Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 04.08.2021
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На двадесети май Година две хиляди двадесет
и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 696 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба
управителят на ищцовото дружество, чрез пълномощника адв. Д. Д. заявява, че на
името на починалия баща на ответника - Д. П.С. с ЕГН **********, има открита
партида във „ВиК“ ЕООД, гр. С., район К., с. С., с № ***, за имот, находящ се в
с. С., общ. К., ул. „Р.“ №.
Сочи, че партидата се открива по
заявено желание от абоната. С откриването на партидата между експлоатационното
предприятие и абоната възникват договорни отношения, по силата на които „ВиК“
ЕООД се задължава да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната
такава до и от имота на абоната, а той се задължава да заплаща консумираната и
отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това
свое задължение абонатите са уведомени по надлежния ред както от длъжностните
лица на дружеството, така и са задължени с чл. 33, ал. 2 от Общите условия за
предоставянето на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор (Общи условия).
При закъснения се начисляват лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4). След
смъртта на титуляря на партидата наследниците или лицето, ползвател на
водоснабдявания имот съгласно чл. 61 от Общите условия в 30-дневен срок се
задължават да подадат заявление за промяна титуляря на партидата, което
ответника като лице - наследник и ползвател на имота, не е направил.
За смъртта на титуляря на
партидата доверителят ѝ разбрал след като ответницата подала молба до
управителя на „ВиК“ ЕООД, гр. С. с вх. № ЦУ - 1239/04.06.2019 год., с която го
уведомявали, че е извършена кражба на водомера в наследствения имот в с. С.,
като в молбата посочвала името си, ЕГН и адрес. С писмо изх. № год. ответницата
била поканена да посети Център за работа с клиента в гр. К., ул. „С.“ № 1 за
промяна на името на титуляря на партидата на жив наследник, което ответника
също не изпълнил.
Твърди, че процесният
водоснабдяван имот представлява къща, където отчитането показанията на
водомерите става по реда на чл. 23, ал. 1, т. 3 и сл. от Общите условия. От
2017 год. отчитането показанията на водомерите се извършва с електронни
средства (таблети), като показанията се вписват в компютърната система на
дружеството по партидата на абоната по електронен път.
За периода 23.06.2017
год. до 13.11.2018 год. ответникът е дължал на дружеството сума в размер на 9 328.74
лева, представляваща изконсумираната от домакинството му вода за горепосочения
период от време. За задължението била
издадена квитанция № от 15.12.2018 год. За закъснялото плащане за периода от
15.12.2018 год. до 09.01.2020 год. ответникът дължал и лихва в размер на 932.87
лева.
Поради
обстоятелството, че в срока определен в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - 30 дни от
датата на изготвяне на квитанция за задължението, ответникът не е заплатил
задълженията си, подали до РС-К. Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК. Образувано било ч.гр.д. № 280/2020 год. по описа на РС - К. и
била издадена Заповед № 133 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
на 03.02.2020 г. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК ответникът е подал до РС - С.
възражение, в което посочвал, че не дължи изпълнение на вземането по издадената
заповед за изпълнение.
Предвид гореизложеното моли съда постановите решение, с което да признае
за установено, че Г.Д.Н., с ЕГН ********** с
адрес: *** на „В.и к.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***, с
ЕИК ***, представлявано от управителя Р.Т.Р. сума в размер на 9 328.74 лева,
представляваща цената на незаплатената доставена и изконсумирана питейна
вода по партида № *** в с. С., за наследствен имот, находящ се в с. в С., общ. К.,
ул. „Р.“ № 3, за периода от 23.06.2017 год. до 13.11.2018 год., за което
задължение е издадена квитанция № от
15.12.2018 год., както и законната лихва върху присъдената сума, считано от
датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК до РС - К. по ч.гр.д. № 280/2020 год. - 31.01.2020 год. - до
окончателното й изплащане, както и да признае за установено, че Г.Д.Н. с
ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „В.и к.“ ЕООД със седалище
и адрес на управление:***, с ЕИК ***, представлявано от управителя Р.Т.Р. сума
в размер на 932.87 лева, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на паричното му задължение за периода от 15.12.2018 год. до
09.01.2020 год. Претендира присъждането на разноски в настоящото и в
заповедното производство.
С допълнителна молба
вх. № 5099/22.05.2020 г. по описа на Районен съд – К. пълномощникът на ищцовото дружество
заявява, че цената на иска е 10 261,61 лева, от които: 9 328,74 лева
– главница и 932,87 лева лихва.
С допълнителна молба с вх. № 260358/08.09.2020 г. по описа
на РС-К. пълномощникът на ищцовото дружество е направил следните уточнения в
обстоятелствената част на исковата молба:
Имотът за който се търси потребеното количество вода бил с
водомерен възел, изискващ зазимяване (такива били всички водомери, поставени в
изградени в дворовете на имотите водомерни шахти), като съгласно чл. 23, ал. 1,
т. 3 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор за „ВиК“ ЕООД, гр. С. (Общите условия), отчитането на потребените
количества вода става два пъти годишно. При отчитане показанията на водомерите
инкасаторът не откривал човек в имота, който да му осигури достъп до водомера.
По данни на съседи в имота никой не живеел, поради което и не начислявал
потребени количества вода. Достъп за отчитане показанията на водомера бил
осигурен на 13.11.2018 г., когато било отчетено голямо количество потребена
вода. Ответницата разбрала за отчета и на 04.06.2019 г. подала молба до ищцовото
дружество, с която го уведомявала, че през периода декември 2018 – април 2019
г. в имота била извършена кражба на различни вещи, сред които и водомера. Това
доказвало, че имотът не бил обитаван, защото периода, сочен от ответницата бил
5 месеца, т.е. 5 месеца никой не посещавал имота. Не бил представен документ за
регистрираната кражба. С писмо, приложено към доказателствата към исковата
молба, ищцовото дружество уведомило ответницата, че задължението за опазване на
водомера е задължение на абонатите. Поради това за процесния период била
издадена една квитанция.
Поради това било невъзможно да се посочи точното количество
изразходена вода по месеци, тъй като отчитането на потребеното количество вода
на имоти, подлежащи на зазимяване се извършвало два пъти годишно. Било
възможно, ако имало теч и отчетеното количество вода да е само за един месец.
Към молбата прилага Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор на ищцовото дружество. В съдебно заседание исковата молба се
поддържа от адвокат Д. Д., която моли съда да уважи предявения иск като основателен
и доказан. Излага подробни съображения в писмена защита по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор адв. Д. Д.,
в качеството му на пълномощник на ответника, с който заявява, че счита предявеният иск за
недопустим и неоснователен.
Счита, че
предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК и с оглед на това, че
нормата на чл. 422, ал. от ГПК предвижда,
че искът се счита предявен с подаване на заявлението, то той при предявяването
му в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК следва да се основана на същите факти посочени
в заявлението и отразени в заповедта за изпълнение. Посочването на различни
факти, от които произтича вземането е изменение на претенцията по нейното
основание по смисъла на чл. 214 от ГПК, което е недопустимо съгласно т. 11 от
ТР № 4/201З г. на ОСГТК на ВКС.
Следователно
в случай, че заявителят в исковата молба посочи различно основание на претенциите
си, несъответстващи на заповедта за изпълнение, това означава, че не предявява
установителния иск за вземанията по заповедното производство, поради което
следва да бъдат приложени последиците на чл. 415, ал. 2 от ГПК.
Счита, че
липсва идентичност между фактите, сочени като основание на претенциите в
заповедното производство, и тези, които са отразени в обстоятелствената част на
исковата молба и в нейния петитум.
Твърди,
че в Заповед № 133 от 03.02.2020, издадена по ч.гр.д. 280/2020 по описа на КРС
е посочено, че: „Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение
за консумирана и неизплатена питейна и отведена каната вода“, в в петитума
на исковата молба е посочено, че се претендира парична сума „представляваща
цената на незаплатената доставена и изконсумираната питейна вода“. В
обстоятелствената част също не се твърди да е извършена услугата „отвеждане на
канална вода“.
Сочи, че
в цената на водата принципно може да влизат цените на 3 отделни услуги, както
заявява и ищецът на своята интернет страница: „Крайната цена се състои от
сумата на цените на видовете услуги приложими за съответното населено място:
Водоснабдяване + Отвеждане на канални води (Канализация) + Пречистване на
отпадъчни води“. Пак там са обявени отделни цени за отделните услуги, което
се удостоверява и от приложената разпечатка от страницата. От общите условия на
ищеца също става видно, че се касае за отделни услуги, които се извършват
заедно или поотделно:
„Чл.
32. (1) Доставянето на питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването
на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните водомери на
сградните водопроводни отклонения, както и измерените по чл. 13, ал. 1 или
определени по чл. 13, ал. 2 количества от собствени (местни) водоизточници.“
Следователно
в заповедното производство главницата е посочена като цена на 2 извършени
услуги: 1 /водоснабдяване, 2/ отвежда на канална вода.
В исковата
молба същата сума се претендира като цена на 1 услуга.
Счита, че
не съществува идентичност между претенцията в заповедното производство и тази в
исковото, което води до недопустимост на исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, както и че разгледан по същество, искът е неоснователен. До имота не е
доставяна питейна и не е отвеждана канална вода на такава стойност, каквато се
претендира.
Оспорва
следните твърдения, направени от ищеца в исковата молба:
1.
Оспорва,
че в имота е доставена и консумирана вода на стойост 9 328,74 лв. и лихва в
размер на 932,87 лв., през периода 23.06.2017-13.11.2018 г.
2.
Оспорва,
че на 23.06.2017 г. и на 13.11.2018 г. в имота са влизали служители на ищеца и
са проверявали показанията на водомера.
3.
Оспорва,
че водомера в имота се отчита по електронен път или дистанционно.
Сочи
следните факти:
1.
Имот
в село С., общ К., ул. „Р.“ 3 представлява дворно място с малка жилищна сграда.
Мястото е оградено с висока ограда и входът му се заключва.
2.
Имотът
е бил собственост на бащата на ответника – Д. П.П. и неговата съпруга и майка
на ответника – В.Д.С.. Бащата на ответника е бил титуляр на партидата във „В.и К.“
ЕООД. След смъртта му през 2011 година имотът е станал съсобствен между
ответника, майка й и сестра й - П.Д.Г.. На 03.06.2019 година е починала майката
В.Д.С. и от този момент имотът е съсобствен само за ответника и сестра й П.Д.Г..
3.
Констатирали,
че през периода декември 2018 - април 2019 година в имота е била извършена
кражба на водомера и телевизор, готварска печка, пералня, ел. уреди и ръчни
инструменти. На 27.05.2019 година се обърнали към полицията и съобщили на ищеца
„В.и К.“ ЕООД за кражбата.
4.
На
20.06.2019 година служители на ищеца монтирали нов водомер и в протокола
отбелязали, че старият е откраднат.
5.
На
08.08.2019 година от Районна прокуратура – К. било получено постановление за
спиране на наказателното производство по сигнала на ответника.
6. На 31.01.2020 година
ищецът подал до РС – К. заявление по чл. 410 от ГПК , като претендирал
заплащане на изразходвана вода на стойност 9 328,74 лв. и лихва в размер на
932,87 лв., като се твърдяло, че водата е изразходена през периода 23.06.2017
-13.11.2018 година - няколко дни преди датата, посочена от ответника като
вероятна за кражбата на водомера.
7. Имотът не е бил свързан с к.та и от него не се отвеждала
канална вода.
Моли съда
да остави без движение исковата молба, тъй като счита, че тя не отговаря на
изискванията на ГПК, където в чл. 127, ал. 1, т. 4 е въведеното изискване за
изложение на обстоятелствата, на които се основава иска. Основната претенция
е за заплащане цена на вода /услуга водоснабдяване/, но в исковата молба не се
сочат данни за количеството на тази вода, както и единичната й стойност /за 1
куб. метър/ през отделните периоди. Това нарушава и правото на защита на
ответника, защото не знае срещу какво точно да се защитава.
Оспорва
изцяло следните представени от ищеца документи: -компютърно извлечение за сметките
- квитанция № г. Счита, че те съдържат неверни обстоятелства. Претендира
присъждането на разноски. В съдебно заседание адвокат Д. Д., моли съдъ да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Подробни съображения
излага в писмена защита по делото.
С
протоколно определение са конституирани на основание чл.219 от ГПК Д.О.Г. и В.О.Г.
като трети лица помагачи на страната на ответника.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите
на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
Видно
от приложеното частно гражданско дело №280/2020г. по описа на Районен съд – К.,
на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №133/03.02.2020г. срещу длъжника Г.Д.Н.
за изпълнение на парично задължение, за сумите : 9 328.74 главница, 932.87 лихва от 15.12.2019.
до 09.01.2020 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 31.01.2020г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 205.23 лева разноски по
делото. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства : Задължение
за консумирана и незаплатена питейна и отведена канална вода по партида №***,
за имот находящ се в с.С., общ.К., ул.„Р.“ № за периода от 23.06.2017г. до
13.11.2018г. и дължимата лихва за
закъснялото плащане на задължението.
В
срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника Г.Д.Н., че не
дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 280/2020 г.
по описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от
завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Представена е
квитанция №. на стойност 9 328 лева, на името на Д. П.С., по партида №за обект
на потребление село С., улица „Р.“ 3 .
По делото е представено удостоверение за наследници изх. № г., издадено от
кметство село С., община К., от което се установява, че Д. П.С.а е починал на
14.03.2011 г. като след смъртта си е оставил за свои наследници по закон Г.Д.Н.
(дъщеря) и П.Д.Г. (дъщеря).
По делото е представена
молба от Г.Д.Н. до ищцовото дружество, с която заявява, че в имот находящ се в
село С., улица „Р.“ №, през периода декември 2018г. – 2019г. е извършена кражба
на движими вещи включително и на водомера.
Представен е и лихвен лист за дължимите суми по партида №
Представено
е и постановление за спиране на наказателното производство от 07.08.2020г. на
Районна прокуратура - К. по досъдебно производство № по описа на Районна прокуратура
– К.. От същото се установява, че на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК е спряно
досъдебното производство, водено срещу неизвестен извършител като материалите са
изпратени на РУ – К. за продължаване издирването на неизвестния извършител.
По делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката И. Д. Ч.. От нейните показания се
установява, че работи като инкасатор във ВиК от април 2018г. „към моя район е
село С.. Сочи, че във „въпросната къща
никой няма.Твърди, че оставила бележка за самоотчет. През 2018г. октомври или ноември й казали, че
абонатът е занесъл снимка, за да направи самотчет на водомера си. Заявява, че
тя не е виждала снимката и не е отчитала водата. Не била виждала водомера, тъй
като не е имала достъп до имота
По делото е назначена
съдебно – техническа експертиза, която е депозирала писмено заключение, което
не е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и
добросъвестно изготвено.
От заключението на
експертизата се установява, че тъй като в имота не е осигуряван достъп
инкасаторът е оставял бележки за самотчет на водомера. Предоставена е снимка на
циферблата на водомера във „ВиК“ ЕООД, клон К.. По този начин по показанията на
снимката са отчетени и начислени 4295 куб.м. на 13.11.2018г. Показанието към
13.11.2018г. е нанесено в електронен карнет № за процесния водомер. За
процесния период „ВиК“ ЕООД – С. е издало на името на титуляра на партидата №***
Д. П.С. с абонатен номер една квитенция
№ от 15.12.2018г. В същата при старо показение на водомера от 23.06.2017г. – 63
куб.м, ново показание от 13.11.2018г. – 4358 куб.м, разликата от 4295 куб.м е
умножена по цена на доставената вода за процесния период 1.810 лв/ куб.м и така
е начислена обща стойност на потребената вода питейна вода за процесния имот в
размер на 7773.95 лева, с начислен ДДС
от 1554.79 лева общото задължение става 9328.74 лева. Вещото лице сочи, че квитанцията
е осчетоводена съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Дължимото обезщетение
за забавено изпълнение на паричното задължение за периода 15.12.2018г. до
09.01.2020г. е в размер на 932.87 лева. От експертизата се установява, че в имота
на ответника находящ се в село С. не е налице канализационна система. Има
изградена подобие на септична яма, която е запълнена с пръст и строителни отпадъци.
Огледът на място показвал, че в нея са се вливали минимални количества отходна
вода, които са попивали в насипа. Количеството от 4295 куб.м не може да се оттече
в нея. Вещото лице сочи, че местонахождението към момента на изготвяне на съдебно
– техническата експертиза на водомер ф. №, който е измервал количеството
потребена в имота на ответника питейна
вода през периода 23.06.2027г. до 13.11.2018г. не е известно. От заключението
се установява, че няма данни през процесния период имота да е бил наводняван от природно бедствие или
от авария по водопроводната мрежа преди и след водомера. От заключението се
установява още, че процесния водомер е бил с максимален разход 3 куб.м. вода на час. За едно денонощие
максималното количество вода, което може да премине през него и 72 куб.м. Ако
водомер ф. № отговаряше на метрологичните и техническите изисквания от
23.06.2017 г. до 13.11.2018 г. за 508 дни, начисленото количество вода
4 295 куб.м. щеше да премине през него при напълно отворени кранове на
всички чешми в имота теоретично за 60 дни, но практически за 175 дни, защото пропускателната
способност на захранващата го водопроводна тръба 3/4 , а именно 24.6 куб.м. на
денонощие е по-малка от тази на самия водомер, която е 72 куб.м. на денонощие.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
Предявеният иск с
правно основание чл.422 от ГПК има за
предмет установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. В тежест на ищеца е да докаже, че
са налице облигационни правоотношения между него и ответника, че е престирал
описаните услуги за посочения период, като и размера на задължението. В тежест
на ответника е да докаже погасяването на вземането или насрещните си задължения за недължимост.
Ищецът
е оператор на водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество е
доставял и доставя водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите на
ВиК услуги. Съгласно разпоредбата на §1,
т.2, б.”б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са
„юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна
собственост, за които се предоставят В и К услуги”. Отношенията по ползване на
услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и
съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени
съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора- „ВиК” ЕООД - С. са общоизвестни и публикувани на сайта
на дружеството в интернет, поради което обвързват всички абонати съгласно чл.8
от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи,
потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. В Наредба
№4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата/ в чл.8,
ал.1 е прието, че получаването на услугите В и К се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него /тях/ лица и от съответния регулаторен орган. С общите
условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост „общи условия“,
се определят: 1.правата и задълженията на оператора и на потребителите; 2.редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и
отведените отпадъчни води; 3.отговорността при неизпълнение на задълженията; 4.условията
и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или
отвеждането на отпадъчните води; 5.редът за осигуряване на достъп до
водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на
водоподаването на отделните водоснабдявани имоти; 6. редът за откриване,
промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора. Съгласно
чл.8, ал.3 от Наредба №4/14.09.2004 г., Общите условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. Страните не
спорят, че това задължение е изпълнено от ищцовото дружество и следователно
през процесния период те са били в сила без да има данни, че ответникът е
възразил срещу тях. Общите условия са достъпни за всички и са публикувани и в
сайта на ищцовото дружество. В настоящия случай
страните не спорят, че ответника има качеството на потребител на ВиК
услуги. Между страните по делото не се
спори, че има отрита партида №*** с титуляр на партидата Д. П.С.,
наследодател на ответницата при ищцовото дружество „В.и к.“ ЕООД *** за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за
имот находящ се в село С., улица
„Р.“ 3. За смъртта на титуляра на партидата
ищцовото дружество е уведомено
след постъпване на молба от ответницата до управителя на „ВиК“ – С., че
водомера находящ си в процесния имот е
откраднат. С писмо от 10.06.2019г.от ищцовото дружество до ответницата същата е
поканена за промяна на името на титуляра на партидата, което ответницата не
изпълнява.
Спорно в отношенията между страните е изправността на доставчика
по правоотношението по отношение на поетите от него задължения по силата на
обвързващите страните Общи условия в т.ч. отчитане показанията на средството за
измерване при уговорени правила, условия и срокове.
Изразходваните
количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от В и К оператора- чл.20 от ОУ / чл.22 от ОУ в сила от 2014 г./. Съгласно чл.32, ал.4 от Наредба №4/14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, отчетените данни по ал.2 и ал.3
се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Съгласно чл.21,
ал.1, т.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители /чл.23,
ал.1 т.1 от ОУ от 11.08.2014 г./, отчитането на водомерите на потребителите за
питейно-битови нужди става за период не по-дълъг от три месеца. В разпоредбата
на чл.21, ал.3 от ОУ / респ. чл.23, ал.3
от ОУ от 11.08.2014 г./ се сочи, че в
междинните периоди между два отчета операторът начислява количеството
изразходвана вода, определено въз основа на среден разход от предните два
отчета, като след отчитането на показанията на водомера количествата се
изравняват. Отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител. При неосигуряване на представител,
отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на В и К
оператора- чл.21, ал.4 от ОУ респ. чл.21, ал.4 от ОУ
от 2014 г. Съгласно чл.21, ал.5 от ОУ датата на отчитане на водомерите
се обявява с писмено съобщение, поставено на подходящо място, или се съобщава
по друг начин в срок не по-кратък от три работни дни преди отчитането. Съгласно
Общите условия потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп
на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
водомера на сградното отклонение и на индивидуалните водомери, като достъпът до
помещенията, в които са монтирани водомерите се осигурява от потребителя за
времето, посочено в съобщението от В и К оператора. При невъзможност за
отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов
представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества,
същият е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на отчитането в удобно
за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест месеца от последното
отчитане, а в случай, че потребителят не изпълни задълженията си се счита, че е налице отказ за осигуряване на
достъп. Отказът се удостоверява с протокол, съставен от длъжностното лице на В
и К оператора, подписан от него и от поне един свидетел. Длъжностното лице
отбелязва в протокола трите имена и единния граждански номер на свидетеля,
който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. След съставяне на
протокола В и К операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по
реда на чл.46 от ОУ. В настоящият случай
ищецът, въпреки указана тежест на доказване, не е представил писмени
доказателства, както за количеството потребена вода в имота на ответницата през
процесния период /карнет /, така и за начина на отчитането й съобразно
правилата, регламентирани в Общите условия, действали през процесния период и в
чл.32 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съдът
намира, че следва да отбележи, че представените от ищеца квитанция и лихвен
лист за абонат за партида №*** по
правния си характер представляват частни свидетелстващи документи, имащи само
формална доказателствена сила. По принцип частните документи по силата на чл.180 от ГПК са доказателство, че изявлението, което се
съдържа в тях е направено от лицето, които ги е подписало, но не представляват
доказателство за верността на това изявление. Частният свидетелстващ документ
не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно данните, за които
този документ свидетелства, ако с него
издателят му удостоверява изгодни за себе си факти. Този документ
представлява извънсъдебно писмено
твърдение на заинтересована страна. В конкретния случай позоваването на
изходящите от страна на ищеца документи, представляващи частни такива и
удостоверяващи изгодни за издателя им факти, не обосновава извод, че отразените
в тях обстоятелства са верни /Решение №30/12.07.2011г. на ВКС по гр.д
№284¢2010г., II
т.о., ТК/. Този извод на съда не се променя и от допуснатата и назначена
съдебно – техническа експертиза, тъй като вещото лице е посочило, че
заключението е изготвено, въз основа на издадените от ищеца документи.
Договорът
за доставка на питейна вода е с периодично изпълнение, тъй като ползваните
количества вода, както и стойността им се определят за фиксирани периоди от
време, а заплащането става ежемесечно. За да установи наличието на задължение и
неговия размер ищцовото дружество следва да докаже, че съобразно приетите от
него Общи условия е извършило всички действия по отчитането на потребеното
количество за всеки отделен период, което в случая не е установено от страна на
ищеца.
Съдът намира, че издаването на квитанция и лихвен
лист по партида №*** с данни, които не почиват на документи, създадени,
съобразно Общите условия, не е обстоятелство годно да породи задължение. Това е
така, защото ползвателят на водоснабдителна услуга дължи заплащане на
консумираната от него вода, като нейното количество следва следва да се
определя чрез средство за търговско измерване – водомер, показанията на който
трябва да бъдат отчетени, съобразно разпоредбите на Наредба №4 от 14.09.2004г.
и Общите условия.
Извън
гореизложеното съдът намира, че следва да отбележи също, че допуснатото от ищеца нарушение на Общите
условия относно периодичността на
отчитането и начисляването на изразходваните количества вода води до
невъзможност на ползвателя да упражнява правата си, лишавайки го от възможност
своевременно да възрази против дължимата сума, каквото възможност предвижда
чл.40, ал.2 от Наредба №4 от 14.09.2004г. и Общи условия, както и да
противопостави на кредитора възражение за погасяване по давност на периодично дължимите
суми. Последното е така, защото при
неправилното отчитане, не може да се определи за кой период е възникнало
задължението и от кой момент то е
станало изискуемо.
Следва
да се отбележи, че услугата по доставка на В и К услуги се подчинява на общите
правила на договора за продажба на движима вещ. Дължи се само стойността на
доставена и потребена вода. В този смисъл издаването на квитанцията и
осчетоводяването й от ищеца не доказват наличието на доставката, съответно
потреблението.
На
следващо място от заключението но съдебно - техническата експертиза и от
извършения оглед на имота от вещото лице се установява, че в имота на ответника
не е налице канализационна система, като
начисленото количество вода от ищцовото дружество 4295 куб.м. не може да се
оттече в септичната яма. Посочено е, че това количество вода може да премине
през захранващата водопроводна тръба за
процесния период, само ако тя е напълно скъсана или срязана или при максимално
отворени кранове на чешмите в имота, но доказателства в този смисъл по делото
не са ангажирани от страна на ищеца. От събраните по делото гласни
доказателства се установи, че свидетелката, която е била инкасатор през периода
23.06.2017г. – 13.11.2018г. и е отговаряла за отчитането на водомера никога не
е влизала в имота и не е отчитала показанията му.
Съдът
счита, че представената по делото квитанция от страна на ищеца не е достатъчно
доказателство само по себе си да обоснове наличието но извършената доставка
на 4295 куб.м. на стойност 9 328.74
лева за периода от 23.06.2917г. до 13.11.2018г.
Предвид
изложеното съдът намира предявените искове за сумата 9 328.74 лева,
представляваща цената на
доставената и потребена питейна и отведена канална вода по партида № ***, за
имот находящ се в село С., община К., улица „Р.“ №3 за периода от 23.06.2017г.
до 13.11.2018г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 31.01.2020г., за недоказани,
поради което следва да бъдат отхвърлени. Искът за обезщетение за забава е
акцесорен спрямо иска за главница и също ще следва да се отхвърли.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В разпоредбата на
чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в
тежест на кого възлага разноските.
Направено
е възражение от ищеца за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено от
ответника, поради прекомерност.
Възражението е направено своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е
предвидено, че за размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшия
адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на
ТР № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан
от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, при защита по дела с
определен материален интерес 10 000 лева
до 100 000, каквото е настоящото, размерът на минималното адвокатско
възнаграждение е 830 лева плюс 3% за горницата над 10 000 лева т. е минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 837.84.лева. Договореното и заплатено
от ответника на пълномощника му адвокатско възнаграждение е в размер на 800 лева с ДДС. По изложените съображения съдът намира,
че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК ответникът също има право да
иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Дължимите от ищеца на ответника
разноски са в размер на 800 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл.80 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на
разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските.
В настоящия случай и само ещеца е представилл списък на разноските.
Воден от горните
мотиви съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ на
основание чл.422 предявеният иск за признаване за установено по отношение на Г.Д.Н., ЕГН **********, с
адрес *** съществуването на вземането на „В.и к.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Р.Т.Р., ЕИК *** за сумата от 9 328.74
лева главница, представляваща неизпълнено задължение за доставена и незаплатена
питейна и отведена вода по партида ***,
за имот находящ се в село С., улица „Р.“ № за периода 23.06.2017 г. до 13.11.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, сумата от 932.87 лева лихва за забавено
плащане на главницата от 15.12.2019г. до 09.01.2020г., за изпълнението на което
парично задължение е издадена в полза на
„В.и к.” ЕООД ***, заповед №133/03.02.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по частно
гражданско дело 280/2020г. по описа на Районен съд – К. ,
като неоснователен
ОСЪЖДА „В.и канализация” ЕООД, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Р.Т.Р., ЕИК *** да заплати на Г.Д.Н.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 800 лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението е постановено при
участието на трети лица помагачи Д.О.Г., ЕГН **********, с адрес *** и В.О.Г.,
ЕГН ********** на страната на ответника
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия :