МОТИВИ към Присъда № 260005 постановена на 26.04.2023
г. по НОХД № 5160 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна.
Производството по НОХД № 5160 по
описа за 2019 г. на Районен съд Варна е образувано във връзка с внесен по реда
на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна
прокуратура по досъдебно производство № 145 по описа за 2018 г. на ОД на МВР
гр. Варна срещу обв. М.С.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** и срещу обв. С.И.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 41.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на М.С.К. за това,
че през периода 28.02.2016 г. – 15.06.2016 г. в гр. Варна, в условията на
продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител
със С.И.Р., с ЕГН: **********, с цел да набави за себе си и за другиго имотна
облага, въвела и поддържала заблуждение у И.Г.П., С.Д.С. и Д.Д.Д. и с това причинила на Д.Д.Д.
и на представляваните от И.П. и С.С. дружества имотна
вреда, както следва: на търговското дружество „Меркурий П.“ ООД, представлявано
от И.П. в размер на 27 300 лева, на търговското дружество „Р.“ ООД,
представлявано от С.С. в размер на 27 300 лева и на Д.Д.Д. имотна вреда в размер на 20 800 лева, като общата
причинена вреда в размер на 75 400 лева е в големи размери, извършена е
повторно и е немаловажен случай – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т.
5 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на С.И.Р. за това,
че през периода 28.02.2016 г. – 15.06.2016 г. в гр. Варна, в условията на
продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител
с М.С.К., с ЕГН: **********, с цел да набави за себе си и за другиго имотна
облага, въвел и поддържал заблуждение у И.Г.П., С.Д.С. и Д.Д.Д.
и с това причинил на Д.Д.Д. и на представляваните от И.П.
и С.С. дружества имотна вреда, както следва: на
търговското дружество „Меркурий П.“ ООД, представлявано от И.П. в размер на 27
300 лева, на търговското дружество „Р.“ ООД, представлявано от С.С. в размер на 27 300 лева и на Д.Д.Д.
имотна вреда в размер на 20 800 лева, като общата причинена вреда в размер на
75 400 лева е в големи размери – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с
чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
С протоколно определение от 06.01.2020 г., постановено по НОХД № 5160 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, съдът прие за съвместно разглеждане в
съдебното производство граждански иск, предявен от Д.Д.Д.
срещу подс. М.С.К. и подс. С.И.Р.
за заплащане на сума в размер на 20 800 лева, представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на евентуално извършено деяние имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата.
С
протоколно определение от 06.01.2020 г., постановено по НОХД № 5160 по описа за
2019 г. на Районен съд – Варна, съдът прие за съвместно разглеждане в съдебното
производство граждански иск, предявен от „Меркурий П.“ ООД срещу подс. М.С.К. и подс. С.И.Р. за заплащане
на сума в размер на 27 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени в
резултат на евентуално извършено деяние имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
С
протоколно определение от 06.01.2020 г., постановено по НОХД № 5160 по описа за
2019 г. на Районен съд – Варна, съдът прие за съвместно разглеждане в съдебното
производство граждански иск, предявен от „Р.“ ООД срещу подс.
С.И.Р. за заплащане на сума в размер на 27 300 лева, представляваща обезщетение
за претърпени в резултат на евентуално извършено деяние имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата.
В хода
на съдебните прения по време на проведеното на 26.04.2023 г. открито съдебно
заседание по НОХД № 5160 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна,
представителят на Варненската районна прокуратура поддържа възведеното
обвинение спрямо подс. К., като същевременно не поддържа повдигнатото обвинение
спрямо подс. Р., като представителят на държавното обвинение излага подробни
аргументи в защита на позицията си. На първо място акцентира в своята пледоария
върху гласните доказателства, събрани в хода на наказателното производство,
установяващи, че подс. К. активно е търсила контакти с хора, които са
изработвали проекти за възстановяване на църковни храмове на територията на
страната, като постоянно е парадирала пред подс. Р., гр. ищец Д. и св. П. с
различни свои познанства и е афиширала опит в изработването и участието в
проекти за възстановяване на църковни храмове, макар, че от показанията на св. И.П.Н.
и св. О.С.Б. се установява, че такъв опит и знания в тази област подсъдимата
въобще не е притежавала. Представителят на Варненската районна прокуратура
счита, че изначално подсъдимата не е имала обективна възможност да изпълни
своето обещание, отправено към подс. Р., гр. ищец Д., св. П. и св. С., а именно
да им съдейства учредения от тях и представляваните от тях дружества консорциум
да получи финансиране и да му бъдат възложени дейности по реставрация и възстановяване
на църковни храмове на територията на Варненската и Великопреславска
митрополия, поради което и намира за доказани нейните измамливи действия спрямо
гр. ищец Д. и ощетените юридически лица ‚Меркурий П.“ ООД и „Р.“ ООД. Предвид
гореизложените аргументи, представителят на Прокуратурата пледира за
постановяване на осъдителна присъда спрямо подс. К., предлагайки да й бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години.
Процесуалният
представител на дружеството – граждански ищец „Р.“ ООД – адв.
Д.Г. – С. *** поддържа предявения граждански иск срещу подс. Р., подчертавайки,
че същият е следвало да управлява средствата, постъпващи по сметка на ДЗЗД „Св.
И. Рилски“ и именно той носи отговорност за тяхната липса.
Упълномощеният
защитник на подс. К. – адв. В.С. *** пледира за постановяване на оправдателна
присъда спрямо неговата подзащитна, като представя подробни аргументи в защита
на позицията си. Адв. С. счита, че липсват каквито и да е било обективни
доказателства, че неговата подзащитна е осъществила престъпния състав на
повдигнатото й обвинение, като подчертава, че идеята за учредяване на
консорциум и спечелване на финансиране за възстановяване на църковни храмове е
изхождала от подс. Р., а не от неговата подзащитна. Също така адв. С.
акцентира, че липсват каквито и да е било доказателства, че неговата подзащитна
е получавала каквито и да е било парични средства от подс. Р., гр. ищец Д., св.
П. и св. С., поради което и намира обвинителната теза за напълно недоказана.
Упълномощеният
защитник на подс. Р. – адв. О.А. *** също пледира за постановяване на
оправдателна присъда спрямо неговия подзащитен, поставяйки акцент в своята
пледоария върху липсата на каквато и да е житейска логика подс. Р. да извършва
измамливи действия спрямо свои изключително близки колеги и приятели – гр. ищец
Д. и св. П., като също така подчертава, че именно подс. Р. е човекът, който не
само в един момент се е усъмнил в поведението на подс. К., но и е предприел реални
и активни действия по установяване на нейната измама спрямо него и другите
свидетели, чиито дружества са били включени в консорциума. Според адв. А.
именно подс. К. е измислила и е била „двигател“ на цялата добре обмислена
престъпна схема да измами пострадалите лица, като са налице редица
доказателства в тази посока. Предвид недоказаността на възведеното обвинение
спрямо неговия подзащитен, адв. О.А. моли за постановяване на оправдателна
присъда спрямо подс. Р..
Подс. М.С.К.
се придържа към позицията на адв. С., подчертавайки в своята пледоария, че не е
получавала никакви пари от гр. ищец Д. и ощетените юридически лица, както и, че
почти не е общувала с тях или техни представители.
Подс. С.И.Р.
също се присъединява към позицията на своя защитник адв. А., като посочва, че
адв. С. неправилно интерпретира част от доказателствата, като действително
признава, че е обещал да върне парите на гр. ищец Д., на св. П. и св. С., но
само при условие, че консорциума не бъде одобрен за финансиране, а не както
според него се е случило, подс. К. да придобие паричните средства на
консорциума по престъпен начин, чрез измама.
В
предоставената им на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изразят
последната си дума пред съда, двамата подсъдими – подс. К. и подс. Р. молят да
бъдат оправдани по възведените им обвинения.
От
фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Подс. М.С.К. и подс. С.И.Р. се познавали добре помежду си, като в началото
на 2016 г. подс. К. предложила услугите си на подс. Р. като консултант, който
разполага със „солидни връзки“ в ДФ „Земеделие“ и с управляващото ядро на
Варненската и Великопреславска митрополия, като го убедила, че тези нейни
контакти и това нейно влияние ще способстват да бъдат спечелени за него и
представляваното от него дружество „Респект Строй“ ЕООД финансови средства за
реконструкция и възстановяване на църковни храмове на територията именно на
Варненската и Великопреславска митрополия по програма „Реновация на църковни
храмове, финансирани по ПРСР, 2016 – 2020 г. мярка 322 от ПРСР“.
Подс. Р. повярвал на
обещанията на подс. К. и от своя страна, в началото на 2016 г., се свързал със
св. И.Г.П. – управител на търговското дружество „Меркурий П.“ ООД –
дружеството, занимаващо се със строителна дейност и гр. ищец Д.Д.Д., който бил свързан с търговското дружество „КВД
Билдинг“ ООД – дружество, също занимаващо се със строителна дейност и им
предложил да обединят усилията си, с цел да участват в проекти за
възстановяване на църковни храмове на територията именно на Варненската и
Великопреславска митрополия.
Подс. Р. представил подс. К.
на св. П. и на гр. ищец Д., като самата подс. К. потвърдила пред св. П. и гр.
ищец Д., че разполага с многобройни контакти в ДФ „Земеделие“ и Варненската и
Великопреславска митрополия, като уверила св. П. и гр. ищец Д., че е сигурно,
че благодарение на нейната помощ и подкрепа свързаните с тях дружества ще
съумеят да спечелят финансиране за своите проекти, които ще бъдат одобрени от
ДФ „Земеделие“ и Варненската и Великопреславска митрополия за възстановяване на
църковни храмове на територията именно на Варненската и Великопреславска
митрополия.
На 08.03.2016 г. бил
подписан договор за създаване на ДЗЗД „Св. И. Рилски“, като страни по договора
били дружествата „КВД Билдинг“ ООД, „Меркурий П.“ ООД и „Респект Строй“ ЕООД,
като предмет на договора бил съдружниците да обединят усилия за съвместно
извършване на следната дейност: „Реновация на църковни храмове, финансирани по
ПРСР, 2016 – 2020 г. мярка 322 от ПРСР“.
На 28.02.2016 г. била
внесена в касата на консорциума (макар и преди неговото фактическо учредяване) парична
сума в размер на 7500 лева от страна на „Меркурий П.“ ООД, на 18.03.2016 г.
била преведена по банкова сметка ***00 лева от страна на „Меркурий П.“ ООД, на
18.04.2016 г. била внесена в касата на консорциума парична сума в размер на
1300 лева, съотвено на 30.05.2016 г. и 15.06.2016 г. били внесени в касата на
консорциума суми в размер на 5000 лева и съответно 6000 лева от страна на „Меркурий П.“ ООД.
Същевременно на датите
28.02.2016 г, 18.03.2016 г., 18.04.2016 г. и 30.05.2016 г. св. Д.Д.Д. внесъл в касата на консорциума суми в размер както
следва: на дата 28.02.2016 г. – 7500 лева, на дата 18.03.2016 г. сума в размер
на 7000 лева, на 18.05.2016 г. сума в размер на 5000 лева и на 30.05.2016 г.
сума в размер на 1300 лева, с които суми гр. ищец Д. покрил задълженията за
вноски от страна на дружеството „КВД Билдинг“ ООД.
Същевременно към консорциум
ДЗЗД „Св. И. Рилски“ в качеството на съдружник било привлечено дружеството „Р.“
ООД, с управител св. С.Д.С., като на 09.05.2016 г. бил подписан анекс към
договора за учредяване на консорциум, с който дружеството „Р.“ ООД официално
станало съставна част от консорциума.
На датата 09.05.2016 г.
дружеството „Р.“ ООД превело по банкова сметка ***50 лева, на 19.05.2016 г.
превело по банкова сметка ***, съответно на 27.05.2016 г. внесло по банкова
сметка ***0 лева, на 30.05.2015 г. внесло по банкова сметка ***, а на
15.06.2016 г. внесло по банкова сметка ***.
Същевременно в периода
28.02.2016 г. – 15.06.2016 г. подс. К. на няколко пъти на неустановени
конкретни дати в този времеви период поискала от подс. Р. да й предостави
парични средства, набрани от дружествата – членове на ДЗЗД „Св. И. Рилски“ под
предлог, че парите ще бъдат използвани за одобряване на проектите по
възстановяване на църковни храмове на територията на Варненската и
Великопреславска митрополия.
В периода от 21.03.2016 г. до
15.06.2016 г. подс. С.И.Р. на няколко пъти теглил парични средства от банковата
сметка на ДЗЗД „Св. И. Рилски“, като общата изтеглена сума възлизала на 26 570
лева, като предавал изтеглените парични средства на подс. К..
В периода от 28.02.2016 г.
до 15.06.2016 г. подс. С.И.Р. изтеглил от касата на ДЗЗД „Св. И. Рилски“
парична сума в размер на 40 600 лева, като същевременно предавал паричните
средства на подс. К..
През лятото на 2016 г.
подс. Р. и гр. ищец Д. се усъмнили в поведението на подс. К., тъй като не се
случвало нищо с кандидатстването за одобрение на финансиране по „Реновация на църковни храмове, финансирани по
ПРСР, 2016 – 2020 г. мярка 322 от ПРСР“, поради което посетили сградата на
Варненската и Великопреславска митрополия в гр. Варна, където провели среща със
св. И.П.Н. – изпълняващ задължения по организация на стопанските дейности на
Варненската и Великопреславска митрополия, който потвърдил пред тях, че познава
подс. К., срещал се е с нея, но самата тя или дружество, свързано с нея никога
не е изготвяло и внасяло проекти за възстановяване на църковни храмове на
територията на Варненската и Великопреславска митрополия.
Осъзнали, че са били
въведени в заблуждение от подс. К., подс. Р., гр. ищец Д. и св. П. депозирали
жалба в ОД на МВР гр. Варна, в която се оплакали от измамливите й действия.
По
отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и
се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство
доказателства: показанията на св. С.Д.С.,
показанията на св. И.Г.П., показанията
на св. И.П.Н., показанията на св. Д.Ж.К., показанията на св. Д.Н.Д.,
показанията на св. О.С.Б., показанията на св. В.Ж.П.; показанията на св. И.С.Р.;
показанията на гр. ищец Д.Д.Д., показанията на св. И.Н.А.;
показанията на св. Й.П.К.; показанията на св. В.П.К.; показанията на св. А.П.А.;
показанията на св. Паулина Д. Христова; изготвената от вещото лице Я.П. съдебно
– счетоводна експертиза; актуалната справка за съдимост на подс. К., изготвена
от бюро „Съдимост“ към Софийски районен съд; справка за съдимост на подс. Р.,
изготвена от бюро „Съдимост“ към Варненския районен съд.
На първо място липсва спор, че непосредствено преди
и към инкриминирания период 28.02.2016 г. – 15.06.2016 г. подс. К. и подс. Р.
са се познавали добре помежду си. Налице са достатъчно солидни гласни
доказателства, че подс. К. е била ангажирана в качеството на „пи ар“, т.е.
отговаряща за връзките с обществеността в предизборната кампания на подс. Р.,
който се е бил кандидарирал за кмет на община Аврен по време на местните
избори, които ноторно известно е, че са се провели през есента на 2015 г.
(конкретно на 25.10.2015 г.). От показанията на св. К., които съдът няма
причина да не кредитира, се установява, че именно свидетелката К. е запознала
двамата подсъдими – факт, който според съда е доказан, но не е от толкова
съществено значение, с оглед предмета на настоящото производство.
Също така следва да се приеме за безспорен и факта,
че подс. Р. е познавал много добре гр. ищец Д.Д.Д. и
св. И.Г.П., като тримата са свързани с дългогодишни колегиални отношения. Св. П.
потвърди пред съда, че познава подс. Р. от около 20 години, през който период
от време двамата са имали многобройни съвместни стопански начинания преимуществено в сферата на строителството. Гр. ищец
Д.Д.Д. също потвърди пред съда, че се познава с подс.
Р. от „четиридесет и няколко години“,
през който период от време двамата също са имали многобройни съвместни
стопански инициативи.
Тук е мястото да се коментират и показанията на св. С.Д.С.
по отношение доверието, което той е имал най – вече към св. П. и гр. ищец Д..
Св. С. сам сподели в хода на съдебното следствие, че е взел решение да се
включи в стопанската инициатива за присъединяване към консорцуима на
представляваното от него дружество „Р.“ ООД, защото е имал пълно доверие на св.
П. и гр. ищец Д., с които е работил съвместно през годините и никога не е имал
никакви проблеми в работата си с тях.
Също така се налага извод, че подс. Р., наред с гр.
ищец Д., св. П., св. С. и по – скоро представляваните и свързаните с тях
търговски дружества са познати субекти в икономическото пространство на гр.
Варна, с добра търговска репутация.
Идеята подс. Р., наред със свои партньори, да
започне да участва в проекти за възстановяване и реставрация на църковни
храмове на територията на Варненската и
Великопреславска епархия е именно на подс. К., като според съда този факт е
доказан, като в тази посока на първо място са показанията на св. Д.Н.Д., които съдът
кредитира напълно като последователни, логични и подкрепени от много голяма
част от показанията на другите свидетели. Св. Д. споделя, че „г-жа К. предлагаше изготвянето и участието
по европроекти за ремонт на църкви“. Показанията на св. Д. са важни, защото
в инкриминирания период тя е живеела на семейни начала с подс. Р. и както
самата тя каза, вечер са си споделяли какво се случва през деня. Показанията на
св. Д. са подкрепени изцяло от показанията на св. П., който заяви, че св. Д. го
бил посетил в офиса на дружеството и му бил заявил, че подс. Р. „имал предложение от някаква госпожа да се
включим в проект по ремонтиране на 4 на брой църкви, на територията на
Варненската и Великопреславска митрополия“.
В посока, че именно подс. К. е автор на идеята да се
участва по проети за възстановяване на църковни храмове са и показанията на гр.
ищец Д., който ясно заявява в своите показания, че подс. К. му е представена от
подс. Р. като „човекът, който ще движи
нещата в ДФ „Земеделие“, като Д. допълва, че подс. К. му е представена като
човекът, който ще уреди по – бързо да стане предвижването на документи в ДФ
„Земеделие“. Следва да се подчертае, че подс. Р. е представил подс. К. на гр.
ищец Д. именно с цитираните думи именно пред самата подс. К., в нейно
присъствие, поради което и е логично да се приеме, че тя е приела тази роля.
Абсолютно в идентична посока са показанията на св. П., който също сподели, че подс.
К. му е била представена като „човекът,
който движи нещата с проекта за ремонта на тези 4 бр. църковни храмове“ .
Нещо повече – подс. К. не само се е съгласила да
бъде представена пред гр. ищец Д. и св. П., като човек, който ще помогне за
реализиране на проектите по възстановяване на църковни храмове, но тя също е
извършила много активни действия да затвърди това впечатление в тях, като в
разговор е уверила св. П., че има гаранция и, че почти сигурно консорциума ще
спечели поръчката, самата тя е уверила св. П., че „има сериозни връзки“ в Патриаршията и, че „може да съдейства и почти сигурно нашия консорциум да спечели проекта
за ремонт на храмове“.
Според съда подс. К. също така изключително активно
е въвеждала и в заблуждение гр. ищец Д., разяснявайки, че се дават 5 % на ДФ
„Земеделие“, 5 % на църковното настоятелство и на нея комисионната е 5 %.
Показанията на гр. ищец Д. и св. П. са
последователни и еднопосочни, поради което и съдът ги кредитира напълно. Още
повече, че са подкрепени от показанията на св. Д., която също споделя, че
познава подс. К. като жена, която е предлагала консултантски услуги, изготвяне
на проекти и внасянето им за разглеждане в съответната институция.
Дори в този смисъл са и самите обяснения на подс. Р.,
който също обяснява, че нееднократно е бил уверяван от подс. К., че същата се
занимава с изготвяне на проекти и най – вече разполага с „връзки“ в различни
институции, в частност църковните институции в страната, благодарение на които
„връзки“ учредения от търговските дружества консорциум „Св. И. Рилски“ ще
спечели проекти за възстановяване на църковни храмове на територията на Варненската
и Великопреславска митрополия.
Ето защо и кредитирайки изцяло показанията на св. П.,
на гр. ищец Д., на св. Д. и обясненията на подс. Р., съдът приема за
категорично установено, че подс. К. е въвела в заблуждение св. П. и гр. ищец Д.,
че самата тя е консултант по проекти и срещу определена парична сума ще съдейства
учредения от св. П., гр. ищец Д. и подс. Р. консорциум да спечели финансиране
по проект за възстановяване на църковни храмове във Варненската и Великопреславска
митрополия.
Според съда са налице достатъчно убедителни
доказателства, че подс. К. е получавала пари от подс. Р. именно с цел да
съдейства консорцииума да участва и да спечели финансиране по проект за
възстановяване на църковните храмове.
В този смисъл са показанията на св. Д., на св. П.,
на гр. ищец Д., на св. Т., както и самите обяснения на подс. Р..
Четиримата свидетели – Д., П., Д. и Т. са
категорични, че са давани пари от подс. Р. на подс. К. именно вследствие на
заблудата, че тези пари ще отидат за закупуване и изготвяне на проекти, които
ще бъдат използвани в процедурата по кандидатсване за финансиране по проекта за
възстановяване на църковните храмове.
Самият св. П. в своя разпит в хода на съдебното
следствие посочи нанесената щета на дружеството, а именно над 27 000 лева, като
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, прецизира щетата, която възлиза в размер на 27 300
лева – сума, която е излязла от патримониума на
„Меркурий П.“ ООД, след разпореждане на св. П., в качеството му на управител на
дружеството, именно в резултат на
заблужението, че сумата ще послужи за закупуване на проекти и за нерегламентирани
възнаграждения, с други думи „комисионни“ на членове църковното настоятелство,
на различни лица от ДФ „Земеделие“ и възнаграждение на подс. К..
По идентичен начин от показанията на гр. ищец Д. и
изготвената съдебно – счетоводна еспертиза се установява нанесената щета в
патримониума на гр. ищец Д. възлизаща на 20 800 лева.
Съдът приема, че за дружеството „Р.“ ООД също е
настъпила имуществена щета, същата възлиза в размер на 27 300 лева, като
безспорни доказателства за наличието и размера на щетата са показанията на св. С.
и заключението на изготвената съдебно – счетоводна експертиза. Друг е въпроса,
че дружеството – граждански ищец „Р.“ ООД насочи своята гражданска претенция
към подс. Р., а не към подс. К., но това обстоятелство ще бъде коментирано по –
надолу в настоящите мотиви.
Според съда е доказано, че подс. К. е получила от
подс. Р. парична сума около и малко над 100 000 лева, пари, които са били взети
от касата на консорциума и от банковата сметка на консорциума и са били
предназначени за това да се изготвят и „входират“ проектите за възстановяване
на църковните храмове.
В тази посока на първо място са показанията на св. Д.,
които съдът няма причина да не кредитира, която действително не помнеше
конкретни дати, но самата тя разказа за няколко срещи, на които е присъствала и
са били дадени пари на подс. К. от подс. Р..
Съдът би желал да поясни причината защо толкова
много кредитира показанията на св. Д. – на първо място тя бе изключително
категорична в показанията си, като следва да се подчертае, че нейните показания
изцяло и напълно се потвърждават от показанията на св. Т., която се занимава
със счетоводството на дружествата, свързани с подс. Р. от около 25 години,
както самaта тя поясни в хода на съдебното следствие. Св. Т.
обясни в хода на съдебното следствие, че знае, че подс. Р. е предал на подс. К.
на траншове всичките събрани суми в банковата сметка и касата на консорциума в
размер на 102 000 лева.
Действително гр. ищец Д. и св. П. не са виждали да
се дават на ръка пари на подс. К. от подс. Р., но двамата (св. П. и гражданския
ищец Д.) изразиха увереност, че пари от консорциума са давани на подс. К., тъй
като така ги е уверявал и подс. Р.. В тази
връзка според съда следва да бъде „намесена“ и елементарната житейска логика –
няма никаква логична причина, подс. К. в продължение на няколко месеца да се
среща, да общува активно с гр. ищец Д. и със св. П., да ги уверява, че работи
да се случат проектите за възстановяване на църковните храмове, като през
цялото това време тя едва ли не да работи pro bono, т.е. на доброволни начала. Ето защо съдът не вярва
на защитната позиция на подс. К., че не е взела и един лев от паричните
средства на консорциума, още повече самата подсъдима е изтъкнала пред гр. ищец Д.,
св. П. и подс. Р., че очаква да бъде овъзмездена за своите услуги с парични
средства.
От показанията на св. И.П.Н. и от показанията на св.
О.С.Б. се установява, че подс. К. действително е правела проучвания в сферата
на възстановяване на църковни храмове, в частност програма „Реновация на
църковни храмове, финансирани по ПРСР, 2016 – 2020 г. мярка 322 от ПРСР“, но
както каза св. Б.: „останах с
впечатление, че г-жа К. по скоро беше с по – голямо самочувствие, че има
познание, отколкото има реални такива познания.“
Прави впечатление, анализирайки показанията на св. П.,
на гр. ищец Д., на св. Д., на св. Т., че действително подс. К. показно е
афиширала, че притежава солидни връзки в различни институции, конкретно в ДФ
„Земеделие“ и във Варненската и Великопреславска митрополия, но липсва каквато и да е конкретика от нейна страна
на кои лица същата разчита, каква е тяхната длъжност, какви са нейните
отношения с тях, какви са техните обективни и реални възможности да способстват
да бъдат одобрени за финансиране проектите за възстановяване на цурковни
храмове от страна на ДЗЗД „Св. И. Рилски“.
Именно въведени в заблуждение от страна на подс. К.,
че разполага със солидни връзки в ДФ „Земеделие“ и Варненската и
Великопреславска митрополия, които ще способстват да се получи финансиране за
възстановяване на църковни храмове на територията на Варненската и Великопреславска
митролполия, гр. ищец Д. и св. П., в качеството му на управител на „Меркурий П.“
ООД са се разпоредили в нейна полза с парични средства.
Безспорно обстоятелство е, че проекти за
възстановяване и реставриране на църковни храмове на името на ДЗЗД „Св. И.
Рилски“ никога не са били изготвяни, нито пък са били депозирани за разглеждане
в която да е институция.
По отношение ролята на подс. Р. в престъпното
начинание, съдът намира, че липсват доказателства същият да е присвоявал парични
средства на консорциума, още повече да го е направил в съизвършителство с подс.
К.. Съдът се солидаризира с позицията на адв. О.А., изразена в неговата
пледоария в хода на съдебните прения, че на първо място липсва каквато и да е
била житейска логика, след дългогодишни изрядни и прекрасни колегиални
отношения със св. П. и гр. ищец Д., в един момент подс. Р. да ги загърби и да
ги измами със суми, които не са чак толкова високи като размер за тези хора,
които от години се ползват с репутаццията на заможни предприемачи. В крайна
сметка съдът вярва на обясненията на подс. Р., че е предавал паричните суми на
подс. К., и на практика се налага извод, че и самият той е бил въведен в
заблуждение, че парите ще способстват да бъдат одобрени проектите за
възстановяване на църковни храмове, като обясненията на подс. Р. в тази им част
са подкрепени от показанията на св. Д. и св. Т..
На практика според съда подс
Р. и представляваното от него дружество „Респект Строй“ ЕООД също са били
измамени от подс. К., като за това свидетелства св. Т., която обслужва
счетоводно дружеството „Респект Строй“ ЕООД, която потвърди, че дружеството
„Респект Строй“ ЕООД е направило своята вноска към ДЗЗД „Св. И. Рилски“, т.е. и
паричните средства на „Респект Строй“ ЕООД са били предавани на подс. К., но в
крайна сметка това обстоятелство не е предмет на обвинението по настоящото НОХД
№ 5160 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, поради което и съдът не
вижда смисъл да го анализира в дълбочина.
Съдът вече изрази становището си, че дружеството „Р.“
ООД също е било ощетено от престъпните действия на подс. К., като щетата
възлиза в размер на 27 300 лева. Няма как обаче съдът да отмине и да си затвори
очите за думите на св. С., който заяви, че винаги и само е имал претенции към
подс. Р., а не и към подс. К.. Според съда щетата на дружеството „Р.“ ООД е
нанесена именно от подс. К. – като доказателствата, в тази посока бяха
коментирани по – горе в настоящото изложение.
По отношение показанията на св. Й.П.К. и св. В.П.К.,
съдът също би желал да вземе отношение по тях, предвид показанията на другите
свидетели, че част от паричните средства, предназначени за подс. К., са били
предавани в пощенски плик, именно на нейния син св. К. и на нейната дъщеря св. К..
Св. К. беше категоричен, че пари никога не е получавал от подс. Р., предназначени
за неговата майка, като същевременно св. К. не беше толкова категорична, а по –
скоро заяви, че не си спомня да се е срещала на паркинга на бившия магазин
„Пикадили“ до МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД с подс. Р., но тук следва да се
подчертае, че парите са били предавани в пощенски плик, а самата подс. К.
заяви, че децата й са много добре възпитани, а доброто възпитание не предполага
да се отварят пощенски пликове, предназначени за други хора, дори и на най – близките.
Последното съждение, съдът го изразява с усмивка, като по – вжаното в случая е,
че действително банкноти на ръка на св. К. и св. К. не са били давани, но
според съда е установено, че пощенски пликове, съдържащи парични средства, са
били предоставяни на св. К. и св. К., които са били предназначени именно за
подс. К. и това са именно парични средства на ДЗЗД „Св. И. Рилски“.
Предвид гореизложеното, съдът намери за виновна
подс. К. в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. с чл.
209, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото установи от фактическа страна,
че през периода 28.02.2016 г. - 15.06.2016 г. в гр. Варна, в условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго имотна
облага, въвела и поддържала заблуждение у И.Г.П. и Д.Д.Д.,
и с това причинила на Д.Д.Д. и на представляваното от
И.Г.П. дружество имотна вреда, както следва: на търговско дружество „Меркурий П.“
ООД, представлявано от И.Г.П. в размер на 27 300 лева и на Д.Д.Д. имотна вреда в размер на 20 800 лева, като общата
причинена вреда възлиза в размер на 48
100 лева, е в големи размери, извършена е повторно и е немаловажен случай.
Същевременно
съдът оправда подсъдимата М.С.К.
по повдигнатото й обвинение да е извършила престъплението по чл. 210, ал. 1, т.
4 и т. 5 във вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК в съучастие като съизвършител с подсъдимия С.И.Р., както и я оправдава по
възведеното обвинение през периода 28.02.2016 г. - 15.06.2016 г. в гр. Варна в
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго
имотна облага, да е въвела и поддържала заблуждение у С.Д.С. и, с това да е
причинила на представляваното от С.Д.С. дружество „Р.“ ООД имотна вреда в
размер на 27 300 лева.
Предвид гореизложеното, съдът намери за невинен
подс. С.И.Р. през периода 28.02.2016 г. -15.06.2016 г в гр. Варна, в условията
на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител
с М.С.К., ЕГН: ********** с цел да набави за себе си и за другиго имотна
облага, въвел и поддържал заблуждение у И.Г.П., С.Д.С. и Д.Д.Д.,
и с това причинил на Д.Д.Д. и на представляваните от И.П.
и С.С. дружества имотна вреда, както следва: на
търговско дружество „Меркурий П." ООД, представлявано от И.П. в размер на
27 300 лева, на търговско дружество „Р." ООД, представлявано от С.С. в размер на 27 300 лева и на Д.Д.Д.
имотна вреда в размер на 20 800 лева, като общата причинена вреда в размер на
75 400 лева е в големи размери, като на основание чл. 304 от НПК го оправдава
по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във
вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Обект
на престъпното деяние по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК са обществените отношения, осигуряващи нормалното
упражняване на правото на собственост върху движими вещи.
Субектът
на престъплението – М.С.К. е пълнолетно и вменяемо физическо лице, което е било
в състояние да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да
ръководи постъпките си.
От
субективна страна – престъплението е извършено при формата на вината пряк
умисъл.
Квалификацията на престъплението по
чл. 26, ал. 1 от НК се определя от факта, че деянията, извършени от подс. К. осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите.
Квалификацията
по чл. 210, ал. 1, т. 4 от НК се обуславя от предходната съдимост на подс. К.,
конкретно осъждането й с Решение № 547 от 26.11.2010 г., постановено по н.д. №
447/ 2010 г. по описа на ВКС, с което е
изменено Решение № 32/ 30.03.2010 г., постановено по ВНОХД № 97 по описа за
2009 г. на Окръжен съд Смолян, с което е изменена присъдата на Районен съд
Девин, постановена по НОХД № 107 по описа зз 2007 г. на Районен съд Девин.
По вида и размера на наказанието.
Материалният наказателен закон предвижда наказание „лишаване от свобода”
за срок от една до осем години за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т.
4 и т. 5 от НК вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В случая липсват смекчаващи отговорността обстоятелства.
Предходната съдимост на подс. К. безспорно представлява отегчаващо
отговорността обстоятелство, като в случая следва да се подчертае, че в
конкретния случай съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство престъпните
деяния, които не попадат в кръга от деяния, обуславящи наличието на повторност по
т. 4 на чл. 210 от НК.
Факт, който би следвало да бъде отчетен като отегчаващ вината е, че
измамливите действия на подс. К. са насочени срещу две лица – дружеството
„Меркурий П.“ ООД и гр. ищец Д., като измамливите й действия са продължили в
продължение на няколко месеца, като е уверявала последователно и постоянно св. П.
и гр. ищец Д., че ДЗЗД „Св. И. Рилски“ ще спечели финансиране за възстановяване
на църковни храмове на територията на Варненската и Великопреславска
митрополия, вследствие на които уверения св. П. и гр. ищец Д. са се разпоредили
с парични суми, които в крайна сметка са били взети именно от пос. К..
След внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства и след
като отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съдът намира, че
най – справедливо наказание, което изцяло препокрива целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 36 от НК е наказанието „лишаване от свобода” за срок от четири
години, което наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим,
предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
По отношение
предявените граждански искове.
С протоколно определение от 06.01.2020 г., постановено по НОХД № 5160 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, съдът прие за съвместно разглеждане в
съдебното производство граждански иск, предявен от Д.Д.Д.
срещу подс. М.С.К. и подс. С.И.Р.
за заплащане на сума в размер на 20 800 лева, представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на евентуално извършено деяние имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата.
С протоколно определение от 06.01.2020 г., постановено по НОХД № 5160 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, съдът прие за съвместно разглеждане в
съдебното производство граждански иск, предявен от „Меркурий П.“ ООД срещу подс. М.С.К. и подс. С.И.Р. за
заплащане на сума в размер на 27 300 лева, представляваща обезщетение за
претърпени в резултат на евентуално извършено деяние имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане на сумата.
С протоколно определение от 06.01.2020 г., постановено по НОХД № 5160 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, съдът прие за съвместно разглеждане в
съдебното производство граждански иск, предявен от „Р.“ ООД срещу подс. С.И.Р. за заплащане на сума в размер на 27 300 лева,
представляваща обезщетение за претърпени в резултат на евентуално извършено
деяние имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Предвид произнасянето на съда в наказателноправната част и
обстоятелството, че съдът намери за виновна подс. К. в извършване на
престъпление против собствеността на гражданския ищец „Меркурий П.“ ООД и
гражданския ищец Д., съдът уважи в цялост предявените срещу нея граждански
искове от гражданските ищци.
Същевременно предвид оневиняването на подс. Р. в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение съдът отхвърли предявените
срещу него искови претенции, вкл. и от дружеството „Р.“ ООД. Ако в случая
дружеството „Р.“ ООД беше насочило исковата си претенция и срещу подс. К.,
същата нямаше причина да не бъде уважена, но в крайна сметка волята на
дружеството граждански ищец „Р.“ ООД да насочи иска си само единия подсъдим, а
именно подс. Р., който според съда не е извършил престъпното деяние, за което
му е повдигнато обвинение, поради което и предявения граждански иск срещу него
следва да бъде отхвърлен.
По отношение
разноските.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК и доколкото я призна
за виновна в извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. с
чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, съдът възложи в тежест на подс. К.
сторените разноски в хода на досъдебната фаза на наказателното производство,
които възлизат в размер на 105, 57 лева, която сума следва да бъде заплатена в
полза на ОД ан МВР гр. Варна.
Съдът възложи в тежест на подс. К. парична сума в размер на 1924 лева,
представляваща държавна такса върху уважената част от гражданските искове,
предявени от „Меркурий П.“ ООД и гр. ищец Д.Д.Д.
срещу нея.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: