РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. Добрич, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20213230101550 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ***,
срещу Н. М. В., родена на ********** г., с постоянен адрес: с. С., с която се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:
- 829, 09 лева, представляваща незаплатена електрическа енергия за
обект в с. С.**, с абонатен № **********, консумирана за периода от
03.01.2020 г. до 01.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 18.05.2021 г. до окончателно плащане на сумата;
- 70, 01 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
от 829, 09 лева, за периода от 16.04.2020 г. до 15.04.2021 г.
В исковата молба се твърди, че Н.В. е клиент на ищеца, с кл. № ***.
По силата на облигационната им обвързаност ищецът се е задължил да
доставя електрическа енергия до обекта на ответницата с аб. № **********, в
с. С.. Сочи се, че тези отношения между страните се уреждат от Общите
условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-про Продажби“ АД,
приети на основание чл. 98а от ЗЕ. Ищецът се позовава на чл. 17, т. 2 от
ОУДПЕЕ, където е предвидено задължение за потребителите да заплащат
ползваната електрическа енергия. В тази връзка се обяснява, че съгласно чл.
26 от ОУДПЕЕ потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на
съответната фактура, без изпращане на покана за заплащане на дължимите
суми. А съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни
1
задължението си за плащане в срок на дължими към „Енерго-про Продажби“
АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден“. На тази основа се твърди, че ответницата не е заплатила
електроенергия на стойност от 899, 10 лева, ползвана в периода 03.01.2020 г.
– 01.03.2021 г. Поради неизпълнението е начислено обезщетение за забава,
считано от падежа на всяка фактура до 15.04.2021 г., на обща стойност 70, 01
лева.
Прави се искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
следните суми:
- 829, 09 лева, представляваща незаплатена електрическа енергия за
обект в с. С.**, с абонатен № **********, консумирана за периода от
03.01.2020 г. до 01.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 18.05.2021 г., до окончателно плащане на сумата;
- 70, 01 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
от 829, 09 лева, за периода от 16.04.2020 г. до 15.04.2021 г. Претендират се и
разноски.
В съдебно заседание не се представлява. Процесуалният представител
изпраща молба, в която излага аргументите си за основателност на
претенциите. Счита, че за дължимостта на главното вземане е без значение
дали имотът е бил обитаван от абоната или от друго лице. От съществено
значение е, че именно ответницата е абонат на ищцовото дружество и затова
тя дължи плащане на сумите за консумирана електрическа енергия.
В законоустановения едномесечен срок особения представител на
ответника е депозирал отговор. В отговора се твърди, че от изявлението на
кмета на с. С., удостоверено в съобщение до ответника, не става ясно кой е
ползвал имота през релевантния период. Поставя се акцент на възможността
по чл. 14, ал. 2 от ОУДПЕЕ за прекъсване на електроснабдяването с
електрическа енергия, в случай, че битов потребител не изпълни свое
задължение към оператора в десетдневен срок. Според особения представител
ищецът е имал възможност да прекъсне захранването след 05.04.2020 г. След
като не го е направил, абонатът не дължи ползваната електроенергия,
консумирана след този период.
Прави се искане претенцията да бъде отхвърлена за периода след
05.04.2020 г. Изразява се становище, че до тази дата следва да бъде уважена.
В съдебно заседание се представлява от особения представител
адвокат Г. Б., която поддържа защитната позиция, заявена с отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по
чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
2
В тежест на ищеца е по иска с правно основание по чл. 17, т. 2 от
ОУДПЕЕ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД да докаже наличието на валидно
облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия
между страните; изпълнение на задължението за доставяне на електрическа
енергия на стойност 829, 09 лева на ответника през процесния период;
настъпила изискуемост на вземането от 829, 09 лева.
От приложеното по делото заявление с № 2697562 от 14.02.2014 г. се
установява, че Н.В. е поискала имотът в с. С.***, с абонатен № **********,
да бъде снабдяван с електрическа енергия (л. 44-46). Пред ищеца се е
легитимирала като собственик на имота с нотариален акт № *** г. Изрично е
отразено, че преди подаване на заявлението имотът се е използвал от С. Г.. В
същото ответницата е заявила, че е запозната с Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“
АД и Общите условия за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Енерго-Про Мрежи“ АД. От този
момент между страните е възникнало облигационно правоотношение, по
силата на което ищецът се е задължил да доставя електрическа енергия за
обекта на ответницата, а последната се е задължила да плаща консумираната
енергия.
По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза, от която се
установи, че в счетоводството на ищеца са отразени задължения на
ответницата към „Енерго-Про Продажби“ АД, в размер на 829, 09 лева, за
потребена енергия в периода от 03.01.2020 г. до 01.03.2021 г. Експертът е
изчислил също, че за периода от 16.04.2020 г. до 15.04.2021 г., размерът на
дължимото обезщетение за забава възлиза на 72, 61 лева.
Съдът възприема заключението в цялост, тъй като е обективно и е
изготвено от лице с необходимата професионална квалификация.
Въпросът за доставяне на процесното количество електрическа
енергия, не е спорен, доколкото липсват възражения от ответната страна в
този смисъл.
Ответната страна е релевирала възражение за недължимост на сумата
поради отсъствие на Н. В. от имота през процесния период. В тази връзка е
представена справка от Министерство на вътрешните работи – ГД „Гранична
полиция“, от която се извежда, че ответницата е напуснала пределите на
Република България на 20.10.2015 г. и повече не е влизала на територията на
страната. Този факт се потвърждава и от кмета на с. С. – М.Х., който заяви
пред съда, че не е виждал от много години ответницата.
Съдът намира показанията на свидетел за достоверни и ги възприема
в цялост, тъй като са ясни и кореспондират с останалата част от
доказателствения материал.
Отсъствието на ответницата от обекта през процесния период не
изключва отговорността за заплащане на консумираното количество
електрическа енергия. Този извод се подкрепя от Общите условия на
3
договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“
АД. В чл. 4 от ОУ е дефинирано, че потребител на електрическа енергия за
битови нужди е собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа. В настоящия случай се установи, че като
собственик на електроснабдения имот ответницата е потребител и е
задължено лице по правоотношението за продажба на енергия. Разпоредбата
на чл. 6, ал. 2 от ОУ съдържа отклонение от това правило - предвижда
възможност и друго лице да бъде потребител за определен период от време,
но само ако собственикът или титулярът на вещното право на ползване е дал
пред ищеца нотариално заверено съгласие лицето да бъде потребител за
определен срок. В тези случаи собственикът или титулярът на вещното право
на ползване е солидарно отговорен заедно с лицето, за което е дал съгласието
си. Ответната страна не е представила доказателства, от които да се установи,
че Н. В. е дала нотариално заверено съгласие друго лице да бъде потребител
за процесния имот. Независимо от това, дори такова да беше представено,
ответницата носи солидарна отговорност за задълженията му. Освен това
липсват доказателства и за наличието на някоя от хипотезите на чл. 22 от ОУ
за настъпило прекратяване на договорната връзка между страните.
Всичко изложено с категоричност обосновава извода, че единствено
Н.В. притежава качеството „потребител“ на електрическа енергия за
процесния имот в с. С.. При това положение тя е единственото задължено
лице, което дължи плащане на консумираната електрическа енергия, на
основание чл. 17, т. 2 от ОУ.
Отделно е направено възражение за частична недължимост на
претендираната сума за периода след 05.04.2020 г. Особеният представител
аргументира тезата си, като изтъква, че ищецът не е изпълнил задължението
си за прекъсване на електроснабдяването на имота, на основание чл. 14, ал. 2
от ОУДПЕЕ. Посочената разпоредба предвижда възможност в полза на ищеца
да прекъсне електроснабдяването с електрическа енергия, в случай, че битов
потребител не изпълни свое задължение към оператора в десетдневен срок. В
тази връзка ищцовата страна основателно възразява, че се касае до право на
дружеството, а не до задължение. Няма доказателства за прекъсване на
електроснабдяването на процесния имот. Този факт обаче не влече
неблагоприятни последици за ищеца, защото прекъсването на
електроснабдяването е предвидено като възможност в полза на ищеца, от
която само последният може да реши дали да се възползва или не. Оттук
следва, че възражението е неоснователно.
Съдът не споделя изложеното от ищеца, че изискуемостта на
вземанията по всяка фактура е настъпила на датите, посочени в счетоводните
документи. Съгласно чл. 18а, ал. 1 от ОУ „Дължимите от потребителя суми се
съобщават от Продавача чрез фактурата, изпращана до потребителя на адреса
за кореспонденция, заявен от клиента“. В чл. 18а, ал. 2 от ОУ изрично е
отразено, че във фактурата е посочен срока за плащане. Ищецът е задължен
да издава фактура за консумираната електрическа енергия и да изпраща
4
счетоводния документ на абоната на адреса му за кореспонденция или на
електронна поща (в конкретния случай няма доказателства да е направено
искане за изпращане на фактурите на електронна поща). Изискуемостта на
вземането настъпва на падежната дата, но само след като ищцовото
дружество изпрати фактурата на абоната. Без значение е дали абонатът
фактически ще я получи на адреса, който е посочил. Този извод намира опора
в разпоредбата на чл. 26, ал. 6 от ОУ, в която е посочено, че неполучаването
на фактурата не освобождава потребителя от задължението му да заплати
дължимата сума в срок. Тази разпоредба не следва да се тълкува като
отменяща задължението на ищеца за изпращане на фактурата на абоната, а
следва да се тълкува като гаранция за дружеството при отсъствие на абоната
от адреса за кореспонденция. Когато задължението трябва да бъде изпълнено
в определен ден, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1
от ЗЗД. Падежната дата обаче трябва да бъде доведена до знанието на
длъжника. В настоящия случай, имайки предвид правилото на чл. 26, ал. 6 от
ОУ, това се е случило най-рано на 21.06.2021 г., когато книжата по делото са
изпратени на адреса за кореспонденция. В този момент е настъпила
изискуемостта на вземането за електрическа енергия в размер на 829, 09 лева.
Ето защо, претенцията на ищеца за сумата от 829, 09 лева,
представляваща незаплатена електрическа енергия за обект в с. С., с абонатен
№ **********, консумирана за периода от 03.01.2020 г. до 01.03.2021 г.,
следва да бъде уважена в цялост.
По иска с правно основание по чл. 86 от ЗЗД е в тежест на ищеца е да
докаже, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размерът на обезщетението за забава
възлиза именно на спорната сума – 70, 01 лева.
Периодът, за който се претендира обезщетението за забава -
16.04.2020 г. до 15.04.2021 г., предхожда настъпването на изискуемостта на
главното задължение – 21.06.2021 г. Едва след тази дата може да се твърди, че
ответницата е изпаднала в забава и дължи обезщетение за неизпълнението си.
Оттук следва, че акцесорният иск, с който се претендира сумата от
70, 01 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 829,
09 лева, за периода от 16.04.2020 г. до 15.04.2021 г, следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищеца се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски,
съразмерно с уважената част от претенциите.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК, с който претендира
разноски в размер на 700, 00 лева (юрисконсултско възнаграждение – 100
лева, държавна такса – 100 лева, депозит за особен представител – 300 лева и
депозит за вещо лице – 200 лева).
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от
645, 49 лева, представляваща разноски, изчислени съобразно уважената част
5
от претенциите.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. М. В., родена на ********** г., с постоянен адрес: с. С.
, да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, **, на основание чл. 17, т. 2 от
ОУДПЕЕ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 829, 09 лева, представляваща
незаплатена електрическа енергия за обект в с. С., с абонатен № **********,
консумирана за периода от 03.01.2020 г. до 01.03.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2021 г. до окончателно
плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Енерго-Про Продажби“ АД, ***, срещу
Н. М. В., родена на ********** г., с постоянен адрес: с. С., иск с правно
основание по чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата от 70, 01 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 829, 09 лева, за периода от 16.04.2020 г. до 15.04.2021 г.
ОСЪЖДА Н. М. В., родена на ********** г., с постоянен адрес: с.
С.да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, , сумата от 645, 49 лева,
представляваща разноски по гр.д. № 1550 по описа на Районен съд Добрич за
2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6