Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Ваня Гаджева и в присъствието на прокурора
Благовест Байраков, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНОХД № 1857 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С
присъда от 28.01.2020 г., постановена по НОХД № 8467/2018 г. по описа на
Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 131-ви състав, подсъдимата
О.В.Б. е призната за виновна в това,
че в гр. София, при условията на продължавано
престъпление – с две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото – за периода от
време от 23.08.2016 г. до 04.01.2017 г., в качеството си на длъжностно лице –
„Пласьор – масов пазар“ съгласно трудов договор № 710/24.01.2014 г. и
длъжностна характеристика, присвоила чужди пари в размер на 5196,11 лева (пет хиляди сто деветдесет и шест
лева и единадесет стотинки), собственост на „Т.Д.“ ООД, връчени в това й
качество, както следва:
1.
На 23.08.2016 г., в гр. София, в качеството на длъжностно лице – „Пласьор –
масов пазар“, съгласно трудов договор № 710/24.01.2014 г. и длъжностна
характеристика, присвоила чужди пари – сумата от 1000 (хиляда) лева,
собственост на „Т.Д.“ ООД с управител В.Е.Ш., връчени в това й качество –
сумата е получа от представител на „П.С.“ ЕООД, за да покрие задължения за
доставени стоки по фактури;
2.
На 04.01.2017 г., в гр. София, в качеството на длъжностно лице – „Пласьор –
масов пазар“, съгласно трудов договор № 710/24.01.2014 г. и длъжностна
характеристика, присвоила чужди пари – сумата от 4196,11 лева (четири хиляди
сто деветдесет и шест лева и единадесет стотинки), собственост на „Т.Д.“ ООД с
управител В.Е.Ш., връчени в това й качество – сумата е получа от представител
на ДЗЗД „Консорциум Двореца“, за да покрие задължения за доставени стоки по
фактури – престъпление по чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 54 от НК, на подс. Б. е определено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 10 (ДЕСЕТ) МЕСЕЦА, чието изпълнение, на основание чл. 66,
ал. 1 от НК, е отложено с изпитателен срок от 3 (ТРИ) ГОДИНИ.
Със
същата присъда подсъдимата О.В.Б. е призната за невиновна в това, че:
1.
На 29.09.2016 г., в гр. София, в качеството на длъжностно лице – „Пласьор –
масов пазар“, съгласно трудов договор № 710/24.01.2014 г. и длъжностна
характеристика, присвоила чужди пари – сумата от 1000 (хиляда) лева,
собственост на „Т.Д.“ ООД с управител В.Е.Ш., връчени в това й качество –
сумата е получа от представител на „П.С.“ ЕООД, за да покрие задължения за
доставени стоки по фактури;
2.
На неустановена дата в периода м. ноември 2016 г. до 08.12.2016 г., в гр.
София, в качеството на длъжностно лице – „Пласьор – масов пазар“, съгласно
трудов договор № 710/24.01.2014 г. и длъжностна характеристика, присвоила чужди
пари – сумата от 9570,89 лева (девет хиляди петстотин и седемдесет лева и
осемдесет и девет стотинки), собственост на „Т.Д.“ ООД с управител В.Е.Ш.,
връчени в това й качество – сумата е получа от представител на „А.М.МГ.“ ЕООД,
за да покрие задължения за доставени стоки по фактури;
3.
На 16.01.2017 г., в гр. София, в качеството на длъжностно лице – „Пласьор –
масов пазар“, съгласно трудов договор № 710/24.01.2014 г. и длъжностна
характеристика, присвоила чужди пари – сумата от 1000 (хиляда) лева,
собственост на „Т.Д.“ ООД с управител В.Е.Ш., връчени в това й качество –
сумата е получа от представител на „Б.“ ЕООД, за да покрие задължения за
доставени стоки по фактури;
4.
На 23.01.2017 г., в гр. София, в качеството на длъжностно лице – „Пласьор –
масов пазар“, съгласно трудов договор № 710/24.01.2014 г. и длъжностна
характеристика, присвоила чужди пари – сумата от 300 (триста) лева, собственост
на „Т.Д.“ ООД с управител В.Е.Ш., връчени в това й качество – сумата е получа
от представител на „Б.“ ЕООД, за да покрие задължения за доставени стоки по
фактури, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по обвинението да е извършила посочените деяния.
С
присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подс. О.В.Б. е осъдена да заплати в полза на Държавата
и по сметка на СДВР – сумата от 324,38 лева – разноски, сторени в хода на
досъдебното производство, както и в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на СРС – сумата от 376,00 лева – разноски, сторени в хода съдебното производство.
Срещу
така постановения съдебен акт, в наказателно-осъдителната му част, е депозирана
въззивна жалба от подс. О.В.Б.. С така депозираната въззивна жалба се прави
искане за отмяна на първоинстанционната присъда, като неправилна и
незаконосъобразна, и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да
бъде оправдана по повдигнатото й обвинение. Сочи се, че решаващият съд не е
положил необходимите усилия всеобхватно и в пълнота да съобрази фактическата
обстановка и да подложи на внимателна преценка доказателствата по делото. Прави
се искане за присъждане на направените от подсъдимата разноски в
първоинстанционното и въззивно производство.
Присъдата
на СРС е обжалвана в законоустановения срок и от защитника на подс. О.В.Б. –
адв. И.Я. – от САК. С така депозираната жалба се отправя искане към въззивния
съд да провери законността, обосноваността и справедливостта на невлязлата в
сила първоинстанционна присъда. Отправя се искане за отмяна на присъдата на СРС
в обжалваната й част и за постановяване на нова присъда, с която подс. Б. да
бъде оправдана по повдигнатото й обвинение.
Присъдата
на СРС, в наказателно-оправдателната й част, не е обжалвана или протестирана,
поради което и на основание чл. 314, ал. 1 от НПК следва да се приеме, че в
тази част е влязла в сила.
В
съдебно заседание, защитата
на подсъдимата Б. – адв. А. – от САК, поддържа въззивните жалби по
съображенията, изложени в тях и моли първоинстанционният съдебен акт да бъде
отменен, като неправилен и незаконосъобразен, и подсъдимата да бъде оправдана
изцяло по повдигнатото й обвинение. Развива доводи, че правилно първият съд е
кредитирал свидетелските показания по делото, но обвинението следва да се
основава предимно на писмените доказателствени средства и изготвени експертизи.
Навежда доводи за допуснати недостатъци при изготвяне на експертните
заключения, както и за възможност при администрирането и осчетоводяването на
сумите в дружеството да бъде извършена намеса в документацията. Намира, че
противоречията между показанията на свидетелите следва да бъдат анализирани от
въззивния съд. Сочи, че от събраните по делото доказателства, не може да се
направи извод за виновност на подсъдимата по отношение на вменените й във вина
деяния.
Подсъдимата
О.В.Б., при упражняване правото си на лична защита заявява, че счита присъдата
на първия съд за неоснователна, тъй като в заключението на графическата
експертиза е посочено, че не е взела и не е усвоила парични средства от
дружеството. Сочи, че спорът се е породил вследствие на това, че започнала
работа в конкурентна фирма. Моли да бъде оправдана, като изтъква, че не
заслужава тази присъда. В последната си дума моли да бъде оправдана.
Представителят
на СГП пледира присъдата на първоинстанционния съдебен състав да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна. Посочва, че изводите на първия съд
за доказаност на вината на подсъдимата за деянията, включени в продължаваното
престъпление, кореспондират със събраните по делото доказателства.
Съдът,
като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.
313 НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, в
качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, показанията на св. И.Ц.Б.,
снети в о.с.з. на 20.11.2018 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното
производство (л. 118 – 120 и л. 204 – 206 от досъд. п-во) и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК;
показанията на св. В.Е.Ш., снети в о.с.з. на 20.11.2018 г.; показанията на св.В.Н.В.,
снети в о.с.з. на 20.11.2018 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното
производство (л. 207 – 208 от досъд. п-во) и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК; показанията на
св. И. П.Т., снети в о.с.з. на 07.12.2018 г.; показанията на св. И.Е.А., снети
в о.с.з. на 18.01.2019 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство
(л. 211 от досъд. п-во) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св.С.С.И., снети в
о.с.з. на 18.01.2019 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство
(л. 212 – 213 от досъд. п-во) и приобщени към доказателствената съвкупност по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. Р.Д.К.,
снети в о.с.з. на 18.01.2019 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното
производство (л. 194 от досъд. п-во) и приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на
св. С.Л.Н., снети в о.с.з. на 18.01.2019 г.; показанията на св. Катя И.К.,
снети в о.с.з. на 22.02.2019 г.; показанията на св. К.Е.Т., снети в о.с.з. на
22.02.2019 г.; показанията на св. В.Д.К., снети в о.с.з. на 05.04.2019 г. и
тези, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 188 от досъд. п-во) и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал.
1, т. 2 от НПК; показанията на св. Ю.Й.Ц., снети в о.с.з. на 05.04.2019 г.;
показанията на св.М.Б.А., Л.Л.Т., Е.Д..Т.и Т.В.Г., снети в о.с.з. на 10.05.2019
г.; показанията на св. Б.А.С., снети в о.с.з. на 11.10.2019 г. и обясненията на
подс. О.В.Б., снети в о.с.з. на 28.01.2020 г.;
трудов договор № 710/24.01.2014 г.,
сключен между „Т.Д.“ ООД, в качеството му на работодател, и подс. О.В.Б., в
качеството й на работник (л. 5 – 6 от досъд. п-во); длъжностна характеристика
за длъжността „пласьор – масов пазар“ в „Т.Д.“ ООД (л. 7 – 8 от досъд. п-во);
декларации от О.В.Б. (л. 33 – 36 от досъд. п-во); Правилник за вътрешния трудов
ред в „Т.Д.“ ООД (л. 37 – 43 от досъд. п-во); обходен лист на О.Б. (л. 117 от
досъд. п-во); кореспонденция на „Т.Д.“ ООД със съконтрахенти, ведно със
счетоводни документи (л. 9 – 17 от досъд. п-во); фискални бонове и счетоводни
документи, издадени от „Т.Д.“ ООД (л. 24 – 26, л. 49 – 60, л. 68 – 103, л. 129
– 187 от досъд. п-во); протокол за доброволно предаване от 15.06.2017 г. (л.
189 от досъд. п-во); протокол за доброволно предаване от 15.06.2017 г. (л. 192
от досъд. п-во); 2 бр. РКО в оригинал (л. 223 и л. 224 от досъд. п-во) и таблица,
съдържаща дати и цифри, и озаглавена „Т.Д. 3.12 – 31.12 (л. 226 от досъд.
п-во);
писмо
от „Т.Д.“ ООД до СРС, вх. № 1018431/15.03.2019 г. (л. 111 от съд. п-во); писмо
от „Т.Д.“ ООД до СРС, вх. № 1043443/24.06.2019 г., ведно със заверени преписи
от импорт на плащания от PDA
с подотчетно лице О.В.Б. за периода 24.08.2016 г. – 24.01.2017 г. (л. 160 – 235
от съд. п-во); писмо от ТД на НАП – София, офис „Център“ изх. №
10-44-00-3560/14.08.2019 г. (л. 249 – 250 от съд. п-во); заверени преписи на
регистър на плащанията в „Т.Д.“ ООД, приходни касови ордери, фактури,
счетоводни справки и извлечения от банкови сметки на дружеството (л. 284 – 531 от
съд. п-во); писмо от „Т.Д.“ ООД до СРС, вх. № 1064357/10.10.2019 г., ведно с
приложения – справки – декларации по ЗДДС, извлечения от дневници за продажби
по ЗДДС и 1 бр. оптичен диск, съдържащ дневници за продажби на дружеството (л.
533 – 577 от съд. п-во); оригинали на ПКО от 08.12.2016 г., 02.12.2016 г. и
17.06.2016 г., ведно с квитанции към тях (л. 589 – 591 от съд. п-во); справка
за съдимост на подсъдимата (л. 16, л. 88, л. 583 и л. 600 от съд. п-во),
както
и заключенията на назначените и изготвени съдебно – счетоводна експертиза (л.
196 – 201 от досъд. п-во), допълнителна съдебно – счетоводна експертиза (л. 215
– 218 от досъд. п-во), графическа експертиза № 65/2018 г. (л. 220 – 222 от
досъд. п-во) и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, вх. № 1063938/ 09.10.2019
г. по описа на СРС (л. 260 – 283 от съд. п-во), както и разясненията на
изготвилите ги вещи лица в съдебно заседание, и вещественото доказателство по
делото – оптичен носител на информация.
При изграждане на
свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата,
относими към предмета на доказване по делото, съдът не е дал вяра на
обясненията на подсъдимата Б., депозирани в хода на съдебното следствие, в
частта им, в която същата отрича извършването на инкриминираните деяния, като е
преценил, че същите представляват нейна защитна позиция. Обясненията на
подсъдимата в останалата им част, както и другите, събрани по делото
доказателства и доказателствени средства, съдът е кредитирал изцяло като е
приел, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и относими към
предмета на доказване в производството. Заключенията на назначените и изготвени
експертизи съдът е кредитирал изцяло, като е съобразил, че пълно и точно
отговарят на поставените им задачи, изготвени са от компетентни вещи лица и са
защитени от същите в съдебно заседание.
Пред
настоящата инстанция не са събрани нови доказателствени източници. Въззивният
съд изгради изводите си по фактите въз основа на доказателствата и
доказателствените средства, събрани в хода на съдебното следствие пред първата
инстанция, като прецени, че същите са достатъчни по своя обем и категоричност,
за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите и тяхната правна
оценка.
Въз
основа на така събрания и обсъден доказателствен материал, СРС е приел за
установено, от фактическа страна, че подсъдимата О.В.Б. е родена на *** г. в
гр. Б.град, българка, български гражданин, неомъжена, живуща във фактическо
съжителство, неосъждана, с висше образование, работи, с ЕГН **********, с адрес
***.
Приел
е, че търговско дружество „Т.Д.“ ООД, с управител свидетелят В.Ш., се
занимавало с търговия с бързо оборотни стоки, по-специално алкохолни и
безалкохолни напитки, които доставяло по договор до различни търговски обекти –
заведения, барове, хотели и други. Доставките се извършвали на база
предварителна заявка от съответния обект, като заплащането ставало или в брой
при доставка срещу фактура и касов бон, или по банков път, или най-сетне при
режим на отложено плащане, съобразно договореностите с конкретния контрагент,
като плащанията в брой се приемали както от лицата, доставящи стоката, така и
от други служители на дружеството, а именно – „пласьори – масов пазар“,
наричани още търговски агенти или търговци.
За
управление на търговската дейност в дружеството бил въведен информационен
продукт, в който се отразявали извършените доставки и дължимите от всеки клиент
суми. Всеки от търговските агенти бил снабден с т.нар. „П.Д.Е.“ (PDA) – устройство, с което се
осъществявала връзка с внедрения в „Т.Д.“ ООД софтуерен продукт за управление
на доставките и плащанията. Данните се въвеждали от търговските агенти,
включително подсъдимата, чрез т.нар. „импорт“, извършван посредством интернет
връзка. Съгласно въведените в дружеството правила, при получаване на плащане от
клиент, след отразяване на получената сума в устройството, търговският агент в
рамките на същия или следващия работен ден следвало да отчете паричните
средства на каса в един от двата склада на дружеството, срещу което се издавал
приходен касов ордер и фискален бон, който да бъде предаден на клиента.
На
основание трудов договор № 710/24.01.2014 г., сключен между „Т.Д.“ ООД, в
качеството му на работодател, и подсъдимата О.Б., в качеството й на работник,
същата заемала длъжност „пласьор – масов пазар“ в дружеството, означавана още
като търговски агент. Съгласно длъжностната характеристика за посочената
длъжност, в частност т. 9 от същата, задълженията на подсъдимата включвали и
това да „събира, съхранява и отчита стоково-материални ценности и парични
средства, като при необходимост, когато обстоятелствата налагат това, получава
плащане от клиента в брой и отчита плащането от клиента срещу приходен касов
ордер“. На практика, дейността включвала осъществяване на директен контакт с
клиентите, приемане на заявки от тях, извършване на някои доставки с по-малък
обем, предаване на фактури на клиентите, както и приемане на плащания от
същите.
В
рамките на своята дейност като търговски агент, подсъдимата О.Б. лично или
заедно с други служители обслужвала и следните търговци, клиенти на
дружеството: „П.С.“ ЕООД, ДЗЗД „Консорциум Двореца“, „Б.“ ЕООД, „А.М.МГ.“ ЕООД,
„Е.Е.Д.Лимитед“ ЕООД.
Търговско
дружество „П.С.“ ЕООД стопанисвало заведение „Мънкис“, находящо се в сградата
на хотел „Хемус“ в гр. София, като към 2016 г. ресторанта се снабдявал с
напитки от различни доставчици, включително и „Т.Д.“ ООД, като за обекта
отговаряла именно подсъдимата Б.. Заявките на стоки се извършвали по телефона,
а плащанията по банков път за по-големите суми или в брой в отделни случаи,
както счетоводството на обекта се поддържало от св. И.Т..
На
23.08.2006 г., подсъдимата Б. посетила търговския обект, стопанисван от „П.С.“
ЕООД, като получила от св.Т. плащане в брой за възникнали задължения на
дружеството към „Т.Д.“ ООД в размер на 3000 лева. За получената сума
подсъдимата издала на свидетеля разходен касов ордер от дата 23.08.2016 г., на
който се подписала в графа „получил сумата“. На следващия ден – 24.08.2016 г.,
чрез въвеждане на данни в PDA
– устройството, тя отразила в информационната система на „Т.Д.“ ООД получаване
от клиент „П.С.“ ЕООД на сумата от 2000 лева. На 25.08.2016 г., с приходен
касов ордер № И107014/25.08.2016 г., подсъдимата Б. внесла на касата в „Т.Д.“
ООД сумата от 6765 лева, която била отчетена чрез счетоводно записване в
регистъра на плащанията за 24.08.2016 г. за подотчетно лице „№ 168 О.“, като
получени от различни клиенти средства, включително записване за клиент „Планет“
със сума от 2000 лева.
На
29.09.2016 г., св.Т. отново заплатила в брой на подсъдимата Б. сума от 3000
лева, представляваща плащане за задължения на „П.С.“ ЕООД към „Т.Д.“ ООД, за
което от страна на подсъдимата бил съставен и подписан разходен касов ордер.
Едва на 06.10.2016 г. плащане в посочения размер било импортирано чрез PDA – устройството, като на същата дата с
приходен касов ордер № И108406/06.10.2016 г., подсъдимата внесла в касата на
дружеството сумата от 5643,15 лева, за 3000 лева от които в регистъра на
плащанията в счетоводството на „Т.Д.“ ООД било извършено записване, че се
отнасят за клиент „Планет“.
На
08.12.2016 г., с приходен касов ордер № И110430/08.12.2016 г. подсъдимата О.Б.
внесла в касата на „Т.Д.“ ООД сумата от 10 007 лева, с която съобразно
счетоводното записване са погасени задължения на клиента „А.М.МГ.“ ЕООД,
стопанисващ бар „Червило“, макар фискални бонове по издадените фактури да са
отпечатани едва през м. февруари 2017 г., и то след запитване на счетоводителя
на дружеството – св. С.И.. В рамките на периода ноември 2016 г. – 08.12.2016 г.,
подсъдимата извършила импорт на суми в PDA – устройството за погасяване на
задължения на този клиент в общ размер на 12 670,99 лева.
Друг
клиент на дружеството бил „Е.Е.Д.Л.“ ЕООД, стопанисващо заведение в гр. София, Salted café Bar, находящо се на бул. „Витоша“, където
в периода септември 2015 г. – юни 2017 г., на длъжност „салонен управител“
работела св. И.А.. Обектът ежедневно се зареждал с напитки от различни
доставчици, включително „Т.Д.“ ООД, като доставките се извършвали
преимуществено от доставчици в по-големи количества, и в редки случаи – от
търговските представители, включително подсъдимата Б., като заплащането ставало
обичайно в брой при получаване на стоката, срещу представена фактура и касов
бон. В началото на м. декември 2016 г. подсъдимата получила плащане в брой в
размер на около 10 000 лева, за което не бил издаден разходен касов ордер или
друг документ от нейна страна. Посочената сума тя внесла на каса, но през месеца
не са били осчетоводявани плащания от дружеството, въпреки наличието на
задължения по фактури, издадени на „Е.Е.Д.Л.“ ЕООД в общ размер на 11 923,08
лева към края на периода, както и извършени на 04.12.2016 г. импорти в PDA – устройството от страна на
подсъдимата, с които тя отразила погасяване на множество отделни задължения на
клиента в общ размер на 9682,55 лева, както и приложени към фактурите касови
бонове, издадени през м. декември. От страна на дружеството не били
констатирани проблеми във връзка с погасяване на задълженията към „Т.Д.“ ООД.
„Т.Д.“
ООД извършвало и периодично зареждане с алкохолни напитки на кафене „Tobaco Garden Bar“, стопанисвано от ДЗЗД „Консорциум
Двореца“, като разплащанията се извършвали периодично от счетоводител на
дружеството – св. В.К., въз основа на налични стокови разписки за доставени
количества. Преди извършване на плащане, свидетелката уточнявала с представител
на дружеството дължимата сума след приспадане на търговска отстъпка, след което
предавала същата на подс. О.Б.. При предаване на парични средства св. К.изготвяла
разпечатка от водената от нея отчетност, в която отразявала дата, стока, сума,
и тази разпечатка се подписвала от подсъдимата при получаване на парите. По описания
начин на 04.01.2017 г., св. К.предала на подс. Б., в качеството й на пласьор –
масов пазар към „Т.Д.“ ООД, сумата от 4196,11 лева, за което върху принтирана
от страна на свидетелката таблица, съдържаща дати и цифри, и озаглавена „Т.Д.
3.12 – 31.12“, подсъдимата положила подпис и изписала името си. На същата дата,
тя направила импорт в PDA
– устройството, с който чрез 16 отделни записвания в различен размер отразила
постъпване на сума от посочения клиент ДЗЗД „Консорциум Двореца“ в общ размер
на 4206,18 лева. Нито тази, нито действително получената от подсъдимата сума,
обаче, били внесени на каса в дружеството, което породило и необходимост сумите
да бъдат потърсени отново като неплатени от клиента. След представяне на
посочения по-горе документ, в крайна сметка вземането било закрито и отнесено
към счетоводна сметка 422 „Вземания по липси и начети“.
„Т.Д.“
ООД извършвало доставка на напитки и на „Б.“ ЕООД с управител св. Р.К., също
експлоатиращо бар в гр. София. Плащания от страна на клиента се извършвали при
получаване на заявената стока и съобразно наличните оборотни средства, като за
това не били съставяни документи, като няма каквито и да било конкретни данни
за получени от страна на подсъдимата парични суми, предадени било от управителя
на дружеството, било от негови служители. При все това, с приходен касов ордер
№ И111576/13.01.2017 г., от подсъдимата Б. в касата на дружеството била внесена
сумата от 6500 лева, като в регистъра на плащанията 6000 лева от тях били
отразени като получени за клиента „Б.“ ЕООД; с приходен касов ордер №
3174462/24.01.2017 г. подсъдимата внесла на каса в „Т.Д.“ ООД сумата от 2110
лева, като 2001 лева от тях са осчетоводени в регистъра на плащанията като
получени от „Б.“ ЕООД.
Впоследствие
около м. февруари 2017 г., трудовото правоотношение между подсъдимата О.Б. и „Т.Д.“
ООД било прекратено.
При
така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с деянието си,
подсъдимата Б. е осъществила от обективна и субективна страна признаците на
престъплението по чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като при условията на
продължавано престъпление – с две деяния, които осъществяват поотделно състав
на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото – за
периода от време от 23.08.2016 г. до 04.01.2017 г., в качеството си на
длъжностно лице – „Пласьор – масов пазар“ съгласно трудов договор №
710/24.01.2014 г. и длъжностна характеристика, присвоила чужди пари в размер на
5196,11 лева (пет хиляди сто деветдесет и шест
лева и единадесет стотинки), собственост на „Т.Д.“ ООД, връчени в това й
качество, както следва:
1.
На 23.08.2016 г., в гр. София, в качеството на длъжностно лице – „Пласьор –
масов пазар“, съгласно трудов договор № 710/24.01.2014 г. и длъжностна
характеристика, присвоила чужди пари – сумата от 1000 (хиляда) лева,
собственост на „Т.Д.“ ООД с управител В.Е.Ш., връчени в това й качество –
сумата е получа от представител на „П.С.“ ЕООД, за да покрие задължения за
доставени стоки по фактури;
2.
На 04.01.2017 г., в гр. София, в качеството на длъжностно лице – „Пласьор –
масов пазар“, съгласно трудов договор № 710/24.01.2014 г. и длъжностна
характеристика, присвоила чужди пари – сумата от 4196,11 лева (четири хиляди
сто деветдесет и шест лева и единадесет стотинки), собственост на „Т.Д.“ ООД с
управител В.Е.Ш., връчени в това й качество – сумата е получа от представител
на ДЗЗД „Консорциум Двореца“, за да покрие задължения за доставени стоки по
фактури. Приел е, че подсъдимата е осъществила и двете деяния с форма на вината
пряк умисъл.
Ето
защо е признал подсъдимата О.В.Б. за виновна в осъществен състав на
престъпление с горепосочената правна квалификация, като на основание чл. 201, вр.
чл. 26, ал. 1, от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, я е осъдил на наказание
„Лишаване от свобода” за срок от десет месеца, изтърпяването на което, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил с изпитателен срок от три години.
По
отношение на останалите четири деяния, включени от обвинението в продължаваната
престъпна дейност, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се
установява, че същите не са извършени, както и, че липсват достатъчно
доказателства, които да установят обективните предпоставки за отговорността на
подсъдимата. Ето защо и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по обвинението
да е осъществила деянията, датирани от държавното обвинение към 29.09.2016 г.,
неустановена дата в периода м. ноември 2016 г. – 08.12.2016 г., 16.01.2017 г. и
23.01.2017 г., включени от обвинението в единната продължавана престъпна
дейност.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимата Б. е осъдена да заплати в полза на
Държавата и по сметка на СДВР – сумата от 324,38 лева – разноски, сторени в
хода на досъдебното производство, както и в полза на бюджета на съдебната власт
и по сметка на СРС – сумата от 376,00 лева – разноски, сторени в хода съдебното
производство.
Настоящият въззивен състав, след
цялостна проверка на доказателствената съвкупност по делото, споделя изцяло
както фактическите констатации, така и правните изводи на първоинстанционният
съд. Правилно СРС е приел, че събраните по делото писмени и гласни
доказателства са непротиворечиви, логични и обсъдени в своята взаимовръзка,
установяват по несъмнен и категоричен начин авторството и механизма на
инкриминираните деяния, включени в продължавана престъпна дейност, за които
първият съд е признал подсъдимата за виновна.
Така, на първо място, въззивният съд възприе изцяло изводите
на първостепенния съд, относими към личността на подсъдимата Б., семейното й
положение и предходна й съдимост. Същите са формирани на базата на правилен и
задълбочен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени
средства, и в частност – въз основа на обясненията на подс. Б. и отразеното в свидетелствата
за съдимост на подсъдимата. Така събраните гласни и писмено доказателствени
средства са напълно единни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се, поради
което и настоящата инстанция прецени, че няма пречка да бъдат ползвани при
формиране на изводите на инстанциите по същество по отношение на обсъжданата
категория факти и обстоятелства.
Правилни и обосновани са изводите на
решаващия първоинстанционен съд по отношение на местоработата и заеманата
длъжност от подс. Б. към инкриминирания период от време – 23.08.2016 г. –
23.01.2017 г., а именно – като „пласьор – масов пазар“ към „Т.Д.“ ООД с
управител св. В.Ш.. Тези изводи на СРС почиват на правилен и задълбочен анализ
на показанията на св. Ш., Б., В., Н.,К.и Т., обясненията на подс. Б., както и на
писмените доказателствени средства и по-конкретно – трудов договор №
710/24.01.2014 г., сключен между „Т.Д.“ ООД, в качеството му на работодател, и
подс. О.В.Б., в качеството й на работник (л. 5 – 6 от досъд. п-во) и длъжностна
характеристика за длъжността „пласьор – масов пазар“ в „Т.Д.“ ООД (л. 7 – 8 от
досъд. п-во). Въз основа на показанията на св. Б., Ш. и Г и отразеното в
приетата в качеството й на писмено доказателствено средство по делото
длъжностна характеристика, инстанциите по същество установяват задълженията по
служба, вменени на подсъдимата, в качеството й на „пласьор – масов пазар“ в
дружеството. И по отношение на това обстоятелство така събраните гласни доказателствени
средства са напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се, непротиворечиви,
кореспондират с писмените доказателствени средства, поради което следва да се
приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно, и няма
пречка да бъдат поставени в основата на изводите на съдилищата по фактите.
Между същите не се констатират каквито и да било съществени противоречия или несъответствия,
които да налагат подробното им и задълбочено обсъждане, в изпълнение на
задълженията на съда по чл. 305, ал. 3 от НПК.
Изложеното в пълна степен е относимо
и по отношение на събраните по делото гласни доказателствени средства –
показанията на св. Б., Ш., В., Н., К., Т. и Г – служители и ръководни длъжностни
лица в „Т.Д.“ ООД, в частта им, в която същите изясняват предмета на дейност на
дружеството и организацията на дейността му във връзка с начина на поръчки на
алкохолни и безалкохолни напитки, и бързооборотни стоки от страна на
корпоративни клиенти; начина на доставка на същите до търговските обекти; този
на плащане на доставените количества и отчитане на извършените плащания в
счетоводната система на дружеството. Както правилно е отбелязал и решаващият
първоинстанционен съд в мотивната част на постановения съдебен акт, в
съобщеното във връзка с тези въпроси показанията на св. Б., Ш., К., В, Т. и Г
се припокриват и допълват помежду си, не се констатират вътрешни противоречия в
съобщеното от всеки от тях, както и между отделните свидетели, поради което и
съдът в пълнота е кредитирал същите в тези им части, респ. в тяхната цялост по
отношение на показанията на св. Г (вж. л. 606 от съд. п-во). Настоящият съдебен
състав изцяло се солидаризира с изводите на първата инстанция в тази насока,
поради което не намира основания за ревизия на изводите на съда по фактите в
обсъжданата част. Същите са правилно установени, въз основа на задълбочен и
всеобхватен анализ на посочените по-горе гласни доказателствени средства, които
са изключително пространни и детайлни в обсъжданата част, както и писмени
такива – правила за вътрешния трудов ред, одобрени в дружеството.
Като е кредитирал обясненията на
подсъдимата и показанията на св. Б., Ш., В., Н.,К.и особено тези на св. Г,
заемащ длъжност, идентична със заеманата от подсъдимата към инкриминирания
период от време, първият съд е направил правилни и доказателствено обезпечени
изводи по отношение на начина на функциониране на PDA – устройствата, с които разполагали
търговските агенти („пласьори – масов пазар“) в дружеството; функционалностите
на устройствата и свързаността им с внедрения в дружеството софтуерен продукт
за управление на доставките и плащанията. Правилни са и изводите на съда в
насока, че съгласно въведените в дружеството правила, при получаване на плащане
от клиент, след отразяване на получената сума в устройството, търговският агент
в рамките на същия или следващия работен ден следвало да отчете паричните средства
на каса в един от двата склада на дружеството, срещу което се издавал приходен
касов ордер, и фискален бон, който да бъде предаден на клиента. Системата на
отчитане на постъпилите средства, издаване на фактури и касови бонове,
представянето им на съконтрахентите на дружеството, включително при сторниране
на стоки или касови бонове, е добре изяснена по делото от показанията на св. Ш.,
В., Н. и К., в нужната пълнота и детайли. Показанията на тези свидетели по
отношение на тези факти и обстоятелства са напълно единни, еднопосочни, не
съдържат съществени противоречия или несъответствия помежду им, поради което
представляват достатъчна по обем и категоричност доказателствена опора за
изводите на съда по фактите. По делото не се установява, обаче, възможност за
манипулиране на показанията на PDA – устройствата, в каквато насока подсъдимата внася
съмнение.
Действително, прави впечатление, че
в хода на разпита си пред съда, част от тези свидетели не са в състояние да
възпроизведат в точност и в детайли конкретно възприети от тях факти и
обстоятелства, най-вече касаещи взаимоотношенията на „Т.Д.“ ООД с негови
съконтрахенти, извършените плащания и осчетоводяване на сумите. Това е наложило
приобщаване на показанията им, депозирани в хода на досъдебното производство
пред водещия разследването, към доказателствената съвкупност по надлежния
процесуален ред. Това, обаче, добре се обяснява с изминалия сравнително
продължителен период от време между този на възприемане на интересуващите
производството факти и обстоятелства – м. август 2016 г. – м. януари 2017 г., и
този на разпита им пред съда; с индивидуалните способности на всеки от
свидетелите да възприема и възпроизвежда възприетите от него факти и
обстоятелства известно време след това, както и с обстоятелството,че дейността
на свидетелите е била еднотипна, състояща се от осчетоводяване на множество
еднотипни търговски операции, при което е житейски убедително и логично да се
приеме, че същите не са в състояние да възпроизведат детайли относно конкретни
доставки или плащания. Иначе, за съда не възникна каквото и да било съмнение в
добросъвестността на тези свидетели и в положените от тях усилия максимално да
допринесат за изясняване на релевантните за производството факти и
обстоятелства.
Коментирайки показанията на
свидетелите – служители и ръководни длъжностни лица в „Т.Д.“ ООД, първият съд
основателно е отбелязал, че макар да се стремят да изяснят в детайли фактите и
обстоятелствата, свързани с констатираните пропуски в дейността на подс. Б.
като „пласьор – масов пазар“ във връзка с дейността й по отношение на
съконтрахентите „П.С.“ ЕООД, ДЗЗД „Консорциум Двореца“, „Б.“ ЕООД, „А.М.МГ.“
ЕООД, „Е.Е.Д.Л.“ ЕООД, в по-голямата си част същите изнасят свои предположения,
а не факти. Поради това и правилно при формиране на изводите си по фактите във
връзка с финансовите взаимоотношения между „Т.Д.“ ООД и посочените по-горе
корпоративни клиенти, съдът се е доверил на писмените доказателствени средства и
назначените и приети като доказателство по делото основна и допълнителни
съдебно – счетоводни експертизи.
Въз основа на същите се установяват
безспорно извършените доставки към дружествата „П.С.“ ЕООД, ДЗЗД „Консорциум
Двореца“, „Б.“ ЕООД, „А.М.МГ.“ ЕООД, „Е.Е.Д.Л.“ ЕООД, с представителите на
които основно е контактувала св. Б., извършените плащания от последните,
осъществените импорти от Б. чрез PDA – устройството през инкриминирания период
и осчетоводените плащания. Доколкото така събраните писмени доказателствени
средства са напълно единни и кореспондират с гласните доказателствени средства,
то за съда не възникна какво и да било съмнение в тяхната евентуална
манипулация, на каквито съмнения навежда защитата на подсъдимата.
Настоящата инстанция принципно
споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд за пълна кредитируемост на
назначените и изготвени съдебно – счетоводни експертизи като обективни,
компетентно изготвени, ясни, пълни и точни, както и относими към предмета на
доказване по делото. Действително, първият съд вярно и точно отбелязва, че в
заключенията на вещото лице Николов, изготвило основната и допълнителна съдебно
– счетоводни експертизи, назначени в хода на досъдебното производство, се констатират
известни неточности и липса на корелация със събраните писмени доказателствени
средства. Въпреки това, заключенията на вещото лице в основни линии
кореспондират със събраните на досъдебна фаза писмени доказателствени средства
и са изготвени добросъвестно и компетентно, поради което и няма основание за
дискредитирането им. При преценка на постъпилите плащания и тяхното импортиране
в системата и осчетоводяване, обаче, настоящата инстанция прецени, че следва да
ползва заключението на назначената в хода на съдебното следствие допълнителна
съдебно – счетоводна експертиза по съображения, че изготвилото я вещо лице е
разполагало със счетоводната документация на дружеството и с извлечение от
импорта на плащанията от страна на подс. Б. в тяхната цялост и пълнота, респ.
заключението почива на по-голям обем доказателствени източници, с които вещото
лице, изготвило експертизите на досъдебното производство, не е разполагало.
Въззивният съд няма основание да не
кредитира с доверие и заключението на назначената и изготвена графическа
експертиза, като прецени, че същото е обективно, компетентно, ясно, пълно и
точно, кореспондира с гласните доказателствени средства – показанията на св.Т.
иК., и писмените такива – изследваните документи. Същевременно, отговаряйки на
доводите на подсъдимата, изнесени пред въззивния съд, СГС намира, че от
заключението на обсъжданата графическа експертиза, не следва извод за
невиновност на подсъдимата, а единствено се установява авторството й под
изследваните документи, което обстоятелство само по себе си, не изключва
отговорността й за присвояване – съображения в каквато насока ще бъдат изложени
по-долу.
Първият съд правилно е съобразил, че
от значение за изясняване на фактите и обстоятелствата, относими към
финансовите взаимоотношения между „Т.Д.“ ООД, от една страна, и дружествата „П.С.“
ЕООД, ДЗЗД „Консорциум Двореца“, „Б.“ ЕООД, „А.М.МГ.“ ЕООД, „Е.Е.Д.Л.“ ЕООД по
отношение на инкриминираните плащания по пункт 1 – 6 от продължаваната
престъпна дейност, вменена във вина на подсъдимата, се явяват показанията на
представителите на тези търговци – св. И.Т., И.А., С.И., Р.К., В.К.,М.А., Л.Т.,
Е.Т.и Б.С.. Настоящата инстанция на свой ред също намира, че тези свидетели
депозират обективно, безпристрастно и добросъвестно възприятията си по
отношение на интересуващите производството факти и обстоятелства, макар да не
са в състояние да възпроизведат в цялост и детайли възприетата от тях
фактическа обстановка, което съдът отново отдаде на изминалия сравнително
продължителен период от време между този на възприемане на интересуващите
производството факти и обстоятелства – м. август 2016 г. – м. януари 2017 г., и
този на разпита им пред съда; на индивидуалните особености на всеки от
свидетелите да възприема и възпроизвежда възприетите от него факти и
обстоятелства известно време след това, както и на обстоятелството, че
дейността на свидетелите е била еднотипна, състояща се от множество еднотипни
търговски операции с различни доставчици и съконтрахенти, при което е житейски
убедително и логично да се приеме, че същите не са в състояние да възпроизведат
детайли относно конкретни доставки или плащания.
От значение за преценката на фактите
и обстоятелствата, интересуващи производството пред настоящата инстанция, с
оглед очертаните по-горе предели на съдебен контрол, се явяват показанията на
служителите на „П.С.“ ЕООД, ДЗЗД „Консорциум Двореца“ – св. И.Т. и В.К.. Същите
въззивният съд изцяло кредитира като прецени, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно, кореспондират със събраните писмени
доказателствени средства и със заключението на назначените и изготвени експертизи,
поради което и няма пречка да бъдат поставени в основата на изводите на
инстанциите по същество по фактите.
Така, въз основа на показанията на
св.Т. и отразеното в РКО от 23.08.2016 г. (л. 224 от досъд. п-во), съдът
установи по нужния несъмнен и категоричен начин, че на посочената дата св.Т. –
счетоводител на „П.С.“ ЕООД, заплатила на подс. Б. сумата от 3000 лева, дължима
по договор за доставени от „Т.Д.“ ООД бързооборотни стоки, като за платената
сума подсъдимата издала РКО, на който се подписала в графа „получил сумата“.
(вж. заключение на графическа експертиза относно авторството на подсъдимата под
документа – т. 9.2.). Въз основа на заключението на основната и допълнителни
съдебно – счетоводна експертизи, които по отношение на това обстоятелство са
еднопосочни и непротиворечиви, безспорно се установява, че на 24.08.2016 г.
подсъдимата импортирала, чрез PDA – устройството, в информационната система на
„Т.Д.“ ООД получаване от клиент „П.С.“ ЕООД на сумата от 2000 лева. На
25.08.2016 г., с ПКО № И107014/25.08.2016 г., подсъдимата Б. внесла на касата в
„Т.Д.“ ООД сумата от 6765 лева, която била отчетена чрез счетоводно записване в
регистъра на плащанията на 24.08.2016 г. за подотчетно лице „№ 168 О.“, като
получени от различни клиенти средства, включително записване за клиент „Планет“
със сума от 2000 лева. По делото не се установява подсъдимата да е внесла в
касата на дружеството остатъкът от 1000 лева от заплатената й на 23.08.2016 г.
от св.Т. сума в общ размер на 3000 лева.
Въз основа на показанията на св. В.К.
и отразеното в таблица, съдържаща дати и цифри, и озаглавена „Т.Д. 3.12 –
31.12“ (л. 226 от досъд. п-во), безспорно се установява, че на 04.01.2017 г., св.
К.предала на подс. Б., в качеството й на „пласьор – масов пазар“ към „Т.Д.“
ООД, сумата от 4196,11 лева, за което върху принтирана от страна на
свидетелката подсъдимата положила подпис и изписала името си (вж. заключението
на назначената и изготвена графическа експертиза – т. 9.4.). Въз основа на
събраните по делото писмени доказателствени средства – извлечения от импорт от
подсъдимата се установява и това, че на същата дата – 04.01.2017 г.,
подсъдимата направила импорт в PDA – устройството, с който чрез 16 отделни
записвания в различен размер отразила постъпване на сума от посочения клиент
ДЗЗД „Консорциум Двореца“ в общ размер на 4206,18 лева. Видно от заключенията
на съдебно – счетоводните експертизи, посочената сума не е била внесена на каса
в дружеството, а по-късно е била отнесена към счетоводна сметка 422 „Вземания
по липси и начети“.
При така безспорно установените
факти и обстоятелства, правилно първият съд е направил извод, че не може да се
довери на обясненията на подс. Б., в частта им, в която същата отрича да е
имало случаи, в които да е получавала суми от клиенти и да не ги е отчитала в
счетоводството на „Т.Д.“ ЕООД.
В обобщение следва да се посочи, че
решаващият първоинстанционен съд е положил необходимите процесуални усилия за
попълване на доказателствената маса с
всички относими доказателствени източници и не е допуснал превратно или
едностранчиво тълкуване на доказателсствената съвкупност. Напротив, същата е
анализирана от първостепенният съд внимателно и задълбочено, без да игнорира
някои от събраните доказателства за сметка на други. Не е допуснато нарушение
на процесуалните правила при събиране, анализ и оценка на доказателствената
съвкупност. Възраженията на подсъдимата и нейната защита в тази насока,
въззивният съд намира за неоснователни.
Въз основа на направения задълбочен
и подробен анализ на доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд, СРС е формирал по същество правилни
изводи по фактите и обстоятелствата, визирани по-горе, подробно обективирани в
мотивната част на постановения съдебен акт, които настоящата инстанция изцяло
споделя, поради което и не намира за нужно да преповтаря.
От така наличната доказателствена
съвкупност може да бъде направен несъмнен и еднозначен извод, че с деянията си,
осъществени на 23.08.2016 г. и на 04.01.2017 г., подс. Б. е осъществила всички
признаци от обективна страна на престъпния състав по чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1
от НК.
Длъжностното присвояване е уредено в
Глава V от Особената част на НК, „Престъпления против собствеността“, в Раздел
ІІІ „Присвоявания“. Системата на длъжностното присвояване включва основен
състав (по чл. 201 от НК), квалифицирани състави (по чл. 202 и по чл. 203 от НК) и привилегировани състави (по чл. 204 и чл. 205 от НК).
Обектът на престъплението по този
законов текст е комплексен, като това са обществените отношения, в рамките на
които се гарантира нормалното упражняване правото на собственост върху движими
и недвижими вещи и имущество и тези, в рамките на които се гарантира
законосъобразното и безкористно упражняване правата и задълженията по служба на
субекта на престъплението.
От обективна страна, длъжностно
присвояване по цитираният законов текст разкрива следните особености.
Предмет на престъпно посегателство са
чужди пари, вещи или други ценности, които трябва да са връчени или поверени за
пазене или управление на субекта – длъжностното лице, в това му качество.
Начинът на връчването или поверяването на вещта е без значение – това може да
стане по силата на нарочен акт (заповед, договор или други) или по естеството
на заеманата от лицето длъжност (например, вещите се считат за поверени на
управляващия дружеството).
Изпълнителното деяние на престъплението
се състои в противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с поверените
средства или имущество в интерес на самия деец или на другиго (друго физическо
лице, едноличен търговец или юридическо лице), освен на собственика на вещта
или имуществото. Изпълнителното деяние при присвояването се изразява във външно
проявена промяна на отношението на дееца към повереното му имущество, което той
владее или управлява за сметка на определена организация, предприятие,
дружество, изразено в противозаконно разпореждане с поверената вещ (в случая парични
суми), в свой личен интерес или в интерес на другиго. Необходимо е деецът да
обективира противозаконно действие или бездействие, чрез което вещта (парите)
да бъде отклонена от патримониума на дружеството, от името на което се владее
имуществото. Противозаконното юридическо или фактическо разпореждане винаги
предполага ощетяване на патримониума на дружеството, което обективно трябва да
е налице, а не да бъде предполагаемо. Изпълнителното
деяние на престъплението по чл. 201 НК може да се осъществи както чрез
действие, така и чрез бездействие.
Длъжностно присвояване е резултатно
престъпление, като негов престъпен резултат е причиняването на имотна вреда на
собственика на имуществото.
Възможен субект на престъплението по
този законов текст се явява длъжностно лице, на което средствата са връчени в
това му качество или поверени му да ги пази или управлява. Съгласно чл. 93, т.
1 от ДР на НК, „длъжностно лице“ е това, на което е възложено да изпълнява със
заплата или безплатно, временно или постоянно: а) служба в държавно учреждение
с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение; б) (ред.,
ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) ръководна работа или
работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие,
кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен
търговец, както и на частен нотариус и помощник – нотариус, частен съдебен
изпълнител и помощник – частен съдебен изпълнител.
От субективна страна, длъжностното
присвояване е типично умишлено престъпление, което може да бъде осъществено
само с пряк умисъл.
В конкретния по делото случай безспорно
се установява, че в периода от 24.01.2014 г., когато е била назначена на
длъжност „пласьор – масов пазар“ към „Т.Д.“ ООД, по силата на трудов договор №
710 от същата дата, до неустановена по делото дата през м. февруари 2017 г.,
когато трудовото й правоотношение било прекратено, подс. Б. имала задължение да
„събира, съхранява и отчита стоково-материални ценности и парични средства,
като при необходимост, когато обстоятелствата налагат това, получава плащане от
клиента в брой и отчита плащането от клиента срещу приходен касов ордер“. При
това следва да се приеме, че същата е изпълнява със заплата, постоянно, работа,
свързана с пазене на чуждо имущество при юридическо лице – „Т.Д.“ ООД, което
обуславя и длъжностното й качество, по смисъла на чл. 201 от НК, вр. чл. 93, т.
1, б. „б“ от НК. Същата е била и материалноотговорно лице.
По делото е безспорно установено, че в това
й качество – на „пласьор – масов пазар“ към „Т.Д.“ ООД, на 23.08.2016 г. на
подсъдимата била връчена сумата от 3000 лева от св.Т. – счетоводител на „П.С.“
ЕООД, представляваща плащане в брой за възникнали задължения на дружеството към
„Т.Д.“ ООД, за което подсъдимата издала на свидетеля разходен касов ордер от
дата 23.08.2016 г., на който се подписала в графа „получил сумата“. Установява
се и това, че на 24.08.2016 г. подс. Б., чрез въвеждане в PDA – устройството,
отразила в информационната система на „Т.Д.“ ООД получаване от клиент „П.С.“
ЕООД на сумата от 2000 лева, която внесла в касата на дружеството на 25.08.2016
г. По делото не се установява подсъдимата да е осчетоводила в счетоводството на
дружеството или да е внесла на каса в същото сумата от 1000 лева,
представляваща остатък от получената от св.Т. сума от 3000 лева.
При това се налага извода, че
посочената сума подс. Б. задържала за себе си, въпреки задължението й,
произтичащо от връчената й длъжностна характеристика, да отчита всички получени
суми от съконтрахентите на „Т.Д.“ ООД, в счетоводството на дружеството.
Като бездействала, неизпълнявайки
задължението си да отчете в цялост получената сума в счетоводството на
дружеството – работодател, подсъдимата обективирала промяна в намерението си от
такова да владее вещта – паричната сума в размер на 1000 лева, в такова да я
свои като своя, с което е реализирала изпълнителното деяние на престъплението
„длъжностно присвояване“. Деянието е било довършено на 23.08.2016 г., когато за
подсъдимата възникнало задължението да действа – да отчете получените парични
средства в счетоводството на дружеството, но същата е бездействала
неправомерно.
С това следва да се приеме, че с
деянието си подс. Б. е осъществила всички признаци от обективна страна на
състава на престъплението по чл. 201 НК.
Подс. Б. е действала виновно, при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК, като
умисълът й е обхващал представите относно всички обективно съставомерни
признаци на престъпния състав с посочената правна квалификация, а именно – обстоятелството,
че инкриминираната парична сума й е била връчена в качеството й на „пласьор –
масов пазар“ към „Т.Д.“ ЕООД, че същата е била чужда – на „Т.Д.“ ООД и е
следвало да бъде отчетена от подсъдимата в счетоводството на дружеството,
вместо което подсъдимата е задържала сумата за себе си, с което е обективирала
намерението си да я свои. Подсъдимата е съзнавала обществено-опасния характер
на деянието си, предвиждала е неговите обществено-опасни последици и пряко е
целяла настъпването им.
При това, настоящата инстанция
намира за безспорно установено, че подсъдимата е осъществила и от субективна
страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 201 НК.
Събраните по делото гласни и писмени
доказателствени средства и способи за доказване – експертизи, са еднопосочни и
в смисъл, че в това й качество – на „пласьор – масов пазар“ към „Т.Д.“ ООД, на
04.01.2017 г. на подсъдимата била връчена сумата от 4196,11 лева от св. К.–
счетоводител на ДЗЗД „Консорциум Двореца“, представляваща плащане в брой за
възникнали задължения на дружеството към „Т.Д.“ ООД, за което подсъдимата се
подписала под изготвена от св. К.таблица, съдържаща дати и цифри, и озаглавена
„Т.Д. 3.12 – 31.12“. Установява се, че на същата дата подсъдимата направила
импорт в PDA – устройството, с който чрез 16 отделни записвания в различен
размер отразила постъпване на сума от посочения клиент ДЗЗД „Консорциум
Двореца“ в общ размер на 4206,18 лева. Същевременно, правилно СРС е приел, че
по делото не се установява нито тази, нито действително получената от
подсъдимата сума, да са били внесени на каса в дружеството.
При това се налага извода, че
посочената сума подс. Б. задържала за себе си, въпреки задължението й,
произтичащо от връчената й длъжностна характеристика, да отчита всички получени
суми от съконтрахентите на „Т.Д.“ ООД, в счетоводството на дружеството.
Като бездействала, неизпълнявайки
задължението си да отчете в цялост получената сума в счетоводството на
дружеството – работодател, подсъдимата обективирала промяна в намерението си от
такова да владее вещта – паричната сума в размер на 4196,11 лева, в такова да я
свои като своя, с което е реализирала изпълнителното деяние на престъплението
„длъжностно присвояване“. Деянието е било довършено на 04.01.2017 г., когато за
подсъдимата възникнало задължението да действа – да отчете получените парични
средства в счетоводството на дружеството, но същата е бездействала
неправомерно.
С това следва да се приеме, че с
деянието си подс. Б. е осъществила всички признаци от обективна страна на
състава на престъплението по чл. 201 НК.
Подс. Б. е действала виновно, при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК, като
умисълът й е обхващал представите относно всички обективно съставомерни
признаци на престъпния състав с посочената правна квалификация, а именно – обстоятелството,
че инкриминираната парична сума й е била връчена в качеството й на „пласьор –
масов пазар“ към „Т.Д.“ ЕООД, че същата е била чужда – на „Т.Д.“ ООД и е
следвало да бъде отчетена от подсъдимата в счетоводството на дружеството,
вместо което подсъдимата е задържала сумата за себе си, с което е обективирала
намерението си да я свои. Подсъдимата е съзнавала обществено-опасния характер
на деянието си, предвиждала е неговите обществено-опасни последици и пряко е
целяла настъпването им.
При това, настоящата инстанция
намира за безспорно установено, че подсъдимата е осъществила и от субективна
страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 201 НК.
При това правилно е прието от
решаващия първоинстанционен съд, че с деянието си подс. Б. е осъществила две
самостоятелни деяния, въз основа на различни решения, които осъществяват
поотделно състав на едно и също престъпление – по чл. 201 от НК, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото – за периода от време от
23.08.2016 г. до 04.01.2017 г., в качеството си на длъжностно лице – „Пласьор –
масов пазар“ съгласно трудов договор № 710/24.01.2014 г. и длъжностна характеристика,
подс. Б. присвоила чужди пари общо в размер на 5196,11 лева (пет хиляди сто
деветдесет и шест лева и единадесет стотинки), собственост на „Т.Д.“ ООД,
връчени в това й качество. Правилно първият съд е преценил, че престъпната
деятелност на подс. Б. следва да се квалифицира като едно единно продължавано
престъпление, по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
При
това, като е признал подсъдимата за виновна по така повдигнатото й обвинение за
осъществен състав на престъпление с горепосочената правна квалификация, СРС –
НО, 131-ви състав е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
Възраженията на подсъдимата и нейната защита в противния смисъл, направени във
въззивните жалби, настоящата инстанция преценява като неоснователни.
В подадената от защитника на
подсъдимата въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт, се навеждат
доводи, че присъдата на първия съд е явно несправедлива. Въззивната инстанция,
като извърши служебен преглед на атакувания съдебен акт и в частта относно
наложеното на подсъдимата наказание, прецени жалбата за неоснователна и в тази
й част.
За да определи конкретното по размер
наказание, което следва да бъде наложено на подс. Б. за осъщественото от нея
престъпно посегателство, първоинстанционният съд е преценил като смекчаващи
обстоятелства това, че извършването на инкриминираните деяния е било улеснено
от организацията на работата в дружеството, която не е включвала стриктен
контрол върху получаваните суми от пласьорите – масов пазар и това, че имуществото
на ощетеното юридическо лице не е било засегнато в значителна степен, предвид
оборотите на дружеството, от една страна, а от друга – чистото съдебно минало
на подсъдимата, липсата на данни за други противообществени прояви, трудовата й
ангажираност, коректното й процесуално поведение и това, че е млада майка, а
като отегчаващо – извършването на две самостоятелни деяния, включени в единната
продължавана престъпна дейност и сравнително високия размер на присвоената
парична сума.
С
оглед на така изложеното в мотивите на атакувания първостепенен съдебен акт
относно конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и
неговия извършител, съдът е преценил, че на подс. Б. следва да бъде определено
наказание в предвидените в санкционната част на разпоредбата на чл. 201 НК
предели, при превес на смекчаващите отговорността й обстоятелства и в размер,
близо до минимума, предвиден в закона. Ето защо е наложил на подсъдимата
наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя отчетените от първия съд смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства, като намира, че като смекчаващо
отговорността й обстоятелство следва да се отчита още и изминалият сравнително
продължителен период от време от датата на довършване на инкриминираната
престъпна дейност – 04.01.2017 г., до датата на постановяване на окончателния
съдебен акт от тази инстанция.
При така сложилото се своеобразие на конкретния казус, въззивната съдебна инстанция намира, че е налице лек превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства, което обуславя определянето на наказанието „лишаване от свобода“, което следва да й бъде наложено, в размер под средния и по-близо до минимума, предвиден в закона – в разпоредбата на чл. 201 НК, но в размер надвишаващ определения от първоинстанционния съд. Предвид липсата на съответен протест в тази насока обаче, съдът прецени, че не са налице предпоставките за изменение на първоинстанционната присъда в частта й относно определеното на подсъдимата наказание, в насока към завишаването му.
Категорично,
обаче, не са налице и предпоставки за занижаване размера на наказанието,
определено на подсъдимата от СРС, нито за индивидуализацията му по реда на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като по делото не се констатират нито многобройни,
нито изключително смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство, което да
налага извода, че предвиденото за извършеното престъпление наказание се явява
несъразмерно тежко спрямо степента на обществена опасност на деянието и на
неговия извършител.
Иначе, настоящата инстанция изцяло
споделя изводите на СРС, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 НК, за отлагане изтърпяването на така наложеното на подсъдимата
наказание „Лишаване от свобода” с изпитателен срок от три години. Подсъдимата
не е била осъждана на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер,
наложеното й наказание „Лишаване от свобода” е за срок до три години, а именно –
за срок от десет месеца, и за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдената, не се явява наложително същата да изтърпи ефективно наложеното
й наказание „Лишаване от свобода“. При преценка на необходимата степен на
наказателна репресия, която се следва на подсъдимата за извършеното
престъпление, СГС в този си състав съобрази, че това е първо осъждане на Б..
При това се налага изводът, че целите на наказанието биха били постигнати и с
по-ниска по интензитет наказателна репресия, а именно – с факта на осъждането й
на наказание, свързано със засягане свободата на осъдената за придвижване в
пространството и с ограничението в правата й, следващо се от факта на осъждане
на „лишаване от свобода“ до настъпване на реабилитацията. Не е необходимо спрямо
същата да бъде постановявано ефективно изтърпяване на наложеното й наказание
„Лишаване от свобода“.
Въпреки липсата на съответен протест,
настоящата инстанция дължи да отбележи, за пълнота, че споделя и доводите на
решаващия първоинстанционен съд, че за постигане целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК, не е необходимо по отношение на подс. Б. да бъде
наложено и някое от алтернативно кумулативно предвидените в разпоредбата на чл.
201 от НК наказания – конфискация или лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6
и т. 7 от НК, доколкото степента на обществена опасност на подсъдимата не е
висока и за поправянето и превъзпитанието й не се налага на същата да бъде
определено и друго по вид наказание, наред с „лишаването от свобода“.
Въззивният
съдебен състав споделя и обосновката на СРС в частта относно направените по
делото разноски и държавни такси, като прие, че правилно подс. Б. е осъдена да
заплати разноските по водене на делото и държавните такси в упоменатия в
атакувания съдебен акт размер. Правилно и законосъобразно, на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, подс. Б. е осъдена да заплати в полза на Държавата и по
сметка на СДВР – сумата от 324,38 лева – разноски, сторени в хода на
досъдебното производство, както и в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на СРС – сумата от 376,00 лева – разноски, сторени в хода съдебното производство.
Настоящата инстанция намира, че при постановяване на
атакувания съдебен акт, не е допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, което да налага отмяна на присъдата на СРС и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния
първоинстанционен съд.
Тъй като при цялостната служебна
проверка на присъдата, въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон,
необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или
изменението на атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същият следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и
на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 28.01.2020 г.,
постановена от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 131-ви състав по
НОХД № 8467/2018 г. по описа на СРС, НО.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/