Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен,25.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХI-ти гр.състав, в публичното заседание деветнадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА,
при секретаря Веска Андреева като разгледа
докладваното от съдията Ширкова гр.дело №1956 по описа за 2019год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба от Р.И.П. с ЕГН ********** *** против ОД на МВР, в
която се твърди, че през периода 01.03.2016г. – 31.03.2019г. е работил като **.
Твърди, че осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици и протоколи
при режим на труд на нощна смяна от 22,00 часа до 06,00 часа и с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно
разпоредбата на чл.187 ал.3 ЗМВР. Твърди, че на основание чл.187 ал.3 ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Твърди, че от месец март 2016г.
до момента са издавани протоколи от ** и графици от * за дежурствата и
отчитанията на положения труд при работа на смени на служителите, реда за
разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на
часовете извън установеното работно време. Твърди, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отмитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивките
на държавните служители се определят с Наредба на Министъра на МВР. В периода,
за който претендира заплащане на положен извънреден труд 01.04.2016г. –
01.04.2019г. твърди, че е била в сила Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г., но в
нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, съответстваща
на чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете
положен нощен труд. Твърди, че липсата
на такава норма не следва да се възприеме като законова забрана за
преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен.
Твърди, че е налице празнота в уредбата за организацията и разпределението на
работното време, за неговото отчитане , за компенсирането на работа извън
работното време, режима на дежурства, времето за отдих и почивките на
служителите в системата на МВР. Твърди, че с оглед тази непълнота следва да
намери приложение субсидиарно НСОРЗ. В съответствие с чл.9 ал.2 от същата, при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време , установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
Ищецът
твърди, че през периода 01.04.2016г. до 01.04.2019г. е положил нощен труд,
както следва : 72 часа за 2016г, 171,45 часа за 2017г, 161 часа за 2018г. и 55
часа за 2019г. Твърди, че в съответствие с чл.9 ал2 НСОРЗ при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове следва следва да се преизчислят с
коефициент 1,143, в съответствие с което положенията за периода 01.04.2016 –
01.06.2019г. 3504 часа нощен труд възлиза на 4005 часа труд, или твърди, че е
положил извънреден труд 501,072 часа. Твърди, че часовата му ставка е 8,13
лева, поради което ответникът му дължи заплащане на сумата от 4073,715 лева. В
заключение моли съда да осъди ответника да му заплати главница в размер на
4073,715 лева и лихва върху сумата за периода от забавата за всяка тримесечие
до датата на подаване на исковата молба в размер на 200 лева. В съдебно
заседание, с оглед приетото по делото заключение ищецът прави изменение на
двата предявени иска, като искът за главница се счита предявен за сумата от
3108,88 лева, а искът за главница в размер на 403,09 лева.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
подробен отговор от ответника, който оспорва предявените искове.
В съдебно заседание оспорва предявените искове,
поддържа писмения отговор и представя
писмени бележки в този смисъл.
Съдът като прецени събраните по делото писмени
доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, съобрази доводите и
възраженията на страните, констатира следното:
Предявени са
обективно съединени искове по чл.179, ал.1 вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
По делото не е спорно,
че между страните е съществувало служебно правоотношение за процесния период като за периода 01.04.2016г.
до 01.04.2019г. ищецът е работил на длъжност „**. По делото страните не спорят, а и от
приложените от ответника писмени доказателства се установява, че с оглед характера
на заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал труд и
през нощта (за времето от 22.00 часа до 06.00 часа), съгласно утвърдени
графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Съгласно
чл.179, ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за : 1. научна
степен, 2. за полагане на труд през нощта от
22.00 до 6.00 ч., 3. за полагане
на труд на официални празници и 4. за времето на разположение. Съгласно чл.179 ал.2 от ЗМВР, условията и
редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните
работи, а техният размер – с негова заповед.
Съгласно разпоредбата чл.187, ал.9
от ЗМВР, подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
За времето, касаещо предмета на спора, по силата на изрична законова делегация на чл.187 ал.9 и чл.188 от ЗМВР, са
действали Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. (преди процесния период), Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г., всички на министъра на вътрешните работи. Всяка една
от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е било предвидено,
че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31 ал.2. Тази
наредба е била отменена с Наредба № 8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело № 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародване. Съдът приема, че в периода от отмяната (11.07.2016г.) до
издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776
(02.08.2016 г.) отново е била приложима
Наредба № 8121з-407. В
последващите две наредби (№ 8121з-592и № 8121з-776) няма норма, аналогична на цитирания чл.31 ал.2 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. В тази връзка ищецът се позовава на НСОРЗ. Съдът
споделя тези доводи, тъй като липсата на изрична
норма не означава законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата
на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. При
наличие на тази
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът
счита, че следва да намери субсидиарно приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Ако се приеме обратното, то държавните служители в системата на МВР биха
били поставени в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. Съгласно чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Поради това, съдът
приема, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за времето 01.04.2016г.-01.04.2019г.,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен такъв се
явява доказана по основание.
Във връзка с направеното
твърдение в отговора на исковата молба, че на ищеца е заплатен нощния труд в
размер на 0,25 лв. за всеки час (съгласно ставката по чл.8 НСОРЗ), съдът счита,
че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2
НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но
това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ.
Съгласно чл.8 НСОРЗ за всеки отработен час или за част от него между 22,00 ч. и
6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това
двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за
същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд.
По делото е изготвена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от
чието заключение се установява, че за периода 01.04.2016г. - 01.04.2019г. вкл. ищецът
е работил на 12 часови смени, като за същият период е полагал нощен труд за
времето от 22 часа до 6 часа, общо за целия процесен период от 3294 часа. При
превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1.143
се получават общо 3765,04 часа, от които вещото лице е посочило, че 471,04 часа
не са платени, като същите възлизат в размер на сумата от 3108,88 лв.
По делото ответникът
не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото
допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в
установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените
съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода 01.04.2016г.
– 01.04.2019г. вкл., получен след преобразуване на положените часове нощен труд
в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в
изчисления от вещото лице размер от 3108,88 лв.
Възнаграждението за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение,
за което е установен срок (месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното
време). В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока,
в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на
заключението на вещото лице съдът приема, че дължимата се лихва за забава върху
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд за всяко тримесечие за периода
от изискуемостта 01.07.2016г. до 01.04.2019г. е в размер общо на сумата от 403,09
лв. В този размер предявеният иск следва да се уважи.
Съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства
за това, а ако е в брой, вписването за направено плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характер на разписка. В случая, до приключване на
съдебното дирене, ищецът не е представил доказателства за направеното плащане,
а само за договорената сума. В пълномощното е отразено, че страните са
уговорили плащане на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА. В случая процесуалния
представител на ищеца му е предоставил безплатна правна помощ. Минималното
адвокатско възнаграждение съгласно чл.36 ЗА е в размер на 300 лева. С оглед
изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева, а на ищеца следва да заплати разноски за експертизата в размер на 140 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавната такса в размер на 174,35 лв. върху уважените претенции.
Водим от горното, Плевенски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.Плевен, Булстат *********, с адрес гр.Плевен, ул.Сан Стефано №3,
представлявана от К* В* Н* ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.П. с ЕГН ********** *** на
основание чл.179, ал.1 вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР сумата от 3108,88 лв. главница,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд,
вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода 01.04.2016г. - 01.04.2019г.
вкл., съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със
законната лихва за върху главницата, считано от 01.04.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.Плевен, Булстат *********, с адрес гр.Плевен, ул.Сан Стефано №3,
представлявана от К*В* Н* ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.П. с ЕГН ********** *** на основание чл.86 от ЗЗД, сумата 403,09
лв., представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за всяко
тримесечие за периода от изискуемостта 01.07.2016г. до 01.04.2019г.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.Плевен, Булстат *********, с адрес гр.Плевен, ул.Сан Стефано №3,
представлявана от К* В*Н* ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.П. с ЕГН ********** ***, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 140 лв. направени по делото разноски за назначена
експертиза.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.Плевен, Булстат *********, с адрес гр.Плевен, ул.Сан Стефано №3,
представлявана от К* В*Н* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Н.М. *** сумата от 300 лева за оказана правна помощ изразяваща се в процесуално
представителство на Р.И.П. с ЕГН ********** *** №1956 по описа за 2019г. на РС
Плевен.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.Плевен, Булстат *********, с адрес гр.Плевен, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ПлРС,
чл.78, ал.6 от ГПК сумата 174,35 лв., дължимата държавна такса върху уважените
претенции.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: