Определение по дело №187/2020 на Окръжен съд - Пловдив

  ОПРЕДЕЛЕНИЕ№183

 

        29.01.2020 г., гр.Пловдив

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, въззивно гражданско отделение, VI- ти състав, в закрито заседание на двадесет и девети януари двехиляди и двадесета година, в състав:                                         

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА                                            

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

                                    ТАНЯ ГЕОРГИЕВА 

 

като разгледа докладваното от съдия Виделина Куршумова въззивно частно гр. д. № 187 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 76048/21.11.2019г. в регистратурата на ПРС, подадена от Т.Ж.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, против разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед № 8894 от 09.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.3 от ГПК, постановено по ч. гр. д. № 16226/ 2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI състав с искане за неговата отмяна и обезсилване на издадения въз основа на него изпълнителен лист. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане с довода, че представеният договор за заем не е редовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Оспорва се представеното копие от платежно нареждане от Банка Пиреос за превод на сумата и се посочва, че в същото време в договора за заем се казва, че сумата е получена преди това и договорът има функция на разписка за получената сума. Възразява се, че договорът за заем е заверен от нотариуса само по отношение подписите на лицата, но не и по отношение на съдържанието му.  При парични преводи над 10 000 лева сумата следвала да преведе по банков път  и в случая се оспорва нейното получаване по банковата сметка на жалбоподателката. Оспорва се представителната власт на Т.Н. по отношение на съпруга й С.Н. при сключването на договора за заем, за което се представя копие от цитираното в него пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег.№ 1548/13.08.2013г. на Нотариус Великов с район на действие РС Чепеларе.  Моли да се спре принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20198250400633 по описа на ЧСИ Стефан Горчев с район на действие ОС Пловдив. Не претендира разноски в производството.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата- заявителя Д.Г.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Н., с който се оспорва жалба като неоснователна  с искане за потвърждаване на разпореждането за незабавно изпълнение и за оставяне без уважение на искането за спиране. Не претендира разноски в производството.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.3 от ГПК, подадено от Д.Г.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Н., против солидарните длъжници Т.Ж.Н., ЕГН ********** и С.А.Н., ЕГН: **********, за вземане в размер на 47 000 лева - дължимо по договор за заем от 04.06.2014 г., с нотариално удостоверени подписи, рег. № 2334/04.06.2014 г. на нотариус Светлана Кирилова, рег. № 001 на НК, с падеж - 12.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда – 08.10.2019 г. до окончателното погасяване, както и за разноските по делото. Представен е оригиналът на договор за заем от 04.06.2014 г., с нотариално удостоверени подписи под рег. № 2334/04.06.2014 г. на нотариус Светлана Кирилова, рег. № 001 на НК, както и платежно нареждане от 04.06.2014 г. изд. от Банка Пирес за сумата от 47 000 лв. с наредител Д.Г.Р. и получател Т.Ж.Н..

Въз основа на заявлението е издадена Заповед № 8894 от 09.10.2019 г. за изпълнение по чл.417 ГПК, с която е разпоредено длъжниците да заплатят солидарно на кредитора сумата от 47 000 лева- дължима сума по договор за заем от 04.06.2014 г., с нотариално удостоверени подписи, рег. № 2334/04.06.2014 г. на нотариус Светлана Кирилова, рег. № 001 на НК, с падеж: 12.12.2014 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда – 08.10.2019 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 940 лева - държавна такса.

При извършена проверка за валидност и допустимост на разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист съдът намира, че то е валидно и допустимо, а по същество е и правилно, предвид следните съображения:

Предметът на производството по чл. 419 ГПК е строго ограничен до проверка предпоставките за допускане на незабавно изпълнение – дали вземането на кредитора произтича от документ, посочен в чл. 417 ГПК и дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на длъжника. Съгласно чл. 418, ал.2 ГПК съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Тази проверка касае единствено външната редовност на документа, като при нея следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващите нормативни изисквания за неговото издаване. Съгласно чл. 419, ал.2 от ГПК жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от акта по чл. 417 от ГПК. От това следва, че оплакванията в частната жалба могат да са свързани и да произтичат единствено от редовността на акта от външна страна.

В настоящия случай процесното вземане се основава на договор за заем от 04.06.2014 г., сключен между Д.Г.Р., от една страна като заемодател и от друга страна Т.Ж.Н. и С.А.Н. като заемополучатели, за предоставяне на сумата от 47 000 лв. със задължение за нейното връщане на 12.12.2014г. При подписване на договора заемополучателят С.Н. е представляван от съпругата си Т.Ж.Н., съгласно пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег.№ 1548/13.08.2013г. на Нотариус Великов с район на действие РС Чепеларе. Подписите на страните по договора са нотариално заверени под рег. № 2334/04.06.2014 г. от нотариус Светлана Кирилова, рег. № 001 на НК. Съгласно платежно нареждане от 04.06.2014 г. изд. от Банка Пирес,  сумата от 47 000 лв. е наредена за плащане от заемодателя на заемополучателя Т.Ж.Н..

Въззивният съд намира, че представеният договор за заем с нотариална заверка на подписите е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение парично вземане, чиято изискуемост е настъпила на 12.12.2014 г. От съдържанието на договора се удостоверя предоставянето на заемната сума преди подписване на договора, а от платежното нареждане е видно, че същата е била наредена за плащане по банков път. Наведените от жалбоподателя възражения за получаване на сумата, предвид уговорките в договора за заем и преводът й по банков път, са неотносими за настоящото производство, а следва да бъдат направени в производството по иска на кредитора за съществуване на вземането (чл. 422 ГПК). Извън предмета на проверката в това производство е и упълномощителната сделка, по силата на която Т.Н. е подписала договора за заем в качеството си на пълномощник на С.Н., поради което възражението на жалбоподателката, че не е притежавала представителна власт при подписване на договор също следва да се направи в производството по чл.422 ГПК. Неотносимо е и възражението, че договорът за заем е заверен от нотариуса само по отношение подписите на лицата, но не и по отношение на съдържанието му, доколкото изискването в чл.417, т.3 ГПК е за нотариална заверка на подписите на страните по договора.

Имайки предвид изложеното въззивният съд намира, че подадената жалба е неоснователна и като такива следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане за допускане на незабавно изпълнение  следва да се потвърди.

Искането за спиране на принудителното изпълнение по изп. дело № 20198250400633 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, представлява искане за спиране на изпълнението по чл.420 ГПК, по което компетентен да се произнесе е заповедният съд. Поради това,  производството ще следва да бъде прекратено в тази му част и делото ще бъде изпратено на районния съд по компетентност.

В настоящото производство не се претендират разноски и поради това такива не се присъждат.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

 

                                         О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед № 8894 от 09.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.3 от ГПК, постановено по ч. гр. д. № 16226/ 2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно частно гр. д. № 187 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Пловдив, VI-ти състав, в частта по искането за спиране на изпълнението, инкорпорирано в частна жалба с вх.№ 76048/21.11.2019г. в регистратурата на ПРС, подадена от Т.Ж.Н., ЕГН: ********** и ИЗПРАЩА същото за произнасяне от РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ по компетентност.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                       2.