РЕШЕНИЕ
№ 19565
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110122522 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника С. Б. Ц.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ***********, за установяване на вземане по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата
124,87 лв. главница за незаплатена топлинна енергия, доставена до имот, находящ се
на адрес: гр. София, ***********, периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 01.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 23,09 лв.
обезщетение за забава от 15.09.2021 г. до 23.11.2023 г. и 0,06 лв. обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 22.11.2021 г.,
начислено върху главница за дялово разпределение в размер на 2,87 лв., дължима за
периода от 15.09.2021 г. до 22.11.2021 г. и погасена след падежа, за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 20.12.2023 г. по ч. гр. д. № 66355/2023 г. на СРС,
157 състав.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
1
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след
датата на публикуване на месечните сметки. Твърди, че до имота на ответника,
находящ се на адрес: гр. София, *********** е доставена топлинна енергия в размер
на 124,87 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., както и, че е извършена
услуга дялово разпределение без посочен размер и период. Претендира и заплащането
на обезщетение за забава съответно в размер на 23,09 лв. върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 31.11.2023 г. Твърди също
така, че ответникът е имал задължение за заплащане на възнаграждение за
предоставена услуга дялово разпределение за периода 15.09.2021 г. до 22.11.2021 г. в
размер на 2,87 лв., която е била погасена на 22.11.2021 г. при падеж 31.07.2021 г.,
поради което претендира и обезщетение за забава в размер на 0,06 лв. върху
дължимата главница за дялово разпределение за периода 15.09.2021 г. до 22.11.2021 г.,
както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 01.12.2023 г. до окончателното й погасяване.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на
исковата молба. В срока е постъпила молба от същия, с която заявява, че е погасил
претендираните суми. С възражението по чл. 414 ГПК ответникът – длъжник е
релевирал възражение за давност. В последваща молба от дата 04.07.2024 г. ответникът
е оспорил дължимостта на сумите за топлинна енергия с доводи, че в имота не е
потребявана топлинна енергия и поддържа възражението си за давност.
Извършеното плащане на претендираните суми е потвърдено от ищеца, но
същият претендира изтеклата законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до датата на плащането.
Конституираното трето лице – помага „Далсия Елвеко“ ООД в предоставения от
съда срок не изразява становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка № **, том ХI, рег. № 13737, дело №
1847/2015 г., по силата на който ответникът С. Б. Ц. е придобил недвижим имот,
представляващ Апартамент № *, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „***
На 27.09.2017 г. ответникът е подал заявление-декларация до ищеца за
откриване на партида за топлоснабдяване на придобития имот.
Представените е Договор от 17.09.2002 г. между етажните собственици на
сграда, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. „Лагера“, бл. 5, вх. А, Б, В Г, Д и Е и
третото неучастващо в спора лице - „Далсия Елвеко“ ООД (предишно наименование
„МХ Елвеко“ ООД) за извършване от последното на индивидуално разпределение на
топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за
сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на
08.09.2002 г., както и Договор № Д-0-74 от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и
третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради етажна собственост.
По делото са представени обща фактура № **********/31.07.2021 г. за сумата
от 155,69 лв. след годишното изравнение, а след приспадане на извършените плащания
с дължима сума 124,87 лв., справка за потребените количествата топлинна енергия и
дължимата цена и за дължимото възнаграждение за дялово разпределение към м.
07.2021 г., както и изравнителна сметка и данни от главен отчет, изготвени от ТЛП.
Видно от приложените сертификати, уредите за дялово разпределение са от
одобрен тип.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
2
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото е представено платежно нареждане от дата 23.05.2024 г. за сумата от
148,02 лв., наредено от ответника в полза на ищеца
Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че
дяловото разпределение се осъществява от „МХ Елвеко“ ООД. Установено е, че в
имота има монтирани 5 броя радиатори с ИРРО и един водомер, но през процесния
период абонатът не е ползвал топлинна енергия за отопление на имот и за битово
гореща вода. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
разпределяна от ФДР между всички абонати проорционално на пълните отопляеми
обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемата кубатура е 206 куб.м. За
процесния период абонатът е осигурил достъп, като главните отчети са подписани от
абоната. Според експерта общите топломери в абонатната станция, по които е
отчитана топлоенергията са изправни. От заключението на съдебно–техническата
експертиза се установява, че стойността на топлинната енергия за процесния период е
в размер на 155,69 лева и същата е начислена единствено за сградна инсталация.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е
извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
3
С оглед гореизложеното и след като съобразно представените по делото
писмени доказателства съдът намира, че може да се направи обоснован извод, че
ответникът е бил собственик на имота през процесния период. Следователно
ответникът притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия, като собственик
на процесния имот и между страните е налице валидно облигационно
правоотношение, като същият дължи цената на доставена топлинна енергия и другите
задължения във връзка с доставката й.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая въз основа на неоспореното от страните заключението по съдебно-
техническата експертиза беше доказано, че за процесния период за имота на ответника
е начислена топлинна енергия единствено за сградна инсталация, като топлинна
енергия за отопление на имота и подгряване на вода не е начислена, тъй като такава не
е използвана. Според заключението на СТЕ изчислените от вещото лице стойности на
сградна инсталация, разпределени на абоната за процесния период съвпадат с
отразеното в изравнителната сметка на ФДР и дължимата сума е 155,69 лв. Ищецът е
взел предвид извършено от ответника плащане преди издаването на общата фактура,
поради което претендира сумата от 124,87 лв.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск за цената на доставена топлинна
енергия се явява доказан по основание и размер.
4
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът съобрази, че
на дата 23.05.2024 г. ответникът е извършил доброволно плащане на сумите, предмет
на настоящата претенция, поради което макар и погасени по давност, последният, по
арг. от чл. 118 ЗЗД, няма право да иска обратно платеното. Следователно възражението
за давност не следва да бъде разглеждано.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Следователно на 15.09.2021 г., когато
е изтича 45-дневния срок от датата на общата фактура, ответникът е изпаднал в забава,
поради което претенцията на ищеца за периода 15.09.2021 г. до 23.11.2023 г. в
претендирания размер от 23,09 лв., се явява доказана.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което
акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
Съдът на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да вземе предвид фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, каквото в
случая е постъпилото след подаване на исковата молба доброволно плащане на част от
претендираните суми. В този смисъл и предвид направеното от ответника плащане на
сума в общ размер на 148,02 лв. и прилагайки правилото на чл. 76, ал. 1 и 2 ЗЗД, най-
напред се погасява законната лихва от датата на подаване на заявлението до датата на
плащането, която изчислена по реда на чл. 162 ГПК е в размер на 8,30 лв. и
обезщетението за забава за периода от 15.09.2021 г. до 23.11.2023 г. в размер на 23,09
лв. С останалата сума в размер на 116,63 лв. следва да се отнесе за частично
погасяване на претендираната главница за доставена топлинна енергия. Следователно
след извършеното от ответника плащане е останала непогасена главница за топлинна
енергия в размер на 8,24 лв., до който размер се явява основателна претенцията на
ищеца. Върху неплатената главница следва да се начисли и законна лихва от датата на
плащането. Останалите искове подлежат на отхвърляне.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, доколкото частичното
5
отхвърляне на исковете е обосновано с извършено от ответника в хода на делото
плащане, като последният е дал повод за завеждане на претенциите. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски в размер 25 лева - заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено от съда съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ,
при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в исковото производство. Същият е сторил разноски в
размер 75,00 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за вещо лице по СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Б. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
*********** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 8,24 лв.,
представляваща непогасена част от главница за незаплатена топлинна енергия,
доставена до имот, находящ се на адрес: гр. София, ***********, периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.05.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която суми е издадена заповед за изпълнение от 20.12.2023
г. по ч. гр. д. № 66355/2023 г. на СРС, 157 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу
ответника С. Б. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ***********, за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК за сумата над 8,24 лева до 124,87 лв. главница за незаплатена
топлинна енергия, доставена до имот, находящ се на адрес: гр. София, ***********,
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 23,09 лв. обезщетение за забава от 15.09.2021
г. до 23.11.2023 г. и 0,06 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 22.11.2021 г., начислено върху главница за
дялово разпределение в размер на 2,87 лв., дължима за периода от 15.09.2021 г. до
22.11.2021 г. и погасена след падежа, за които суми е издадена заповед за изпълнение
от 20.12.2023 г. по ч. гр. д. № 66355/2023 г. на СРС, 157 състав.
6
ОСЪЖДА С. Б. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, *********** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 75,00 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 575 лв.–
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Далсия Елвеко“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7