№ 8845
гр. С, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110172579 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от С. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 3 бл...., насочени
срещу “Т Б А К” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.”Д Х” № 52-54,
за прогласяване на сключения между страните договор за потребителски кредит №
.../17.01.2020 г. за нищожен и за осъждане на ответника да върне на ищцата недължимо
платена по него сума от 342.60 лв. /съобразно допуснатото в а.с.з. от 29.04.2025 г. изменение
на иска/, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 06.12.2024 г., до
окончателното плащане на дължимото.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Излагат се доводи, че между страните е възникнало облигационно правоотношение
по договор за кредит, част от условията по което имат неравноправен характер и
противоречат на добрите нрави. Отбелязват се клаузите, в които е определен годишният
процент на разходите, както и тези, които предвиждат заплащане на допълнителни услуги
като застраховки и такса за оценка на риска.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявения иск. По същество се излагат
доводи, че ГПР е правилно определен и че уговорената застраховка не следва да бъде
включена като разход по кредита. В отговора подробно е описана формулата за изчисление
на ГПР.
С оглед на това, от съда се иска да отхвърли исковете.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
1
направените с исковата молба искания, ответникът не се представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства, допусната и приета е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже по делото пълно и главно твърдените основания за нищожност на договора за
потребителски кредит.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че
страните са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за
потребителски кредит № .../17.01.2020г. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на
ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 7 от договора, озаглавен „Общ размер на кредита и условия за
усвояването му“ кредитът е в размер на 800 лв. На отделен ред в същия член от договора е
посочена сумата от 189,96 лв. за BANK пакет 3 кредит + сметка, след което срещу общ
размер на кредита е посочена сумата от 1108,76 лв. В същия член е посочено,че еднократна
такса за оценка на риска в размер на 118,80 лв. е дължима в деня на подписване на договора
за кредит, се кредитира от Кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите
месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл. 6 срокът на договора е до
25.01.2021г. Съгласно чл. 7.2.2. в случаите, когато потребителят е пожелал да се сключи
някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми,
предлагани от кредитора, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за
конкретната застраховка (конкретни застраховки) се превежда от Кредитора директно по
банковата сметка на съответния Застраховател. В чл. 9.1 от договора е посочено, че
годишният лихвен процент е 18,47 %. Съгласно чл. 9.4 от договора при просрочие
потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената
сума за периода на просрочието. Посочено е в чл. 10 от договора, че годишният процент на
разходите е 47,04 %, като общата сума, дължима от потребителя е 1 222,77 лв. В чл. 11.2. е
обективиран погасителен план към договора, съгласно който вноските са дължими
ежемесечно на 25-то число на съответния месец, като всички без последната са в размер на
101,90 лв., а последната е в размер на 101,87 лв.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Съдът следи служебно за
нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с
противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от
твърденията и доказателствата по делото /ТР № 1/20 г. на ОСГТК на ВКС/. Освен това съдът
следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител
/чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК/.
Видно от чл. 7. 1 от текста на договора за кредит и заключението на
2
съдебносчетоводната експертиза общият размер на отпуснатия кредит е 1 108,76 лв., която
сума включва 800 лв. – чиста сума за превод по сметка на кредитополучателя, 189,96 лв. –
застрахователна премия по застраховка BANK пакет 3 кредит + сметка и 118,80 лв. за
еднократна такса за оценка на риска.
Безпротиворечиво е разбирането в съдебната практика и в юриспруденцията, че
главницата по договора за кредит представлява заетата сума – паричните средства, които се
предоставят за ползване на кредитополучателя, които съгласно процесния договор са в
размер на 800 лева, а именно и същата сума е усвоена от кредитополучателя. Всички други
вземания, уговорени в договора като лихви, неустойки, такси и т. н., нямат характер на
главница, поради което банката няма основание да претендира сумата над 800 лева до
посочения в договора „размер на кредита“ 1 108,76 лева като главница, доколкото в
разликата над 800 лева до 1108,76 лв лева са включени таксата,,Еднократна такса за оценка
на риска“ и премията по застраховката, но същите не са част от предоставената и
разполагаема от кредитополучателя сума-главница.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включена и сумата по застраховка „BANK пакет 3
кредит + сметка“ и „Еднократна такса за оценка на риска“. Следователно годишният лихвен
процент няма да е 18,47 %, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него
участват и вземанията за сумите от 189,96 лева и 118,80 лева., формално уговорени като
клаузи „BANK пакет 3 кредит + сметка“ и „Еднократна такса за оценка на риска“. Нарушен
е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер
на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участват и сумите по клаузите
„BANK пакет 3 кредит + сметка“ и „Еднократна такса за оценка на риска“- 189,96 лева и
118,80 лева, изразени като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК.
С включването им размера на ГПР нараства до 122,40 %, съгласно заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, който размер надвишава законовия
максимум- 50 % /чл.19, ал.4 ЗПК/.По изложените съображения, доколкото са налице
нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за
недействителен – чл.22 ЗПК.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 800 лева, като
не дължи лихва или други разходи по кредита.
По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е
заплатил в полза на ответника по процесния договор за кредит сумата в размер на 1142,60
3
лв., като доколкото се посочи по-горе, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита - в процесния
случай 800 лева, то следва, че сумата в размер на 342.60 лева подлежи на връщане като
платена без основание.
Ето защо предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е
основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 1000 лева, от
които 100.00 лв. за държавна такса, 300.00 лв. депозит за вещо лице и 600.00 лв. адвокатско
възнаграждение, като съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на същото. Преценка в тази насока съдът извърши съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, материалния интерес, броя предявени искове,
обема събран доказателствен материал, процесуалното поведение на насрещната страна,
реално предприетите от пълномощника на ищеца действия по неговото процесуално
представителство и защита.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от С. И. Н., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.М 3 бл...., насочен срещу “Т Б А К” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.”Д Х” № 52-54, сключения между страните договор за потребителски
кредит № .../17.01.2020 г., на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и
чл.19 ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА “Т Б А К” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.”Д
Х” № 52-54 да заплати на С. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 3 бл...., сума в
размер на 342.60 лева, недължимо платена по договор за потребителски кредит
№.../17.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 06.12.2024 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА “Т Б А К” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.”Д
Х” № 52-54 да заплати на С. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.М 3 бл...., сума в
размер на 1000.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото, съобразно
изхода му.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5