Р Е Ш
Е Н И Е № 228
гр.Перник, 21.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, десети граждански
състав, в откритото заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при
участието на секретаря Вероника Вескова, като разгледа гр.д. № 2852 по описа на съда за 2017г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод
постъпила искова молба О.М.С. срещу И.Р.С., с която са предявени при условията на кумулативно обективно
съединяване следните искове:
1. установителен иск за частична
трансформация,с който се иска да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че освен предвидените по законова презумпция 16441/70000 ид.
части от апартамент №37, находящ се в ***с идентификатор 5587.515.***.1.37 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, одобрени със
Заповед №РД-18-91/13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, ищецът
О.М.С., в резултат на
трансформация на негово лично имущество, е придобил лично и негова лична
собственост са и 37118/70000 ид. части
от същия недвижим имот;
и
2. конститутивен иск за допусне на делба между
О.М.С. и И.Р.С.
- по отношение на съсобствения им недвижим
имот - апартамент №37, находящ се в ***с идентификатор 5587.515.***.1.37 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, одобрени със
Заповед №РД-18-91/13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, при квоти
53559/70000 идеални части за О.М. и
16441/70000 идеални части за И.Р.С.;
- по
отношение на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ***между О.М.С. и И.Р.С. при
равни квоти в собствеността
С
протоколно определение от 17.01.2018г. на основание чл. 341, ал. 2 ГПК по
искане на ответника в делбената маса са включени лек автомобил „Ланча Капа“ с
рег. № ***и преносим компмютър марка ***.
Ищецът
твърди, че страните са бивши съпрузи,
като бракът им бил прекратен с решение по гр.д. № 5906/2008г. По време на брака съпрузите
придобили с договор за покупко-продабжа, обективиран в нотариален акт от
07.11.2008г. правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно
апартамент №37, находящ се в ***с идентификатор 5587.515.***.1.37 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, одобрени със
Заповед №РД-18-91/13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК за цена от
70 000 лв. Твърди, че част от продажната цена по сделката била изплатена
със заемни средства, като за целта съпрузите сключили договор за кредит със
„Сосиете Женерал Екпресбанк“ АД и върху имота била учредена
ипотека. Отделно от заетите
средства съпрузите платили още 14 000 лв., от които 12 000 лв. били
дарени на ищеца от родителите му.
Твърди, че взел заем, с който
платил 700 лв. по кредита. Твърди, че общо по кредита била платена сумата от
43 963 лева, от които 11 080 лв. били платени само от ищеца след
фактическата му раздяла с ответницата. Сочи, че продължава само той да изплаща
задълженията по кредита. Ищецът твърди, че по време на брака му с ответницата
двамата придобили лек автомобил Сеат Ибиза с рег. № ***, който след развода се
притежавал в обикновена съсобственост при равни квоти между бившите съпрузи.
Ответникът И.Р.
Стаменова оспорва предявения иск за частична трансформация като недопустим и
неоснователен с конкретни съображения, че същият е предявен с нередовна искова
молба, в която се смесват фактически твърдения по искове за трансформация на
лично имущество и за определяне по-голям дял от вещ в режим на съпружеска
имуществена общност. На следващо място, искът се оспорва като недопустим и като предявен след изтичането на срока за
това. Не оспорва твърденията на ищеца, че страните са били в брак, прекратен с
развод, по време на който са придобили с покупко-продажба правото на
собственост върху жилищния имот в гр. Перник. Признава, че част от цента е
платена с ипотечен кредит. Оспорва твърденията на ищеца, че останалата част от
цената е платена и със сумата от
12 000 лв., които същият придобил по дарение от родителите му.
Оспорва твърденията на ищеца, че е платил сумите, посочени в исковата молба и в
представеното към същата удостоверение от
„Сосиете Женерал
Екпресбанк“ АД. Оспорва твърдяната връзка между кредит от 700 лв., който ищецът
твърди, че е взел, и погасяването на вноските по ипотечния кредит за процесното
жилище. Развива подробни съображения за това, че преценката за размера на
вложените лични средства се прави към
момента на придобиването на вещното право, както и, че доколкото същото е
придобито на името на двамата съпрузи, трансформация е изключена. Оспорва
относимостта на представените вноски бележки. Заявява, че няма възражения
делбата за недвижимия имот и лекия автомобил да се допусне при равни квоти
между двамата съделители. Прави искане за включването и на други движими вещи в
делбената маса, което оттегля в първото по делото заседание, освен
по отношение на лек автомобил „Ланча Капа“ и преносим компютър .
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема
за установено от следното от фактическа страна:
По
делото не е спорно, че страните са бивши съпрузи и че от бракът им са родени
две деца – Д.и С.
Гражданският им брак, сключен на 01.12.2007 г. е бил прекратен с влязло
в сила на 15.10.2015г. решение №1046 от 15.10.2015г. по гр. дело №5906/2015г. на Районен
съд-Перник, при условията на чл. 50 СК. С бракоразводното решение е било
утвърдено постигнатото между страните споразумение, по силата на което съпрузите
се съгласяват майката да упражнява родителските права по отношение на родените
от брака деца, а семейното жилище – апартамент № 37, находящ се в гр. Перник, на
ул. „Юрий Гагарин", в жилищна сграда - блок № 1, вх. Б, етаж шести, след прекратяване на брака да се ползва от бащата
/л.10 от делото/
Не се спори, а е видно и от Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № ***, том IV, peг. № ***, дело № ***от
2008 г. на Нотариус И.И.с № 134 от НК, че процесният недвижим имот е закупен по
време от страните, на 07.11.2008г. за
сумата от 70 000 лева, от които 10 000 лв. са изплатени в брой на
продавачите, 4000 лв. страните са
уговорили да внесат по банкова сметка, *** – чрез заемни средства от „Сосиете
женерал Екпресбанк“ АД след впиване на първа по ред ипотека върху имота.
Недвижимият имот е придобит на името на двамата съпрузи, които са посочени
като купувачи в цитирания акт. /л.8-9 от
делото/
Видно
от договор за жилищен кредит №3663/04.11.2008г. / на л. 15-22 от делото/,
същият е сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД от една страна, и О.М.С.
като кредитополучател и И.Р. С. като съдлъжник, за кредит на стойност 28630
евро, които банката предоставя за придобиване на собствеността върху процесния недвижим
имот. В чл. 1 (1) от договора е посочено, че имотът е предназначен за лично и
семейно ползване, а с чл. 15 страните са уговорили изрично, че
съдлъжникът-съпруг на кредитополучателя встъпва в дълга на кредитополучателя и
се задължава в това си качество да отговаря солидарно с него за всички негови
задължения, произтичащи от договора за кредит.
По
делото е представена декларация от О.М.С. за семейно и материално положение и
имотно състояние, неоспорена от същия, в която под страх от наказателна
отговорност ищецът е декларирал, че към 15.09.2015г. е получавал трудово
възнаграждение от 1275 лв. на месец и че семейството му притежава три леки
автомобила – Ланча „Капа“, Сеат „Ибиза“ и Сеат „Толедо“ / на л. 77 от
делото/.
Представено е свидетелство за регистрация на
лек автомобил Сеат „Ибиза“с рег. № ***.
Останалите ангажирани по делото писмени
доказателства съдът не обсъжда като неотносими.
По делото са събрани гласни събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите К.П.П./ майка на ищеца/, П.В.Н./
майка на ответницата/, П.П.П./вуйчо на ищеца/ и К.Д.В./ съпруг на сестрата на
ответницата/.
В разпита й свидетелката К.П.заявява, че дала
на сина й 5000 лв. за закупуването на самостоятелно жилище, като до този момент
семейството му живеело в едно домакинство с нея и втория й съпруг. Сочи, че със
същата цел бащата на О. му дал 7000 лв. – заемни пари. Свидетелката заявява, че
работела в чужбина и постоянно изпращала средства за погасяване на вноските по
ипотечния кредит за жилището и ремонт. Сочи, че давала средствата само на сина
й като дарение, но понякога пращала суми и на бившата му съпруга. Сочи, че
последната не работела и нито тя, нито родителите й вложили средства в
закупуването на жилището. Заявява, че по време на брака между И. и О. синът й
живеел преимуществено в България и само за кратко работил в чужбина.
Свидетеля П.П.заявява при разпита му, че лекият автомобил Ланча
„Капа“ е повреден и изоставен в Германия. Сочи, че бащата на О. му дал
7 000 лв. – лични, спестени пари, които били вложени в закупуването на
процесното жилище. Вторият съпруг на майката на О. също отделил от
спестяванията си 5000 лв., които дал на ищеца за закупуване на жилище. Сочи, че
св. К.П.– негова сестра, помагала с изплащането на вноските по ипотечния кредит
за процесното жилище, като работела в чужбина и пращала пари на семейството.
Ответницата не работела, грижела се за домакинството и двете деца, едното от
които със здравословен проблем, който изисквал постоянни грижи. Сочи, че от
2008г. ищецът работел постоянно в чужбина- в Англия и Германия, като идвал в
България само за празници и по време на отпуск.
Свидетелката П.Н.сочи, че при закупуването на
процесния имот О. и И. нямали спестени пари, затова им дала 5000 лв. в брой,
които били платени като капаро в деня на подписване на предварителния договор
за процесното жилище. Сочи, че от 2008г. до развода им О. работел постояннно в
чужбина, дъщеря й се грижела за
домакинството и двете деца. Едното от децата имало здравословен проблем, който изисквал
особени грижи, постояен прием на лекарства и чести посещения при лекар, вкл.
при условията на спешност.
Свидетелят К.В.сочи в разпита му, че придружил
ответницата и майка й в деня на подписване на предварителния договор за
покупко-продажбата на процесното жилище и присъствал на предаването на сумата
от 5 000 лв. в агенцията за недвижими имоти. Сочи, че сумата била
предоставена от св. П.Н.без уговорка за връщането й. Свидетелят сочи, че след
брака между страните О. работел в чужбина, а И. гледала двете деца в България.
Други
доказателства не са ангажирани по делото.
Така установеното от фактическа страна,
сочи на следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 23, ал. 2 СК:
По допустимостта: Предявеният иск за частична трансформация е процесуално допустим – заявен е от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от това – ищецът твърди, че процесният апартамент макар и
придобит по време на брака му с ответницата е закупен и с лични средства, като
претендира частична трансформация.
Неоснователно е възражението на ответницата, че
предявеният иск е недопустим и не може да бъде съединен с иск за делба. Съгласно константната съдебна практика, когато
в
споразумението по чл.99, ал.3 от СК /85г. отм./ не са определени
правата на съпрузите в съсобствеността върху процесното жилище, всеки от тях би
могъл по-късно да се позовава на уредената в чл. 21, ал. 2 СК (отм.)
частична/смесена/ трансформация. /в
този см. Решение № 124 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 792/2009 г., II г. о., ГК ,
постановено по реда на чл.290 ГПК/. Искът за частична трансформация е
установителен, с вещно-личен характер и
може да се предяви /респ. да се заяви под формата направопогасяващо или
правопроменящо възражение/ без ограничение във времето/ напр. в рамките на един
делбен процес/, както е в настоящия случай.
Искът с правно основание
чл.
21, ал.2 СК /85 г./отм./. намира приложение за имуществените отношения
на бивши съпрузи в хипотезите на прекратен брак /развод, унищожаване или смърт/
в периода преди влизане в сила на СК/2009 г. и след отмяната на СК/68г.
Наред с това, с т. 4 по ТР 5/2013 год. на ОСГТК
на ВКС мнозинството на двете колегии изрично прие, че е допустимо установяване
на трансформация на лично имущество на основание чл. 23 ал.1 и ал.2 на СК/
респ. по чл. 21 ал.1 и ал.2 на СК от 1985 год. отм./ в случаите на придобиване
на недвижим имот през време на брака чрез договор за покупко-продажба, сключен
на името на двамата съпрузи, каквато именно е и процесната хипотеза.
По същество: За основателността на установителния иск по чл. 23, ал. 2 СК е необходимо да бъде
доказано, че по време на брака на
страните е придобит недвижим имот, като вложената за придобиването му сума има
характер на лични на ищеца средства
В случая ищецът твърди, че вложените средства са такива поради
придобиването им чрез дарение /до сумата от 12 000 лв./ и поради отсъствие
на съвместен принос / за разликата до пълния предявен размер на иска за
частична трансформация/.
Тежестта на доказване е за ищеца – арг. от презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК и чл. 154 ГПК, като същият
следва да проведе пълно главно доказване на горепосочените факти.
При така разпределена доказателствена тежест
съдът намира иска за неоснователен - ищецът не доказа личния характер на
вложените в придобиването на имота средства.
Съгласно разпоредбите на чл. 21,ал.1 СК в сила от
01.10.2009 г. вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на
чие име са придобити. Според ал.3 на чл.21 съвместният принос се предполага до
доказване на противното.
За заварени от новия Семеен кодекс бракове,
какъвто е и бракът между страните по делото, се прилага законовият режим на
съпружеска имуществена общност, след като съпрузите не са уредили отношенията
си с брачен договор или не са избрали режим на разделност. Когато придобиването
на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити по
дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл.22 СК приносът
е изключен и е основание за пълна или частична трансформация – чл.23 СК.
Презумпцията по чл. 21,ал.3 СК е оборена, когато е установено влагането на
лични средства на един от съпрузите към момента на придобиването на вещта.
Средствата, получени по договор за кредит, не
съставляват лични средства, тъй като
задължението за връщането им е солидарно за двамата съпрузи по силата на закона
– чл. 32,ал.2 СК, а в случая е и изрично уговорено в договора за кредит. Без
значение за оборване на презумпцията по чл.21,ал.3 СК е и начинът на последващо
погасяване на заемните средства, вложени в покупката на общата вещ. Изплащането
на кредита със средства на един от бившите съпрузи води до облигационни
отношения, но не и до промяна на правата им в съсобствеността. В този смисъл е
и констатнтана съдебна практика, вкл. Решение
№ 428 от 11.04.2016 г. по гр. д. № 6452 / 2013 г. на Върховен касационен съд,
4-то гр. отделение и мотивите къхм т. 4 по Тълкувателно решение №5/2013г. на
ВКС, ОСГТК, постановено по т.д. № 5/2013г.
По отношение на сумата от 12 000 лв., за
която се твърди, че е лична като дарена на ищеца от неговите родители, по делото
са събрани само гласни доказателствени средства. При отчитане евентуалната
заинтересованост на показанията на свидетелите К.П.и П.П.при преценка на
показанията им съдът констатира, че същите не кореспондират помежду си относно
източникът на дарените суми (заемни или спестени пари). Свидетелката К.П.сочи,
че сумата от 5 000 лв. била от спестяванията им с втория й съпруг, а
свидетелят П.с категоричност заявява, че тази сума била лична на втория съпруг
на сестра му. В същото време по делото се твърди, че бащата на ищеца взел заем
за сумата от 7 000 лв., които му дал за апартамента, но св. П.сочи, че
тази сума също била от лични спестявания. Същевременно, в разпита си св. П.е
непоследователна и противоречива, вкл. с останалите събрани по делото
доказателства, отричайки обстоятелството, че по време на брака му с ответницата
синът й е работел. респ. пребивавал
преимуществено в чужбина. С оглед на
тези противоречия съдът намира, че същите показания не са годни да проведат
пълно доказване на твърдените дарения между роднини.
Дори да се приеме, че родителите на ищеца са му
предали сумата от 12 000 лева в дарение, то недоказано при условията на
пълно доказване остава твърдението, че това дарение е само по отношение на
ищеца и че полученото е вложено именно при плащане на цената за апартамента, а
не за покриване разходите за подготовката на сделката, или ремонти и
обзавеждане. Св. П. сама заявява, че
средствата са дадени на О. и заради О., но „защото искаха да живеят отделно“,
„за да могат да си направят ремонт и да си погасяват вноските по кредита“.
Отделно от това, ответницата провежда насрещно
доказване по делото, че и нейните майка е дарила сума, която е вложена за
закупуването на апартамента – като капаро при подписването на предварителен
договор за покупко-продажба.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че искът
за частична трансформация следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По иска за делба на недвижимия имот:
Имотът е придобит по време на брака на страните.
С оглед формираните по-горе правни изводи за неоснователност на иска по чл. 23,
ал. 2 СК и предвид разпоредбата на чл. 19 СК (отм.), след прекратяване на брака
всеки от съпрузите притежава по ½ ид.ч. от имота. Делбата следва да бъде
допусната при тези квоти.
По иска за делба на движимите вещи
Движимите вещи могат да бъдат допуснати до делба само, ако по делото е установено, че
съществуват към момента на приключване на съдебното дирене пред съответната
инстанция, решаваща спора по същество, както и ако към този момент е установено
в чие държане се намират. Движими вещи, които към този момент не съществуват,
тъй като са погинали или чието местонахождение е неизвестно, не се допускат до
делба, тъй като поделянето на несъществуваща вещ е невъзможно.
Фактът
на съществуване на вещите, както и тяхното местонахождение, могат да се приемат
за установени, ако между съделителите не съществува спор и по реда на чл. 146,
ал.1, т.4 ГПК се приеме, че този факт не се нуждае от доказване. Ако обаче
между съделителите съществува спор относно съществуването на движимите вещи към
меродавния за спора момент /приключване на съдебното дирене в първа фаза на
делбеното производство/, съществуването им към този момент следва да бъде
доказано. Съделителят, който е поискал включването на движими вещи в делбената
маса, носи доказателствената тежест да установи съществуването им и към момента
на допускане на делбата, ако това обстоятелство се оспорва от друг
съсобственик. /така Решение № 297/22.12.2014 г. по г.д. № 4004/2014г, на ВКС, I
ГО/
В конкретния случай се установява съществуването на лек автомобил Сеат „Ибиза“с рег. № ***, и преносим компмютър марка ***. Не се спори между страните, че автомобилът се намира в държане на ответника,а компютърът- на ищеца. Страните не спорят, че вещите са придобити по време на брака им. С прекратяването на брака съсобствеността между страните се е трансформирала от бездялова /СИО/ в дялова, като дяловете на съпрузите са равни, на основание чл. 28 от СК. Поради това и делбата на посочените движими вещи следва да бъде допусната между страните по делото при равни квоти от по 1/2 ид. части.
По отношение на лекия автомобил Ланча „Капа“, съдът намира, че не следва да бъдат допуснат до делба, тъй като за същия по делото е безпорно, а и от събраните гласни доказателства се установява, че към момента на приключване на съдебното дирене е бил изоставен на неустановено по делото място в Германия.
По разноските:
Страните не правят искания за разноски, поради
което такива не следва да им се присъждат с настоящето решение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.М.С., ЕГН ********** срещу И.Р.С., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 23, ал. 2 СК за признаване за установено, че освен предвидените
по законова презумпция 16441/70000 иделни части в резултат на частична трансформация
на негово лично имущество О.М.С., ЕГН ********** е придобил лично и
негова лична собственост са и 37118/70000
ид. части от апартамент №37, находящ се в ***с идентификатор 5587.515.***.1.37
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник, одобрени със
Заповед №РД-18-91/13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между О.М.С., ЕГН ********** и И.Р.С., ЕГН **********, на
следния недвижим имот: апартамент
№37, находящ се в ***с идентификатор 5587.515.***.1.37 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Перник, одобрени със Заповед
№РД-18-91/13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно с прилежащото
към него избено помещение №7 и припадащите се
0,74% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, при следните ДЯЛОВЕ:
- 1/2 идеална част – за О.М.С.
- 1/2 идеална част – за И.Р.С.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между О.М.С.,
ЕГН **********, И.Р.С., ЕГН **********, на следните движими вещи:
лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ***, с регистрационен номер на превозното
средство *** и двигател № *** и преносим компютър ***при
следните ДЯЛОВЕ:
- 1/2 идеална част – за
О.М.С.
- 1/2 идеална част – за
И.Р.С.
ОТХВЪРЛЯ
иска за делба, предявен от О.М.С. с ЕГН ********** срещу И.Р.С., ЕГН **********, по отношение на лек
автомобил „Ланча Капа“ с рег. № ***.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд-Перник,
в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: