МОТИВИ към ПРИСЪДА № 16/24.07г.
постановена по
НОХД № 278/2020г. по описа на Районен
Съд-Свиленград -
Против подсъдимия А.Х., роден на ***г***,
Р.Турция, турчин, турски гражданин, живущ в гр.Нурхак, кв."Гюндузляр"
№ 23, обл. Кахраманмараш, Р.Турция, с начално образование ,неженен, неосъждан,
безработен, ЗА ТОВА , ЧЕ на 17.08.2008г
през ГКПП- Капитан Андреево шосе, общ.Свиленград, област Хасково, влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение
на надлежните органи на властта -престъпление по чл.279, ал.1от НК
Първоначално
делото е било внесено с ДП№ 231/2008 г. със споразумение, като на 28.08.2008 г.
поради неявяване на подсъдимия, Съдът с оглед на обстоятелството, че същия следва да изрази своята воля и то
категорично и безусловно и с подписа си на споразумението да потвърди
съгласието си за реда за провеждане на делото по глава XXIX от НПК, не е дал ход
на делото и го е отложил за друга дата. На 02.09.2008 г. отново
подсъдимия А.Х. е бил редовно уведомен чрез защитника си адв. О. и не се явява, като за него се явява
упълномощения защитник –адв. О., Съдът не е дал ход на делото поради същите
съображения и е прекратил съдебното производството по НОХД № 670/2008 г. по
описа на РС –Свиленград и е върнал
делото на РП-Свиленград за продължаване по общия ред. На 22.05.2020 г. РП-Свиленград е внесла обвинителен акт в Съда срещу А.Х.
от Р. Турция. Досъдебното производство е протекло при задочната
процедура с постановление на прокурор от РП -Свиленград. След като е било
повдигнато обвинение е бил разпитан в процесуалното качество на обвиняем, както и свидетелите,
при което предявяването на делото е било
извършено в отсъствието на подсъдимия, поради това, че положените процесуални
усилия и проведените издирвателни мероприятия не са дали резултат. Материалите
по делото са били предявени на адв. О.. На основание чл. 66, ал.2 от НПК
мярката за неотклонение „Гаранция“ в размер на 200 лв. е отнета в полза на
Държавата.
Съдът,
след като взе предвид становището на страните, счете, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на делото за провеждане на разпоредителното заседание при условията на
чл.269, ал.3, т.1 от НПК, тъй като
налице са данни, че подсъдимия не е намерен въпреки положените усилия на
посочения от него адрес, както и изпълнена и втората алтернатива на тази точка,
да е променил адреса си без да е уведомил за това съответния орган. Водим от
горното, Съдът е дал ход на делото за провеждане на разпоредително заседание за
обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК при условията на чл. 269, ал. 3, т.1
от НПК.След приключване на разпоредителното заседание съдът е насрочил делото
за разглеждане в открито съдебно заседание
без съдебни заседатели на
24.07.2020г. от 10.30 часа, за които дата и час Районна прокуратура – Свиленград и адв. О.
са уведомени с всички последствия за редовното уведомяване и е постановил да се
призоват свидетелите Х.Г.П. и К.А.Д.,
а подсъдимия А.Х., чрез адв.О..
Страна Районна прокуратура -
Свиленград, редовно уведомена от предходното съдебно заседание, изпраща
представител – прокурор Милена Славова.
Подсъдимият А.Х., редовно уведомен,
чрез адв.О., не се явява. За него се явява адв. В.О., упълномощен защитник от Досъдебното
производство, редовно уведомена.
Свидетелят К.А.Д., редовно
призован, се явява.
Свидетелят Х.Г.П., редовно призован, не
се явява. От същия е постъпила молба в
която посочва, че е възпрепятстван да се
яви по делото, поради плануван годишен отпуск и отсъствието му от града.
Съдът, след като внимателно обсъди
събраните писмени и гласни доказателства по делото, съобразно закона и по
вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа страна:
Посъдимият А.Х. бил далечен роднина на
св. Емине Кълънч, която през лятото на 2008г. била заедно с дъщеря си -св. Алев
Кълънч в Република Турция на гости, въпреки че от дълги години живеели във
Франция.По време на престоя им в Турция, подс. А.Х. се помолил на св.Емине
Кълънч, да го вземе с автомобила, с който пътуват и да го скрие, като по този
начин го преведе през границите до Франция, тъй като нямал паспорт и не можел
да пътува легално до там.Св. Емине Кълънч се съгласила, а св. Алев Кълънч,
която управлявала колата разбрала по-късно, но също нямала нищо против да
скрият подс. А.Х. и така да го преведат през границите. За целта на паркинг
преди турския граничен пункт, св. Емине Кълънч помогнала на подс. А.Х. да се
скрие в багажника на автомобила, с който пътуват, като го затрипала с багажа
така, че да не се вижда и така продължили на път за Република България.
Турският граничен пункт минали без проблем, като никой не открил скрития в
колата А.Х., при което пътуващите в автомобила лица продължили на път на
Република Турция и на 17.08.2008г, около 03,30 часа се явили на ГКПП-Капитан
Андреево -шосе за влизане в Република България.Същевременно в този момент на
работа бил св.К.А.-***, който извършвал външна проверка на автомобилите влизащи
в страната, след преминаването им на паспортния контрол.
Така св.А.
направил знак на преминалия, току-що паспортния контрол лек автомобил, а именно
„Фолксваген" модел „Шаран" с френски per. № 302AAF 54 да спре.
При извършване на външна проверка на
влизащият в страната лек автомобил „Фолксваген" модел „Шаран" с
френски per. №302AAF 54 в багажника, затрупано с багаж, св.А. напипал човешко
тяло, при което открил укритото лице, а именно обв. А.Х.. След като бил
намерен, св. Алев Кълънч, дала на граничния полицай и турската лична карта на
укрития А.Х., от която била установена по безспорен начин и самоличността му.
С оглед така установеното, всички
пътуващи с автомобила лица били задържани за изясняване на случая.
В хода на образуваното наказателно
производство срещу него, А.Х. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл.279, ал.1 от НК. Последният се признава за виновен за
престъплението, в което е обвинен и дава обяснения, които напълно кореспондират
със събраните по делото доказателства.
От направената справка в Бюро
"Съдимост" при Министерство на правосъдието е видно, че подс. А.Х. не
осъждан./л.15,т.2/
При така изяснената фактическа
обстановка се налага правния извод, че с действията си подсъдимият А.Х. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.279,
ал.1 от Наказателния кодекс.
От обективна- На 17.08.2008г през ГКПП-
Капитан Андреево — шосе, общ.Свиленград, обл.Хасково, влязъл през границата на
страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните
органи на властта.
От субективна страна обв. А.Х. е
извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11,
ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Той е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния
характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и искал тяхното настъпване. Бил е с ясното
съзнание, че така укрит пресича държавната ни граница, по нелегален начин и е
целял, именно, това.
Фактическата обстановка по обвинителния
акт, както и самото престъпление се доказват по безспорен и категоричен начин
от показания на свидетелите, от обясненията на подсъдимия, от характеристичните
данни; справка за съдимост.
Подс. А.Х., е роден на ***г***,
Р.Турция, турчин, турски гражданин, живущ в гр.Нурхак, кв."Гюндузляр"
№23, обл. Кахраманмараш, Р.Турция, с начално образование ,неженен, неосъждан,
безработен.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства следва да бъде посочено, че такива не са събрани.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства-чистото съдебно минало и критичното отношение към
извършеното.
Въз основа на събраните по делото
доказателства –показания на разпитания свидетел К.Д. /ясни ,конкретни , последователни и убедителни / както и прочетените и
приобщени обяснения на подсъдимия по
надлежния ред на основание чл. 279 ал.1 т. 2 от НПК ; прочетените и
приобщени показания на св. Х.П. на
основание чл. 281 ал.5 вр. с ал.7 вр. с ал.1 от НПК и другите писмени материали и документи прочетени и приобщени на основание чл.283 от НПК се налага правно обоснования и категоричен извод кореспондиращ на данните
по делото , че подсъдимия е осъществил , както от обективна , така и от
субективна страна признаците от състава на престъплението , за което му е
повдигнато и предявено обвинение.
Подсъдимият е имал ясното съзнание, че
върши престъпление. Знаел е много добре,
че държавната граница се преминава само с редовни документи, в случая паспорт и
виза, каквито той не притежава и през определените за преминаване гранично
пропускателни пунктове, след разрешение на съответните гранични власти.
Подсъдимият се е съгласил и е поел риска
да премине държавната граница по нелегален начин още при тръгването си, като е
търсил начин да преодолее граничния режим.
Причина за извършване на
престъплението е незачитане на законовия и правов ред в страната ни.
Органа по разследването правилно е
преценил ограничения кръг от доказателствени източници за да разчита
приоритетно на гласните доказателствени средства , като е провел разпитите по начин такъв , че да изпълняват отредените
им от закона функции - да възпроизвеждат доказателства. Показанията на
свидетелите се открояват с подчертана
последователност
безпротиворечивост и логическа обоснованост, поради което,съдът ги цени
като убедителни и откровено дадени.Те се покриват напълно с фактическата
обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт.
След внимателен анализ на събраните доказателства обсъдени
поотделно и в съвкупност,съдът постанови присъдата. Обсъдените и коментирани по -горе кредитирани от съда
доказателства в своята цялост, взаимна връзка и зависимост установяват по
категоричен начин авторството,времето, мястото и начина на извършване, но на деянието, като акт на съзнателна волева дейност на подсъдимият,което
е вменено от прокуратурата за престъпление ,като е повдигнато и предявено
обвинение по чл.279 ал.1 вр. чл. от НК.
Съдът, счете, че събрания
доказателствен материал е напълно достатъчен за постигане на обективната истина
и анализирайки го ,прецизно, поотделно и в съвкупност, следва да се изгради
обоснования и кореспондиращ на данните в делото извод , че подсъдимите са
осъществили както от обективна , така и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 279 ал. 1 от НК.На първо място наказанието, което може да
се наложи на конкретния деец за извършеното от него престъпление, трябва да
бъде определено в пределите на предвиденото от съответната норма на особената
част. Това всъщност е началото за законоустановеност на наказанието. Така
установеното ограничение е абсолютно, що се касае до възможно максимално
наказание за даден вид престъпление. По отношение на минимума, обаче съобразно
с изразените в принципа на индивидуализацията изисквания за хуманност и
демократизъм е възможно при предпоставките на чл.55 да се слезе под минимума и
по-ниско респ. да се наложи по-леко по вид наказание. Съдът , счете ,че не са
налице предпоставките обуславящи приложението на чл. 55 от НК.
Степента на обществена опасност се
определя от: обществената значимост на
обекта на престъплението; начинът и средствата за извършване на деянието;
конкретните условия – време, място, обстановка, при които е извършено
деянието ; личността на престъпния деец: съдебно минало, трудова и обществена
характеристика, здравословно състояние, семейно положение и материално
състояние, признава ли се за виновен; форми и степен на вината;/ цел на
деянието и мотиви/подбуди, които са движили дееца. Преценката на елементите от
съвкупността определяща степента на обществена опасност, сочи на една
открояваща се сравнително висока степен
на обществена опасност. При индивидуализация на наказателната отговорност на
обвиняемите следва да бъдат взети предвид, като смекчаващи отговорността
обстоятелства липсата на предишни осъждания, а като отегчаващи престъпната
упоритост и целенасоченост, проявени от подсъдимия за постигане на
съставомерния резултат, както и незачитането на законите и установения правов
ред в страната.Съдът , счете , че така определеното и наложено наказание , както и наказанието глоба , ще допринесе за
постигане на целите на чл. 36 от НК.
Мотивиран от горното , съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ
