.- разноски по ч.гр.д.№7447/2016г.. по описа на
ПлРС.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: