Решение по дело №260/2022 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 декември 2022 г.
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20227140700260
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

518/20.12.2022 г.

 

гр. Монтана

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

Административен съдия: Соня Камарашка

 

при секретаря Александрина Александрова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 260 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

 

Образувано е по искова молба и уточнения към нея от М.Н.П., изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ „Бойчиновци” към Затвора гр.Враца против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД ”ИН”/ гр.София при Министерство на правосъдието, с която се претендира изплащане на обезщетение в размер на 50000 лева /петдесет хиляди/ претърпени неимуществени вреди, претендирани от действия и бездействия, свързани с несвоевременната и неоказана му медицинска помощ да бъде плануван за нужната операция по „изваждане на поставена му метална остеосинтеза в десен глезен“, липса на медицинско обслужване, водещо до нечовешкото и унизително държание и отношение, за периода от 01.06.2017г. до 01.06.2022г. от страна на Началник Затвора гр.Враца.

В съдебно заседание ищеца М.Н.П. изтърпяващ наложено му наказание "лишаване от свобода" в ЗООТ Бойчиновци към Затвора – гр. Враца, се явява лично, доведен от органите на ОЗ "Съдебна охрана" – Монтана, чрез назначения му с Определение от 26.09.2022г. служебен защитник адв Е.Ц. ***, която да осъществява правна помощ и процесуално представителство на ищеца, подържат предявения иск. Твърдят, че е доказано бездействието от страна на затворническата администрация относно неоказаната му медицинска помощ за периода от 01.06.2017г. до 01.06.2022г. свързана с плануване за нужната операция по сваляне на метална остеосинтеза в десен глезен, което е сторено впоследствие, след подаване на исковата молба. Сочи се, че от показанията на разпитания свидетел ищеца е доказал претърпените болки и страдания в един продължителен период от време. Въпреки даденото становище още през 2018г. за премахване на металната остеосинтеза в десен глезен ищеца не е плануван от страна на затворническата администрация за нужната планова операция. Сочи, се че искът е доказан по основание и размер, и моли да бъде уважен изцяло за претърпяните неимуществени вреди по справедливост, като се претендира обезщетение в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди/. Претендират се и разноски в полза на НБД.

От ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София чрез надлежно упълномощения процесуален представител старши юрисконсулт Г.Х. в писмен отговор, а впоследствие и в писмено становище по делото оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан. Излагат се доводи, че не са налице кумулативните предпоставки по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като не се касае за действие и бездействие на органа по изпълнение на наказанията, поради факта, че медицинската дейност се осъществява от лекар. Сочи се, че твърдяното бездействие не може да се определи като задължение на административен орган, произтичащо пряко от нормативен акт, а е действие, което медицински специалист може да предприеме или не по своя преценка т.е. по целесъобразност. По същество липсва на неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на ответника. Твърди се недоказаност на претендираните неимуществени вреди, като същият не е бил поставен в  неблагоприятни условия, което да е довело до страдание и унижаване на човешкото му достойнство, поради което е неприложима презумцията за настъпили вреди, съгласно чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Сочи се, че от приложената по делото медицинска документация спрямо ищеца своевременно са предприети необходимите действия от служителите в Затвора гр.Враца при ГДИН и му е оказана адекватна медицинска помощ. В заключение моли за отхвърляне на предявения иск, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана в подробно писмено заключение счита исковата претенция за недоказана по основание и размер, като счита, че същата следва да бъде отхвърлена.

Административен съд-Монтана, втори състав, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и приетата и неоспорена от страните съдебно – медицинска експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото и се установява от приложените справки, че ищеца М.Н.П., изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода” като е постъпил в Затвора гр.Враца на 24.09.2009г. На 23.10.2018г. е преведен в ЗОЗТ „Бойчиновци” към Затвора гр.Враца, като от 15.07.2021г. е сменен типа на изтърпяване на наложеното му наказание и е преместен в ЗООТ Бойчиновци към Затвора гр.Враца.

Не се спори по делото и се установява от приложената Епикриза на МБАЛ „Х*** Б*** “ гр.Враца Ортопедично – травматологично отделение, че ищеца П. е постъпил в отделението на 07.12.2016г. и е изписан на 13.12.2016г. с окончателна диагноза счупване на външен /латерален/ малеолус – открито, при работа с машина в затвора. Проведена е оперативна процедура с голям и много голям обем и сложност на таза и долния крайник по КП 217, за което е изготвен оперативен протокол №389/07.12.2016г. Терапевтичната схема е РСОМ, антибиотична терапия, антитромботична профилактика, аналгетична терапия и гипсова имобилизация на ДДК. В Операция е отбелязано открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибиа и фибула. Посочено е гладък следоперативен период, изписване в добро общо състояние, без оплаквания. Назначено е медикаментозно лечение и е дадена препоръка да се следи съдово-неврологичния статус на ДДК. Като препоръка е отразено отбременяване на ДДК за срок от 30 дни, сваляне на хир. Конци на 12 постоперативен ден и продължава с антитромботичната профилактика с клексан 0,6 до 30 постоперативен ден. За случилото се на работното място по отношение на ищеца е подадена декларация за трудово злополука на л.101-102 по делото.

От приложената по делото медицинска справка на л.147 е отразено, че през месец юни 2018г. ищеца е бил прегледан от лекар за което му е издаден Амбулаторен лист №1313 от 20.06.2018г. за преглед от лекар специалист И*** Б*** Б*** с основна диагноза „Последици от други уточнени травми на долен крайник“, като е направена ренгенова снимка за уточняване и е дадено мнение за планов прием за екстракция на метала. Отразеното в медицинската справка се подкрепя от приложение Амбулаторен лист №001313 от 20.06.2018г. на л.148 по делото в който е отразена консултация, амбулаторен първичен преглед с поставена диагноза МКБ Т93-8 последица от други уточнени травми на долен крайник. В Анамнеза е посочено, че ищеца е лекуван оперативно с метална остеосинтеза през 2016г. по повод фрактура на фибуларния малеол. Издадено е направление №000827 за ренгеново изследване и е проведено такова, видно от л.171 по делото. В терапия е отразено планов прием за екстракция на метала. Извършения преглед и издаденото направление са подадени в РЗОК Враца, видно от приложените доказателства на л.161-163 по делото.

От приложеното по делото постановление на Окръжна прокуратура гр.Враца от 25.06.2017г. на л.120, 121 по делото във връзка с постъпила молба от ищеца за прекъсване изпълнението на наказанието му предвид здравословните му проблеми с установена диагноза „Статус пост фрактура фибуле декстра“ е видно, че съгласно изготвената медицинска справка „ищеца ще бъде плануван за приемане в лечебно заведение към местата за лишаване от свобода“, а при необходимост извън местата за лишаване от свобода, поради което е отказано прекъсване на изпълнението на наложеното наказание на ищеца.

По делото е приложен здравен картон на ищеца постъпил в Затвора гр.Враца на 24.09.2009г. и на 23.10.2018г. преведен в ЗОЗТ „Бойчиновци“ към Затвора гр.Враца и от 15.07.2021г. в ЗООТ Враца. Същият е подписан отлекар /мед. Фелшер/ - м.с. В Амбулаторни прегледи на дата 29.07.2022г. л. 40 по делото е описано, че ищеца е изведен в Ортопедично отделение на МБАЛ Д-р Ст. Илиев гр.Монтана за извършване на кратка оперативна интервенция и са отстранени 2 остеосинтезни средства, като е изписан и е назначена терапия. На 12.08.2022г. са свалени конци от оперативна рана и е предписана превръзка.

Приложена е извадка от водената в ЗОЗТ и ЗООТ Бойчиновци към Затвора гр.Враца книга за записване за лекар в периода от 29.09.2020г. до 29.06.2022г., от която се установява, че ищеца е посещавал лекар и зъболекар на конкретно посочените дати.

Приложена е и заверено копие от амбулаторен дневник за периода от 27.08.2018г. до 12.02.2019г., от 12.12.2019г. до 21.08.2020г.; от 21.08.2020г. до 03.12.2021г.  и от 06.12.2021г. в които е вписан ищеца за получени медикаменти в това число и обезболяващи

По делото на л.36 е приложена медицинска справка от м.с. В М*** в която е отразено претърпяна на 13.12.2016г. трудова злополука вследствие на престоя на ищеца в Затвора гр.Враца, от която е опериран по спешност в Ортопедо – травматологично отделение на МБАЛ „Х*** Б*** “ гр.Враца с окончателна диагноза „счупване на външен /латерален/ малеолус – открито. При проведената терапия е направена метална остеосинтеза по Вебер, антитромботична профилактика с Клексан 0,6 и желае да му бъдат свалени „пироните“ във външна болница. На 01.07.2022г. ищеца е консултиран със специалист ортопед в гр.Монтана с диагноза „Последици от други неуточнени травми на долен крайник“, като е дадена препоръка за отстраняване на остеосинтезното средство и е издадено направление за хоспитализация №123/01.07.2022г. Приложен е амбулаторен лист №221829020Е57 от 01.07.2022г. на л.19, 96 по делото издаден на ищеца за посещение на д-р Г*** Н*** с цел консултация и амбулаторен първичен преглед с диагноза – последици от други уточнени травми на долен крайник. В Анамнеза е отразено, че през 2016г. е опериран по повод фрактура на дясна глезенна става, фибуларен малеол – направена метална остеосинтеза по Вебер. Диагностична и лечебна цел не може да бъде постигната в условията на извънболнична помощ. Необходими са допълнителни изследвания и консултации, които пациентът не е в състояние да заплати при назначаването им с бланка МЗ-119. Издава се направление за хоспитализация по КП №219. В обективна състояние е отразено оперативни цикатрикси на двата малеола зараснали първично. Нормални движение в глезенна става. В терапия е отразено препоръка за отстраняване на остеосинтезното средство и изд. МН за хоспитализация №123 от 01.07.2022. Приложено е направление за хоспитализация по КП №219 от 01.07.2022г. на л.20 по делото. Издадена е Епикриза от МБАЛ „Д-р Ст. Илиев“ АД гр.Монтана на л.99 по делото с окончателна диагноза Z47.0 Отстраняване на пластинка и друго вътрешно фиксиращо устройство след зарастване на счупването Т 93.8, издаден оперативен протокол с постъпване на 29.07.2022г. и изписване на 01.08.2022г. с препоръка стерилна превръзка и сваляне на конците.

По делото в качеството на свидетел е разпитан Р.Г. П*** , които се е намирал в една килия с ищеца, видно от приложените справки на Началник Затвора гр.Враца, с оглед установяване на причинените му и претендирани неимуществени вреди. От разпита на този свидетел показанията на който кредитира като достоверни, последователни и дадени след предупреждение от наказателна отговорност, като едновременно същите не са изолирани, а са подкрепени от събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищеца е претърпял трудова злополука от работа с палет машина при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, като му е била поставена шина на крака. Многократно е писал „да бъде изведен до болница“, като един път беше изведен и до там си „останаха нещата“. Постоянно имаше оплаквания от крака – „….болки, дискомфорт, подуване, но никой не му обръщаше внимание…“.

По делото е прието и заключението по изготвената съдебно – медицинска експертиза от съдебен лекар, което съдът кредитира като компетентно изготвено и съобразно събраните по делото писмени доказателствени средства в приложените медицински документи. Видно от заключението на съдебния лекар в резултат на инцидент на 07.12.2016г. ищеца в условията на спешност е транспортиран и настанен в Ортопедично отделение в гр.Враца с диагноза „открито счупване на външен глезен“. По време на шест дневния болничен престой освен кръвни и апартни изследвания, консултации и наблюдение е извършено медикаментозно и оперативно лечение, изразяващо се в наместване на разместените участъци с фиксиране на същите с мателни плаки и винтове. Няма данни за настъпили усложнения. Година и половина след извършване на операцията м.юни 2018г. ищеца е консултиран със специалист – ортопед по повод на същата травма, като е проведено ренгеново изследване и е установено правилно зарастване. В терапия е предписано оперативно премахване на металните импланти в планов порядък. През м. юли 2022г. ищеца отново е прегледан от специалист ортопед, проведено е апаратно изследване и на 29.07.2022г. по оперативен път са премахнати металните фиксиращи средства. От медицинските документи липсват данни за настъпили заболявания и патологични реакции, причинно свързани с травмирането и последвалата операция на долен крайник. Възможно е при описаното счупване, болничния престой и след това ищеца да изпитва различни по интензитет, продължителност и дори цикличност болкови усещания в областта на дясна глезенна става, които усещания са субективни в зависимост от прага на болка. Възможно е впоследствие на по-късен етап да има отичане на самата става, въпреки че липсват описани такива. Поставените метални елементи са от специална медицински материали и при липса на остра алергична реакция или отхвърляне на самия организъм е възможно и да не се премахват и за по-продължителен период от време. В съдебно заседание вещото лице сочи, че в зависимост от индивидуалните усещания, особено болката няма как да се обективира, като е възможно да има оплаквания за болка, като цикличност, периодична болезненост и оток при натоварване. Вещото лице сочи, че отразеното в амбулаторния лист от 20.06.2018г. е описано, че е плануван за прием в болница, като не е задължително да се издаде направление за хоспитализация, тъй като това е договорка межди пациента и лекаря, за да се уточни датата на приема, да се ангажира легло, операционен екип и допълнително уточнение да се доизясни кога ще постъпи пациента.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Според чл. 205 от АПК, приложим на основание препращането от чл. 285, ал. 1 вр. чл. 284 от ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът ГД "Изпълнение на наказанията" гр.София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и този в гр. Враца и затворническото общежитие от закрит и открит тип към него, каквото е ЗОЗТ гр.Бойчиновци, са нейни териториални служби. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. В конкретния случай ГД "ИН"- София е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди предявен от ищеца М.Н.П..

Исковата молба е предявена от лице с правен интерес - към момента на твърдяното нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС е лишен от свобода, който твърди претърпени неимуществени вреди в общ размер от 50 000 лева /петдесет хиляди/ от незаконосъобразни действия и бездействия, свързани с несвоевременната и неоказана му медицинска помощ да бъде плануван за нужната операция по „изваждане на поставена му метална остеосинтеза в десен глезен“, липса на медицинско обслужване, водещо до нечовешкото и унизително държание и отношение, за периода от 01.06.2017г. до 01.06.2022г. от страна на Затвора гр.Враца, против надлежна страна по смисъла на чл. 205 от АПК, поради което е ДОПУСТИМ.

По същество исковата претенция е частично ОСНОВАТЕЛНА.

За да възникне право на обезщетение по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, е необходимо установяването на следните кумулативни предпоставки: нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията, настъпила вреда в правната сфера на ищеца и наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между нарушението и вредата. В тежест на ищеца е да сочи доказателства относно условията, при които е поставен и от които претендира да е претърпял вреди, като в случай на установено нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното – чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.

Следователно, за разлика от отговорността по чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, при претендирането на която увреденият трябва да докаже наличието на причинени неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от неправомерното деяние, при отговорността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, в контекста на въведената в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция, ответникът е този, който носи тежестта да разколебае презумираното от закона настъпване в патримониума на лишения от свобода на твърдените от него неимуществени вреди, вследствие на нарушената от специализираните органи по изпълнение на наказанията забрана по чл. 3 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В случая ищецът претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразни действия и бездействия, свързани с несвоевременната и неоказана му медицинска помощ да бъде плануван за нужната операция по „изваждане на поставена му метална остеосинтеза в десен глезен“, липса на медицинско обслужване, водещо до нечовешкото и унизително държание и отношение, за периода от 01.06.2017г. до 01.06.2022г. от страна на Затвора гр.Враца, претърпяни в периода 01.06.2017г. до 01.06.2022г.

В контекста на чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС, претенцията на ищеца следва да се разгледа от гледна точка на кумулативното въздействие на твърдените от него нарушения и в контекста на общата забрана за нечовешко и унизително отношение, предвидена в чл. 3 от Конвенцията, респ. в чл. 3 от ЗИНЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото им здраве, което е задължение именно на администрацията в конкретното място за лишаване от свобода. Същият принцип е регламентиран и в разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, според която при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода.

Съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

Съгласно чл. 133, ал. 1 и чл. 134, ал. 1 от ЗИНЗС към затворите се създават медицински центрове, в които се осъществява следната медицинска дейност: 1 спешна медицинска и дентална помощ; 2 първична медицинска помощ; 3 специализирана извънболнична медицинска помощ; 4 дентално обслужване; 5 профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и 6 медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа, а тези със спешни състояния се приемат от лекар незабавно по всяко време – чл. 143 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато: 1 в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2 се налага лечение на инфекциозни заболявания; 3 са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския център.

Съгласно чл. 115, ал. 2 от ППЗИНЗС, лишените от свобода се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода от началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода, директора на медицинския център или друг медицински специалист от съответното място за лишаване от свобода. Лишените от свобода от затворническите общежития от открит тип могат да се настаняват за лечение в лечебните заведения по ал. 2 без охрана – чл. 115, ал. 3 от ППЗИНЗС. Съгласно ал.4 За лишените от свобода, настанени в заведения от закрит тип, степента на охраната се преценява с оглед размера на наложеното наказание, неизтърпяната част от него, личностната характеристика и поведението на лишения от свобода, като след приключване на лечението лишените от свобода се връщат в затвора, от който са били преведени или изпратени. Идентична правна регламентация се съдържа и в чл. 60 от издадената на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредба № 2/22.03.2010 г. /, в която е регламентирано по какъв начин се извършва медицинското обслужване на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода.

Съгласно чл.5, ал.3 от Наредба № 2/22.03.2010 г., предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на затворите, поправителните домове и арестите. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода.

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че нормативно установеното задължение на администрацията в местата за лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им наказание /чл. 128, ал. 1, вр. с чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС/. Това задължение кореспондира с едно от основните права на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, регламентирано в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, включително на умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от медицинско обслужване /чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС/.

Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга – с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието.

В конкретния случай от доказателствата по делото безспорно се установява неспазване от страна на затворническата администрация при Затвора - Враца на разпоредбите на ЗИЗНС, ППЗИНЗС и Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, касаещи предоставянето на адекватно и своевременно медицинско обслужване на лишените от свобода, което е довело до нарушаване на забраната по чл. 3, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗИНЗС.

Европейският съд по правата на човека определя едно отношение като "нечовешко" когато, inter alia, е било предумишлено, продължило е с часове без прекъсване и е причинило, било телесни увреждания, било силно физическо или психическо страдание. Съдът е приемал за "унизително" такова третиране, което е в състояние да предизвика у жертвата чувства на страх ЕСПЧ посочва още, че задължение на държавата е да гарантира, че лицето е задържано в условия, които са съвместими със зачитането на неговото човешко достойнство, че начинът и методът на осъществяване на мярката не го подлагат на стрес или лишения с интензитет, който надхвърля присъщото на задържането неизбежно ниво на страдание, и като се имат предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото здраве и благосъстояние са адекватно осигурени в този см. е делото „Х*** и Т*** срещу България“, „Н*** и други срещу България“.

Така установените от ЕСПЧ стандарти са приложими спрямо ищеца, като в случая настоящият съдебен състав намира за безспорно установено извършено от затворническата администрация нарушение по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС.

Настоящия съдебен състав намира за доказано, че затворническата администрация не е изпълнила навременно, качествено и в пълен обем задължението си по чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, вр. чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС за опазване на физическото и психическо здраве на ищеца и полагането на адекватни медицински грижи в интерес единствено на неговото здраве – принцип, регламентиран в чл. 5, ал. 3 от Наредба № 2/22.03.2010 г., което е довело до причинени му болки, дискомфорт, подуване, което се установи от показанията на разпитания свидетел Р.Г.П.. Това на свой ред кореспондира със заключението дадено от вещото лице – съдебен лекар по изготвената съдебно – медицинска експертиза, която съдът кредитира, че е възможно при описаното счупване, болничния престой и след това ищеца да изпитва различни по интензитет, продължителност и дори цикличност болкови усещания в областта на дясна глезенна става, които усещания са субективни в зависимост от прага на болка. Наличието на тези усещания се подкрепя и от факта, че след като е изписан от болничното заведение на 13.12.2016г. на 20.06.2018г. му е била осигурена консултация при ортопед, видно от приложения амбулаторен лист №001313 от 20.06.2018г. на л.148 по делото. Именно тогава му е издадено направление за ренгеново изследване и е предписана терапия за планов прием за екстракция на метала. Както посочи съдебния медик в открито съдебно заседание отразеното в амбулаторния лист от 20.06.2018г. е описано, че е плануван за прием в болница, като не е задължително да се издаде направление за хоспитализация, тъй като това е договорка межди пациента и лекаря, за да се уточни датата на приема, да се ангажира легло, операционен екип и допълнително уточнение да се доизясни кога ще постъпи пациента. От този момент за администрацията на Затвора гр.Враца е възникнало и задължението да се извърши надлежно планиране за прием на ищеца в болнично заведение. Още повече, че от приложеното по делото постановление на Окръжна прокуратура гр.Враца от 25.06.2017г. на л.120, 121 по делото във връзка с постъпила молба от ищеца за прекъсване изпълнението на наказанието му предвид здравословните му проблеми с установена диагноза „Статус пост фрактура фибуле декстра“ е видно, че съгласно изготвената медицинска справка от затворническата администрация е било отразено, че „ищеца ще бъде плануван за приемане в лечебно заведение към местата за лишаване от свобода“, а при необходимост извън местата за лишаване от свобода, поради което е отказано прекъсване на изпълнението на наложеното наказание на ищеца.

По делото не са представени доказателства след 25.06.2017г., заявеното от затворническата администрация за плануване за прием в лечебно заведение и от 20.06.2018г. даденото предписание за планов прием за екстракция на метала по отношение на ищеца да са изпълнени от затворническата администрация като препоръки и назначения, съгласно приложените медицински документи. Този извод се подкрепя и от факта, че по делото са приложени три медицински справки от лекар в Затвора, като и трите са взаимно допълващи се, а след подаване на исковата молба – 24.06.2022г. ищеца е бил плануван за сваляне на екстракцията на метала и приет в МБАЛ „Д-р С*** И***“ АД гр.М*** видно от приложената Епикриза от на л.99 по делото с окончателна диагноза Z47.0 „Отстраняване на пластинка и друго вътрешно фиксиращо устройство след зарастване на счупването“, като е издаден оперативен протокол с постъпване на 29.07.2022г. и изписване на 01.08.2022г. с препоръка стерилна превръзка и сваляне на конците.

Вписванията в амбулаторния дневник потвърждават изцяло посоченото от ищеца, че е изпитвал болка, тъй като в дневника са регистрирани обезболяващи за периода от 27.08.2018г., поради което съдът намира за безспорно установено, че затворническата администрация е извършила нарушение на чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 5, ал. 3 от Наредба № 2/22.03.2010 г., според която предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на затворите, поправителните домове и арестите. Същата разпоредба въвежда и принципа, че медицинските решения следва да се вземат единствено в интерес на здравето на лишения от свобода, който принцип е нарушен в случая.

От страна на ответника не са ангажирани и доказателства ищецът да е воден на контролни прегледи съобразно издадената Епикриза на МБАЛ „Х*** Б*** “ гр.Враца Ортопедично – травматологично отделение на л.17,18 по делото. Липсват и представени предложения за извеждане и заповеди до съответните медицински центрове. Липсват издадени амбулаторни листи за извършени посещения за контролни прегледи, които да са регистрирани по надлежния ред, поради което съдът приема за безспорно доказано твърдението, че предписанията за плануване за екстракция на метала, не са изпълнени от страна на затворническата администрация, като изпълнение е налице едва след подаване на исковата молба.

Бездействията на затворническата администрация, изразяващи се в неизпълнение на препоръките, са в грубо нарушение на принципа по чл. 5, ал. 3 от Наредба № 2/22.03.2010 г. затворническата администрация да спазва препоръките на лекуващите лекари и да взема решения единствено в интерес на здравето на ищеца, което обосновава извод за неизпълнение на задълженията по чл. 128, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 3 от ЗИНЗС за осигуряване на адекватно по време, качество и обем медицинско обслужване.

При така установените факти, съдът приема за безспорно установено, от страна на затворническата администрация нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. Т. к. по делото се установява пълно пренебрегване на препоръките на лекуващите лекари от 20.06.2018г. до подаване на исковата молба 24.06.2022г., явяваща се един продължителен период от време на физическо страдание, с оглед болките които е изпитвал.

При безспорно доказани от страна на ищеца нарушения на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС извършени от затворническата администрация, е приложима презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, поради което настъпването на твърдените неимуществени вреди е безспорно доказано. Безспорно е установено по делото, че бездействията на затворническата администрация, свързани с неосигуряване на необходимата по време, обем и качество медицинска грижа за здравето на ищеца, са му причинили болки и страдания, вкл. такива от чувство на страх, малоценност, поради което искът е доказан по основание и са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за причинените на ищеца неимуществени вреди.

Размерът на обезщетението в случая за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Съгласно трайно установената задължителна практика /ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната от ВАС и ЕСПЧ във връзка с понятието "справедливост" на обезщетението, справедливостта не е абстрактно понятие и винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни според случая, обективно настъпили обстоятелства, включително личността на увредения. Унификация и уравновиловка е невъзможна. Поради това и законодателят не борави с други техники за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на репарация. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.

В конкретния случай, при определяне размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, съдът съобразява, че затворническата администрация е бездействала през продължителен период от време – от момента на издаване на амбулаторния лист №001313 от 20.06.2018г. с назначената терапия – планов прием за екстракция на метала до датата на подаване на исковата молба – 24.06.2022г., през който период ищецът е търпял физически болки и страдания, чувствал е несигурност, не е участвал в провежданите културни дейности - спортни мероприятия, тъй като се е движел с патерици, видно от заявеното по съществото на делото в последното съдебно заседание.

На ищеца са причинени едновременно физически и психически страдания, с нисък интензитет през продължителен период от време. Отделно, ищецът е млад мъж, в активна възраст – обстоятелство, което е видно от данните по делото. Предвид установения и доказан период на бездействие на затворническата администрация от 20.06.2018г. с назначената терапия – планов прием за екстракция на метала до датата на подаване на исковата молба – 24.06.2022г. или четири години, съдът намира за справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД размера на обезщетението сумата от 1200,00лева /хиляда и двеста/ т.е. по 25,00лева месечно, до който размер иска следва да се уважи. Този размер адекватно ще компенсира вредите и отговаря на целите на конкретното обезвреждане, като съобрази и обявеното извънредно положение в страната през 2020 и 2021г. съобразно приложените по делото заповеди на ГДИН и Министъра на здравеопазването на л.176-203 по делото. Претенцията до предявения размер от 50000 лева /петдесет хиляди/, намира за неоснователна и недоказана. По делото не се претендира законна лихва, поради което и съдът не дължи произнасяне, тъй като е ограничен от искането на страните по делото.

С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца направените в процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС Когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая ищеца е заплатил сумата от 10,00лева държавна такса за образуване на делото. В полза на Административен съд – Монтана ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 300,00лева заплатени от бюджета за изготвяне на съдебно – медицинска експертиза по делото. Предвид назначения от съда служебен защитник адвокат Е.Ц. вписана под №1061 в Националния регистър за правна помощ, която да осъществява правна помощ и процесуално представителство на ищеца в настоящето производство на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС във връзка с чл. 78, ал. 7 ГПК и чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в действаща редакция към момента на произнасяне - Определение № 13042 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8553/2020 г., III о. /, възнаграждението за пълномощника на ищеца възлиза на 111,60лева /уважена част 1200лева/50000предявена част х разноски 4650,00лева минималното адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2,т.4 от Наредбата/, което следва да бъди присъдено в полза на Националното бюро за правна помощ. По отношение на претенцията за юрисконсултско възнаграждение, производството по делото е по специалния ред, регламентиран в чл. 284 от ЗИНЗС. В ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при частично отхвърляне на иска означава, че такова не се дължи.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК във  вр. чл. 285 и чл.286, ал.3 от ЗИНЗС , Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София да заплати в полза на М.Н.П. с ЕГН * изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ „Бойчиновци” към Затвора гр.Враца сумата в размер на 1200,00лева /хиляда и двеста/ представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 20.06.2018г. с назначената терапия – планов прием за екстракция на метала до датата на подаване на исковата молба – 24.06.2022г., вследствие на извършено от администрацията на Затвора-Враца нарушение на чл. 3, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗИНЗС, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по чл. 128, ал. 1, вр. чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода чрез осигуряването на адекватно медицинско обслужване и чл.5, ал.3 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода - предписанията на медицинските специалисти „планов прием за екстракция на метала“ имат задължителен характер за началниците на затворите. Като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 50000 лева /петдесет хиляди/, като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София да заплати в полза на М.Н.П. с ЕГН * сумата в размер на 10,00 лв. (десет), представляваща направените по делото разноски, както и 5,00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София да заплати в полза на Административен съд – Монтана, сумата от 300,00лева /триста/ заплатени от бюджета на съда за изготвяне на съдебно – медицинска експертиза по делото както и 5,00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ, сумата от 111,60лева /сто и единадесет лева и шестдесет стотинки/, разноски по делото за назначения служебен защитник, съобразно уважената част от иска.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Монтана в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му, по реда на глава дванадесета от АПК.

 

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.

 

 

Административен съдия: