Р Е Ш Е Н И Е
№ 300/17.5.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 14 по описа за 2023 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 63, ал. 2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалбата на Е.М.Й.,
лишен от свобода, понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, подадена чрез
процесуален представител адвокат Р.К., срещу Заповед № Л-5232/1/08.12.2022 г.
на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е
отхвърлено предложението на началника на Затвора-гр. Пазарджик Е.Й. да бъде
преместен в друго място за лишаване от свобода. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност
на атакуваната заповед. Твърди се, че в мотивите на оспорваната заповед е
направен анализ на събраните устни доказателства по адм. дело № 881/2022 г. на
Административен съд–Пазарджик, с влязло в сила решение от 24.11.2022 г., с
което е отменена Заповед № Л-3796/26.08.2022 г. на главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Посочва се, че са събрани безброй писмени
доказателства, съдържащи се в предложението на началника на Затвора–гр.
Пазарджик, че е създадена психологическа несъвместимост, както между
ръководството на затвора и лишения от свобода, така и между него и останалите
затворници. Твърди се, че жалбоподателят е с влошено здраве,
като персонала на затвора не полага нужните грижи за него.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и се
представлява от адвокат К., която по изложени съображения моли съда да уважи
подадената жалба и отмени оспорената заповед като незаконосъобразна.
Ответникът – главният директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител юрисконсулт Р.Р.,
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
Със Заповед № Л-3796/26.08.2022 г. на главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), е отхвърлено
предложение рег.№ 13806/17.08.2022 г. от началника
на Затвора–гр. Пазарджик, лишеният от свобода да бъде преместен в друго място
за лишаване от свобода. В заповедта се посочва, че Е.Й.
е постъпил в Затвора-гр. Пловдив на 15.01.2019 г., където изтърпява едно общо
наказание по ЧНД № 7624/2020 г. на Районен съд–Пловдив в размер на 6 години. По
молба на осъдения и неговата майка, за да се даде възможност да бъде посещаван от близките си, със Заповед
№ Л-550/15.02.2021 г. на главния директор на ГДИН, на основание чл. 62, ал. 1,
т. 3 ЗИНЗС, на 21.02.2021 г. е бил преместен в Затвора-гр. Пазарджик. Като
мотиви за издаване на заповедта административният орган е посочил, че видно от постъпилото
предложение с рег.№ 13806/17.08.2022 г. от началника на Затвора – гр. Пазарджик
и материалите в личното досие на осъдения, нарушение в комуникацията и
затруднения в отношенията му с пенитенциарния персонал са налице, но не намира
подкрепа извода за изчерпани възможности за корекционно въздействие на всяко
ниво в служебната йерархия и направления на дейност. Посочено е, че наложените
на Е.М.Й. наказания са предимно „писмено предупреждение“ и „извънредно
дежурство по поддържане на чистотата и хигиената“. Няма данни дали и как е
водена корекционна работа с него, взети ли са и какви мерки от
психопедагогически и психологически характер за снижаване на напрежението и изграждане
на алтернативи за справяне.
Горецитираната заповед била обжалвана в срок от
лишения от свобода, като с Решение №887/24.11.2022г., постановено по адм. дело
№ 881/2022 г. по описа на АС-Пазарджик, влязло в сила на 24.11.2022 г., същата
е отменена. Преписката е изпратена на главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - София за ново произнасяне по подаденото
предложение с рег.№ 13806/17.08.2022 г. от началника на Затвора – гр. Пазарджик,
съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени
в мотивите на решението. На основание чл. 174 АПК е определен 14-дневен за
произнасяне на органа, считано от получаване на преписката.
Във връзка със съдебното решение от страна на ГДИН
е била инициирана нова проверка на събраните писмени доказателства по повод
издаване на отменената заповед. Прието е, че не са изчерпани вариантите за
въздействие на системата за третиране на лишените от свобода от гледна точка на
поправяне, превъзпитание и бъдеща ресоциализация от страна на администрацията
на Затвора – гр. Пазарджик, липсват данни за конкретни конфликти с други лишени
от свобода или служители, или такива свързани с безопасността на лицето, поради
което със Заповед № Л-5232/1/08.12.2022 г. главният директор на ГДИН е
отхвърлил предложението на началника на Затвора – гр. Пазарджик, лишеният от свобода
да бъде преместен в друго място за лишаване от свобода.
По искане на жалбоподателя в съдебното
производство са разпитани като свидетели лишените от свобода И.З.К. и А.Р.Ч., като
и двамата заявяват, че познават Е.Й. от много години. От показанията им, които съдът цени като
незаинтересовани, последователни и логични се установява, че жалбоподателят
страда от множество заболявания, както и че не се чувства добре в затвора,
защото е тормозен психически и физически. Не му дават редовно лекарствата.
Освен това същият е бил обект на посегателство и от страна на други лишени от
свобода.
При така установеното от фактическа страна и след като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен
съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 09.12.2022
г., като това е удостоверено с положения подпис на същия. Жалбата е депозирана
чрез затвора до съда на 20.12.2022 г., тоест в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Подадена
е от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният акт е
неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради
което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните
съображения:
Обжалваната заповед е издадена от главния директор
на ГДИН, който е териториално и материално компетентния административен орган.
Издадена е в писмена форма и съдържанието й
отговаря на чл. 59, ал. 2 АПК, доколкото са изложени мотиви за нейното
издаване.
При цялостната проверка на законосъобразността на
процесната заповед, съдът намира обжалваният отказ, обективиран в Заповед № Л-5232/1/08.12.2022
г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за
нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК. С Решение № 887/24.11.2022 г.,
постановено по адм. дело № 881/2021 г. по описа на Административен съд-Пазарджик,
влязло в сила на 24.11.2022 г. е отменена Заповед № Л-3796/26.08.2022 г. на
главния директор на ГДИН, с която е отхвърлено предложение с рег.№
13806/17.08.2022 г. от началника на Затвора – гр. Пазарджик, лишеният от
свобода да бъде преместен в друго място за лишаване от свобода и преписката е
върната за ново произнасяне съгласно задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на цитираното решение. На основание
чл. 174 АПК е определен 14-дневен срок за произнасяне на главния директор на
ГДИН, считано от получаване на преписката. Видно от мотивите на съдебното решение, Заповед №
Л-3796/26.08.2022 г. на главния директор на ГДИН е отменена като
незаконосъобразна, като е прието, че съобразно чл. 62, ал. 1 ЗИНЗС преместването
се извършва със заповед на главния директор на ГДИН при едно от следните
условия: по т. 4 по предложение на началника на затвора при възникване на
психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода –
пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при
наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода. Съдът е
посочил, че са налице доказателства за
конфликти между жалбоподателя и други лишени от свобода, които са довели до
причиняването на престъпление по отношение на Е.Й., а именно на 01.08.2021 г. му
е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюстта. Наред
с това е прието за доказано по делото, че жалбоподателят има множество
заболявания, при наличието на които посегателство срещу телесната му
неприкосновеност, каквато се явява реализираната спрямо него средна телесна
повреда, пряко застрашава здравето му, а оттам - сигурността му в Затвора-гр. Пазарджик.
Освен това от показанията на разпитаните по делото свидетели е установено, че е
налице психологическа несъвместимост на лицето със служители на Затвора-гр. Пазарджик.
Изрично е посочено, че в производството е инициирано по предложение на
началника на Затвора-гр. Пазарджик, тоест в хипотезата на чл. 62, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС, и в този случай преди произнасяне по съществото на същата, ответникът е
бил длъжен да извърши вмененото му от нормативно задължение, за проверка
наличието на данни за възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода. В заключение е посочил, че органът е извършил дължимата проверка, но
неправилно е интерпретирал събраните в същата доказателства и е игнорирал
предложението на началника на Затвора-гр. Пазарджик, като не ги е обсъдил. Със
съдебното решение преписката е изпратена на административния орган за ново
произнасяне по предложението на началника на Затвора – гр. Пазарджик, лишеният
от свобода да бъде преместен в друго място за лишаване от свобода, на основание чл. 173, ал. 2 АПК, доколкото
естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда.
Правна последица от изпращането на преписката е
възстановяване висящността на административното производство, което следва да
приключи с издаване нов административен акт, при спазване на дадените от съда
указания относно тълкуването и прилагането на закона. В разглеждания случай
това изискване не е спазено. Издаденият в изпълнение на съдебното решение
административен акт, макар и подробно мотивиран от административния орган, е
идентичен в разпоредителната си част с отменения акт и е основан на същите
фактически констатации и доказателства обсъдени от съда. При липса на нови юридически факти, които да
преодолеят установения от съда материалноправен порок и доколкото нормата на
чл. 177 АПК не допуска пререшаване на спора, настоящият съдебен състав приема,
че е налице тежък порок, обуславящ нищожност на административния акт.
Ето защо съдът приема, че жалбата е основателна и
следва да се обяви нищожност на акта, като на основание чл. 173, ал. 2 АПК,
преписката се изпрати на административния орган за ново произнасяне по предложението на началника на Затвора – гр. Пазарджик,
лишеният от свобода да бъде преместен в друго място за лишаване от свобода,
съобразно дадените с влязлото в сила Решение №887/24.11.2022 г. постановено по
адм. дело № 881/2022 г. по описа на Административен съд-Пазарджик указания.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на Заповед № Л-5232/1/08.12.2022 г. на главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, с която е
отхвърлено предложение с рег.№ 13806/17.08.2022 г. на началника на Затвора-гр.
Пазарджик лишеният от свобода Е.М.Й.,
да бъде преместен в друго място за лишаване от свобода.
ИЗПРАЩА
преписката на главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за ново произнасяне по
предложение с рег.№ 13806/17.08.2022 г. на началника на Затвора-гр. Пазарджик,
при съобразяване с мотивите на съдебния акт, в 14-дневен срок от влизането му в
сила.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ:
/П/