Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 12.05.2010 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишки районен
съд гражданска колегия в публичното
заседание на пети май , през
две хиляди и десета година , в състав:
Председател: Николинка П.
при секретаря П. К. …………,
като разгледа докладваното
от районен съдия Н. П. гражданско
дело № 3832 по описа за 2009 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по повод молбата на ищцата Ц.Й.П. ЕГН **********,*** , против
ответниците: П.Д.М. ЕГН **********
*** и О.Н.М. , гражданин на Украйна , с
адрес с. Карабунар , обл. Пазарджик. Твърди се, че на 07.12.2005
г. към 16,30 ч. на работното място на ищцата в офис на куриерска
фирма „Л А „ , находящ се в гр.
Пазарджик, , ул. „Пловдивска „ № 9 била
нападната от въоръжено с пистолет маскирано лице. Твърди, че въоръженият и
маскиран нападател и поискал парите с
думите : „Дай парите кучко „ , пристъпил към нея и й нанесъл няколко
последователни силни удара в пистолета в главата, като първият удар засегнал лявата
челнотеменна част на главата й, а в последствие получила и няколко последователни удари в тила. Твърди
, че от силната болка й причерняло , но успяла да извади плик с пари и тъй като те се оказали малко – около 70,00 лв.
нападателят отново я попитал за други
пари. Понеже тя отговорила , че няма ,
той отново я заплашил с думите „Ще ти пръсна главата кучко „ , опрял пистолета
в главата й я натискал докато главата й
се опряла в стената. Така , като продължил да натиска пистолета в главата й
продължавал да тършува по бюрото й , но като не открил други пари, взел двата
мобилни телефона , които лежали на
бюрото й . После поискал да му даде ключ от офиса , взел го , заключил отвън
вратата и хвърли ключа, след което бързо
си тръгнал. Ищцата поддържа , че впоследствие компетентните органи открили
извършителите на грабежа и било образувано следствено дело № 6 /
Искането е са бъдат осъдени солидарно ответниците да
заплатят на ищцата исковата сума в размер на 5000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от нея преки неимуществени вреди, заедно
със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното й изплащане, направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалният си
представител поддържа исковете и моли същите да бъдат уважени.
В
срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците.
В съдебно заседание ответниците М. и М. оспорват иска, като възразяват че са изтърпели наложеното им от наказателния съд
наказание и не следва да носят гражданска отговорност.
След преценка на събраните
доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:
Безспорно се установи от приложеното НОХД № 260 / 2009 г., по описа на ПРС , че със влязла в сила присъда
двамата ответниците по настоящото гражданско дело, а именно П.Д.М. и О.М. са признати за виновни за това , че на 07.12.2005 г. около 16,30 ч.
в съучастие , в качеството си на
извършители са отнели чужди движими вещи от владението на ищцата Ц.Й.П. на обща стойност от 140,00 лв., с намерение
противозаконно да ги присвоят , като са употребили за това сила и заплашване,
поради което са били осъдени да изтърпят наказание лишаване от свобода.
Безспорно от мотивите на наказателната присъда се установява твърдяната от
ищцата фактическа обстановка , а именно , че на процесната дата ответникът М.
се уговорил с ответника М. ***. М. бил със собствения си лек автомобил
и той закарал М. в близост до офиса на
куриерска фирма, в който работела ищцата . Ответникът М. взел
предварително изработена маска и пистолет
и влезнал в офиса , а М останал да го чака в колата. Ответникът М. упражнил спрямо ищцата физическа сила и
заплашване и отнел от владението на ищцата парична сума и два мобилни телефона.
Ответникът нанесъл няколко удара в главата на ищцата , като в също време я
заплашвал с намиращия се у него пистолет. След като прибрал телефоните и не
намерил повече пари М. напуснал офиса, заключил отвън ищцата и изхвърлил ключа. След като излязъл от офиса , ответникът М. се
качил веднага в автомобила на М. и
последният потеглил в посока към съседно село.
От книжата приложени към същото наказателно дело безспорно се установява, че в хода на
наказателното производство , съдът е отказал да уважи искането на ищцата Ц.П. за приемане на съвместно разглеждане на предявени от нея граждански искове против подсъдимите М. и М. , в това число и
за предявените от нея искове за обезщетение за
неимуществени вреди.
От
представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 490 /
Представени
са като писмени доказателства три броя болнични листове , видно от които , за периода от време от 08.12.2005 г. до 24.01.2006 г. ищцата е ползвала разрешен й
по съответния ред платен годишен отпуск поради временна нетрудоспособност с
диагноза „ умерено тежък депресивен епизод „. Същите обстоятелства се
установяват и от отбелязванията извършени в представената като доказателство по
делото лична амбулаторна карта , издадена на името на ищцата.
От
показанията на разпитаната по делото свидетелка Н П , които съдът преценява с
оглед нейна евентуалната заинтересованост от изхода на делото се установява , че ищцата много тежко
преживяла случилото се с нея , като след нападението преживяла първоначално
тежък шок , а впоследствие изпаднала в състояние на депресия, за лечението на
която се наложило да се обърнат към психиатър . Преживения стрес се отразил на
съня й и на общото и психическо състояние, като след нападението ищцата често
страдала от главоболие. След нанесения побой ищцата изглеждала зле, имала рана
на главата и отоци в лявата част на лицето.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи:
Предявените искове намират правно основание в чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и са процесуално допустими , тъй като безспорно в настоящото производството се установява, че граждански иск за претърпените от ищцата неимуществени вреди от извършено престъпление е предявен в хода на наказателното производство , но съдът по наказателното дело не го е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес.
По основателността. Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите , които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен главния иск за обезвреда на ищцата същата следва да докаже осъществяването на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно деяние,
вина,вреда и причинно- следствена връзка между деянието и
претърпяната вреда.
В настоящото производство ищцата
поддържа, че претърпените от нея вреди са в резултат от извършено от
ответниците престъпление. От събраните в настоящото производство доказателства
безспорно се установява, че ответниците са осъдени с влязла в сила присъда за извършено от тях престъпление, което съдът
е квалифицирал като грабеж с всички съставомелни признаци на престъплението - отнемане на чуждо
имущество без съгласие на собственика с
намерение да бъде присвоено , придружено с употреба на сила и заплашване. Двамата ответници са осъдени
като съизвършители , като съдът е приел , че двамата са виновни в извършването
на съставното престъпление грабеж , в което ответникът М. е участвал в отнемането на имуществото, че
чрез употреба на физическа сила с удар с
пистолет по главата на пострадалата Ц.П.
, така и чрез заплашване с думите „ Дай парите „, „Ще ти пръсна главата кучко „
, а ответникът М. е взел участие само
във втората фаза на деянието свързана с
установяване на трайна фактическа власт върху отнетото. Съдът е приел още , че
двамата подсъдими са действали при пряк умисъл в съучастие като съизвършители,
като е приел още , че е налице общност
на умисъла , тъй като всеки от дейците при осъществяване на своята проява , е
действал със съзнанието , че действат заедно и с воля за постигане на резултат от общата дейност. Съгласно
чл. 300 ГПК , влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд , който
разглежда гражданските последици от деянието , относно това , дали е извършено
деянието , неговата противоправност и виновността на дееца.
Тъй като настоящия иск е за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди от престъплението, представляващи гражданските последици от същото, то тази присъда е задължителна за съда, разглеждащ тези последици, на осн. чл. 300 от ГПК. Т. е. безспорно е налице противоправно деяние, извършено виновно от ответниците и настъпили неимуществени вреди за ищцата, изразяващи се в претърпени от нея болки и страдания и неблагоприятни за нея психически преживявания.
Направеното възражение от ответника М. в съдебно заседание, че не следва да носи отговорност , тъй като той не е участвал при упражняването на силата и
заплашването на ищцата - съдът
намира за неоснователно. На първо място след като ответникът не е подал писмен
отговор по реда и в сроковете на чл. 131 ГПК при разглеждането на делото се е
преклудирала възможността му да вземе становище
и да прави възражения по предявения иск впоследствие . От друга страна
всички доказателства събрани по
настоящото дело установяват основанието и размера на имуществената отговорност на двамата ответници за претърпените от ищцата
неимуществени вреди.
Съгласно
общата разпоредба на чл.53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно. Солидарната отговорност за причинените вреди от неколцина
се поражда с факта на самото съпричиняване на тези вреди от неколцина, независимо
кой от тях , до каква степен конкретно е допринесъл за настъпването на тези
вреди. При това достатъчно е да се констатира само, че някой е допринесъл,
макар и в малка степен, за настъпването на вредоностния резултат, за да
възникне за него солидарна отговорност за този резултат, наред с другите
съпричинители. Ответникът
М. също следва да отговаря за
причинените от престъпното деяние, тъй като с влязла в сила присъда съдът е установил , че е налице общност на
умисъла на двамата ответници , а от мотивите на присъдата , които се ползват с
неопровергана в настоящото производство доказателства сила се установява , че М. е имал съзнанието , че прекият извършител ще причини такива вреди. В тази връзка са
безспорно установените по наказателното дело обстоятелства, че М. е бил превозен от ответника М. и преди да
влезе в офиса при ищцата М. е взел от автомобила предварително приготвена маска и
пистолет. Поради това съдът приема,
че задружната престъпна дейност на двамата ответници е била
насочена към причиняването на такъв вредоносен резултат. Доколкото
отговорността е лична и всеки дължи
обезщетяване на вредите , които лично е причинил, по отношение на конкретно
извършеното деяние в настоящия случай, гражданският съд е длъжен са се съобрази с
влязлата в сила присъда , която сочи на безспорно установена общност на умисъла на двамата ответници ,
поради което гражданската отговорност на двамата съизвършители следва да бъде
ангажирана- солидарно . / аргументи в тази посока в Решение № 403 / 16.11.2009
г. на ВКС по н.д. № 404 /
С оглед характера на увреждането
на здравето, причинено на ищцата и разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира
претендирания размер на обезщетението за справедлив, поради което искът следва
да бъде уважен изцяло за сумата от 5000,00 лв. Установи се, че при нападението
ищцата е получила няколко удара
по главата с пистолет , вследствие на
което е претърпяла болки и страдания,
като причинените телесни увреждания на
пострадалата се установяват по
категоричен и несъмнен начин от
писмените и гласни доказателства събрани по настоящото дело. Безспорно се
установява от показанията на разпитаната по делото свидетелка и представените
болнични листове , че на пострадалата е причинен силен стрес, защото същата е
била изненадана и неочаквано се е озовала в безпомощно състояние, с налични заплахи за нейния живот и здраве. На ищцата е нанесен побой и са и причинени описаните в представеното и неоспорено от ответната страна
медицинско удостоверение - увреждания.
Тези увреждания представляват лека
телесна повреда с разстройство на здравето, неопасно за живота , но от тях пострадалата е търпяла болки и страдания , с
които са й причинени неимуществени вреди и за които ответниците й дължат обезщетение. С
оглед на изложеното по-горе съдът приема предявения иск за основателен в
претендирания в исковата молба размер.
С оглед
разпоредбата на чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД задълженията за
репариране на вреди от непозволено увреждане са парични и при неизпълнението им
в срок се дължи обезщетение за забава. Моментът на забава е определен от
специалната разпоредба на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и съвпада с този на самото
увреждане – т. е. с настъпването на съответните вреди, без да е необходима
покана до длъжника /причинителя на увреждането/. В този смисъл основателен
се явява и акцесорния иск на ищцата за присъждане на лихва за забава върху присъденото обезщетение ,
считано от датата на увреждането – 07.12.2005 г. до окончателното изплащане.
Осъдените
ответници ще следва да заплатят
солидарно и ДТ в размер на 200,00 лв.,но тъй като макар и недължима от нея,
ищцата е внесла първоначалната държавна такса в размер на 25,00 лв. , то
дължимата от ответниците следва да бъде в размер на 175,00 лв., като освен това
същите ще следва да заплатят на ищцата сторените по делото разноски за внесена
държавна такса в размер на 25,00 лв. Тъй
като по делото липсват
доказателства за направени от ищцата разноски
за адвокатски хонорар , съдът намира, че
такива не следва да й бъдат присъждани.
По изложените съображения Пазарджишкия районен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА П.Д.М. ЕГН ********** *** и О.Н.М. , гражданин на Украйна , с адрес с. Карабунар , обл. Пазарджик ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на
Ц.Й.П. ЕГН **********,*** на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 5000,00 лв. /
пет хиляди лв. /, представляваща претърпени от нея неимуществени вреди от
извършено престъпление , установено с Присъда № 210 / 20.05.2009
г. на Пазарджишки районен съд ,
постановена по нохд № 260 /
ОСЪЖДА П.Д.М. ЕГН ********** *** и О.Н.М. , гражданин на Украйна , с адрес с. Карабунар , обл. Пазарджик ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО в полза на
Държавата държавна такса в размер на 200,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от получаване на съобщение за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: