О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
325
гр.Бургас, 21.02.2019г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав,
в закрито заседание, на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №125 по описа за 2019г. на
Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по повод частна жалба, с вх. № 10540/13.12.2018г., подадена от „МАКОР
2008“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас, община Несебър,
ул. „Юг“ №10, ЕИК: *********, чрез пълномощника адв. П.А. – БАК, със съдебен
адрес: ***, с която се
обжалва Определение №880/28.11.2018г., постановено по ч.гр.д.№278/2017г. по
описа на Районен съд Несебър като неправилно.
С обжалваното определение районният съд е обезсилил
заповед №161 от 23.03.2017г. по ч.гр.д. №278/2017г. на РС Несебър за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в частта, в която е разпоредено
длъжникът да заплати сумата от 18532.49 лв., представляваща задължение по
договор за изработка и изпълнение на СМР, за което е издадена фактура
№687/02.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, за
сумата над 14932.49 лв. с ДДС, представляваща дължима главница, както и
законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението –
28.02.2017г. до окончателното й изплащане.
Със същото определение районният съд е
постановил да се издаде изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед №161 от 23.03.2017г. по ч.гр.д. №278/2017г. на
РС Несебър за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в частта, съобразно
която длъжникът „МАКОР 2008“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Свети
Влас, община Несебър, ул. „Юг“ №10, ЕИК: *********, представлявано от
управителя Игор Симонович, да заплати на „КОДИ-07“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл.381, вх.Г,
ет.6-41, представлявано от Димитър А. Димитров, сумата от 14932.49 лв., с ДДС,
представляваща дължима главница, както и законната лихва върху главницата за
периода от подаване на заявлението – 28.02.2017г. до окончателното й изплащане.
В частната жалба се
твърди, че атакуваното определение е издадено на основание Решение №112/29.10.2018г.
по описа на БОС, постановено по гр.д.№960/2018г., което според жалбоподателя не
е влязло в сила, тъй като срещу него същият е подал касационна жалба.
Поради
гореизложеното се иска от съда да отмени обжалваното определение.
Към жалбата е
приложена разпечатка от информационния масив на делата на БОС, като
доказателство, че срещу въззивното решение е подадена касационна жалба.
В законоустановения срок е подаден отговор
на частната жалба от КОДИ-07“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“,
бл.381, вх.Г, ет.6-41, представлявано от Димитър А. Димитров, чрез пълномощника
адв. А.Г. – БАК, с който частната жалба се оспорва като неоснователна.
Твърди се, че въззивното решение, въз
основа, на което е издаден изпълнителния лист е влязло в сила. Изложени са
подробни съображения и се иска от съда да потвърди обжалваното определение.
Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната
жалба и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срока по
чл. 275
от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от
надлежна страна, за която обжалваното определение поражда неблагоприятни правни
последици. Поради това, частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по съществото на спора подадената частна
жалба, се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството по
ч.гр.д. № 278/2017 г. на Районен съд
Несебър
е инициирано по заявление на „КОДИ-07“
ООД,
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „Макор 2008“ ЕООД, за следните суми: 18532.49 лв.
главница,
законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2017г. /подаване на заявлението/ до изплащане на
вземането, както и разноски по делото,
възлизащи на 370,65 лв. държавна такса
и 250 лв. адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от Договор
за изработка и изпълнение на СМР от 05.10.2016г., сключен
между страните, по който е издадена фактура №687/02.12.2016г.
Заявлението е
уважено и на 23.03.2017г. съдът е издал
исканата Заповед № 161 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
На 03.05.2016 г. длъжникът
– настоящ жалбоподател е подал пред Районен съд Несебър възражение срещу заповедта за изпълнение.
С Разпореждане от 05.05.2017 г., на заявителя е указано в едномесечен срок да предяви установителен
иск за вземането си, поради подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК.
Искът е предявен на
19.06.2017 г., за което са представени доказателства пред
заповедния съд.
С Решение №46/28.03.2018г., постановено по
гр.д.572/2017г. по описа на Районен съд Несебър, е отхвърлен предявеният
установителен иск.
След проведен инстанционен контрол, с Решение
№112.29.10.2018г., постановено по в.гр.д.№960/2018г. по описа на БОС, е отменено
частично първоинстанционното решение и е прието за установено, че „Макор 2008”
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, ул.„Юг”
№ 10, представлявано от управителя Игор Симонович, дължи на „Коди-07” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.„Меден Рудник”,
бл. 381, вх. Г, ет. 6, ап. 41, представлявано от управителя Димитър Димитров,
по договор за изработка от 05.10.2016г., сумата от 14 932.49лв. с ДДС,
представляваща дължимата главница по
договора, както и законната лихва върху главницата от 14 932.49лв. за периода
от подаване на заявлението – 28.02.2017г. до окончателното й изплащане, за
които е издадена заповед № 161 от 23.03.2017г. по ч.гр.д.№ 278/2017г. на НРС за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК. В решението е посочено,
че е окончателно и не подлежи на обжалване.
Въз основа на това решение е постановено издаване на
изпълнителния лист, предмет на настоящото производство.
В чл. 404 от ГПК са изброени актовете, които подлежат
на принудително изпълнение, като сред тях са посочени влезлите в сила решения и
определения на съдилищата.
В настоящия случай, решението, въз основа, на което е
издаден изпълнителният лист е влязло в сила на 29.10.2018г. като в него изрично
е посочено, че не подлежи на обжалване. В представената от жалбоподателя разпечатка
от информационния масив на делата на БОС също е отбелязано, че решението е
влязло в сила на 29.10.2018г.
Ето защо, настоящият състав намира за неоснователно
твърдението на частния жалбоподател, че въззивното решение не е влязло в сила,
тъй като срещу него е подадена касационна жалба. Подаването на касационна жалба
срещу акт на съда, който е окончателен, не възстановява висящността на
производството.
Поради гореизложеното правилно районният съд е
постановил издаване на изпълнителен лист за сумите, за които във въззивното
решение е прието за установено, че са дължими от „Макор 2008“ ООД на „Коди-07“
ООД и определението му следва да бъде потвърдено, а частната жалба – да се
остави без уважение като неоснователна.
Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски.
При този изход на делото „КОДИ-07“ ООД има право на
разноски, направено е искане в този смисъл своевременно, поради което такива му
се дължат. Представени са доказателства за плащане – договор за правна защита и
съдействие, видно от който е заплатена сумата от 300 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №880/28.11.2018г., постановено
по ч.гр.д.№278/2017г. по описа на Районен съд Несебър.
ОСЪЖДА МАКОР 2008“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас, община Несебър, ул.
„Юг“ №10, ЕИК: *********, да заплати на „КОДИ-07“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
„Меден рудник“, бл.381, вх.Г, ет.6-41, представлявано от Димитър А. Димитров
сумата от 300 /триста/ лв., представляваща съдебно-деловодни разноски -
адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№ 125/2019 г. по описа на БОС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.