№ 145
гр. Севлиево, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тринадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Х.
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Х. Гражданско дело №
20214230101520 по описа за 2021 година
Предявен e иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
"ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Симеоновско шосе" № 67А, представлявано заедно от ** М. М. - Г. и В. В. И. срещу
Ц.К.И.., с ЕГН **********, от **.
Ищеца твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК и било образувано ч. гр. д. № 930/2021 г. по описа на РС - Севлиево, като му била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника Ц.К.И... Същият подал възражение срещу
заповедта за изпълнение. Вземането по заповедта за изпълнение произтичало от следните
обстоятелства. На ** г., около 09,00 часа, на път № 404, км. 48+000 м. водачът Ц.К.И.., при
управление на лек автомобил марка „**", модел „**", с peг. № ** поради движение с
несъобразена скорост с пътните условия и релефа на местността на участъка, обозначен с
пътен знак „А-12", губи контрол над управляваното превозно средство и излиза вляво на
пътното платно, удря се в дърво, завърта се и реализира пътнотранспортно произшествие с
насрещно движещия се лек автомобил марка „**", модел „**", с peг. № **, собственост на
Н.Д.Н.. От транспортния инцидент били причинени материални щети на лекият автомобил
марка „**". За настъпилото пътнотранспортно произшествие бил съставен Протокол за ПТП
№ 1536570 от ** г., в който било посочено, че водачът Ц.К.И.. не притежава
правоспособност за управление на моторно превозно средство (свидетелството за
управление му е отнето). Към датата на събитието отговорността на водача на лек
автомобил марка „**", с peг. № ** била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователна полица №
BG/22/117002676840, със срок на валидност от 06.10.2017 г. до 06.10.2018 г.. Във връзка с
1
причинените щети по лекият автомобил марка „**", при ЗК „Лев Инс" АД била образувана
ликвидационна преписка по щета № 0703-5060-18-300663. При извършения оглед на
увреденото МПС били констатирани увреждания. В съответствие с установените по вид и
степен щети, по силата на сключения застрахователен договор, ЗК „Лев Инс" АД
определило застрахователно обезщетение в размер на 924,04 лева. Сумата била изплатена на
Н.Д.Н. с преводно нареждане на 19.03.2018 г.. На основание чл. 500, ал. 2 от Кодекса за
застраховането, вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, ЗК „Лев Инс" АД
придобило право на регрес срещу виновния водач - Ц.К.И.. за сумата от 934,04 лева, от
които 924,04 лева изплатено застрахователно обезщетение и 10,00 лева, представляващи
ликвидационни разходи по щета № 0703-5060-18-300663. Иска постановяване на решение,
по силата на което да се приеме за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от
934,04 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
заплащане, за която е издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
длъжника – ответник. Претендира разноски.
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника и в
едномесечния срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от същият. В отговора ответника
заявява, че към датата на ПТП свидетелството му за управление на моторно превозно
средство било отнето, на основание чл. 171, т. 1, б. „д" от ЗДвП - „който управлява моторно
превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно
заплащане - до заплащане на дължимата глоба". С решение № 3 от 23.03.2021 г. на
Конституционния съд на Република България по к.д. № 11/2020 г. посочената норма била
обявена за противоконституционна. Решението било обнародвано в Държавен вестник бр.
26 от 30.03.2021 г.. Съгласно Решение № 3 от 28 април 2020 г. на Конституционния съд на
Република България по к. д. № 5/2019 г. обнародвано в ДВ бр. 42 от 12 май 2020 г.: „По
отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени
правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
противоконституционният закон не се прилага.". Основанието, на което било временно
отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на ответника, било
обявено за противоконституционно. Моли за отхвърляне предявения иск като
неоснователен. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца чрез процесуалния си представител в докладвана
молба поддържа предявеният иск, по доводите в исковата молба.
В съдебното заседание ответника чрез процесуалния си представител поддържа
отговора, като заявява, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от застрахователна полица № BG/22/117002676840 от 06.10.2017 г.
и от протокол за ПТП от ** г., че за лек автомобил марка „**", с peг. № ** е бил сключен с
ищцовото дружество, като застраховател, договор за задължителна застраховка
2
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, със срок на валидност от 06.10.2017 г.
до 06.10.2018 г..
Установява се от писмо от 31.05.2022 г. от ОД на МВР - Сектор "ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ" – Габрово и приложената ЗППАМ № 142/27.01.2018 г., че Ц.К.И.., към дата **
г. не е бил правоспособен водач на МПС; СУМПС № ********* е било отнето на 27.01.2018
г. със ЗППАМ № 142 от 27.01.2018 по описа на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР гр.
София на основание чл. 171, т. 1, б. Д /Временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач до заплащане на дължимата глоба/ и върнато на И.
на 12.02.2018 г..
Установява се от преводно нареждане от 19.03.2018 г., че сума, в размер на 924,04
лева е изплатена от ищеца на Н.Д.Н. на същата дата.
От приложеното ч. гр. д. № 930/2021 г. на РС – Севлиево се установява, че ищеца е
подал, заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано посоченото ч.
гр. д. и е издадена срещу длъжника - ответник заповед № 532 / 27.07.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите : 924,04 лв., представляваща изплатено
застрахователно обесщетение и сумата от 10,00 лв., представляваща ликвидационни разходи
по щета № 0703-5060-18300663, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
26.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25,00 лв. – разноски
за заплатена държавна такса и сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника, като същият е възразил, в предоставения му срок.
Предвид това в изпълнение на указанията на Районен съд - Севлиево и в законоустановения
срок е предявена и исковата молба.
Установяват се от съвкупната преценка на протокол за ПТП от ** г., уведомление
за настъпило застрахователно събитие, свидетелство за регистрация - I и II част,
удостоверение за техническа изправност, лична карта, свидетелство за управление на МПС,
контролен талон, доклад по щета № 0017-5060-18-302925 и от заключението на вещото лице
по съдебната автотехническа експертиза, следните обстоятелства: на ** г. около 09,00 часа
на път № 404 при км 48+000 общ. Севлиево с широчина от 6,01 до 7,00 м, с две ленти за
движение, със сухо асфалтово покритие без разделителна ивица, двупосочно, на
хоризонтален участък и дневна светлина се движи лек автомобил "** 316И", с ДК № **, със
свидетелство за регистрация № *********, собственост на Е.Б.Й. с водач Ц.К.И.., в посока
от гр. Севлиево към с. Б. с несъобразена скорост с пътните условия и релефа на местността
на участък обозначен с пътен знак „А 12" -„Неравности по платното за движение"; водача на
лекия автомобил "** 316И", с ДК № ** губи контрол над автомобила, излиза вляво на
пътното платно, където се удря в крайпътно дърво, след което се връща на пътя и с предната
си част се удря в предната част на лек автомобил "** **" с ДК № **, собственост и
управляван от Н.Д.Н., от с. Б., ул. „** в лентата си за движение от с. Б. към гр. Севлиево,
при което настъпва ПТП с материални щети; уврежданията на отделните части и системи на
л.а. "** **" с ДК № ** в резултат на настъпилото ПТП са, както следва: капак преден,
декоративна решетка предна, фар десен, мигач преден десен, фар ляв, мигач преден ляв,
3
броня предна, абсорбатор ПВЦ десен под предна броня, абсорбатор ПВЦ ляв под предна
броня, перка вентилатор с мотор, дифузьор въздух пред радиатор, радиатор воден, маска
предна, ключалка преден капак, като действителната стойност на щетите към деня на
настъпване на ПТП - ** г. е в размер на 850,67 лева; налице е причинно-следствена връзка
между механизма на ПТП и настъпилите щети по лек автомобил марка „**", с peг. № **.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ, по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, е необходимо установяване от ищеца: 1) породени права на увредения
срещу причинителя на вредата, включително, конкретните твърдяни вреди, че същите са
причинени от делинквента, в резултат на процесното ПТП и в причинната връзка с
противоправното поведение на деликвента; 2) възникнало действително договорно
правоотношение между делинквента и ищеца по договор за "Гражданска отговорност" и
заплащане от страна на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
застрахователно обезщетение на увреденото лице или на встъпилият в неговите права негов
застраховател по имуществена застраховка „Каско" при настъпване на застрахователно
събитие и 3) делинквентът да е управлявал МПС при причиняване на деликта без
свидетелство за управление, като неговата деликтна отговорност да е обезпечена при ищеца
със сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност".
Искът е неоснователен.
От събраните по делото доказателства, в частност от протокола за ПТП от ** г. и
от заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, се установи, че
на ** г., около 09,00 часа, на път № 404 при км 48+000 общ. Севлиево, при движение на лек
автомобил "** 316И", с ДК № **, с водач Ц.К.И.., в посока от гр. Севлиево към с. Б., с
несъобразена с пътните условия и релефа на местността скорост, на участък обозначен с
пътен знак „А 12" -„Неравности по платното за движение", водоча на лекия автомобил "**
316И", с ДК № **, загубил контрол над автомобила, излязъл вляво на пътното платно,
където се ударил в крайпътно дърво, след което се върнал на пътя и с предната си част се
ударил в предната част на лек автомобил "** **" с ДК № **, собственост и управляван от
Н.Д.Н., от с. Б., в лентата му за движение от с. Б. към гр. Севлиево. Настъпило ПТП с
материални щети, увреждания на отделни части и системи на лекия автомобил "** **", с ДК
№ **, в резултат на настъпилото ПТП, както следва: капак преден, декоративна решетка
предна, фар десен, мигач преден десен, фар ляв, мигач преден ляв, броня предна, абсорбатор
ПВЦ десен под предна броня, абсорбатор ПВЦ ляв под предна броня, перка вентилатор с
мотор, дифузьор въздух пред радиатор, радиатор воден, маска предна, ключалка преден
капак, като действителната стойност на щетите към деня на настъпване на ПТП - ** г. е в
размер на 850,67 лева. Налице е причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и
настъпилите щети по лек автомобил марка „**", с peг. № **.
4
Установи се от застрахователна полица № BG/22/117002676840 от 06.10.2017 г. и
от протокол за ПТП от ** г., че за лекият автомобил марка „**", с peг. № ** е бил сключен с
ищцовото дружество, като застраховател, договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, със срок на валидност от 06.10.2017 г.
до 06.10.2018 г., обхващащ и датата на процесното ПТП. Установи се от преводното
нареждане от 19.03.2018 г., че сума, в размер на 924,04 лева е изплатена от ищеца на Н.Д.Н.
на същата дата.
С оглед гореизложеното съдът намира, че се установи по делото, че посочените по
– горе вреди, са причинени от ответника, в резултат на процесното ПТП и в причинната
връзка с поведението на последния. Установи се и възникнало действително договорно
правоотношение между ответника и ищеца по договор за застраховка "Гражданска
отговорност", чийто срок на валидност, обхваща и датата на процесното ПТП. Установи се
и заплащане от страна на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
застрахователно обезщетение на увреденото лице при настъпване на застрахователно
събитие.
Не се установи по делото обаче, ответника да е управлявал МПС при причиняване
на ПТП без свидетелство за управление. Напротив установи се от писмо от 31.05.2022 г. от
ОД на МВР - Сектор "ПЪТНА ПОЛИЦИЯ" – Габрово и от приложената ЗППАМ №
142/27.01.2018 г., че на Ц.К.И.., към ** г. със ЗППАМ № 142 от 27.01.2018 г., по описа на
сектор „Пътна полиция" при ОДМВР гр. София, на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП му е
било временно отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство до
заплащане на дължимата глоба. След като на водачът е наложена ЗППАМ и СУМПС е
временно отнето на основание чл.171, т.1, б."д" ЗДвП, а с Решение № 3 от 23.03.2021 г. на
КС по к. д. № 11/2020 г., нормите, свързани с лишаване от право да се управлява МПС
поради незаплащане на дължими глоби в ЗДвП, приложени в случая по отношение на
водача, са били отменени като противоконституционни, то не е налице нормативно
основание да се приеме, че ответника при процесното ПТП е бил с отнето свидетелството за
управление на моторно превозно средство. Относно действието на решението на
Конституционния съд, с което се обявява противоконституционността на закон, по
отношение на заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни
производства, са дадени указания в т. 2 от Решение № 3 от 28.04.2020 г. по конституционно
дело № 5 от 2019 г.. В този акт Конституционният съд е постановил, че прилагането на
обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с
принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл. 5, ал. 1 - никой
закон не може да противоречи на Конституцията, ако противоречи, той не е част от правната
система, а следователно не е приложимо право - което единствено има значение за
решаването на правни спорове. Спрямо правоотношения, предмет на висящи съдебни
производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. Целта е да се
осуети постановяване на съдебни решения в противоречие с решението на
Конституционния съд и следователно уронващи върховенството на Конституцията.
5
Противното разбиране е несъвместимо с върховенството на Конституцията, с нейното
непосредствено действие, и с духа и принципите на правовата държава. В заключение,
Конституционният е приел, че по отношение на заварените от решението на
Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношения, предмет на
висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага.
Следователно, в настоящото висящо производство обявеният от Конституционния съд с
Решение № 3 от 23.03.2021 г. по конституционно дело № 11/2020 г. за
противоконституционен чл. 171, т.1, б."д" ЗДвП не се прилага, респективно противоречи на
материалния закон и неговите цели, предвиденото в тази разпоредба временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимата
глоба. С отпадане на основанието, съобразно което ищеца твърди, че ответника е бил с
отнето на свидетелство за управление на моторно превозно средство, вече липсва една от
предпоставките за основателност на предявеният иск. В случая, с обявяване за
противоконституционна на нормата на чл. 171, т.1, б."д" ЗДвП е отпаднало основанието,
предвидено в чл. 500, ал. 2 КЗ, за ангажиране от ищеца на отговорността на ответника за
регрес на платеното от застрахователя обезщетение, платените лихви и разноски.
С оглед изложеното установи се липса на предпоставките за уважаване на
предявения иск, поради което същият е неоснователен и следва да се отхвърли, като такъв.
С оглед изхода на делото и направеното от ответника искане, ищеца следва да
бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300,00 лева,
разноски за заплатено възнаграждение за адвокат, съобразно отхвърлянето на иска и
представените доказателства за заплатени разноски. Със заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредено ответника - длъжник да заплати на
ищеца - заявител разноски, които с оглед изхода по делото се явяват недължими.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ, от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Симеоновско шосе"
№ 67А, представлявано заедно от ** М. М. - Г. и В. В. И. срещу Ц.К.И.., с ЕГН **********,
от **, за установяване съществуване на парично вземане за сумата от 934,04 лева,
представляваща изплатено от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД
застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи, по повод настъпило ПТП на ** г.
на път № 404, км. 48+000 м., в общ. Севлиево, с участието на лек автомобил марка „**",
модел „**", с peг. № **, със застрахователна полица "Гражданска отговорност" №
BG/22/117002676840 от 06.10.2017 г., управлявано от Ц.К.И.., ведно със законната лихва,
считано от 26.07.2021 г. до окончателното й изплащане; за което вземане е издадена заповед
6
№ 532/27.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
930/2021 г. на РС – Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
"ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Симеоновско шосе" № 67А, представлявано заедно от ** М. М. - Г. и В. В. И. да заплати на
Ц.К.И.., с ЕГН **********, от **, сумата 300,00 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7