Р Е Ш
Е Н И Е № 51
гр. Хасково 02.04.
2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд ……………...................…..............…................ колегия в публично
заседание на двадесет и шести март .………………………….………...................................
през две хиляди и
деветнадесета ………………………………...........................година в състав :
Председател : Милена Петева
Членове : Филип Филипов
Ирена Аврамова
при секретаря Радостина Кабадалиева. ……………......................................
в присъствието на
прокурора .............Петър
Мидов….. …......……………….......като разгледа докладваното от
.........................чл.съдия ПЕТЕВА.…………………...........ВНОХ дело № 153........ по описа
за 2019 год., ...........................................…….……… за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 73/20.12.2018 г., постановена по НОХД № 395/2018 г. Районен съд-Димитровград е признал подсъдимия Д.И.Г. *** за невиновен в това, че на 27.03.2018 година в гр.Д., след като се сговорил предварително с Г.М.Ш., държал в немаловажен случай акцизни стоки – 500 кутии с цигари марка „Compliment Blue“, всички без акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон /съгласно чл.28 ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия: „Тютюневите изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат и продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда на Закона за акцизите и данъчните складове“ и чл.2 т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове: „На облагане с акциз подлежат…2.тютюневите изделия“/ на обща стойност 3 750 лева, поради което е оправдал същия по предявеното му обвинение за престъпление по чл.234 ал.2 вр. ал.1 предл.2-ро от НК. Съдът е отнел в полза на държавата инкриминираните тютюневи изделия, а останалите веществени доказателства по делото /мобилни телефони и сим-карти/ е постановил да бъдат върнати на свидетеля К.Х.А..
Недоволен от присъдата е прокурорът от Районна прокуратура-Димитровград, който я атакува с доводи за неправилност. Първоначално депозираният бланкетен протест е бил допълнен с по-подробни съображения в последващо изложение, депозирано след връщане на делото за администриране в РС-Димитровград. В него се прави анализ на подкрепящите обвинението доказателства и доказателствените средства, които ги установяват, като в същото време се критикуват направените от съда фактически и правни изводи, базирани според прокурора на недопустима оценъчна дейност и на стоящи извън доказателствената съвкупност обстоятелства – момента, в който било повдигнато обвинението срещу Г. и показанията на свидетеля А., установяващи отношения между двамата извършители след инкриминирания момент. Макар и неизрично, в протеста се маркират доводи за необсъдени от съда доказателствени източници – справки от мобилни оператори, сочещи установените между подсъдимия и други лица контакти по повод твърдяното закупуване на безакцизните стоки, както и показанията на свидетелите-полицейски служители, които възприели поведението и обясненията на извършителите непосредствено след установяването на цигарите в управлявания от Г. автомобил. В заключение прокурорът намира предявеното против подсъдимия обвинение за доказано и затова прави искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на друга, с която Г. да бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание.
Писмени възражения против протеста не са постъпили.
В съдебното заседание пред въззивния съд защитникът оспорва протеста, като след подробен преразказ на етапите, през които е преминал наказателния процес и на показанията на свидетеля Ш., единствено върху които според него било базирано обвинението, се отричат поддържаните в протеста изводи, а след анализ на събраната в хода на съдебното следствие и коментирана от съда доказателствена съвкупност, се аргументира заключение за правилност на направените в съобразителната част от съдебния акт изводи за невиновност, произтекли от липсата на достатъчно подкрепящи обвинението доказателства, логичната последица от което била законосъобразността на постановената оправдателна присъда, за чието потвърждаване се моли.
Подсъдимият подкрепя доводите на своя защитник. Накратко обяснява случилото се на инкриминираната дата и твърди, че преднамерено е бил уличен в престъпление от търсещия финансова изгода Ш., който го обвинявал за разкриването на извършеното от него престъпление. Искането му е съдебният акт, с който е бил признат за невиновен, да бъде потвърден.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково поддържа протеста и се солидаризира с изложените в него доводи. Счита, че предявеното против подсъдимия Г. обвинение е било доказано, както в резултат на преки, така и на косвени доказателства, доколкото сочените от свидетеля Ш. факти намирали подкрепа в други доказателствени източници, а не били изолирани, както приел съда. Последвалите деянието отношения между Г. и Ш. не били в състояние до опровергаят достоверността на изложените в обясненията му /като обвиняем/ и в показанията му /като свидетел/ факти, поради което изключването на същите от съда било неправилно. Предлага се отмяна на присъдата и постановяване на друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същата, констатира следното:
Депозираният от прокурора при Районна прокуратура-Димитровград протест е основателен, макар че изложените в него доводи не биха могли да намерят отговор в настоящия съдебен акт, тъй като въззивната проверка на същия открива множество и в същото време съществени нарушения на процесуалните правила, които са били допуснати в съдебното производство и то в различни фази от неговото развитие. На първо място се констатират нарушения при провеждането на разпоредителната заседание, в което съгласно процесуалната уредба и заложения в нея замисъл, се обсъждат важни за предстоящото протичане на производството въпроси, най-същественият от които е въпросът – дали в хода на досъдебното производство са били допуснати отстраними съществени нарушения на процусалинте правила, довели до ограничаване на правата на обвиняемия. С оглед на това и съгласно разпоредбата на чл.247в ал.1 от НПК, в разпоредителното заседание задължително участват прокурорът, подсъдимият и защитникът, а смисълът на това участие е всяка една от тези страни да вземе отношение по изброените в чл.248 ал.1 от НПК въпроси и най-вече по това дали досъдебния етап на производството страда от такъв процесуален порок, който да е довел до съществено ограничаване на правата на обвиненото лице. Гарантираното от закона участие на посочените страни в разпоредителното заседание и произтичащото от това задължение на съда да предостави възможност за информирано становище по горепосочените въпроси не е самоцелно, а е функционално свързано с визираните в разпоредбата на чл.248 ал.3 от НПК процесуални последици – отпадане на правото да се поддържат възражения за допуснати нарушения в досъдебния стадий пред въззивния, касационния, а и пред първоинстанционния съд, ако такива не са били подложени на обсъждане в подготвящия съдебното заседание етап или пък са били отхвърлени. В аспекта на изложеното дотук проведеното по настоящото дело разпоредително заседание очевидно не е изпълнило придадената му от закона роля. Видно от съставения за него съдебен протокол и обективираните в него процесуални действия, на това заседание са се явили подсъдимият, защитникът и прокурорът. Становище по въпросите в чл.248 ал.1 от НПК обаче са взели единствено прокурорът и защитникът, но не и подсъдимият. Нещо повече, в посочения протокол не е отразено какво е било отношението на Г. към предоставената му от съда възможност да изрази своето мнение по обсъжданите моменти, ако такава възможност изобщо е била действително осигурена от съда, което всъщност протоколираното съдържание на съдебните действия не установява. Вярно е, че никоя страна не е задължена да упражни дадените й от закона права, но отказът /или невъзможността/ да упражни същите следва да бъде ясно и недвусмислено заявен, за да бъде той валиден, а впоследствие да породи уредените в закона последици, в случая тези, които разпоредбата на чл.248 ал.3 от НПК предвижда. Отнесено към разглеждания казус, това означава, че съдът е бил длъжен да предостави на подсъдимия правото на лично становище по посочените въпроси /или поне по въпроса в т.3 на чл.248 ал.1 от НПК/, а при отказ на подсъдимия да се възползва от това право, да отрази изявлението в съдебния протокол, за да може то, както вече се посочи, да бъде свързано с преклудиращите възможността за възражения на по-късен етап разпоредби. Като е пропуснал да стори това, съдът е допуснал сериозен процесуален пропуск, който настоящият съд не могъл да отстрани.
Не биха могли да бъдат отстранени и пропуските в съдържанието на самата присъда. Съгласно разпоредбата на чл.305 ал.2 от НПК уводната част на присъдата трябва да съдържа изрично изброени в този текст реквизити, част от които са имената на членовете на състава, на съдебния секретар и прокурора. Използваното от закона множествено число на съществителното – „име /„имена“/, налага граматическото тълкуване, че се има предвид отразяването на поне две от имената на посочените участници в процеса, както и че използването на инициали е не само нежелателно, а и в разрез със законовия регламент. В случая прегледът на постановената присъда показва нарушаване на този регламент, защото нито имената на членовете на състава, нито тези на прокурора и съдебния секретар, са изписани така, както очевидно изисква законът. Този пропуск не би бил съществен, нито подлежащ на обсъждане в настоящия съдебен акт, ако не поставя друг важен за законосъобразността на атакувания такъв процесуален проблем. Съставените по делото съдебни протоколи установяват, че като член на съдебния състав при разглеждането на делото е взел участие съдебен заседател с имена „М.М.“, докато присъдата е постановена с участието на съдебен заседател, записан като „М. П.“. Очевидно е разминаването между двете имена, както е очевидна и невъзможността на настоящия съд да установи евентуалната идентичност между двете лица при положение, че не разполага с данни на собственото име на заседателя „М. П.“. Изводът, който се налага, е, че съдържанието на постановения съдебен акт подлага на сериозно и непреодолимо в хода на въззивната проверка съмнение за спазването на основен принцип в съдебното производство -принципът за неизменност на състава /чл.258 от НПК/.
Изброените дотук процесуални пороци не изчерпват нарушенията, които съдът е допуснал и които като вляещи върху законосъобраздността на обжалваната присъда налагат нейната отмяна. Сериозно нарушено е и изискването на чл.305 ал.3 от НПК, доколкото изложените от съда мотиви категорично не изпълняват законовия стандарт за пълнота и всестранност при обсъждането на доказателствата, за аналитичност при тяхната оценка, както и за изграденост на вътрешното убеждение единствено върху доказателства, събрани или приобщени по делото по предвидения в закона ред. Съпоставката между съдържанието на съобразителната част от присъдата и събрания /по надлежен ред/ доказателсвтен материал сочи, че съдът е подходил едностранчиво към доказателствените средства, като е обсъждал единствено /или поне предимно/ гласните такива и напълно е пренебрегнал приложените по делото писмени доказателствени средства – справки от мобилни оператори /налице е в мотивите само кратка препратка към тях/, справки за задгранични пътувания, за регистрации на моторни превозни средства, протоколи за оглед на веществени доказателства, протоколи за разпознаване на лица, протоколи за извършени очни ставки и за оглед на местопроизшествие. Съвсем ненужно в мотивационната част на присъдата акцентът е изместен върху начина, по който се е развило наказателното производство и порядъка, по който са били предприети следствените и процесуални действия от органа на досъдебното производство, вместо съдийското внимание да се фокусира върху съдържанието на доказателствените източници, установяващите се чрез тях факти, взаимната връзка между тях и фактическите изводи, които те налагат. Всъщност предприетото от съда описание на процесуалната хронология /върху която и защитата гради своите тези/ и схематичното представяне на съдържанието на гласните доказателствени средства трудно би могло да бъде квалифицирано като анализ /и то обстоен и изчерпателен/ на доказателствената съвкупност, защото вместо да посочи защо кредитира едни, а отхвърля други от селектираните доказателствени средства, съдът е приложил преимуществено житейски логични или антилогични прийоми, за да отхвърли достоверността на показанията на свидетеля Ш., както и на полицейските служители Г. и Д. /макар и не изрично/, но затова пък да приеме напълно безкритично показанията на свидетеля А., макар те да са касаели събития, следващи инкриминираните и да са били представени от лице с нетрудно откриваема заинтересованост да обслужи защитната теза. Без да са принципно недопустими за оценъчната дейност, използваните от съда похвати не биха нарушили законосъобразността на съдийските мотиви и валидността на изграденото вътрешно убеждение, ако обхващаха пълния обем от преки и косвени, първични и производни доказателства и доказателствени средства и не загърбваха съществена част от доказателствената маса. На практика отхвърлянето на показанията на свидетеля Ш. е било резултат не само от стеснения периметър на оценъчна дейност – липсата на съпоставка с доказателствата, които съдът е игнорирал, но и от процесуалното бездействие на съда /а и на прокурора/, защото въпреки схематичното и фрагментарно представяне на показанията на този свидетел, не са били приложени каквито и да е процесуални способи за приобщаване на показанията /обясненията/, които същото лице е представило в хода на досъдебното производство /л.10, л.67, л.69, л.70 и л.75/. Тук следва да се посочи, че според описаното в обвинителния акт решаване на делото със споразумение по отношение на обвиняемия Г. Ш., същия е придобил процесуалното качество на свидетел в настоящата съдебна фаза на основание чл.118 ал.1 т.1 от НПК. В кориците обаче нито на досъдебното досие, нито на съдебното такова, се открива копие от съдебния акт, удостоверяващ приключването на процеса спрямо този обвиняем. Заявката на прокурора, че е било образувано НОХД № 356/2018 година по описа на РС-Димитровград не е била достатъчна, за да се установи, и то по надлежния за това ред, приключването на наказателния процес спрямо обвиняемия Ш., като в разрез с произтичащите от чл.13 НПК задължения съдът не е направил необходимото за допълване на делото с този документ. Друг е въпросът, че задължението да стори това е принципно вменено на прокурора, който бива снабдяван с препис от приключващите всяко съдебно производство актове, именно за да намерят те място сред материалите от делото. Не само обаче обясненията на Ш. не са били приобщени по приложимия за него ред на чл.281 ал.2 от НПК. Това не е станало и с показанията на свидетеля Т. Г., въпреки че по време на разпита му изрично е заявил, че поддържа това, което е казал на досъдебното производство, а там той е конкретизирал времето и мястото на извършената проверка /л.15 и л.89 от ДП/, но пък за разлика от поддържаното пред съда не е споменал за извършени с обвиняемите Ш. и Г. оперативни беседи и не е съобщил съдържанието на същите. Повод за прилагане на уредения в чл.281 ал.1 от НПК инструментариум не е дало и изрично заявеното от свидетеля Н. Д., че няма ясни спомени за случилото се, че не е в състояние да посочи датата на събитията и че не е способен да възпроизведе конкретни детайли от тях /л.90 от ДП/. Що касае този свидетел съдът /а очевидно и прокурорът/ не са обсъдили един важен процесуален момент, поставящ въпроси относно възможността на лицето да се конституира в това процесуално качество. Видно е от л.121 от ДП, че свидетелят Н. Д. е приел от свидетеля К.А. един брой мобилен телефонен апарат и 2 броя сим-карти – вещи, които впоследствие са били приобщени като доказателства по делото чрез съставения протокол за доброволно предаване. Извършването на това действие е било потвърдено от свидетеля Д. в разпита му пред съда, в който са представени сведения и относно предхождащите предаването обстоятелства, в това число и проведен между А. и Д. разговор /беседа/. В тази връзка несъмнено е следвало да се държи сметка за правната природа на протоколите за доброволно предаване като писмени доказателствени средства, удостоверяващи извършени действия по разследването, които действия пораждат приобщаване на доказателства по делото и установяват връзката на вещта с други относими към разследването факти, най-малко установяват лицето, от което тя е била предадена доброволно. Ето защо и служителите, които приемат и прилагат такива вещи, са такива, които извършват функция по разследване, поради което и макар да не са били компетентни да я изпълнят, попадат в обхвата на забранителната хипотеза по чл.118 ал.2 от НПК и не могат да се установяват в друго процесуално качество, в частност в качеството на свидетели.
От друга страна и макар да не е приобщил по реда на чл.281 ал.2 от НПК дадените от Ш. на досъдебното производство обяснения, съдът в мотивите си подробно се е занимал с тяхното съдържание и така е допуснал поредното нарушение на процесуалния закон – позовал се е на доказателства, които не са били събрани и приобщени по надлежния ред към доказателствената съвкупност. Изрично декларираното в мотивите обещание, че обясненията на Ш. „ще бъдат доверени от съда не като съдържание, а като дата на промяна“ очевидно не е могло да бъде спазено, доколкото констатацията за настъпилото изменение в разказа не е могла да бъде направена без да се коментира съдържанието на текста и именно затова в позиции 23, 26, 37 и 45 от своето изложение съдът е анализирал дадените от Ш. обяснения /не само като дата, но и като смисъл/, за да стигне до заключението за тяхната доказателствена непригодност – заключение, което наред с извода за оскъдност на доказателствената маса са дали повод за оправдателния съдебен акт.
Всъщност „оскъдността“ на доказателствената материя е била причинена не само от непълноценната и едностранчива оценъчна дейност на съда /една от илюстрациите за което е п.26 от мотивите, в който за събитията в гр.Пловдив се коментират единствено показанията на Г. и Ш., но не и другите относими към тях доказателства/, но и дейността на прокурора, който също е игнорирал част от наличните в досъдебното дело доказателствени средства, а съдът на свой ред и отново в нарушение на чл.13 от НПК не е събрал. Така показанията на свидетелите Х.П., Г. А.а, А. А., А. П. и Й.Р. не са намерили място в съдебното следствие, макар да установяват важни за предмета на делото факти – начинът, по който е била извършена полицейската проверка; поведението на двете лица; водачът, който е управлявал автомобила; лицето, което ползва предадения от К.А. телефонен апарат и абонатен номер на намерената в него сим-карта. Изводът, който се налага, е, че нарушавайки записаните в чл.13 и чл.14 от НПК принципи, съдът сам се е поставил в невъзможност да стигне до обосновани фактически и правни заключения по поставените в процеса въпроси, лимитирани от представената от обвинението обстоятелствена рамка и така е постановил подлежащ на отмяна съдебен акт.
Като отстраним от въззивния съд, пропускът пък да се предявят на страните приобщените по делото веществени доказателства /описани от прокурора в обвинителния акт, но очевидно непредоставени за нуждите на съдебното следствие/ следва само да се маркира, без да се подлага на подробен коментар необходимостта от прилагане на този уреден в чл.284 от НПК способ да събиране и проверка на доказателствата.
Изложените съображения изключват необходимостта от обсъждане на съдържащите се в протеста доводи, касаещи същината на съдебното производство, а от друга страна аргументират отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд от друг негов състав и от стадия на разпоредителното заседание.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Присъда № 73 от 20.12.2018 г., постановена по
НОХД № 395/ 2018г. по описа на Районен
съд-Димитровград.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Димитровград
за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на разпоредителното
заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.