Р Е Ш
Е Н И
Е
No
гр. Ботевград, 11.05.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ****
при участието на секретаря ****, като разгледа
докладваното от съдия **** гражданско дело No 296 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна
квалификация чл. 432 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл. 497, ал. 1 от КЗ
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- Ю.С.А.
твърди, че при ПТП,
настъпило на 13.10.2018 г., около 13.15 часа, в района на с. Скравена, Община
Ботевград, е пострадала като пътник в МПС “Фолксваген”, с рег. No ****, като
виновен за настъпилото ПТП е водачът на лек автомобил марка “Волво”, модел
“С-80”, с рег. No ****, който не е спазил правилата за движение по пътищата- не
е спазил необходимото отстояние при движение от автомобила, движещ се пред него
и управлявайки с несъобразена висока скорост, блъска отзад автомобила, движещ
се пред него МПС “Фолксваген”, с рег. No ****. За същото е издаден Констативен
протокол за ПТП No 1692166 от 13.10.2018 г. Твърди, че са й били причинени
травми, които могат да се характеризират като средна телесна повреда. Сочи, че
е била с поставен предпазен колан, но въпреки това при силният удар отзад става
жертва на т.н. камшичен удар в областта на главата и тила. Първоначално
изпитвала болки, виене на свят, тежест в областта на главата. Болките във врата
й били нетърпими във всяко положение на главата. На следващия ден отишла на
лекар, като й е назначена рентгенография на гръбначните прешлени. Поддържа, че
поради спецификата на увреждането не можела през следващия месец след
произшествието да легне спокойно и в нормално положение на тялото, изпитвала е
постоянни болки. Вследствие на болезнените травми пострадалата е преминала през
неприятни и болезнени преживявания, като процедурите по възстановяването й
продължават през следващите три месеца.
Твърди,
че в резултат на виновно причиненото от водача на МПС “Волво”, модел “С-80”, с
рег. No ****, ПТП е изпитала силен стрес и уплаха от преживяното, като поради
уплахата и нестабилното й емоционално състояние след инцидента, оттогава и
понастоящем е силно притеснена, когато се вози или сама шофира МПС, което й
създава допълнително неудобства в ежедневието.
Поддържа,
че към датата на ПТП задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите на водача на МПС “Волво”, модел “С-80”, с рег. No ****, е била
в ЗАД “****” АД - застрахователна полица с No BG/23/118001264009, валидна към
датата на ПТП. На 18.12.2018 г. e предявила пред ответника претенция за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, която била заведена с вх. No /6-1184/18/2018 г., за което
била заведена застрахователна преписка/щета No 0411-160-0013-2018 г. С писмо от
застрахователното дружество им изискали да представят допълнителни документи,
поради което с допълнителна писмена претенция уточнили, че не е бил съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, а само Констативен протокол за
ПТП с рег. No 1692166 от 13.10.2018 г., въпреки изявленията на пострадалата за наличие
на силни болки от нейна страна, и който протокол вече е бил представен като
приложение към депозираната претенция към застрахователното дружество. С писмо
изх. No 99-840/22.02.2019 г. застрахователят им отказал определянето и
изплащането на застрахователно обезщетение.
Предвид това
моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да й заплати сумата от 10 000.00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и негативни изживявания в резултат на
ПТП, настъпило на 13.10.2018 г., получени
вследствие на силен камшичен удар в областта на главата и изразяващи се в силни
болки в областта на врата и главата, с последващо виене на свят и тежест в
областта на главата, затруднено движение на врата и главата и невъзможност да
легне спокойно и в нормално положение на тялото, всички вследствие на получено
комоцио церебри, ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на
предявяване на иска до окончателното му изплащане, както и да й заплати сумата
от 2197.40 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху
неизплатеното застрахователно обезщетение в размер на 10 000.00 лв., за периода
от 18.12.2018 г. (датата
на завеждане на доброволната претенция, с която са представени пред
застрахователя и данните за банковата сметка на пострадалата) до 15.02.2021 г.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- ЗАД “****” АД, гр. София, в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК
писмен отговор чрез пълномощника си оспорва исковете като неоснователни.
Заявява, че не
оспорва обстоятелството, че на 13.10.2018 г. е настъпило ПТП с участието на
л.а. “Волво С 80” с рег. No **** и л.а. “Фолксваген” с рег. No ****. Оспорва
обаче обстоятелството, че ищцата е била пътник в процесния автомобил и е
пострадала при това ПТП. Сочи, че случаите, когато няма пострадали лица,
органите на МВР съставят Протокол за ПТП, а когато има такива- Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, като в настоящия случай е съставен Протокол
за ПТП No 1692166/13.10.2018 г., което индиректно означава, че от
произшествието няма пострадали лица. Оспорва твърдения в исковата молба
механизъм на настъпване на процесното ПТП и наличието на виновно и
противоправно поведение от страна на водача на л.а. “Волво С 80” с рег. No ****,
в която връзка оспорва и представения Протокол за ПТП 1692166/13.10.2018 г. в
частта относно обстоятелства и причини за ПТП. Твърди, че водачът ****не е
успял да спре, тъй като водачът на л.а. Фолксваген внезапно и безпричинно е
предприел спиране, като не се е съобразил с дистанцията и скоростта на задно
движещото се МПС.
На
следващо място оспорва, че в резултат на процесното ПТП от 13.10.2018 г. са
настъпили твърдените увреждания на ищцата, като твърди, че същата е пострадала
при друг пътен инцидент, включително, че посочените в исковата молба оплаквания
се дължат на възрастови дегенеративни изменения и общото и здравословно
състояние на ищцата от преди ПТП и нямат никаква връзка с травмата от ПТП.
Оспорва
иска за неимуществени вреди и по размер, като заявява, че същият е предявен в
завишен размер, който съобразно критериите за справедливост не съответства на
действително претърпените от ищцата вреди.
По
отношение на претенцията за заплащане на законна лихва прави възражение за
изтекла 3-годишна давност за периода от 18.12.2018 г. до 14.02.2019 г., като
оспорва и началната дата, от която се претендира дължимост на законната лихва.
Сочи, че действително на 18.12.2018 г. са получили доброволна претенция от
ищцата, но съгласно чл. 496 от КЗ застрахователят изпада в забава след изтичане
на 3-месечния срок за произнасяне, в случая - от 18.03.2019 г.
Поддържа,
че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността му като
застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”, поради което моли
исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
По делото безспорни между
страните са обстоятелствата, че на 13.10.2018 г. е настъпило ПТП с участието на л.а.
“Волво С 80” с рег. No **** и л.а. “Фолксваген” с рег. No ****. Видно и от заверено копие на Протокол за ПТП No 1692166/13.10.2018
г. относно посетено ПТП на мл. авт. к-р при РУ- Ботевград, ОДМВР – София обл.,
на същата дата в 13.15 часа, на гл. път I – 1 (191) км с. Скравена с посока с.
Новачене, общ. Ботевград, е настъпило ПТП с участници МПС “Волво S-80” с рег.
No ****, управлявано от ****– участник No 1, и МПС “Фолксваген Артеон” с рег.
No ****, управлявано от ****– участник No 2. Като обстоятелства и причини за
произшествието е посочено, че участник No 1 се движи по гл. път I – 1 с посока към
с. Новачене и около (191) км с. Скравена не спазва необходимото разстояние с
движещия се пред него участник No 2 и го настига и удря, реализирайки ПТП с
него. Посочено е, че е взето административно
отношение – съставен акт на участник No 1 за нарушение по чл. 23, ал. 1. Описани
са видимите щети по двата автомобила. Протоколът е подписан и от двамата
посочени участници. Приложени са и 2 бр. декларации от 13.10.2018 г. от двамата
водачи на леките автомобили, участници в ПТП-то, като видно от Декларацията на ****,
като основна причина за настъпването му същият е посочил разсейване от негова
страна.
От заверено копие на Амбулаторен
лист No 0061175 от 15.10.2018 г. се установява, че на посочената дата на Ю.С.А.
е извършен амбулаторен преглед, като е поставена диагноза “Други неуточнени
повърхностни травми на шията”. Посочена е следната анамнеза: “На 13.10.2018 г.
при ПТП контузия на врата. Болка и затруднена подвижност на главата.” Видно и
от представените Справка за извършените прегледи и Справка за извършените МДД
на Ю.С.А. от НЗОК, в същите е отразено, че на 15.10.2018 г. на ищцата е
извършен преглед – консултация от общопрактикуващ лекар с поставена диагноза
“Други неуточнени повърхностни травми” и на същата дата й е издаден амбулаторен
лист за рентгенография на гръбначни прешлени, изпълнен на 16.10.2018 г.
От писмо изх. No 1046-40-3418/1
от 12.11.2021 г. от НОИ, Дирекция “Осигуряване и краткосрочни плащания” и приложена Справка за
всички подадени от ищцата уведомления в НОИ се установява, че в периода след
13.10.2018 г. същата е ползвала отпуск поради временна неработоспособност на
30.11.2018 г., от 04.02.2019 г. до 05.02.2019 г., след което през 2020 г.
По делото като безспорно е
обявено обстоятелството, че ищецът е предявил застрахователната
си претенция с молба от 18.12.2018 г. в
ответното дружество ЗАД “****” АД, като застраховател по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите на водача
на МПС “Волво С-80” с рег. No ****, по чиято вина е настъпило ПТП на 13.10.2018
г. Видно от молбата до
ответника от тази дата, със същата ищецът е заявила искане да й бъде изплатено
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие причинена
телесна повреда при процесното ПТП от 13.10.2018 г. в размер на 15000 лв. Със
същата молба ищецът е приложила заверено копие от съставения за ПТП-то протокол, както и от
амбулаторен лист и от сектор образна диагностика, с разчитане на извършена
рентгенография.
С писмо No ЦУ-99-840/22.02.2019
г. и след допълнително изискани документи от ищеца, застрахователят ЗАД “****” АД е уведомил същата, че
отказва да изплащане на предявената претенция поради липса на представен от нея
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, който удостоверява, че е
пострадала в ПТП на 13.10.2018 г.
От заверено копие на преписка по
щета No 0410-110-0711-2019 г. на ЗАД “****” АД се установява, че по заявление
за изплащане на застрахователно обезщетение от 15.10.2018 г. от собственика “****”
ЕООД на МПС “Фолксваген Артеон” с рег. No **** за причинените на лекия
автомобил при процесното ПТП вреди, при ЗАД “****” е образувана щета No
470418181854755, като на автомобила е извършен ремонт в автосервиз по възлагане
от застрахователя, за което на автосервиза е изплатена сумата от 13 761.06
лв., на която стойност е определена и сумата на застрахователното обезщетение
по щетата. Видно от преписката, от страна на ЗАД “****” е отправена регресна
претенция от 13.03.2019 г. към ответника ЗАД “****” АД за изплащане на
посоченото застрахователно обезщетение, както и направени ликвидационни разходи
по обработката на претенцията.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля ****, колега и дългогодишен приятел на
ищцата, от които се установява, че същата имала сериозен инцидент през 2018 г. при
пътуване със семейството й за гр. Враца, като по време на пътя те били ударени
от друг автомобил. Вследствие на това ищцата имала здравословни проблеми, доста
дълго време се оплаквала от главоболие, от болки във врата и гърба от камшичния
удар, който получила от удара на другия автомобил. Посещавала лекар, пиела
хапчета, не се чувствала добре. Ищцата ходела на работа, но не се справяла с
работата на 100 процента поради главоболието, поради което свид. **** й помагал
с част от задълженията й. Твърди, че след инцидента ищцата се променила, била
много притеснена. Било й трудно да шофира поради изживения стрес, въпреки че е
шофьор от 20 години. От показанията на свидетеля се установява, че ищцата в
периода на катастрофата не е ползвала болничен, тъй като гледала да е на
максимално разположение в офиса. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
непосредствени, логични и непротиворечиви.
По делото е изслушано и прието
заключението на вещото лице С.К.Д. по назначените съдебно-автотехническа
експертиза, от което се установява следният механизъм на процесното ПТП: на 13.10.2018
г. около 13.15 часа лек автомобил марка
“Фолксваген Артеон” с рег. No **** се движил по главен път I – 1 в посока от гр.
Ботевград към с. Новачене и в района на 191 км е бил застигнат от движещия се в
същата посока лек автомобил “Волво S-80” с рег. No ****, като е настъпил удар
между предната част на лекия автомобил “Волво” и задната част на лек автомобил
“Фолксваген”, вследствие на което са причинени щети и по двата автомобила.
Съгласно заключението, причини за настъпване на произшествието са субективните
действия на водача на лекия автомобил “Волво”, който от движението си в посока
от гр. Ботевград към с. Новачене не е осигурил необходимата дистанция между
него и движещия се пред него лек автомобил “Фолксваген”. Заключението не е
оспорено от страните и прието от съда като компетентно и безпристрастно
изготвено.
По делото е изслушано и прието и
заключението на вещото лице Д.Н.Т. по назначената
съдебно-медицинска експертиза, от което се установява, че съгласно данните от
медицинската документация по делото, то вследствие възникналото ПТП на
13.10.2018 г. Ю.С.А. е получила контузия в областта на шийния отдел на
гръбначния стълб по механизма на т. нар. “камшичен удар”, което представлява травма,
а не диагноза. Вещото лице е посочило, че “камшичен удар” описва механизмът,
при който се получава травмата на врата, а именно: внезапно максимално движение
назад на врата, последвано от максимално движение напред на врата, като при
това рязко движение (назад и напред на главата и шията) може да се получат
увреждания на меките тъкани, мускулите, сухожилията, дисковете на шийните
прешлени и др. Съществува и риск от фрактура на прешлен. В заключението си
вещото лице е посочило, че 90% от хората, претърпели камшичен удар, се оплакват
най-вече от болка в шията, а други възможни оплаквания са главоболие,
замайване, загуба на равновесие, ниска болка в гърба, болки в челюстта,
изтръпване на крайници, умора, шум в ушите, зрителни проблеми и др., като
белезите на травмата могат да се появят незабавно, но някои от симптомите е
възможно да се усетят със закъснение, както и че възстановяването може да
продължи и с месеци, зависи от тежестта на увреждането. Алгоритъмът на лечение
включва покой, обездвижване на шията с мека яка за период от 2-3 дни до 14-15
дни. Включват се обезболяващи медикаменти, миорелаксанти, витамини,
физиотерапия, което продължава до възвръщане на активността от преди травмата.
Вещото лице е посочило още, че наличието на дегенеративни промени в прешлените,
както и предишни травми може да утежни оплакванията и да удължи
възстановителния период. Съгласно заключението, по делото липсват документи,
удостоверяващи дали и какво по вид лечение е провеждала ищцата, а според
предоставената справка от НОИ, в дните, непосредствено след травмата, същата не
е ползвала отпуск по болест. От същото заключението се установява, че описаното
в рентгеновото изследване “...Дискалното пространство на С4-5 е относително
леко стеснено” може да се приеме за дегенеративни промени в шийния отдел на
гръбначния стълб на ищцата. Съдът кредитира заключението като компетентно,
задълбочено и безпристрастно.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правна
квалификация чл. 432 от КЗ - пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя
по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ,
увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”
при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. По силата на чл. 380 от КЗ, лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция.
За да бъде уважен така
предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи наличието на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, в
резултат на което ищецът е претърпял неимуществени вреди и фактите,
свързани с вида на болките и страданията, които преживява, тяхната сила и
интензитет, възстановителен период, усложнения и т.н., както и наличието на
причинна връзка между деянието и вредите; наличие на
договор за застраховка гражданска отговорност, сключен между ответника и
виновния водач; реализиран в хода на действие на същия застрахователен риск. В
тежест на ответника е докаже обстоятелствата, обуславящи липса на вина, доколкото вината се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
В случая по делото са установени
всички посочени по-горе елементи от фактическия състав на претендираното право
на застрахователно обезщетение по предявения пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на причинителя на вредата по застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
По делото е безспорно, че ищцата е сезирала ответното застрахователно дружество с
искане за заплащане на застрахователно обезщетение с молба от 18.12.2018 г. Не
е спорно и обстоятелството, че ответникът не е платил на ищцата
застрахователното обезщетение, като е отказал заплащането му поради липса на
представен от ищцата Констативен протокол за ПТП, установяващ, че е пострадала
при произшествието.
Между страните по делото не е
спорно, че за лек автомобил “Волво S-80” с рег. No ****, към датата на
произшествието на 13.10.2018 г. е имало сключен валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при
ответника ЗАД “****” АД - застрахователна полица No BG/22/118001264009, данни
за което се съдържат и в протокола за ПТП и в писмото от застрахователя ЗАД “****”
АД до ищцата във връзка с предявената от нея претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение.
По отношение на
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника
лек автомобил автомобил
“Волво S-80” с рег. No ****, съдът намира, че
деянието се установява от събраните по делото писмени доказателства - протокол
за ПТП с приложени декларации към него, и гласни такива, съдържащи се в
показанията на свидетеля ****, както и от заключението
на приетата САТЕ. От посочените доказателства се установява, че на 13.10.2018
г. около 13.15 часа лек автомобил марка
“Фолксваген Артеон” с рег. No **** се е движил по главен път I – 1 в посока от
гр. Ботевград към с. Новачене и в района на 191 км е бил застигнат от движещия
се в същата посока лек автомобил “Волво S-80” с рег. No ****, като е настъпил
удар между предната част на лекия автомобил “Волво” и задната част на лек
автомобил “Фолксваген”. Водачът на лекия
автомобил “Волво” не е спазил изискването на чл. 23, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ да се движи на такова разстояние от движещото се пред
него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, като поради
неспазването на необходимото разстояние
от движещият се пред него лек автомобил “Фолксваген” се е ударил е него,
причинявайки пътното произшествие.
Следва да се посочи,
че протоколът
за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила само относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на
ПТП. Действително, съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена
сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти. В
случая протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на място в
деня на инцидента, непосредствено след настъпването му, като същият носи подписите и на двамата участници
в ПТП-то, включително на посоченото в него лице, по чиято вина е настъпило
произшествието – водачът на лек автомобил
“Волво S-80” ****. В подписаната от последния Декларация при съставянето на
протокола и установяване на фактите относно механизма на настъпване на ПТП-то, ****не
е изложил различни от описаните в протокола обстоятелства, а изрично е написал,
че основна причина за настъпване на ПТП-то е разсейване от негова страна.
Поради това и съдът намира за установено по делото, че механизмът на настъпване
на процесното пътно произшествие е именно описаният в протоколът за ПТП от
13.10.2018 г., което се установява и от всички останали събрани по делото
доказателства, посочени по-горе.
Деянието на водача на
лекия автомобил “Фолксваген Голф”, застрахован при ответника, е противоправно,
като вината му се предполага на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Презумпцията не
беше оборена от събраните по делото доказателства, с оглед на което съдът
счита, че фактическият състав на деликта е налице.
Следва да се посочи, че
протоколът за ПТП не е задължително доказателствено средство за установяване на
механизма на пътнотранспортно произшествие и конкретната фактическа обстановка
при настъпването му, като тези обстоятелства могат да се доказват с всякакви
доказателствени средства. Когато вписаните в
протокола обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм
на ПТП, дори да липса оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на
установяването му посредством ангажирането и на други доказателства. Поради
това и липсата на съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица съгласно
чл. 3, ал. 1 от Наредба No Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между министерството
на вътрешните работи, комисията за финансов надзор и гаранционния фонд, не е
основание да се приеме за доказано противното, а именно липсата на пострадали
лица.
Съдът намира, че в настоящия
случай, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се установява,
че в резултат на процесното ПТП на ищцата са причини телесни увреждания, а
именно контузия в областта на шийния отдел на гръбначния стълб по механизма на
т. нар. “камшичен удар”. Съгласно заключението на вещото лице, 90% от хората,
претърпели камшичен удар, се оплакват най-вече от болка в шията, а други
възможни оплаквания са главоболие, замайване, загуба на равновесие, ниска болка
в гърба, болки в челюстта, изтръпване на крайници, умора, шум в ушите, зрителни
проблеми и др., като възстановяването може да продължи и с месеци в зависимост
от тежестта на увреждането, като наличието на дегенеративни промени в
прешлените, а наличието на предишни травми може да утежни оплакванията и да
удължи възстановителния период. От събраните по делото гласни доказателства,
съдържащи се в показанията на свид. Георги ****, се установява, че ищцата дълго
време е страдала от главоболие, както и от болки във врата и гърба вследствие
на претърпения при катастрофата камшичен удар, че не се е чувствала добре. При
това по делото несъмнено се установява, че в резултат на така причиненото
вследствие от предизвиканото от ответника ПТП травматично увреждане ищцата е
претърпяла болки и страдания, а именно налице е и пряка и непосредствена
причинна връзка между извършеното деяние и претърпените от ищцата неимуществени
вреди.
Доколкото претендираното
обезщетение е за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, то
съгласно чл. 52 от ЗЗД размерът му следва да се определи от съда по
справедливост. При определяне на конкретния размер на обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които
обуславят тези вреди, каквито обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други, съгласно
ППВС Nо 4/68 г.
В случая при определяне на размер
на претендираното обезщетение съдът взе предвид обстоятелството, че на ищцата е
причинено едно увреждане- контузия в областта на шийния отдел на гръбначния
стълб, без разкъсни/прорезни рани или фрактури. Вследствие на това травматично
увреждане ищцата е търпяла болки в областта на шията и главата, както и в
гърба, закономерна последица от травматичното увреждане е и главозамайването,
съгласно заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза. От показанията
на свид. **** се установява, че ищцата дълго време е изпитвала посочените болки,
а съгласно заключението, при такива травми възстановяването може да продължи и
с месеци. По делото не се установи конкретната продължителност на посочените
негативни усещания у ищцата, но с оглед събраните гласни доказателства и
заключението на вещото лице съдът приема, че логично е същите да са продължили
няколко месеца, със затихващ интензитет на болката. По делото няма събрани
доказателства така получените от ищцата увреждания да са оставили трайни или
постоянни последици за здравето й. Същевременно съдът отчита обстоятелството,
че предвид мястото на увреждането - в областта на шийния отдел на гръбначния
стълб, то свободното движение на ищцата е било значително възпрепятствано
предвид обстоятелството, че е било по необходимост съпроводено с болезнени
усещания, включително същото е оказало и негативно влияние върху съня й, както
и в способността й да изпълнява пълноценно служебните си задължения. По този
начин ищцата, която е в активна възраст /на 41 г. към момента на ПТП/, е търпяла
за известен период неудобства и емоционални и физически сътресения вследствие
на ограничената от болките подвижност и отраженията, които специфичното
увреждане е имало върху ежедневието й.
При това съдът счита, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца за
причинените й болки и страдания в резултат на получената травма от причиненото
от водача на застрахования при ответника автомобил пътнотранспортното произшествие,
и изразяваща се в контузия в областта на шийния отдел на гръбначния стълб,
възлиза на 5000.00 лв. До посочения размер на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като за
разликата до пълния му предявен размер от 10000.00 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По иска с чл.
497, ал. 1 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3 от КЗ. В процесния случай приложение намира разпоредбата на т. 2 на чл. 497, ал. 1 от КЗ, като
застрахователят е изпаднал в забава с изтичане на тримесечния срок от
предявяване на застрахователната претенция на 18.12.2018 г., а именно на 18.03.2019 г.
Считано от 19.03.2019 г. същият е бил в забава за плащане на дължимото
обезщетение, поради което дължи законната лихва за забава върху неговия размер
от този момент.
Предявеният
иск е за заплащане на обезщетение за забава в размер 2197.40 лв. за периода от 18.12.2018 г. до
15.02.2021 г. За приетия от съда период на забавата – считано от 19.02.2019 г.,
то дължимата лихва за забава върху главницата в приетия за основателен размер
от 5000.00 лв., и изчислена от съда с помощта на програмен продукт за
изчисления на законна лихва, възлиза на 1011.12 лв. Предявеният иск поради това се явява
основателен и следва да бъде уважен до посочения размер от 1011.12 лв. и за
периода от 19.02.2019 г. до 15.02.2021 г., като за разликата
над същия до пълния му предявен размер от 2197.40 лв. и за периода от
18.12.2018 г. до 18.02.2019 г. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид извода на съда за
периода на забавата и съответно дължимостта на обезщетението за забава, считано
от 19.02.2019 г., то произнасянето по възражението на ответника за погасяване
на част от задължението по давност – а именно за периода от 18.12.2018 г. до 14.02.2019
г., се явява безпредметно. За пълнота на изложението следва да се посочи, че
същото би било неоснователно, доколкото искът е предявен на 11.02.2021 г. (с
подаване на исковата молба по поща с клеймо от тази дата), следователно
погасени по давност с изтичане на тригодишния давностен период биха били
вземания с падеж преди 11.02.2018 г.
При този изход на делото по
съществото на спора и с оглед направеното искане от ищцата за присъждане на
деловодните й разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да й заплати такива съразмерно с уважената част от исковете в
размер на 486.90 лв., от които 240.50 лв. за държавна такса, 98.56 лв. за
възнаграждение на вещо лице по СМЕ, и 147.84 лв. за възнаграждение на вещо лице
по САТЕ.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА на
пълномощника на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение,
платимо от ответника по делото, в размер на 441.52 лв., определено съгласно чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредба No 1/09.07.20004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и съразмерно с уважената част от исковете.
Възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като в случая същото се определя
от съда на посоченото по-горе основание, поради което и същото е в минималния
предвиден размер.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищцата следва да заплати на ответника направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете в размер на 253.58 лв., от които 101.43 лв. за
възнаграждение на вещо лице по СМЕ и 152.15 лв. за
юрисконсултско възнаграждение (изчислено
при основа 300.00 лв. съгласно приложимата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК
във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ).
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД “****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от ****и ****, да заплати на Ю.С.А., с ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 5000.00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от травматични увреждания, получени вследствие на пътно-транспортно
произшествие на 13.10.2018 г. по вина на водача на лек автомобил “Волво
S-80” с рег. No ****, чиято гражданска отговорност е
била застрахована при ответника по договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, на
основание чл. 497, ал. 1 от КЗ вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1011.12 лв. /хиляда и единадесет лева и дванадесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 19.02.2019 г. до 15.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2021 г. (датата на
завеждане на исковата молба в съда) до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 486.90 лв.
/четиристотин осемдесет и шест лева и двадесет стотинки/ за направените разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 5000.00 лв. до пълния му предявен размер от 10000.00 лв., и иска с правно основание чл. 497,
ал. 1 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
над уважения размер от 1011.12
лв. до пълния му предявен размер от 2197.40 лв. и за периода от
18.12.2018 г. до 18.02.2019 г. вкл., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД “****” АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ****и ****, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати на адвокат С.Т.С., с ЕГН **********, с адрес: ***.2, сумата от 441.52
лв. /четиристотин четиридесет и един лева и петдесет и две стотинки/ за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА Ю.С.А., с ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание 78, ал. 3 от ГПК
да заплати на ЗАД “****”
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ****и
****, сумата от 253.58 лв. /двеста
петдесет и три лева и петдесет и осем стотинки/ за направените по настоящото
дело разноски.
Решението може да се
обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :