Р Е Ш Е Н И Е
№
733/07.07.2023 година, град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно заседание на 07.06.2023
г. в състав
Съдия: Константин Григоров
Секретар: Димитрина Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Григоров административно дело № 1488
по описа на съда за 2022 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба и
уточнения от П.К.К., ЕГН: **********, III гр., ЗО Дебелт. Предявен е иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София. Иска се
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 10 000 лв.
за претърпени неимуществени вреди през периода 17.10.2016 г. – 30.04.2017 г.,
които му били причинени от затворническата администрация на Затвор – Бургас,
чрез поставянето му, при пребиваване в различни помещения на затвора в нечовешки
и мизерни условия. Оплакванията са във връзка със санитарно-битовите условия в
затвора в обитаваните от ищеца спални помещения: недостатъчна жилищна площ,
поради пренаселеност и липса на достатъчно дневна светлина и възможност за
проветряване; липса на постоянен достъп до течаща вода; липса на санитарен
възел в помещенията и невъзможност за ползване на тоалетна през нощта; употреба
на кофи и пластмасови шишета за удовлетворяване на физиологични нужди; наличие
на инсекти и гризачи, станали причина за негови
алергични състояния; оплакване от реда за ползване на баня и топла вода; оплаквания
от медицинските грижи.
На ищеца е предоставена правна
помощ и назначен процесуален представител определен от АК – Бургас адвокат Н.А..
В съдебно заседание искът се поддържа
на изложените в исковата молба и уточненията основания. Лично и чрез процесуалния
си представител ищецът претендира искът да бъде уважен изцяло. Намира, че от
събраните по делото доказателства, най-вече свидетелските показания, се
установяват лошите хигиенни условия в помещенията, където са настанени лишените
от свобода. Изтъква, че обитавал помещение с площ, недостатъчна за 40 и няколко
човека. Многократно получавал алергии, зачервявания, не могъл да спи от
вредителите – дървеници, хлебарки. Липсвал санитарен възел от осем вечерта до
шест сутринта, както и препарати за почистване. Според ищеца ответникът
представял справки за него, но укривал тенденциозно данните за другите лица, с които
заедно обитавал помещенията. Целта била да не се докаже твърдяното от К. и да не
се установи истината, че за процесния период, в
помещенията не били настанени 8-12 човека, а много повече. Като при такъв брой
настанени затворници в килия, на човек се падали по 0,5 кв.м., което било грубо
нарушение на човешките права за достатъчно жилищна площ.
В писмена
защита се повтарят основните съображения за основателност на исковата
претенция. Акцентира се върху лошо санитарно-битово състояние на помещенията.
Били мръсни, почиствало се без препарати веднъж в месеца, имало хлебарки,
мишки, дървеници. Нямало санитарен възел и течаща вода, вечер от 20 ч. до 6,30
ч. сутринта, поради което лишените от свобода били принудени да извършват
физиологичните си нужди в кофи и шишета, в присъствието на 40 човека.
Помещенията били пренаселени, пребивавали до 40 човека, имало изключително
малко жилищна площ. Нямало лично пространство и свеж въздух, климатизация и
дневна светлина. Имало изключително малки прозорчета, вдигнати на високо на
стената. Също така в много лошо състояние били и общите бани и тоалетни, които
се ползвали от всички лишени от свобода на съответния етаж около 250 човека.
Липсвали душове с кранчета, вместо това имало тръби, като не винаги имало топла
вода, само два пъти в седмицата имали възможност да се изкъпят като се налагало
да ползват кофи, без да имат сапун, шампоан, тоалетните също били изпочупени и
занемарени. Сочи се, че ищецът понесъл и физически страдания. След системни
ухапвания от дървеници се надувал, зачервявал, получавал сърбежи, не могъл да
спи, налагало се да му поставят инжекции, страдал от безсъние и хронична умора.
През процесния период претърпял унизително отнасяне и
негативни емоционални преживявания – чувство на потиснатост, хронично
недоспиване, нервни кризи, срам да извършва физиологичните си нужди в кофи и то
пред 40 човека, непоносимост към себе си поради мръсотията, от която е
обграден.
Ответникът – ГД „Изпълнение на
наказанията“ към Министерството на правосъдието, редовно уведомен, се
представлява от юрисконсулт Г., който в писмения отговор на исковата молба, в
съдебно заседание и писмени бележки, изразява мотивирано становище за неоснователност
на исковата претенция. Претендира юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас изтъква, че е изтекла 5 годишна погасителна давност за
предявяване на исковата претенция. По същество намира същата за неоснователна и
недоказана. Пледира искът да бъде оставен без уважение.
Факти:
I. От справка (л.34-36), изготвена от инспектор П.Л.– ИСДВР се установява, че през процесния период от 17.10.2016 г. до 30.04.2017 г. лишеният
от свобода П.К. бил настаняван в следните помещения:
- постъпил
в Затвор Бургас на 17.10.2016 г. и настанен в приемно отделение на 5-ти етаж,
корпус на Затвор Бургас, помещение № 512. Площ на помещението 18,46 кв.м.; ширина
– 3,45 м., дължина – 5,35 м., височина – 3 м. В това помещение К. бил настанен
с още 8 лица, което отговаряло на 1,85 кв.м. обитаема жилищна площ на едно лице;
- на
25.10.2016 г. К. бил изведен от приемно отделение и настанен във 2-ра група
обвиняеми и подсъдими, помещение № 412. Посочена е обитаема жилищна площ на
помещението 21,42 кв.м.; ширина – 3,40 м., дължина – 6,30 м., височина – 3 м. В
това помещение К. бил настанен с още 12 лица, което отговаряло на 1,79 кв. м.
обитаема жилищна площ на едно лице;
- на
17.03.2017 г. К. бил изведен от групата за обвиняеми и подсъдими и бил настанен
в 3-та група, 2-ри етаж, помещение № 209. Обитаемата жилищна площ на посоченото
помещение била 20,77 кв.м.; ширина – 4,30 м., дължина – 4,83 м., височина – 3
м. В това помещение К. бил настанен с още 18 лица, което отговаряло на 1,15 кв.
м. обитаема жилищна площ на едно лице;
- на
07.04.2017 г. К. бил преместен в затворническо общежитие „Дебелт“, където бил
настанен в корпус „А“, 3-та група, помещение № А304. Обитаемата жилищна площ на
посоченото помещение е 15 кв.м. В това помещение лишеният от свобода е настанен
с още 2 лица, което отговаря на 5 кв.м. обитаема жилищна площ на едно лице.
В справката
е описано още, че хигиенизирането на помещенията се извършвало от дежурни по
хигиената (лица, които са настанени в помещението, чрез редуване по график).
Хигиенните материали се осигурявали ежемесечно от администрацията на затвора
съобразно заложени критерии. Осигурена била възможност на лишените от свобода,
при желание и налични средства сами да закупуват предпочитани от тях почистващи
и хигиенни материали.
В периода
от 1999 г. до 2017 г. жилищните помещения били оборудвани с различен брой
електрически осветителни тела със съответен брой електрически крушки, мощността
на които е била 60 вата, осигуряващи необходимото ниво на изкуствено осветление
през тъмната част на денонощието. След този период в помещенията необходимата
светлина се осигурявала от LED осветление.
През зимния
период отоплението на спалните помещения се осъществявало от радиатори,
захранвани от парната инсталация на затвора, която се захранвала с природен
газ. През процесния период прекъсвания на топлоснабдяването не били констатирани. Преди началото на
зимния сезон, прозорците на помещенията се проверявали за счупени стъкла или
рамки и при необходимост се ремонтирали.
Според
справката, проветряването в помещенията, в които бил настаняван К., се осигурявало
от 2 бр. двукрилни прозорци изработени от дървесина, които впоследствие били
заменени с PVC дограма с размери 130 х
70 см. Тези размери са посочени като стандартни за местата за лишаване от
свобода. Според ответника, чрез тези прозорци се осигурявало достатъчно и
нормално ниво на достъп на естествена слънчева светлина и чист въздух. Уточнено
е, че в помещение № 512 на приемно отделение в затвора и помещение № 304 на ЗО
Дебелт, проветряването се осъществявало от прозорци с по-голям размер 150 x 120 см. Лишените от свобода, настанени в помещенията, сами
определяли режима на проветряване.
До ремонта
в корпуса на Затвор Бургас, извършен от 08.09.2016 г. до 20.12.2017 г., в
помещенията, в които били настанявани лишените от свобода, нямало обособен санитарен
възел и течаща вода. След вечерна проверка и заключване на помещенията в 20 ч.
вечерта, до 6 ч. на следващия ден, лишените от свобода ползват индивидуални
шишета с вода за пиене. В същия период, за естествени физиологични нужди са се
използвали специално обособени изолирани кофи, които своевременно се почистват
и дезинфекцират. При възникване на спешен здравословен проблем, лишените от
свобода имали възможност незабавно да сигнализират надзорния състав, като
своевременно се предоставяла възможност за ползване на тоалетното помещение
през ограничителния нощен период.
След
07.04.2017 г., К. бил настаняван в помещения с отделен санитарен възел към него
и течаща вода. Санитарният възел позволявал денонощен достъп до тоалетна.
На следващо
място в справката е описано, че на територията на Затвор Бургас се извършвали мероприятия
по дезинсекция и дератизация съгласно договори за
възлагане на обществена поръчка между ГД ИН – София и дружество изпълнител, с
предмет на дейност – извършване на дезинсекция и дератизация
на сградите на ГД ИН и териториалните й служби. Съобразно сключените договори,
в сградите на Затвор Бургас се извършали 8 пъти годишно дезинсекция и 2 пъти
годишно дератизация. Използван препарат – Делтасект, с активно вещество – Делтаметрин
2,5 %, с концентрация и разходна норма 5-10 мл./1 л.
Относно
възможността и условията за достъп до топла вода и ползване на баня в справката
се сочи следното: Съгласно чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, къпането на лишените от
свобода се осигурява по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично.
На лишените от свобода пребиваващи в Затвор Бургас било осигурено къпане два
пъти седмично. Това било регламентирано в графици за подаване на топла вода в
корпуса на затвора и в графика за разпределение на времето на затворническите
групи.
Относно
реда за предоставяне на медицинска помощ е описано, че посещението лишените от
свобода в медицинския център се извършвало по график. Назначеният общопрактикуващ лекар извършвал консултативни прегледи
всеки понеделник и сряда от 15,30 ч. до 17 ч. При констатиране на спешни
състояния пациентите се приемали веднага за оказване на медицинска помощ. При
наличие на актуална симптоматика и оплаквания от страна на лишените от свобода
и задържаните лица, се извършвали регулярни медицински прегледи в рамките на
работното време на медицинския център към затвора – от 8 ч. до 17 ч. При
възникнала спешна необходимост и наличие на влошаване на здравето на пациент
извън работното време на медицинския център, се подавал сигнал до спешен телефон,
след което се осигурявала нужната медицинска помощ от спешен екип.
В справка
изготвена от инспектор В.К.– ИСДВР в ЗО Дебелт (л.37), се описва, че в периода
07.04.2017 г. – 30.04.2017 г. К. бил настанен в III-та затворническа група в ЗО
Дебелт. За този период, същият е пребивавал в спално помещение № А 304 с още
двама лишени от свобода. Спалното помещение е с площ 15 кв.м. Има обособен
санитарен възел – душ, тоалетна и умивалня. Непрекъснато се подава течаща вода,
а топла – два пъти дневно по утвърден график.
Помещенията
се проветрявали по естествен начин – чрез отваряне на врати и прозорци. По
желание лишените от свобода, обитаващи спалните помещения, оставяли прозорците
постоянно отворени, за да се повишава естествената вентилация.
Поддържането
на чистотата и хигиената в спалните помещения било задължение на настанените в
него лишени от свобода. За тази цел администрацията на затвора ежемесечно
осигурявала на лишените от свобода: сапун, миещи препарати и технически
средства – метли, лопатки за смет и други.
Електричество
за осветителните тела и използването на електрически уреди се подавало до 22
ч., след което електрозахранването в спалните помещения се прекъсвало.
Отоплението на спалните помещения се извършвало чрез централно парно като във
всички спални помещения били монтирани радиатори. През зимния сезон количеството
топлина се подавало в зависимост от моментните климатични условия и температура.
Лишените от
свобода имали възможност да посещават медицинския център по график, а при
спешни състояния ежедневно. При всички случаи на заявено желание за посещаване
на медицински център на К. била предоставяна възможност да го посети. При нужда
и след преценка на медицинските лица в затвора лишените от свобода били
извеждани на външен специалист.
През месец
април 2021 г. (вероятно техническа грешка, вместо 2017 г.) започнало
настаняването на лишени от свобода от корпуса на Затвор Бургас в ЗО Дебелт.
Преди да бъдат настанени в новото общежитие, багажът на лишените от свобода преминавал
през обработка – изпаряване, за да бъдат унищожени евентуални вредители като
хлебарки, дървеници и други. Към този момент в общежитието не е имало
необходимост от дератизация и дезинсекция, тъй като
било новооткрито през месец март 2017 г. и ищецът бил един от първите
настанени.
От
представената от Медицински център медицинска справка от 06.12.2022 г. (л.38)
се установява, че за периода 17.10.2016 г. до 30.04.2017 г., липсват данни за
регистрирани медицински прегледи на ищеца в МЦ при Затвора Бургас и в МЦ към ЗО
Дебелт.
Представена е справка и от В К.
– инспектор РД (л.33). Описва се, че ищецът постъпил в Затвора Бургас като
обвиняем. След престоя в приемно отделение, на 25.10.2016 г., бил разпределен
във II-ра група за
обвиняеми и подсъдими. След привеждане на присъдата в изпълнение бил преместен
в III-та група в корпуса на затвора от 17.01.2017
г., а от 07.04.2017 г. бил преместен в ЗО Дебелт.
К. бил наказан с „изолиране в
наказателна килия за срок от 14 денонощия” за осъществен побой и сексуален
тормоз над друго задържано лице.
На 20.04.2017 г. бил награден с
„писмена похвала” за постигнати резултати при обучение по Информационни
технологии.
Ищецът бил настаняван в
отделение по чл.60 от ЗИНЗС, поради множество дисциплинарни нарушения свързани
с упражняване на физическо насилие над други лишени от свобода. В периода 09.01.2017 г. – 20.01.2021 г. същият
изтърпял две общи наказания – 1 г. условно и 4 г. Наказанието било търпяно при
строг режим, закрит тип.
По делото са ангажирани и
свидетелски показания на двама свидетели – С.Р.Т. и Т.Ю.М., двамата в ЗО
Дебелт, III-та група.
Свидетелят М. заявява, че на 04.01.2017 г. бил приведен в помещение 419, ет.4 в
Затвора Бургас. Там вече бил настанен П.К.. В това помещение били заедно до
15.05.2017 г., след което били преместени в ЗО Дебелт. М. описва, че в
помещението били настанявани 36-38-40 души. В килията нямало санитарен възел,
нямало тоалетна и течаща вода. Размерите били 4 м. на 12 м. Леглата били на 3
етажа. Имало дървеници, хлебарки и др. насекоми. Заради насекомите често се
налагало да се изхвърлят продукти от свижданията. Свидетелят сочи, че ищецът
бил нахапван от насекомите и се наложило да му поставят инжекция, тъй като
кръвта му се била натровила от дървениците. Не било
възможно да се почисти цялата килия. Нямало стирка. В
лафката също не се продавала, за да се снабдят
обитателите сами. Почиствало се веднъж месечно с препарат, но се метяло
ежедневно. Свидетелят твърди, че никога не се пръскало против насекоми и по
тази причина се размножавали. В килията имало 4 прозореца – 0,50 м. х 1 м.,
които били постоянно/целогодишно отворени, тъй като обитателите били много.
Заради нахапванията от насекоми К. ходил на лекар,
който му дал нещо за мазане, но тъй като му се натровила
кръвта се подул целият и станал червен. Не можел да спи.
Свидетелят сочи, че в килията
нямало тоалетна. Килията била отворена от 8,30 ч. до 17,30 ч. и след това от 18
ч. до 19,30 ч. Имало обща тоалетна с клекала. В
килията често се случвало да задоволяват физиологичните си нужди в кофи. За
цялата килия имало две кофи, за 30-40 души. В тях се изхождали вечер. Ако
кофите не стигали се използвали шишета. В периода, в който килията била
заключена не можело да се ползва общата тоалетна. Били подавани сигнали до
ръководството на затвора, но никой не обръщал внимание. Според свидетеля, дори
общата тоалетна не била достатъчна, тъй като била с 4 клекала
и се ползвала от целия коридор – 200 души. От другата страна се намирала банята.
Топла вода имало само във вторник и четвъртък. Студена вода се подавала
постоянно. Къпането било без график – кой, когато свари. Имало четири душа, от
които само два работили и три мивки. За да успеят да се изкъпят, се налагало
лишените от свобода да топлят вода в кофи. В банята нямало плочки била на
мазилка. Свидетелят сочи, че имало голям канал, от който излизали мишки.
Принадлежности за къпане си купували сами. Той се е къпал 3 пъти седмично –
през ден. Свидетелят описва още, че П.К. му споделял, че не може да спи и
търсил хапчета за сън.
На въпроси на ищеца, свидетелят
сочи, че се чувствал зле, когато се налагало да ползва кофата в килията за
тоалетна след 20 ч. Във вторник и четвъртък, когато имало топла вода, банята се
ползвала от 15-20 души едновременно. Имало две кофи в мивката, в които се
смесвала студена и топла вода.
На въпроси на процесуалния
представител на ответника, свидетелят потвърждава, че е водил подобно исково
производство с ГДИН. Било му изплатено обезщетение в размер на 4 000 лв.
за периода 2013 г. – 2015 г. По отношение изложеното в медицинската справка за
липса на посещения и прегледи на ищеца в медицинския център за, поради
оплаквания от насекоми и поставяне на инжекции, мехлеми, свидетелят сочи, че към
процесния период прегледите не се записвали.
Свидетелят сочи, че бил настанен в помещение № 419, ет.4 на 04.01.2017 г., като
дезинсекциите, отразени в протоколи от 01.02.2017 г.,
16.03.2017 г., 05.04.2017 г. и 29.05.2017 г. не били извършвани.
Свидетелят Т. сочи, че между
януари и април 2017 г. бил на четвърти етаж, голям салон в 19-та килия, заедно
с К., общо 36-40 души. Размерите на помещението били 4,5 м. х 12 м. Било
пренаселено. Леглата били триетажни. Прозорците били малки с капандури и нямало
достатъчно въздух. Битовите условия били много лоши и имало хлебарки,
дървеници, мишки. В този период от време леглото на ищеца било над това на
свидетеля, който описва, че К. не можел да спи. Постоянно бил нахапан и надут,
получавал екземи. От дървениците се надувал и ходил до стационара за инжекции с
Урбазон. Според свидетеля килията не се обезпаразитявала докато пребивавал в нея. Хигиената се
поддържала от лишените от свобода. Било почти невъзможно в толкова малко пространство,
с толкова много хора, да се поддържа каквато и да е хигиена. Администрацията не
предоставяла препарати против вредителите. Тоалетната била обща, която се
ползвала от 6 ч. до 20 ч. Намирала се в коридора срещу банята. Имало четири клекала и се ползвала от около 220 човека. В килията
тоалетната се извършвала с кофи. Две кофи около десетина литра на 40 човека, в
които ходили по голяма и малка нужда след вечерна проверка. Според свидетеля
това не било приятно, защото били изложени на пряко наблюдение от останалите
лишени от свобода, около 36-40 човека. Нямало преграда или параван. След 20 ч.,
ако не е за линейка по спешност, вратата не се отключвала за ползване на
тоалетна. В помещението нямало течаща вода. Когато кофите се напълнели, се
ползвали шишета от вода, а по голяма нужда – торбички. За къпане лишените от
свобода използвали лични сапуни, тъй като предоставените от администрацията не
ставали. От наличните 3-4 душа работили два. Ползвали се кофи в мивките, където
имало кран за топла и студена вода. По 20-30 души наведнъж се къпели в
помещение, което било с дължина 8 м. Свидетелят описва ред за сапунисване и
изплакване, при който всички се изчаквали.
На въпроси на процесуалния
представител на ответника, свидетелят потвърждава, че е водил подобни искови
производства с ГДИН. По едното (преди) имало осъдително решение, а по второто
била отхвърлена исковата молба, но било на касационно обжалване. Потвърждава,
че получавали по един сапун месечно, но бил за пране, а не за лице. В килията,
понякога, разполагали с метли. На Т. никога не му били предоставяни препарати
за сапунка и не е виждал през процесния
период да се извършва дезинсекция.
Съдът намира за неоснователно
възражението на процесуалния представител на ответника, според което, тъй като
свидетелите са водили аналогични съдебни производства за обезщетения, същите
били заинтересовани от изхода на спора. Показанията на свидетелите следва да
бъдат ценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, съгласно който, показанията на роднините, на настойника или на
попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези,
които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или
наказателен спор, на пълномощниците, посочени от
техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза
или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички
други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.
Въпреки, че
самите свидетели потвърдиха, че са водили аналогични съдебни производства с
ответника, техните показания
нямат вътрешни противоречия и съдът намира
същите за достоверни с оглед останалите данни по делото. Следва да се отчете,
че те са лица, които са могли в най-пълна степен да имат преки и непосредствени
впечатления от начина, по който условията в затвора са се отразили на ищеца.
II. По делото е налице спор
относно едно от помещенията, в които бил настаняван ищецът в корпуса на
затвора. В представената с отговора на исковата молба справка (л.34-39) се
сочи, че К. пребивавал последователно в помещения № 512, 412, 209, след което
бил преместен в ЗО Дебелт. От своя страна ищецът не оспорва настаняването в
помещения № 512 и 412, но твърди, че никога не е бил в помещение № 209. Твърди,
че в периода 01.01.2017 г. – 07.04.2017 г. бил настанен в помещение № 419
(л.97, стр.2).
За изясняване
на този спор по делото бяха изискани нарочни справки от ответника и бяха разпитани
свидетели.
1. Беше указано
(л.98) ответникът да представи справка, която да съдържа данни относно помещения:
№ 512 за периода
от 17.10.2016 г. – 31.12.2016 г.;
№ 412 за
периода от 25.10.2016 г. – 31.12.2016 г.;
№ 419 за
периода от 25.10.2016 г. – 31.12.2016 г.;
В справката
изрично да бъде вписан броят на лицата, настанени в тези помещения за
посочените периоди, както и изрично да се посочи дали ищецът К. е бил
настаняван в тях през тези периоди.
Справката е
изготвена от И.Л.– ИСДВР и представена по делото с вх. № 3394/30.03.2023 г.
(л.117-119).
Посочено е
следното:
П.К.К. *** на 17.10.2016 г. и
бил настанен в салона на Приемно отделение. На 20.10.2016 г. бил разпределен от
Приемно отделение във втора група (обвиняеми и подсъдими) със Заповед №
90/20.10.2016 г.
На
17.03.2017 г., същият бил преместен от втора група в трета група (лишени от
свобода). Към онзи момент трета група се намирала на втори етаж, корпус на
Затвор Бургас, голям салон.
На
07.04.2017 г., К. бил преместен в ЗО Дебелт.
За периода от
17.03.2017 г. (преместването в трета група – лишени от свобода) до 07.04.2017 г.
(преместването в ЗО Дебелт), същият бил настаняван в спални помещения в салона на
трета група и в спални помещения в салона на седма и осма група, четвърти етаж корпус
на затвор Бургас, голям салон. Причината за преместването била началото на поредната
фаза от ремонтните дейности за подновяване на битовите условия в корпуса на Затвор
Бургас.
В справката
е обобщено, че за посочените периоди на престой на К. в спалните помещения в салоните
на посочените групи, не се поддържа архивна база данни към настоящия момент.
В съдебно заседание, проведено на
26.04.2023 г., процесуалният представител на ищеца, направи възражение, според
което в представените от ответника справки – първата, представена с писмения
отговор вх.№ 11760/23.12.2022 г. (л.34-36) и втората с вх. № 3394/30.03.2023 г. (л.117-119)
се съдържали противоречиви данни
относно помещенията, в които ищецът пребивавал в корпуса на затвора по време на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ през процесния
период (17.10.2016 г. до 07.04.2017 г.). Изтъкна, че според първата справка К.
бил настанен в помещение № 512, ет.5. След това, от 25.10.2016 г. бил в
помещение 412, после в помещение 209 от 17.03.2017 г. Според представената втора
справка от 17.10.2016 г. – 17.03.2017 г. бил в приемно отделение. Не се посочвало
помещението, както и броят на лишените от свобода в това помещение. В справката
се сочело още, че в периода 17.03.2017 г. – 07.04.2017 г. К. бил преместен от втора
група в трета група на втория етаж. Не било посочено нито помещение, нито брой
обитатели в това помещение. За същия период било посочено, че от трета група
бил преместен в седма и осма група на четвърти етаж, без да се конкретизират помещенията,
както и броят на лишените от свобода в тези помещения.
С оглед възражението съдът изиска от ответника
(л.122, стр.2) справка със списък на лицата които са били по едно и също време
с ищеца в помещения:
№ 512 за
периода от 17.10.2016 г. – 31.12.2016 г.;
№ 412 за
периода от 25.10.2016 г. – 31.12.2016 г.;
№ 419 за периода
от 25.10.2016 г. – 31.12.2016 г., за да бъде посочен свидетел, който да бъде
разпитан.
С вх.№ 5617/31.05.2023 г.
(л.130-132) е представена справка рег. № ДЗ-3430/29.05.2023 г., в която дословно
се повтаря описаната хронология по настаняване на ищеца в предходната справка вх. № 3394/30.03.2023 г. (л.117-119).
Искането за представяне на поименен
списък на лицата, които са били настанени, съвместно с ищеца К. в помещения № 512,
412 и 419, не било изпълнено, тъй като за посочения период, администрацията на
Затвор Бургас не поддържала архивна бази данни и не съхранявала такива списъци.
2. Относно
престоя на К. в помещение № 419 данни бяха събрани от разпита на свидетелите. Свидетелят
М. изрично посочва (л.93, стр.2), че от 04.01.2017 г. до 15.05.2017 г. бил в
помещение 419, след което бил преместен в ЗО Дебелт. В това помещение бил
заедно с К.. Свидетелят Т. сочи (л.95, стр.2), че в периода между януари –
април 2017 г. бил настанен в 19-та килия на четвърти етаж в затвора, където бил
и ищецът. Съдът приема, че свидетелят описва именно преждепосоченото
помещение № 419, чийто номер се образува от номера на етажа – 4 и номера на
конкретната килия – 19.
3. Според разпоредбата на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът задължава специализираните органи по
изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното
установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение
съдът може да приеме за доказани съответните факти.
Предвид противоречивите
твърдения на страните относно настаняването на ищеца в помещение № 209, което
той отрича, и твърди, че в периода 01.01.2017 г.
– 07.04.2017 г. бил настанен в помещение № 419 (л.97, стр.2), съдът
двукратно задължи ответника да представи доказателства (справки) относно
настаняването на ищеца в това помещение, както и да посочи лицата, с които е
бил настанен в посочения период (л.98 и л.122, стр.2). Ответникът не представи
такива доказателства, като единствено твърди, че за посочените периоди на престой
на К. в спалните помещения в салоните на посочените групи, не се поддържа
архивна база данни към настоящия момент (л.119) или за посочения период,
администрацията на Затвор Бургас не поддържала архивна бази данни и не
съхранявала такива списъци (л.131).
Доколкото
ищецът оспорва единствено, че не е бил настаняван в помещение № 209, а в № 419
и ангажира доказателства в тази насока, а ответникът не оборва това твърдение и
заявява, че за посочения период администрацията на Затвор Бургас не поддържала
архивна бази данни и не съхранявала такива списъци, съдът приема, че през процесния период от 17.10.2016 г. до – 30.04.2017 г.) ищецът К. пребивавал, от 17.10.2016 г. до
06.04.2017 г., последователно в помещения
№ 512, 412, 419, а от 07.04.2017 г. до 30.04.2017 г. в ЗО Дебелт.
Възможно е,
с оглед провежданите ремонтни мероприятия, след 17.03.2017 г. ищецът да е бил местен из затворническите помещения, но доколкото
това са твърдения, които останаха недоказани от ответника, съдът не ги кредитира
и не ги разглежда.
Правни изводи:
По допустимостта:
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3. Последният в ал.1 въвежда
забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал.2 за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия
за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се
разглежда по реда на глава единадесета от
АПК, а според ал.2, исковете за
обезщетение се предявяват пред административния съд по мястото на увреждането
или по настоящия адрес на увредения.
Съгласно чл.205 от АПК искът за обезщетението се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
С оглед
изложеното, съдът счита, че искът е предявен от лице с правен интерес срещу
надлежен ответник ГД „Изпълнение на наказанията” – юридическо лице към
министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху
дейността на местата за лишаване от свобода, съгласно чл.12, ал.1 от ЗИНЗС, с териториални служби, каквито са затворите,
съгласно чл.12,
ал.3 от ЗИНЗС.
Твърдят се
неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и
бездействия на служители на ответника, намиращи се в пряка връзка с условията в
Затвор Бургас и ЗО Дебелт, където
ищецът търпял наказание лишаване от свобода както следва: в корпуса на затвора
от 17.10.2016 г. до 06.04.2017 г. и в общежитието от 07.04.2017 г. до
30.04.2017 г.
По
основателността:
Искът е частично
основателен.
Държавата е отговорна за
условията, при които осъдените и задържаните под стража изтърпяват наказанието.
Тя има задължението да спазва забраната по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, тези лица да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение,
която е в синхрон с тази по чл.3 от ЕКПЧ, че никой не може да бъде подлаган на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Основателността
на иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага установяване
наличие, в кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1. акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл.3 от ЗИНЗС
и 2. настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на
противното по силата на оборима презумпция, въведена
с чл.284,
ал.5 от ЗИНЗС. Т.е. отговорността на
държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1), както и при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода” или при „задържане под стража”, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл.3, ал.2).
Видно от
представената справка (л.34-36), изготвена от инспектор СДВР към Затвора –
Бургас, през процесния период ищецът е бил настаняван
в различни помещения, за които е представена информация за площ и брой обитатели:
- помещение
№ 512, площ 18,46 кв.м., ищецът + още 8 лица = 2,05 кв.м. обитаема жилищна площ
на едно лице;
- помещение
№ 412, площ 21,42 кв.м., ищецът + още 12 лица = 1,785 кв. м. обитаема жилищна
площ на едно лице;
- помещение
№ 419 с размери по данни от свидетелите 4,5 м. х 12 м. = 54 кв.м., настанени
около 36-40 души = 1,5 / 1,35 кв.м. жилищна площ на едно лице.
Дори да се
приеме, че ищецът е бил настаняван в помещение № 209, както твърди ответникът,
а не в № 419, както той твърди, то жилищната площ на едно лице отново е била
под минимално изискуемите – 4 кв.м. В справката е посочено, че помещение № 209
е с площ 20,77 кв.м. и в него ищецът бил настанен с още 18 лица (т.е. общо 19),
което е равно на 1,09 кв.м. за всеки от тях.
Изложеното
мотивира съда да приеме за доказано, че през периода на пребиваване в Затвора Бургас,
ищецът е бил лишен от минимална жилищна площ в размер на 4 кв.м. (чл.42, ал.4
от ЗИНЗС), като във всяко от помещенията, в които е пребивавал той е разполагал
средно с около 2 кв.м., в зависимост от броя на лишените от свобода, настанени
в същото помещение през съответния период.
Съгласно чл.20, ал.3 от
ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип,
каквото е Затвора Бургас, ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява
в спалните помещения. Установените факти по делото относно достъпа до санитарен
възел и течаща вода водят до извода, че към процесния
период помещенията, в които е настаняван ищеца в Затвора Бургас, а и всички останали,
не са отговаряли на посочените изисквания, тъй като за обитателите им е бил
препятстван достъпа до санитарен възел и течаща вода всяко денонощие от 20 ч.
до 6 ч., което налагало облекчаване на физиологичните нужди в общи кофи, които
се намирали в същото помещение. След запълване на кофите се ползвали собствени
шишета от вода. Изложеното е потвърдено и от самия ответник, който в справката
(л.34-36) е описал липсата на течаща вода и начина на облекчаване на
физиологичните нужди на обитателите на помещенията. Съдът намира, че описаното
противоречи на всякакви нормални, етични стандарти и човешко отношение. Ищецът
заедно с останалите затворници е бил принуден да облекчава своите биологични
нужди пред погледите на другите затворници и не в индивидуално средство за
това, а в общи такива, които съхраняват до сутринта фекалиите
и урината на всички изтърпяващи наказание лишаване от свобода в съответното
помещение. В тези помещения, по данни на ищеца и свидетелите, са се
осъществявали всякакви битови дейности, извършвани от лишените от свобода
ежедневно, като спане, хранене, простиране. Тези неблагоприятни условия, освен
пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода,
водят и до извода за потенциална заплаха за тяхното здраве.
На следващо
място претенцията за обезщетяване произтича и от липсата на достатъчно дневна
светлина и възможност за естествено проветряване на помещенията поради наличие
на следните кумулативни фактори: малки по размер прозорци, които трудно се
отварят поради пренаселеността на помещенията или не се отварят през зимата.
Съгласно чл.43, ал.5 (предишна
ал.4 от ЗИНЗС количеството дневна светлина,
степента на изкуствено осветление, отопление и проветряване, достъпа до санитарни
възли и течаща вода, както и минимума обзавеждане на спалните помещения се определя
с правилника за прилагане на закона.
Според чл.20, ал.2 от
ППЗИНЗС в спалните помещения се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуствено осветление, отопление
и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти
за обществени сгради.
Според съда, площта
на помещенията, в които е бил настаняван ищеца, пренаселеността и триетажните вишки (легла) едновременно водят до извод, че възможността
за адекватно проветряване и осветляване е силно ограничена. Изискването на закона
е за пряк достъп на светлина и свеж въздух до всяка част от помещението, което
при описаните условия е непостижимо. Следва да се подчертае, че длъжностните лица
– служители на Затвора Бургас носят отговорност само за обективната липса на
адекватна възможност за проветряване, поради недостатъчната площ на прозореца
спрямо площта на помещението и поради пренаселеността на килията.
Администрацията няма отношение към честотата на фактическото, ежедневно
проветряване на помещението, което е оставено на преценка на обитателите.
Относно реда за ползване на баня
(л.5, стр.2 – лишен от душ, л.18, стр.2 – само 2 пъти баня):
Съгласно чл.21, ал.6 от ППЗИНЗС
(нова – ДВ, бр. 14/10.02.2017 г.), на лишените
от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за
изпиране на дрехите, спалното и личното бельо.
Видно от справката
от ответника (л.36) и показанията на разпитаните свидетели, в Затвор Бургас, където,
в една част от исковия период, ищецът изтърпявал наказанието си, са създадени
условия за къпане на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите по график 2
пъти седмично (вторник и четвъртък, л.94, стр.2). Банята на етажа се намира в
отделно помещение с достъп по график, който съответства на определения в закона
минимум. Не се установява и не се твърди ищецът да е бил лишен от тази
възможност. Изложеното мотивира съда да приеме, че по отношение реда за
ползване на баня, не е налице незаконосъобразно действие/бездействие от страна
на затворническата администрация.
Разпоредбата на
чл.21, ал.6 от ППЗИНЗС е влязла в
сила през исковия период. Доколкото обаче, свидетелите дават сведения, че и
преди нормативното уреждане на регулярността на условията за къпане, в Затвора
Бургас са били създадени условия за къпане два пъти седмично, което и самия
ищец твърди (л.18, стр.2 – само 2 пъти баня), съдът приема, че и преди влизане в
сила на сочената разпоредба незаконосъобразно действие/бездействие от страна на
ответника не е налице.
Съдът не приема за доказани
твърденията относно бездействие на затворническата администрация по дезинфекция
на помещенията, в резултат на което са оплакванията за наличието на насекоми. Тези
дейности са възложени на външен изпълнител и за процесния
период са извършвани регулярно (л.39-49). В този смисъл съдът приема, че не е
налице твърдяното незаконосъобразно бездействие за подобряване на хигиената в спалното
помещение и осигуряване на приемлива жизнена среда и не може да
обоснове извод, че причината за наличието на вредители се намира в пряка
причинна връзка с незаконосъобразно бездействие на ответната страна. Следва да
се допълни, че борбата с тези паразити не винаги
е достатъчно ефективна и успешна, независимо от положените за това усилия и
съпътства живота на всеки индивид, а не само на лишените от свобода.
Недоказани останаха твърденията
за лошо/неадекватно медицинско обслужване през процесния период. От представената от Медицински
център медицинска справка от 06.12.2022 г. (л.38) се установява, че за периода
17.10.2016 г. до 30.04.2017 г., липсват данни за регистрирани медицински
прегледи на ищеца в МЦ при Затвора Бургас и в МЦ към ЗО Дебелт. Няма данни за спешни състояния и
необходимост от оказване на спешна медицинска помощ, както и не е имало
подадени жалби от негова страна за отказ от предоставяне на здравни грижи.
В исковата молба и
допълненията се излагат и твърдения, че претърпените неимуществени вреди са
причинени и при конвоиране на ищеца (без посочена конкретика).
По делото ищецът не ангажира доказателства изобщо за извършено конвоиране (вкл.
свидетелите не дават показания в тази насока), поради което в тази част
твърденията са недоказани.
Следва да се
посочи още, че в съдебно
заседание, проведено на 22.02.2023 г., участващият в производството прокурор от
ОП – Бургас възрази, че считано от 07.04.2017 г. ищецът бил преместен в ЗО
Дебелт, където битовите условия били коренно различни и така били преустановени
бездействията на затворническата администрация, описани в исковата молба. Така,
към настоящия момент била изтекла 5-годишна погасителна давност за предявяване
на исковата молба. В заседанието присъства и процесуалният представител на ответника,
който не взе становище по изразеното от прокурора възражение и не направи
самостоятелно възражение за изтекла давност. Становище и възражение от
ответника не бяха заявени до края на съдебното производство.
Възражението за изтекла
погасителна давност не беше заявено надлежно в производството. Това е така, тъй
като беше направено от представителя на Прокуратурата, която не е страна по материалното
правоотношение и не разполага с правото да прави възражения, произтичащи от
това правоотношение.
По своята същност възражението за
изтекла погасителна давност е материалноправно
възражение и със същото разполага единствено длъжникът по правоотношението, от
което произтича спорното право. Съгласно разпоредбата на чл.286, ал.1 от ЗИНЗС,
делата за обезщетения за вреди, причинени на лишени
от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, се разглеждат със
задължително участие на прокурор, но в това производство прокурорът е контролираща
страна и се ползва с правата по чл.26, ал.3 от ГПК, субсидиарно
приложим съгласно чл.144 от АПК, като не може да извършва действия, които
представляват разпореждане с предмета на делото. Именно такова действие
представлява възражението за изтекла погасителна давност, тъй като същото води
до разпореждане с предмета на делото – в случай на неговата основателност, се
погасява притезанието относно материалното право (в
този смисъл Решение № 737/25.06.2020 г. по адм.д. №
130/2020 г. на Адм. съд – Бургас; Решение № 924 от
14.07.2022 г. по адм.д. № 461/2022 г. на Адм. съд – Бургас, оставено в сила с Решение № 1513 от
16.12.2022 г. по к.а.д. № 1761/2022 г. на Адм. съд –
Бургас).
Съобразно т.4
на тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2005 г. по т.д. №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при незаконни действия или бездействия на
административните органи, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване
на иска за неговото заплащане, е моментът на тяхното преустановяване. От
установеното по-горе съдебният състав намира, че такова прекъсване по отношение
на ищеца е налично считано от 07.04.2017 г., когато ищецът бил преместен в ЗО
Дебелт, където, помещението е било оборудвано със собствен санитарен възел и
отговаряща на изискванията за площ, осветеност, достъпност до течаща вода и
тоалетна, хигиена. В тази връзка следва да бъде посочено, че началният момент
на давностния период за предявяване на иска е 07.04.2017
г. – датата на преустановяване на незаконните действия и бездействия на ответника
да осигури на ищеца нормални условия за изтърпяване на наказанието, като този давностен период е изтекъл на 07.04.2022 г., а исковата
молба е изпратена по поща на 22.08.2022 г. Както беше коментирано, възражението
за изтекла погасителна давност не може да породи целения правен ефект, тъй като
не е надлежно релевирано в производството.
Предвид изложеното,
съдът приема, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди за времето, през
което е бил принуден да пребивава в посочените по-горе неблагоприятни битови
условия в корпуса на Затвора Бургас. Поставянето на ищеца в описаните
неблагоприятни материални условия в помещенията в Затвора Бургас за периода на
пребиваване там, съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по
смисъла на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС
и чл.3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него са настъпили твърдените неимуществени
вреди. Съдът намира, че искът за неимуществени вреди е доказан по основание за периода
на пребиваване на ищеца в Затвора Бургас от 17.10.2016 г. до 06.04.2017 г. Искът
е неоснователен в частта, касаеща периода от 07.04.2017
г. до 30.04.2017 г., поради прекъсване на поставянето на ищеца в условия на
унизително и нечовешко отнасяне, през който период ищецът е бил настанен ЗО
Дебелт.
Съгласно чл.52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът
определя обезщетението по справедливост.
В конкретния
случай, предвид характера на деянието извършено/допуснато от служителите на
ответника и характера на увреждането – емоционално и психическо, както и от естеството
и степента на претърпените страдания, продължителността на престой в сочените
условия (172 дни), съдът приема, че справедливото обезщетение следва да бъде
определено в размер на 550 лв. В хода на съдебното производство, до приключване
на устните състезания, лихва не се претендира.
Поради
частичната основателност на исковата претенция следва да бъде оставено без
уважение искането на ГД ИН за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, тъй като съгласно чл.286,
ал.2 от ЗИНЗС съдът осъжда ищеца
да заплати разноските по делото само в три хипотези: ако искът бъде отхвърлен
изцяло, при отказ или оттегляне изцяло на иска. Разпоредбата на чл.286, ал.2 ЗОДОВ е специална и дерогира
общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане
на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд – Бургас, II-ри
състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София да заплати на П.К.К., ЕГН: **********,
III гр., ЗО Дебелт, обезщетение в размер на 550 лв. за претърпени неимуществени вреди – преживяно
нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.2, вр.
ал.1 от ЗИНСЗ за периода от 17.10.2016 г. до 06.04.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за периода от 07.04.2017 г. до 30.04.2017 г., както и за сумата над 550
лв. до размера от 10 000 лв. като неоснователна и недоказана.
Решението може да се обжалва
пред тричленен състав на Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването.
Съдия: