О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 156
гр. Свищов, 05.08.2019г.
Свищовският районен съд в закрито
заседание на 05.08.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Стела Бъчварова
като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 241 по описа
за 2019г., за да се произнесе, взема предвид:
Производство
по реда на чл. 244, ал. 5 от Наказателно процесуалния кодекс
Постъпила
е жалба от пострадалия Р.Х.А., чрез повереника адв. М.М. от ВАК против
постановление от 12.07.2019г.
на РП-Горна Оряховица за спиране на наказателното производство по досъдебно
производство №2475/2016г. на РП-Горна
Оряховица на основание чл.244,ал.1,т.1 вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК, образувано
за това, че на 24.07.2016г. в гр.Свищов на Р.Х.А., ЕГН ********** е била
причинена средна телесна повреда - престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК. В
жалбата се сочи, че постановлението на прокурора за спиране на наказателното
производство е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. На първо място
сочи, че неправилно е прието от прокурора, че е налице лека телесна повреда.
Излага подробни съображения за това. Позовава се на обстоятелството, че в
настоящия случай е счупване на костите на носа с луксирана носна преграда. Посочено
е, че до оперативното отстраняване на този тип телесни увреждания , същите не
оздравяват, като в редица случаи могат и често водят до усложнения и вторични
производни производни проблеми: затруднено дишане, хъркане, запушен нос,
главоболие и др. Счита, че наблюдаващия прокурор неправилно е отказал да
назначи повторна тройна СМЕ, която да
отговори на въпроса причинявали счуването на носа с луксация на носната
преграда разстройство на здравето, за какъв период, затруднява ли дишането, за
какъв период, лечимо ли е и по какъв начин, като се позовава на Постановление №3/1979г.
на ВС, съгласно което травми, които намаляват, ограничават, възпрепятстват
жизнените функции или отбранителните сили на организма следва за се
квалифицират като разстройство на здравето, неопасно за живота.
На второ
място счита, че нанесения на пострадалия побой не е по хулигански подбуди.
Неправилно било прието от прокурора, че е налице личен мотив между пострадалия
от една страна и нанеслите му побоя лица, от друга. Според свидетелските
показания на пострадалия е нанесен побой без причина, тъй като конфликт е имало
само и единствено между пострадалия и З. А.
Счита, че
проведеното разследване не отговаря на императивното изискване в процесуалния
закон за пълнота, изчерпателност и всеобхватност на разследването. По делото не
били събрани всички доказателства необходими за изключването на всяка версия,
различна от приетата от прокурора.
Моли съда
да отмени постановлението за спиране на наказателното производство и за укаже
на РП Г. О. да възобнови производството
за извършване на необходимите процесуално-следствени действия за разриване на
обективната истина.
Жалбата е
подадена в срока на чл.244, ал.5 от НПК и е процесуално допустима. Р.Х.А. е пострадал
от извършения над него побой, поради което се явява пострадало лице по смисъла
на чл.74,ал.1 от НПК.
Съдът,
като се запозна с жалбата, постановлението на прокурора и събраните материали
по ДП №22/2017г. на РУ на МВР Свищов
намира за установено следното:
Досъдебното
производство било образувано с постановление за образуване на досъдебно
производство от 18.01.2017г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
129, ал.1 от НК, за това на 24.07.2016г. в гр.Свищов причинил на Р.Х.А., ЕГН **********
средна телесна повреда - престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.
С
атакуваното Постановление на РП-Свищов, наблюдаващият прокурор на основание чл.244,ал.1,т.1
вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК е спрял воденото наказателно производство по ДП№ 2475/2016
година по описа на Районна прокуратура Горна Оряховица за извършено
престъпление по чл.129, ал.1 от НК и е уведомил пострадалия Р.Х.А., че
извършеното спрямо него престъпление се преследва по тъжба на пострадаля до
съда по реда на чл.81 от НПК.
Наблюдаващия
прокурор приел следната фактическа обстановка : На 24.07.2016 г. след
полунощ пострадалият Р.А. бил в дискотека „Джубокс“ в гр. Свищов, заедно със
свои приятели - свидетелите Е. А. и Б. Ю., като и тримата бил употребили алкохол
в различни количества. В един момент тримата се насочили към задния изход на
дискотеката, за да излязат навън. Вратата, през която трябвало да излязат се
отваряла навън по начин, по който отварящият я не може да види дали до нея има
човек или не. Пръв вървял пострадалият А., а свидетелите Е. А. и Ю.вървели след
него. Отвън били компания момчета, сред които свидетелите З.А., С. П., З. П., Й.
М., С. А., И. М.. При отварянето на вратата пострадалият А. ударил с нея без да
иска някого от компанията навън. Той се извинил, но в последствие между тях
започнал спор, като били отправяни обиди и упреци и от двете страни. Малко след
това от дискотеката излязла и свидетелката А. А., която при излизането бутнала
с вратата свидетеля Ю., като му се извинила. След това се обърнала към
пострадалия А. и му казала да се успокои. Това го ядосало и той отправил към
нея нецензурна обида. Свидетелят З. А.възприел изречените от пострадалия А.
думи и тъй като А. му била приятелка се ядосал и ударил пострадалия с юмрук в
лицето. От своя страна Р.А. също му отвърнал и го ударил. В този момент се
намесели и останалите присъстващи от компанията на А.момчета и всички започнали
да удрят пострадалия А., който само се пазел. В един момент той паднал на
земята, като останалите продължили да го удрят и ритат. Докато пострадалият бил
на земята свидетелят С. П. се приближил към него и с крак го ритнал силно в
областта на носа. Междувременно свидетелите Е. А. и Ю. влезли в дискотеката и
повикали охранител - свидетелят А. Е., който излязъл навън и казал на всички да
си тръгват, а на пострадалия А. казал да се измие. След като се измил, пострадалият
А. излязъл отвън и седнал в близост до дискотеката, като викал по адрес на
компанията, с която се скарал преди това, че ще ги пребие. В този момент
свидетелят З. А. го ритнал по тялото. Малко след това пострадалият се обадил по
телефона на родителите си, че е бил бит, при което те тръгнали с такси да го
търсят из града. В последствие, в друга част на града, се засекли с компанията,
с която пострадалият се бил скарал. Няколко дена след случилото се Р.А. успял
да установи самоличността на част от момчетата, с които се бил скарал зад
дискотеката и които участвали в боя, чрез профилите им във „Фейсбук“.
В
постановлението за спиране на наказателното производство е визирано
заключението на назначената по делото тройна съдебно-медицинска експертиза,
съгласно която в следствие на нанесените му удари на пострадалия А.
били причинени следните телесни увреждания: кръвонасядания с охлузвания
двустранно в областта на скулите и по челото; кръвонасядания с отоци по горна и
долна устна, по гърба на носа; кръвонасядане по лигавицата на устните; отоци по
главата двустранно; охлузни рани по двете рамена и гърба; охлузвания по двете
мишници, предмишници и колена; счупване на костите на носа с луксирана носна
преграда в хрущялната й част; изкълчване на лява раменна става; счупване на
коронката на втори зъб горе в ляво (една осма от коронката); черепномозъчна
закрита травма, лека степен, без загуба на съзнание, възможно със зашеметяване.
Според заключението на вещите лица всички те са довели до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
Наблюдаващият
прокурор е извършил анализ на доказателствата като е посочил, че от гласните
доказателства се установяват две групи свидетели. Посочил е кои от тях
кредитира, въз основа на които е приел описаната от него фактическа обстановка.
Наблюдаващият
прокурор е счел, че воденото досъдебно производство следва да бъде спряно, тъй
като от доказателствата по делото се установило, че на пострадалия А. е
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето -
временно и неопасно за живота. Това представлявало престъпление по чл. 130, ал.
1 НК, което е от частен характер. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 НК
наказателното преследване за това престъпление се възбуждало по тъжба на
пострадалия. За да приеме, че се касае
за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, представителят на държавното обвинение е
приел, че в случая на пострадалия не е причинена средна телесна повреда.
Позовал се е на заключението по назначената тройна СМЕ и е изложил мотиви защо
приема заключението им за обосновано.
На
следващо място наблюдаващия прокурор е заключил, че в настоящия случай не е
осъществено и деяние по чл.131, ал.1,т.12 от НК.
Съдът,
като взе предвид възраженията на жалбоподателя, постановлението и доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, намира, че жалбата е частично основателна по следните
съображения:
Съдът
намира, че е извършено пълно, всестранно и задълбочено разследване на
обстоятелствата по делото. По време на разследването били извършени разпити на
пострадалия и на установите свидетели, изготвена била СМЕ и тройна СМЕ,
извършени били очни ставки, приложени са документи. В този смисъл жалбата на
пострадалия за непълнота на доказателствения материал е голословна и
неподкрепена с доказателства.
Съдът
намира искането за назначаване на нова допълнителна съдебно-медицинска
експертиза, която да отговори на поставените от пострадалия въпроси, също за
неоснователно и необосновано. Съгласно закона допълнителна експертиза се
назначава, когато са налице неяснота и непълнота на заключението на вещите лица
по първоначалната експертиза. Целта на допълнителната е експертиза е с нея да
се изяснят въпроси, които не са били поставени на първоначалната експертиза или
отговорът на тези въпроси е бил непълен, неясен или изчерпателен, или когато е
необходимо да се доизяснят някои обстоятелства посочени в първоначалната
експертиза. В конкретния случай не са налице някои от изброените хипотези,
които да налагат назначаването на допълнителна експертиза. Видно от
заключението на първоначалната СМЕ по делото е, че пострадалия А. е получил наранявания, сред които и счупване
на носни кости. Тези наранявания са причинили на пострадалия заедно и поотделно
временно разстройство на здравето, неопасно за живота с интензивни и
продължителни болки и страдания. Преценено от вещите лица изготвили
заключението е , че срока на възстановяване и лечение е около 25 дни. С
постановление от 29.11.2017г.
на водещия разследването е назначена повторна тройна СМЕ, която да отговори на
вече поставените по първата експертиза въпроси. В заключението си вещите лица
са посочили, че пострадалия А. е получил телесни увреди, сред които и счупване
на костите на носа. Посочили са още, че е извършено наместване на носната
преграда. За заключението си същите са използвали и представената по делото
епикриза №26114, в която било посочено, че при прегледа и изследванията при
постъпване в УНГ болницата е установено счупването на носа с луксирана носна
преграда в хрущялната ѝ област. Посочено
е още, че рентгеновите и КТ изследвания не намират увреждания на вътрешни
органи, контузии на черепа или вътречерепни кръвоизливи. От данните от същата
епикриза се установявало, че пострадалия А. е постъпил на 24.07.2016г. в
Клиниката по УНГ болести при УМБАЛ „Георги Странски“ гр.Плевен и е изписан на
29.07.2016г. Изписан е с подобрение. От всичко това следва, че при изготвяне на
заключението си вещите лица са се позовали на събраните доказателства,
включително от представената от пострадалия съдебно медицинска документация. По
делото няма данни, а и пострадалия не е представил други медицински документи,
които да навеждат, че установените травми, включително и на посочените в
жалбата му затруднения, са влошили дишането му. Липсват каквито и да била данни
за други оплаквания, които да обосновават съмнение за разстройство на здравето,
извън това по чл.130 от НК. Действително в практиката е прието, че счупването
на носни кости с получена девиация на носната преграда, с което трайно и
необратимо се засяга носовото дишане представлява средна телесна повреда. В
случая обаче след проведеното лечение в УМБАЛ „Георги Странски“ пострадалия А.
е изписан в добро общо състояние и то пет дни след постъпването си на лечение и
никъде не е отразено, че същият има оплакване за затруднено дишане. Посочените
увреждания съгласно медикобиолигочните критерии сочат на причиняване на
разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.
Съдът
намира изводите на прокурора за липса на хулигански мотив за неправилни. Събраните
доказателства са достатъчни да се обоснове извод, че действията на лицата
извършили побоя на пострадалия осъществяват от обективна и субективна страна
състава на престъплението от чл.131, ал.1, т.12 от НК- причиняване на средна
телесна повреда по хулигански подбуди. Според съдебната практика мотивът за
извършване на дадено престъпление е факултативен признак на субективната страна
на състава на престъплението и е от значение само при определяне наказанието
като смекчаващо или отегчаващо вината обстоятелство. По чл. 131, ал.1, т. 12 от НК, той е точно определен по съдържание и насоченост и е необходим елемент от
състава. Изразява се в стремеж у виновния към открито пренебрегване на
обществения порядък, в прояви на явно неуважение към обществото, в извършване
на действия, обладаващи изключителен цинизъм и дързост, със самия процес на
причиняване смъртта да покаже себе си, да смае, да зачуди другите хора.
Внимателния прочит на доказателствата и най-вече на свидетелските показания на
Е. А. и Б. Ю., на които междуврочем прокурорът е дал вяра, като свидетели,
които нямат участие в инцидента, сочи, че след като пострадалия се извинил на
лицето, което е блъснал от компанията, същото не било прието от тях. Според
св.Е.А. „те започнаха да му викат нещо от рода: „какво се извиняваш, махай се
от тука, влизай вътре в дискотеката“. Според св.Б.Ю.„момчето му каза махай се
от тука, изчезвай“. Още с тези си
действия нанеслите побой са демонстрирали явно неуважение към
обществото. След като пострадалия отвърнал на удара на св. А., останалите от
компанията вместо да се намесят и да въпрат св. А., те започнали да нанасят
удари на пострадалия с крака и ръце по цялото тяло, като същият единствено се е
предпазвал. Дори след като пострадалият паднал и бил сломен, същите продължили
да го удрят. Ето защо съдът не споделя извода на прокурора, че телесните
увреждания на пострадалия са му нанесени в хода на личен битов инцидент. В
случая причиняването на телесното увреждане е по незначителен повод, но с
начина по който е извършено, участниците в побоя, вкл. и св.А. са демонстрирали
явно неуважение към обществото и незачитане на нормите на поведение. Независимо от възможния
личен мотив, поради обстоятелството, че пострадалия е напсувал приятелката на св.
А., подбудите за извършване на престъпното деяние у този свидетел също следва
да се квалифицират като хулигански. Вместо да спре след като пострадалия
отвърнал на удара, св. А. противно на законоустановените и морални правила, продължил
да нанася удари, но вече със съзнанието, че в побоя участват и останалите
участници от компанията. По този начин демонстрирал, че с насилие може да
разреши в своя полза задълбочаващия се конфликт с пострадалия.
Гореизложеното
обуславя отмяна на обжалваното постановление на РП-Горна Оряховица като
незаконосъобразно и необосновано.
Водим от
горното и на основание чл. 244, ал.5 от НПК, Свищовският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановлението на Районна прокуратура Горна Оряховица от 12.07.2019
г., с което е спряно наказателното производство по ДП№ 2475/2016 година по
описа на Районна прокуратура Горна Оряховица за извършено престъпление по
чл.129, ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на прокурора за извършване на следващите се процесуални или
процесуално-следствени действия.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Препис от определението да се връчи на жалбоподателя.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: