№ 406
гр. *****, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720105255 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 500 от Кодекса на
застраховането /КЗ/.
Образувано е по искова молба на ЗД „Бул инс“ АД, с ЕИК: *********,
подадена чрез процесуалния му представител – адв. М. Г., срещу П. Г. П., с
ЕГН: **********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца следните суми: сумата от 1711.10 лева /главница, включваща
ликвидационни разноски от 15 лева на другия застраховател – ЗАД „Алианц
България“ /, представляваща изплатено застрахователно обезщетение от
ищеца на трето лице /ЗАД „Алианц България“ – като застраховател по
застраховка „Каско“ на пострадалия водач/ по щета № **** въз основа на
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключена между ищеца и ответника – полица № BG/02**** с валидност от
11.12.2019 г. до 10.12.2020 г., както и сумата от 25 лева – ликвидационни
разноски на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба – 15.09.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните бил налице валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със застрахователна полица № BG/02**** от 11.12.2019 г. с
период на действие от 11.12.2019 г. до 10.12.2020 г. за лек автомобил марка
„****”, модел „Премаси”, с рег. № **** собственост на ответника.
Твърди се, че на 01.02.2020 г. в гр. ***** настъпило пътно транспортно
произшествие /ПТП/ - на ул. **** № 37 ответникът, докато управлявал
застрахования автомобил с рег. № **** нарушил правилата за движение по
1
пътищата – като поради движение с несъобразена с пътния релеф скорост
реализирал ПТП като ударил МПС марка „****”, модел „Октавия”, с рег. №
***** – собственост на лицето Д. Д. С.. МПС с рег. № ***** било в
паркирано състояние, а водачът П. Г. П., като собственик на л.а. рег. № *****
напуснал ПТП преди да изчака пристигане на органите на КАТ Пътна
полиция.
В резултат от удара л.а. марка „****”, модел „Октавия”, с рег. № *****
претърпял вреди. Последните били заплатени от застрахователя на
пострадалия автомобил дружеството ЗАД „Алианц България“, с което
пострадалият водач имал сключена застраховка „Каско на МПС“. В тази
връзка и застрахователят по застраховка „Каско“ заплатил на Д. Д. С. сумата
от 1696.10 лева.
От своя страна дружеството ЗАД „Алианц България“ предявило
претенциите си срещу ищеца като застраховател на виновния за ПТП водач
П. Г. П. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Поради това ищецът образувал щета под № **** и
заплатил на дружеството ЗАД „Алианц България“ сумата от 1711.10 лева – от
които щети на стойност 1696.10 лева и 15 лева ликвидационни разноски.
На следващо място по делото се излагат твърдения, че ответникът
причинил произшествието, но напуснал мястото на ПТП преди пристигането
на контролните органи – което било отразено в протокола за ПТП, съставен
от органите на МВР. В тази връзка и за ищеца се породило правото на
регресна претенция срещу ответника до размера на платеното обезщетение по
застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на третото
увредено лице. За заплащане на сумата дружеството изпратило покана до
ответника, но последната така и не била получена. С тези аргументи се иска
претенцията да бъде уважена.
С исковата молба са представени: застрахователна полица „Автокаско“,
свидетелство за регистрация на МПС, контролен талон, протокол за ПТП,
уведомление за щета, протокол за оглед, фактура и приемо предавателен
протокол, снимки, документ за платено застрахователно обезщетение,
регресна покана, опис по щета, доклад по щета, документ за платено
застрахователно обезщетение от ищеца на застрахователя по имуществената
застраховка и покана до ответника.
С исковата молба не са представени СУМПС /под т. 3 от
приложенията/. С допълнителна молба от 01.03.2023 г. са представени
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на
ответника – полица № BG/02**** от 11.12.2019 г. и протокол за ПТП.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото – чрез назначения му особен представител – адв. Б. М., е постъпил
писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва изцяло по основание и
размер.
В тази връзка се излагат подробни доводи, че не били налице
законоустановените кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на
регресната отговорност на ответника. Посочва се, че съгласно чл. 503, ал. 1, т.
2
3 от КЗ, за да бъде налице регресна отговорност на виновния водач,
застрахован със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
същият следвало да е напуснал мястото на ПТП преди идването на
контролните органи, само когато посещението на последните било
задължително по закон. Обръща се внимание, че случаите на такова
задължително посещение били уредени в чл. 125 от ЗДвП към датата на
настъпване на ПТП. В тази връзка се твърди, че от посочената в настоящия
случай фактическа обстановка не следвал извод да е налице хипотези на
задължително посещение на органите на МВР. Поради това и дори
ответникът да бил напуснал мястото на ПТП, това негово поведение не било
основание за ангажиране на регресната му отговорност.
На следващо място ответникът счита, че имало неизяснени
обстоятелства в представения протокол за ПТП – като от същия не ставало
ясно по чия вина е настъпило ПТП, нито при какви условия. Не ставало ясно
и дали автомобилът на пострадалия е бил правилно паркиран и дали не е
пречел на движението. Липсвали и доказателства, че именно ответникът е
управлявал собствения си автомобил с рег. № ***** или автомобилът е бил
управляван от друго лице.
На последно се обръща внимание, че в исковата молба бил цитиран
автомобил с рег. № ***** с марка „БМВ“ – като увреден авгомобил, а такъв в
протокола за ПТП липсвал.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена.
По делото е разпитан свидетелят Д. Д. С. /собственик на увредения
автомобил/. Представени са допълнителни доказателства: писмо от ОДМВР
*****, сектор „Пътна полиция“ ведно с АУАН № ***** г., наказателно
постановление № 20-1158-000321 от 20.02.2020 г., протокол за ПТП №
16779892/01.02.2020 г., два броя сведения.
В проведеното на 20.03.2023 г. съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца изразява писмено становище за уважаване на иска.
Представя списък на разноските.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Представлява се от назначения му особен представител – адв. М.. Последната
изразява становище за отхвърляне на исковите претенции. Поддържа, че по
делото не се установявало с категоричност именно ответникът да е водач на
виновния автомобил. Не била налице и хипотеза на задължително посещение
на органите на МВР на мястото на ПТП.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените писмени
доказателства /застрахователна полица № BG/02**** от 11.12.2019 г./ се
установява, че ответникът П. Г. П. е сключил с ищцовото дружество договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
със срок на действие от 11.12.2019 г. до 10.12.2020 г. за лек автомобил марка
„****“, модел „Премаси”, с рег. № ***** и номер на рама *****. Установява
3
се, че в тази връзка е издадена и подписана застрахователна полица №
BG/02**** като застрахователната премия е 262 лева – платима на четири
вноски.
Страните не спорят и че на 01.02.2020 г. автомобил марка „****“, модел
„Премаси”, с рег. № ***** се намира в движение и е на територията на гр.
*****. От представените по делото АУАН № ***** г. и наказателно
постановление № 20-1158-000321 от 20.02.2020 г., както и протокол за ПТП
№ 16779892/01.02.2020 г. се установява, че именно ответникът П. Г. П. е
управлявал л.а. рег. № ***** на процесната дата 01.02.2020 г. в гр. *****
около 18.15 часа. В тази връзка съдът обръща внимание, че в АУАН и
протокол за ПТП за участник 1 е налице подпис на ответника П. Г. П., който
подпис видимо кореспондира с подписа на същия в застрахователната полица
№ BG/02****. Този подпис освен това не е оспорен от процесуалния
представител на ответника. АУАН е връчен на ответника лично като нито в
същия, нито в протокола за ПТП ответникът е направил възражение, че не
той, а друго лице е управлявало на 01.02.2020 г. автомобил рег. № *****.
В тази връзка не се спори по делото, а и от представените: АУАН,
наказателно постановление и протокол за ПТП № 16779892/01.02.2020 г., е
видно, че на същата дата 01.02.2020 г. около 18.15 часа е настъпило
застрахователно събитие – автомобилът с рег. № **** управляван именно от
П. Г. П., е претърпял ПТП.
На следващо място по делото не се оспорва механизмът на процесното
ПТП, описан в протокол за ПТП № 16779892/01.02.2020 г., както и в АУАН и
НП – а именно на 01.02.2020 г. в гр. ***** в 18.55 часа в междублоково
пространство пред бл. 37, находящ се на ул. ****, ответникът П. Г. П. като
управлявал личния си автомобил с рег. № **** поради движение със скорост
несъобразена с релефа на местността /ляв завой/ пред вх. А реализира ПТП в
задната част на паркираните лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Туран“ с рег. № **** и лек автомобил марка „****“, модел „Октавия“ с рег.
№ *****, който отскача от удара и се спира в паркирания до тях лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Раф 4“ с рег. № **** и им причинява
материални щети. В документите е посочено също, че ответникът след
възникване на ПТП е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите
на МВР като е изоставил автомобила си, а на мястото на произшествието
остава съпругата му СТ.Г.. Отразено е че л.а. рег. № ***** не е предстванен за
ГТП в установения срок. АУАН предвид напускане на водача е съставен по
данни на свидетелите по него.
Видно от самия протокол за ПТП № 16779892/01.02.2020 г. мястото на
произшествието е посетено от органите на МВР – съставил протокола
ИВ.ИВ.. Отбелязана е схема на произшествието като в протокола е вписано,
че участник № 1 /приет за виновен водач / напуска мястото на ПТП без да
уведоми и изчака компетентните органи на МВР /поради това не е тестван за
алкохол/. Протоколът е подписан от двамата участници /т.е. от ответника и
лицето Д. С./, актосъствавител и свидетели.
Представеният по делото АУАН, съставен от мл. автоконтрольор
4
ИВ.ИВ. по данни на свидетелите по него, също е връчен на ответника П. Г. П.
срещу подпис, като няма данни ответникът да е възразил срещу
констатациите в акта.
Видно от НП на ответника е вменено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
„б“ от ЗДвП – доколкото не остава на мястото на ПТП до пристигане на
представители на МВР или следствието като му е наложено съответно
наказание. Няма данни наказателното постановление да е обжалвано.
Предвид настъпилото ПТП на другия автомобил марка „****“, модел
„Октавия“ с рег. № *****, собственост на свидетеля Д. Д. С., ударен в
паркирано състояние, били нанесени щети. Поради това и последният се
обърнал към дружеството ЗАД „Алианц България“ като негов застраховател
по застраховка „Каско на МПС“. Не се спори и че в тази връзка дружество
ЗАД „Алианц България“ е образувало ликвидационна преписка – щета с №
0300/20/777/501309/03.02.2020 г. по заявление от Д. Д. С.. Видно от протокол
за ПТП № 16779892/01.02.2020 г., опис заключение по щета от 03.02.2020 г. и
калкулации при автомобил рег. № ***** са увредени: задна броня облицовка,
стоп светлини заден десен, врата лява предна, врата лява задна, облицовка
броня задна лява, лайсна под стоп задна лява, панел заден ляв, подкалник
пластмасов ляв, праг ляв, дръжка врата задна лява, лайсна декоративна врата
задна лява, панел заден ляв и лайсна под стоп задна лява. За отстраняване на
посочените щети се е наложил монтаж и демонтаж на детайли и боядисване.
Посочените операции като труд и материали са извършени за сумата от общо
1696.10 лева. Ремонтът на увредения автомобил е извършен от доверен сервиз
„Горов“ ЕООД. Нито правилното изчисляване на процесната сума, нито
причинната връзка на щетите с механизма на процесното ПТП се оспорват по
делото. Представен е и платежен документ, от който е видно, че сумата от
общо 1696.10 лева е преведена от ЗАД „Алианц България“ на доверения
сервиз „Горов“ ЕООД на 25.03.2020 г.
Предвид плащането дружеството ЗАД „Алианц България“ се е обърнало
към ищцовото дружество като застраховател на виновния водач по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В
тази връзка и ЗАД „Алианц България“ е отправило регресна покана до ЗД
„Бул инс“ АД за заплащане на сумата от 1711.10 лева – формирана от
стойността на щетите в размер на 1696.10 лева и 15 ликвидационни разноски.
Ищцовото дружество е приело претенциите без да оспорва стойността на
щетите и извършения ремонт. В тази връзка видно от платежно нареждане и
приложение към него на 04.06.2020 г. ищцовото дружество е заплатило на
ЗАД „Алианц България“ сумата от 1711.10 лева – по щета при ищеца под №
**********.
На следващо място въз основа на доклад по щета № ********** с
посочено основание за регрес – „водачът П. Г. П. е напуснал мястото на ПТП“
срещу П. Г. П. от страна на ищеца е отправена регресна покана от 02.09.2020
г. за заплащане на сумата от 1736.10 лева на основание чл. 500, ал. 1, т .3 от
КЗ. По делото няма данни кога същата е получена, но копие от нея е връчено
на ответника чрез особения му представител с исковата молба по реда на чл.
131 от ГПК. Няма данни сумата да е заплатена от ответника.
5
От показанията на разпитания по делото свидетел Д. Д. С. /без дела и
родство със страните / се установява, че същият е собственик на лек
автомобил марка „****“, модел „Октавия“ с рег. № *****. Свидетелят освен
това живее в гр. *****, ул. **** бл. 37, вх. А като пред блока и паркира
автомобила си. Около 17.30 часа до 18.00 часа на процесната дата /съботно
неделен ден/ обаче докато свидетелят бил в дома си, съседи го потърсили да
му съобщят, че колата му е ударена. В тази връзка свидетелят поддържа, че
оставил колата си правилно паркирана в редица с други автомобили на парко
място като колата не била издадена от останалите автомобили към платното.
Когато слязъл пред блока свидетелят установил, че автомобилът му
действително е ударен заедно с още два автомобила на съседи от четвърта
кола. Свидетелят не видял водача на ударилата ги кола, а само някаква жена.
След това била повикана полиция, като служителите на МВР съставили
протокол. Препис от последния обаче бил даден на свидетеля няколко дни по-
късно предвид обстоятелството, че не бил установен на място водачът на
виновния автомобил.
Доколкото имал застраховка „Каско на МПС“ свидетелят се обърнал
към своя застраховател в първия работен ден като тъй като колата му била в
движение свидетелят своевременно я закарал в сервиз. Последният бил т.нар.
доверен сервиз, където свидетелят оставил автомобила си и след около месец
го получил обратно след ремонт. Стойността на ремонта била платена от
застрахователя по „Каско“ застраховката директно на доверения сервиз.
На последно място свидетелят разказва, че улицата, където е станало
ПТП била междублокова, но достатъчно широка. Поради това имало два реда
паркирани коли в двата края, но между паркираните автомобили оставало
достатъчно място да се разминат два автомобила в движение. Според
свидетеля инцидентът настъпил като виновния водач влезнал от завой и
загубил управление на автомобила си, поради което се ударил в пострадалите
коли. На последно място свидетелят уточнява, че били прегледани камери от
входа на блока до завоя, от които се виждал виновния автомобил. Уточнява и
че макар да било зима нямало сняг и заледявания по платното. Посочва, че не
е непосредствен очевидец на удара, поради което не е възприел дали
ответникът действително шофира ударилата ги кола.
Показанията на свидетеля съдът намира, че следва да кредитира,
независимо, че като участник в ПТП за същия е налице известна
заинтересованост от изхода на делото. Показанията на свидетеля обаче са
ясни и последователни предвид изтеклия период от време, а освен това
съответстват и на останалия доказателствен материал по делото. Колата на
свидетеля освен това е била в паркирано състояние като е ударена заедно с
множество други коли, разположена между тях, поради което липсват данни
свидетелят да е бил паркирал в нарушение на ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявен е иск с правно основание по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ вр. с чл.
45 от ЗЗД.
6
В тежест на ищеца е да докаже: 1) наличие на валидно сключен
застрахователен договор към момента на застрахователното събитие; 2)
настъпване на самото застрахователно събитие; 3) уведомяване на
застрахователя за настъпването на събитието в срок; 4) установяване на
размера на щетата, чието възстановяване се дължи; 5) заплащане на
обезщетение в същия размер на увреденото лице /в случая застраховател на
пострадалия автомобил по застраховка „Каско на МПС“/ и 6) наличие на
твърдените предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на
виновния водач спрямо неговия застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ – а именно, че виновният
водач е напуснал мястото на ПТП без да изчака органите на МВР в
хипотезата, когато посещение на произшествието е задължително по закон.
При установяване на така посочените факти в тежест на ответника е да
установи твърдените от него обстоятелства, които обуславят липсата на
регресни права спрямо него.
В настоящия случай по делото липсва спор, че относно управлявания от
ответника П. Г. П. лек автомобил марка „****“, модел „Премаси”, с рег. №
***** е била сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с дружеството ЗД „Бул инс“ АД, с ЕИК: ********* –
полица № BG/02**** от 11.12.2019 г. с валидност от 11.12.2019 г. до
10.12.2020 г. т.е. не се оспорва наличието на валиден застрахователен договор
към процесната дата 01.02.2020 г. На следващо място по делото липсва спор и
относно датата на застрахователното събитие - а именно 01.02.2020 г.
В тази връзка първият спорен по делото въпрос е по приетата фактическа
обстановка във връзка с направеното възражение, че ответникът не бил
управлявал на процесната дата и при настъпване на събитието автомобила
марка „****“, модел „Премаси”, с рег. № *****. Предвид събраните по делото
доказателства обаче съдът намира това възражение за неоснователно. В тази
връзка следва да се отбележи, че действително водачът на виновния
автомобил не е установен на мястото на ПТП. Същият обаче в крайна сметка
е установен по-късно от служители на МВР. В тази връзка и е съставен
протокол за ПТП, а на ответника и АУАН. В посочените документи е описан
механизмът на ПТП и че именно ответникът е виновния за настъпването му
водач. Следва да се отбележи, че в документите именно ответника е посочен
като лице управлявало автомобила марка „****“, модел „Премаси”, с рег. №
*****. Двата документа са представени на ответника, същият ги е подписал и
липсват данни да е възразил срещу констатациите в тях. Поради това и съдът
намира за категорично установено по делото, че именно ответникът е
управлявал л.а. с рег. № ***** при настъпване на процесното ПТП.
На следващо място по делото не се оспорва и механизмът на ПТП – а
именно, че на 01.02.2020 г. около 18.00 часа вечерта, докато управлявал л.а.
„марка „****“, модел „Премаси”, с рег. № ***** в междублоково
пространство пред бл. 37, находящ се на ул. ****, ответникът П. Г. П. поради
движение със скорост несъобразена с съществуващия на място ляв завой пред
вх. А ударил в задната им част паркираните лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Туран“ с рег. № **** и лек автомобил марка „****“,
7
модел „Октавия“ с рег. № *****, като последният отскочил от удара и се
спрял в паркирания до тях лек автомобил марка „Тойота“, модел „Раф 4“ с
рег. № ****. Така ответникът реализирал ПТП с материални щети.
Последните, както и тяхната стойност също не се оспорват от ответника. На
последно място ответникът не оспорва и че сумата от 1711.10 лева
действително е заплатена от ищеца на дружеството ЗАД „Алианц България“ –
застраховател по застраховка „Каско на МПС“ на пострадалия автомобил
марка „****“, модел „Октавия“ с рег. № *****, собственост на свидетеля Д. Д.
С.. От своя страна не се оспорва и че самото дружество ЗАД „Алианц
България“ също преди това е заплатило сумата от 1696.10 лева – стойност на
ремонт на пострадалото МПС на доверен сервиз.
В тази връзка и по делото е налице и още един основен спорен въпрос, а
именно напуснал ли е ответникът мястото на ПТП преди пристигането на
органите за контрол на движението по пътищата в хипотезата, когато
посещението им е задължително по закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ освен в случаите
по чл. 433, т. 1 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях
е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай
тежестта на доказване носи виновният водач.
Случаите, когато посещението от органите за контрол на движение по
пътищата на мястото на ПТП е задължително по закон са уредени в чл. 125 от
ЗДвП. Относима към настоящото дело е хипотезата на т. 7 от законовия текст,
а именно, че посещението на посочените органи е задължително, когато
между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него.
От представените по делото доказателства категорично се установява,
че ответникът е напуснал мястото на произшествието преди да пристигнат
органите на пътна полиция. Между ответника и собственика на другия
увреден автомобил св. Д. Д. С. не е проведен никакъв разговор, като липсва
спор и че двамата водачи не са подписали двустранен констативен протокол
за ПТП. Поради това и напускането на мястото на ПТП от ответника следва
да се приравни на липса на съгласие относно обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП – още повече, че другият водач няма как сам да състави
двустранен констативен протокол, нито да упражни правата си пред
застрахователя на виновния водач. В настоящия случай посочените изводи не
се променят от обстоятелството, че съставеният на 01.02.2020 г. протокол за
ПТП от органите на пътна полиция е подписан и от двамата водачи. В тази
връзка и ако между последните не е бил налице спор относно обстоятелствата
на ПТП същите са имали възможност да подпишат двустранен констативен
протокол. Освен това в протокола за ПТП изрично е отразена констатацията,
че ответникът е напуснал мястото на произшествието, поради което и не е бил
8
тестван за алкохол и наркотици. Тази констатация ответникът, установен за
съставяне на протокола, а и на АУАН, не е оспорил – като е подписал същите
и няма данни да е навел реално възражения.
На последно място възражението на ответника, че освен липса на
съгласие относно обстоятелствата на ПТП, за да е задължително посещението
на органите на МВР следва и поне едно от МПС да не е можело да се
придвижва на собствен ход, е неоснователно. Това е така, доколкото е налице
изменение в разпоредбата на чл. 125, т. 7 от ЗДвП в сила от 22.01.2017 г. В
тази връзка и до 22.01.2017 г. действително посочената хипотеза е изисквала
и поне едно МПС да не може да се движи на собствен ход – в която хипотеза
е била налице и съдебна практика – напр. Решение № 57 от 26.02.2018 г. по в.
гр. д. № 701 / 2017 г. на III състав на Окръжен съд – *****. Законовият текст
обаче е изменен – с ДВ. бр. 101 от 2016 г. – като изискването за невъзможност
на поне едно МПС да се придвижва на собствен ход е отпадало от редакцията
на разпоредбата. Доколкото процесното ПТП е настъпило на 01.02.2020 г., то
и относим е именно текстът в редакцията му от ДВ. бр. 101 от 2016 г. Поради
това и е налице изискването на чл. 500, ал. 1, т.3 от КЗ във връзка с чл. 125 от
ЗДвП – а именно посещението на органите на МВР да е било задължително
по закон, като виновният водач е напуснал ПТП.
Поради това и исковата претенция е основателна и следва да бъде
уважена в пълен размер.
Доколкото се претендира законна лихва за забава от датата на исковата
молба това искане също е основателно и следва да бъде уважено.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е заявено само от ищцовто дружество:
Ищецът претендира разноски в размер на общо 639.44 лева – от които
100 лева юрисконсултско възнаграждение, 69.44 лева за държавна такса и 470
лева депозит за особен представител,съгласно представен списък по чл. 80 от
ГПК. От представените по делото платежни нареждания се установява, че
посочените суми са действително заплатени, като юрисконсултското
възнаграждение е в минимален размер. Предвид изхода на делото сумата от
639.44 лева следва да бъде присъдена изцяло.
На ищеца не следва да бъде присъждана сумата от 80 лева – депозит за
свидетел, доколкото свидетелят Д. Д. С. изрично е заявил, че не иска разноски
за явяването си, поради което и съдът не разпоредил изплащането на такива.
Ответната страна се представлява от особен представител, чието
възнаграждение е уредено в чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Г. П., с ЕГН: ********** и адрес: гр. *****, ул. **** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД „Бул инс“ АД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, сумата от 1711.10 лева
9
/главница, включваща ликвидационни разноски от 15 лева на другия
застраховател – ЗАД „Алианц България“/, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение от ищеца ЗД „Бул инс“ АД на трето лице /ЗАД
„Алианц България“ – като застраховател по застраховка „Каско“ на
пострадалия водач/ по щета № **** въз основа на валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена между ищеца и
ответника П. Г. П. – полица № BG/02**** с валидност от 11.12.2019 г. до
10.12.2020 г., както и сумата от 25 лева – ликвидационни разноски на ищеца,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата
молба – 15.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА П. Г. П., с ЕГН: ********** и адрес: гр. *****, ул. **** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ЗД „Бул инс“ АД, с ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс
Баучер № 87 сумата от общо 639.44 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
10