Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4297
гр. Пловдив, 11.11.2019
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I граждански
състав, в публично заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13009 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, против Е.А.Д. с ЕГН **********.
Ищецът твърди, че с ответника бил
сключен Договор за лизинг от
21.08.2016г., по силата на който на
ответницата е предоставен за временно и възмездно
ползване устройство *** с обща лизингова цена
в размер на 1301, 57 лева, чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в
размер на 56,59 лева, като ответницата дължи заплащане на сумата от 962,03
лева, сбор от 17 лизингови вноски за отчетен период 05.03.2017 г.-
04.04.2017г., начислени във фактура № ***от 05.04.2017г..
Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК
срещу ответника, по което било образувано ч. гр. д. №6530/2019г. на ПРС, като
на ищеца били дадени указания за предявяване на иск, за което е предявен
настоящия установителен иск за съществуване на вземането. Иска да се признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 6530/2019г. на ПРС.
Претендират се законна лихва върху главницата от 22.04.2019 г. до
окончателното изплащане и разноски за заповедното и исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника. Оспорва се иска като неоснователен. Прави се възражение за
недействителност на договора за лизинг и за липсата на предпоставки за
възникване на предсрочното прекратяване на договора.
Пловдивски
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Правната
квалификация на така предявените обективно кумулативно
съединени искове е: - чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК
във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД.
Приложено
е ч. гр. д. № 6530/2019г. на ПРС,
от което се установява, че по заявление на „Теленор
България“ ЕАД, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу длъжника Е.А.Д. с ЕГН ********** за вземанията,
предмет на настоящия иск. Изпратено е съобщение до заявителя с указанията по
чл. 415 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното сочи, че за
ищеца е налице правен интерес от предявения установителен иск по чл. 422 ГПК и
същият е процесуално допустим.
Между „Теленор
България“ ЕАД и ответника е
подписан договор за лизинг от ***, по силата на който на
ответницата е предоставен за временно и възмездно
ползване устройство ***с тел. номер ***с
обща лизингова цена в размер на 1301, 57 лева, чрез внасяне на 23 месечни
вноски, всяка една в размер на 56,59 лева, като договора съдържа и погасителен
план. Ответникът не е оспорил подписа си в договора, поради което съдът приема,
че договорът е подписан от ответника и го обвързва. Към договора са представени
и подписани от ответницата общи условия, които съгласно член 6 от договора са
неразделна част от същия.
Относно
възраженията на ответника, че договорът за мобилни услуги е нищожен, поради
противоречието му със закона, както и че клаузата, с която била уговорена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги била
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, съдът намери за неотносими, доколкото този договор не се явява предмет на
настоящото производство.
Относно размера на вземането.
Претендират
се неплатени 17 броя лизингови вноски, като падежа на последната погасителна
вноска е изтекъл на 21.07.2018г..
От представения договор и
погасителен план, които не са били оспорени от ответницата, се установява, че
размерът на дължимите вноски е посоченият от ищеца, като в тежест на
ответницата е било да докаже тяхното плащане. С оглед на което искът ще се
уважи, а като законна последица ще се присъди и законна лихва от датата на
подаване на заявлението – 22.04.2019 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода
от спора, разноски се дължат на ищеца. За исковото производство разноските на
ищеца са общо 385 лева, а за заповедното производство са общо 385 лева.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, против Е.А.Д.
с ЕГН ********** установителен иск, че Е.А.Д. с ЕГН **********
дължи на „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 962,03 лева,
представляваща сбор от 17 лизингови вноски за отчетен период 05.03.2017 г.-
04.04.2017г., начислени във фактура № ***от 05.04.2017г., на основание сключен
договор за лизинг от 21.08.2016г., по силата на който на ответницата е
предоставен за временно и възмездно ползване
устройство ***, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на постъпването на заявлението по
чл. 410 ГПК в съда – 22.04.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 6530/2019г. по описа на ПРС, X гр. с-в.
ОСЪЖДА Е.А.Д. с ЕГН ********** да
заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* разноски
в заповедното производство в размер на 385 лева и разноски в исковото
производство в размер на 385 лева.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно
с оригинала: Ц.В.