Присъда по дело №322/2023 на Районен съд - Дулово

МОТИВИ
по Присъда № 6 по
НЧХД № 322 / 2023г.
по описа на ДРС

Подсъдимият Н.Н.Г ЕГН: ********** е предаден на съд по реда на
чл.247 ал.1 т. 2 от НПК по обвинение за престъпление по чл. 148 ал. 2 връзка с
ал. 1 т. 4 връзка с чл. 147 ал. 1 от НК за това, че на 25.05.2023г. в ****, в
качеството си на длъжностно лице – „горски стражар“ към **** при и по
повод изпълнениеи на службата си, изготвяйки доклад до директора на **** е
разгласил позорни обстоятелства за С.Б.Ш и му приписал престъпление по чл.
278г ал. 1 вр. с чл. 18 ал. 1 от НК. Ведно с тъжбата е предявен срещу
подсъдимия граждански иск за претърпените неимуществени вреди от
престъплението - в размер 10000лв.
До започване на съдебното следствие, на основание чл. 84 и сл. от НПК
предявеният граждански иск е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес, като тъжителят е конституиран като граждански ищец в
процеса. Същият се явява в с.з., заедно с упълномощен повереник адв. Г.К.
от АК Варна, която поддържа изцяло обвинението като безспорно доказано,
пледира за справедливо наказание и пълно уважаване на гражданския иск. В
с.з. чрез разпит на водени свидетели се представят гласни доказателства.
Подсъдимият Н.Н.Г, редовно призован, се явява в с.з. с адвокат К.Л. от
АК Силистра, дава подробни обяснения, отговаря на поставените
въпроси. Твърди, че поддържа това което казва адвоката му. Не се счита за
виновен. Отрича да е извършил вмененото престъпление. В подкрепа на
твърденията си представя гласни доказателства. Подсъдимият и защитникът
му пледират за оправдателна присъда.
Тъжителят С.Б.Ш, редовно призовану явява се в с.з. с адвокат Г.К. от
АК – Варна, поддържа тъжбата си. Моли съда да осъди подсъдимия и да му
наложи наказание, както и уважи гражданския иск изцяло.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Н.Н.Г е роден на **** настоящ адрес: ****, ул.
„Шуменско Шосе“ № 4, български гражданин, работи като горски стражар в
ДЛС Каракуз, женен, неосъждан.
Същият представил доклад до Директора на **** с вх. № ВК ****г. в
който подробно описал, че на ***.в тъмната част на денонощието е бил на
наблюдение в ****“ заедно с колегата си Н.Н.М. По полски път между селата
Ч.П. видели автомобил, изключили фаровете и го доближили. На около 15
метра от него включили светлините и видели джип „*** който бил управляван
1

от С.Ш., с дясна дирекция. А до него бил Г.А. от с. ***. Решил да извърши
проверка и слязъл от служебния си автомобил, но Джипът „***“ тръгнал с
бясна скорост и не спрял на стоп палка.
Във връзка с този доклад е подаден сигнал до Районна прокуратура
Силистра и е извършена проверка от „Вътрешна сигурност“ на МВР
Силистра, тъй като тъжителя С.Б.Ш е служител на ***. На 11.08.2023г.
Районна прокуратура гр. Силистра, прокурор Н.Д. е постановила отказ да
образува досъдебно производство и е прекратила преписката.
След тази проверка от всичко написано за него, тъжителят се
почувствал много засегнат и смята, че е наклеветен за горепосоченото
престъпление по чл. 278г ал. 1 вр. с чл. 18 ал. 1 от НК.
В с.з. се събраха гласни доказателства чрез проведените разпити на две
групи свидетели – свидетелите на частното обвинение и свидетели на
защитата. Съдът приема и кредитира показанията на свидетели на защитата.
Всички те са категорични, в съответствие както и представените писмени
доказателства, поради което съдът също ги приема и кредитира.
Анализирайки показанията на всички разпитани свидетели, съдът намира
противоречия между тях, налице са взаимно изключващи се твърдения.
Същевременно свидетелите на частното обвинение в показанията си не
изнасят преки данни относно предмета на доказване в настоящото
производство.
По отношение обясненията на подсъдимият изложени в с.з., които са
насочени към пълното му оневиняване, съдът отчете, че те принципно не
противоречат и кореспондират с установените по-горе фактически
обстоятелства, както и с правилата на формалната логика. Отчитайки
принципното положение, че обясненията на подсъдимия, с които оспорва
обвинението, са както основно средство за защита, така и доказателствено
средство, чиято доказателствена стойност се предопределя от тяхната
последователност и логичност и от съответствието им с останалия приобщен
доказателствен материал, съдът прие, че обясненията на подсъдимият Несрин
.Г. са убедителни и не се опровергават от другите събрани доказателства.
Подсъдимият потвърждава част от фактите, които се посочват в тъжбата и се
излагат в показанията на свидетелите на защитата
и категорично отрича да е отправял обиди и клевети вдоклада си до
началника, а е разгласил констатираните по време на служебната си работа
обстоятелства. Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът
приема и кредитира изложеното в обясненията на подсъдимият, тъй като те се
подкрепят от другите събрани доказателства и тяхната достоверност не е
оборена.

При така изложеното от правна страна съдът намира следното:

2

Делото е подсъдно на РС Дулово, предвид установената съдебна
практика за определяне подсъдността на дела по обвинения за извършени
престъпления по чл. 147 – чл. 148 от НК.
Фактът, че подсъдимият .Г. е написал и подал доклад до Директора на
****, сам по себе си не може да се разглежда като деяние осъществяващо
съставомерните признаци на клеветата. Сигналът е подаден по надлежния ред,
назначена и извършена е проверка, която установява истинността на част от
изнесеното в него. Автомобила на тъжителя безспорно е бил по същото време
и място описано в доклада.
За да е осъществен състава на вмененото на подсъдимия
престъпление следва изразите да бъдат доказани по своето смислово
съдържание, по време, място, да бъдат насочени конкретно срещу
жалбоподателя, да бъдат характеристика на неговата личност и да е налице
съзнанието у подсъдимия, че разпространява неверни обстоятелства с цел да
промени отрицателно обществената оценка за личността на пострадалия.
Настоящият състав на съда счита, че тези обстоятелства не са налице, а
следователно не е осъществено от обективна и субективна страна вмененото
на подсъдимия деяние.
В съдебната практика се приема,че "позорни обстоятелства" са такива
конкретни факти и обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име
на човека и които могат да се отнасят до миналото и настоящото му
поведение, до служебни или обществени прояви или такива от личния му
живот, както и отрицателни качества на личността, които я характеризират в
негативен аспект.
По своята смислова същност изнесените от подсъдимия обстоятелства
изразяват мнение относно сочените обстоятелства, собствена оценка и
виждане на подсъдимия, на които той има право, макар тя да е негативна.
Настоящият състав на съда счита, че с изявлението си в доклада до Директора
на **** подсъдимият не е разгласил конкретни позорящи факти. За да бъдат
клеветнически изразите трябва да бъдат обективно съобщени, а не да се
извеждат чрез предположения, асоциации или интерпретации, както твърди
повереникът на частния тъжител в заключителната си пледоария. Законът не
предвижда възможност деянието да се осъществи чрез внушение. Поради това
съдът счита, че посочените в жалбата изрази не обективират клевета под
формата на неистински позорни обстоятелства.
Като служител в ОД МВР Силистра ***, частният тъжител е публична
личност и спрямо него допустимата критика, която може да отправи всеки
един не само служител в ****, е в значително по-широк обхват отколкото по
отношение на което и да било частно лице. Публичните личности с
назначението си приемат да бъдат както по-внимателно наблюдавани в
служебното си и ежедневното си поведение, така и по-обстойно коментирани
от всеки един гражданин в обществото. И това произтича от конституционно
гарантираното в чл. 39, ал.1 от Конституцията на Република България право
3

на всеки гражданин сводно да се изразява и разпространява мнение. В
Решение № 7 от 04.06.1996 г. по к.д.№ 1/1996 г. на КС на РБ се сочи, че:
"Конституцията гарантира и защитава свободата да се отстоява мнение и то да
е достояние на останалите както като лично мнение, така и като социален
процес, независимо от съдържанието на мнението. Правото свободно да се
изразява мнение обхваща всички средства, които "пренасят" или
разпространяват мнения, идеи или информация, независимо от съдържанието
или способа за "пренасяне". В случая съдът разглежда изнесеното от
подсъдимия в доклада си до висшестоящия орган като реализация от негова
страна именно на това му право, още повече в качеството му на горски
служител при съмнения за констатирани нередности или нарушения в
конкретната работа по опазване на дивеча в поверения му район.
Съдът счита, че в конкретния случай не е нарушен принципът на
пропорционалност между правото на изразяване на подсъдимия, обществения
интерес и доброто име на тъжителя. Съдът не приема твърдяното в тъжбата,
че с написаното от подсъдимия се навеждат конкретни позорящи тъжителя
факти. Изразеното изразява съмнение и нужда от съответен йерахичен
контрол върху дейността на тъжителя. Изразите инкриминирани от частното
обвинение не изпълняват състава на клеветата във вида, който се изисква от
закона. Според правната теория и практика тя представлява съзнателно
разпространение на информация за определено лице - каквото в случая липсва
и не е посочено, в два аспекта : позорни обстоятелства, които са неверни или
приписване на престъпление, което не е извършено. Съдът счита,че
написаното от подсъдимия е критика към констатирани смущаващи
нередности при изпълнение на конкретната му възложена работа.
С оглед очертаната по-горе фактическа обстановка и след оценка на
събраните по делото доказателства – всяко едно отделно и всички в тяхната
съвкупност, съдът счита, че частното обвинение остава изцяло недоказано, за
това че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението, за което е обвинен от тъжителя по механизма, описан в
тъжбата.
За съставомерността на престъплението Клевета авторът на деянието
следва да е разгласил позорно обстоятелство за пострадалия. Престъплението
по чл. 147 ал. 1 от НК – клевета се изразява в умишлено разгласяване на
неистински позорни обстоятелства за друго лице или приписването на
неизвършено от него престъпление. Прието е в трайно установената съдебна
практика, че разгласяване на позорно обстоятелство е твърдението за
съществуването на определен факт, свързан с личността на пострадалия, който
е от такова естество, което да накърни доброто му име в обществото. За да е
съставомерно деянието е необходимо това обстоятелство да е неистинско.
В настоящия казус тъжителят е ангажирал наказателната отговорност на
подсъдимият за клевета, отправена в написан доклад от горски служител до
неговия началник – Директор ****. Този доклад не е общодостъпен. В този
4

смисъл отправянето на обиди и клевети по този механизъм и в този вид – чрез
изпълнение на служебни задължения от горски служител, е изцяло
несъставомерно, в процесния случай не са налице съставомерните
елементи от обективната страна на престъплението клевета. Анализирайки
събраните доказателства съдът намира, че частното обвинение не е доказано,
тъй като по делото не е безспорно установено разгласените обстоятелства да
са позорни. По делото не са представени никакви доказателства в тази
посока..
По изложените съображения, доколкото присъдата не може да се основава
само на предположения, съдът на основание чл. 304 от НПК призна
подсъдимят за невиновен в извършването на процесното престъпление
спрямо честта, достойнството и доброто име на тъжителя.
Съдът счете предявения граждански иск за неоснователен. Съгласно
материята на непозволеното увреждане, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД,
поначало отговорността за непозволено увреждане е отговорност за виновно
противоправно поведение и се поражда от фактически състав, включващ 4
елемента: вина, противоправно поведение - действие или бездействие, щета
(вреда) и причинна връзка, при това, поначало отговорността е лична, т. е.
отговаря правният субект, причинил вредите, със собственото си виновно
противоправно поведение. Безспорно е по делото, че подсъдимият не е
реализирал едно противоправно поведение и е признат от съда за невиновен в
извършване на вмененото му престъпление. При така установеното, съдът
счете, че не са налице основанията на чл. 45 ЗЗД, предявеният иск се явява
неоснователен и не го уважи .
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен Съдия :
5

Номер на акта:	6
Дата:	31 март 2025 г.
Съдия:	Николай Костадинов Кънчев

Дело:	20233410200322
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	19 декември 2023 г.

Присъда по дело №322/2023 на Районен съд - Дулово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите