Р Е Ш Е Н И Е
№ 260025
гр.
Кюстендил, 19.01.2021
год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
гражданска колегия , в открито заседание
на тринадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : АНДРЕЙ
РАДЕВ
При участието на съдебният
секретар ЯНКА АНГЕЛОВА ,като разгледа докладваното от съдия Радев гр.д.№
2580/2019 год.,за да се произнесе,взе в предвид следното:
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД / „ЗАД-ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“/,ЕИК *********,седалище
и адрес на управление на дейността-гр.София,ул.“Света София“№ 7,ет.5,чрез
Адвокатско дружество „Георгиева и партньори“,БУЛСТАТ *********,представлявано
от адвокат Свилен Стоянов, съдебен адрес-***, е предявило против Б.П.Д.,ЕГН **********
***, иск да бъде признато за установено по отношение на ответника,че му дължи
сумата от 131.18 лв.,представляваща
регресно вземане за изплатено от ищецът застрахователно обезщетение по щета №
0410-180-0146-2017 год.,ведно със законната лихва от деня на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК.
В срока за отговор на ИМ
особеният представител на ответника изразява становище за допустимост и
неоснователност на исковата претенция,без да прави самостоятелни
доказателствени искания.
КРС,след като обсъди събраните
доказателства при условията на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено
следното:
На 05.04.2017 год.ответникът
управлявал лек автомобил марка „КИА“,модел „МАЖЕНТИС“ с ДК СА 05 88
РТ,собственост на „ЙЕЛОУ 333“ЕАД,в гр.София по ул.“Околовръстен път“ в посока
към кръстовището,образувано от пресичането на тази улица с ул.“Тодор
Каблешков“,когато на около 100 метра преди кръстовището ударил в лявата част
пътуващият в същата посока лек автообил марка „Фиат“,модел“Стило“,с ДК № СА 80
21 СС,собственост и управляван от свидетелката С.В.М., в резултат на което
възникнало ПТП,при което били причинени материални щети по автомобила на
свидетелката.Ответницата напуснала мястото на ПТП.На място пристигналите
полицейски служители,след оглед на произшествието,изготвили протокол за ПТП №
1686238/05.04.2017 год./л.47/,изг.от мл.автоконтрольор Л. НИКОЛОВ,подписан от
него и водачът на другият автомобил,в който било отразено че причина за
произшествието е нарушаването на правилата за движение по пътищата от ответникът,вкл. като били описани и
нанесените на автомобила на свидетелката щети-счупено ляво огледало.В протокола
липсва отразен застраховател ,издател на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за управлявяният от ответникът лек
автомобил,поради това че същата е напуснала местопроизшествието. Управляваният
от ответницата автомобил бил застрахован в ищцовото дружество по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“,видно от застрахователна полица от
14.10.2016 год./л.48/ със срок от 26.11.2016 год. до 25.11.2017 год.
Съгласно експ.з-ние вх.№
264442/26.10.2020 год./л.92-95/ ,изп.от в.л. инж.Н.В. ответникът е причина за
настъпването на ПТП,като необходимата сума за
отстраняване на повредите на вторият автомобил,участващ в ПТП е по
висока от определената от ищецът.Против
ответникът били изготвени АУАН с бл.№ 187461/19.05.2017 год./л.61/ и НП
№ 17-4332-011066/09.06.2017 год./л.60/,изд.от ЗАМ.НАЧАЛНИК ОТДЕЛ към СДВР,отлед
ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР,с което за нарушения на чл.20,ал.1 и чл. чл.123,ал.1,т.1 от
ЗДвПътищата били наложени административни наказания глоба.Видно от Удостоверение № 433200-29634/13.10.2017
год./л.59/ е това,че постановлението е връчено на ответницата на 06.07.2017
год. и не е обжалвано.Няма данни и доказателства в обратна насока.
След ПТП водачът на увреденият
автомобил подал до ищцовият фонд на 14.07.2017 год. уведомление за щета
/л.50/,били изготвени съответно опис техническа експертиза по щета №
0410-180-0146/2017 год./л.53-56/,експертна оценка по щета № 0410-180-0146/2017
год.,доклад по щета от 20.07.2017 год./л.58/,оценили щетите на исковата сума от
131.18 лв.,която съгласно платежно нареждане от 08.09.2017 год./л.62/ и
експ.з-ние вх.№ 264399/23.10.2020 год.,изп.от в.л.С.Т., била изплатена на
пострадалото лице.
С покана изх.№1315-24406/01.11.2017
год./л.63/ ищцовото дружество поканило ответницата да заплати доброволно
изплатеното от него обезщетение,като няма доказателства същата да и е била
надлежно пвръчена.
За исковите суми ищцовото ТД
депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК,което било уважено с издаването на
ЗИПЗ № 556/22.05.2019 год. по ч.гр.д.№ 1040/2019 год.КРС,като в срок
по реда пна чл.415,ал.1,т.2 ГПК ищецът предявва установителни искове пза
установяване съществуване на вземането си против ответникът.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от цитираните доказателства.
Съобразявайки горното съдът счете,че
предявеният иск е допустим и основателен,поради което ще се уважи.Мотивите на
съда са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т.
3 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски,
когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният
водач.Съобразно обстоятелствената част на ИМ искът е с посочената по-горе
правна квалификация,а не както поради опущение съдът е посочил в цифрово
изражение чл.500,ал.1,т.4 КЗ.
Съдът
счита,че събраните по делото доказателства установяват основателността на
исковата претенция.На първо място ответникът е управлявал МПС,за което
собственикът му-„Дана Трейд“ЕООД към датата на ПТП е имало сключена
задължителна застраховка ГО с ищцовото
ТД.В разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е дадено легално
определение на понятието "пътнотранспортно произшествие" - събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети.Изготвените протокол за ПТП и експ.з-ние на вещото лице инж.В. ,показанията на св.М.,обсъдени в съвкупност обуславят
извода на съда,че виновен за ПТП,от което са причинени имуществени вреди на
трето лице-повреди на управляван от свидетелтката
и нейна собственост лек автомобил,е ответникът. Действително с оглед т.
15 от ТР № 6/06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и във вр. с чл.300 ГПК наказателното постановление или актът на съда за неговата отмяна по НАХД
имат за предмет деяние, което не е престъпление, а административно нарушение,
поради което те не обвързват гражданския съд относно вината на дееца и
противоправността на деянието.Административнонаказателната отговорност на лицето е
ирелевантна за гражданската отговорност, която се предпоставя само от наличието
на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
а не от влизането в сила на наказателното постановление, поради това
възраженията на ответника в тази връзка
са неоснователни. В същия смисъл е
съдебната практика по сходни дела, според която обстоятелството, че
наказателното постановление въз основа на
съставения АУАН е отменено, не води до освобождаване на ответника от регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т.
3 от КЗ. Административно-наказателната отговорност няма отношение
към гражданските правоотношения във връзка с ПТП и възникването на задължения за репариране на вредите от ПТП. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на деликвента се
предполага. В случая тя не е оборена.
Многократно
ВКС се е произнасял, че протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е
официален свидетелстващ документ на основание чл. 179, ал. 1 ГПК и има обвързваща
доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на
длъжностното лице. Ако пътно - транспортното произшествие не е реализирано в
присъствието на длъжностното лице,какъвто
очевидно е и настоящият казус, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена
сила за механизма на ПТП, но се ползва с такава за констатираното положение на
участвалите в ПТП моторни превозни средства. Доколкото протоколът за ПТП не
съдържа пряко възприети от съставителя му като длъжностно лице факти, ако не е
подписан от участвалите в ПТП лица, в тежест на ищеца е да установи механизма
на ПТП и противоправното поведение на ответника, което може да се извърши с
автотехническа експертиза и свидетелски показания. Ако протоколът за ПТП е
подписан от участниците в ПТП, същият се ползва с материална доказателствена
сила за неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на
страните.
В казуса протокола за ПТП не е
подписан от ответникът,поради което не
се ползва с доказателствена стойност относно нарушаването на правилата за
движение по ЗДвП от негова страна и причинно-следствената връзка между това и
реализираното ПТП.В допълнение обаче цитираните по-горе неоспорено експ.з-ние
на инж.В.,вкл. в устно допълнената му и уточнена в о.с.з. част потвърждава горното,както и показанията на
свидетелката С.В.М.,а от това и извода на съда че причинител на ПТП е
ответникът, който е нарушил правила за движение по пътищата,установени в ЗДвП.Ангажираните в хода на делото
гласни доказателства-свидетелски показания,не разколебават горния извод на
съда,за да се приеме, че в протоколът за ПТП, в частта относно механизма на
настъпването му, са удостоверени неверни,или непълни обстоятелства. Следва да се отбележи,че макар
ответницата да не собственик на управляваният от нея автомобил право,а не
задължение на ищеца е да потърси платеното от прекият причинител на вредата,а
не от лицето по чл.49 ЗЗД работодател,или възложител на работа на ответника,като в този смисъл е Решение №
152 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 51/2010 г., I т.отд.Ответницата е била длъжна да спре,за да установи
вредите,нанесени по автомобила,управляван от
св.С.М.,като в нарушение на ЗдвП не е сторила това, а посещението на
органите за контрол на движението по пътищата и изготвянето на цитираният
протокол е било задължително. Възраженията на особеният представител на ответникът
,с оглед изложеното по-горе,съдът намира за неоснователни,вкл.изрично това,че
не се констатира хипотезата на чл.500,а.1,т.4 КЗ.В тази връзка съдът изтъква
следното. Неоснователно е и възражението на ответника, че не
е съществувало законово задължение на органите
за контрол на движението по пътищата да
посетят местопроизшествието. Вярно е, че
хипотезите на такова задължително посещение са нормативно установени в
действащата към момента на ПТП (05.04.2017г.) разпоредба на чл. 125 ЗДвП
(ред. ДВ, бр. 50 от 1.07.2016 г., в сила от 1.07.2016 г.), когато: 1.) при
произшествието има убит или ранен човек; 2.) произшествието е предизвикало
задръстване на платното за движение; 3.) в произшествието участва пътно
превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял
на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; 4.) отм. – ДВ бр.
101, в сила от 21.01.2017г.; 5.) има съмнение, че участник в произшествието е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, или не притежава необходимите права за управление
на моторно превозно средство; 6.) произшествието е с участието на пътно
превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия,
както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията
на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба
"Военна полиция" към министъра на отбраната; 7.) между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него (ДВ бр. 101 от 2016 г. в сила от 21.01.2017г.) или 8.)
произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние
да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т.
3 б. "в" от ЗДвП, водачите на
пътно превозно средство, които са участници в пътнотранспортно произшествие, са
длъжни когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, без да напускат местопроизшествието,
да уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на
която е настъпило произшествието, и да
изпълняват дадените им указания. От своя страна службите за контрол на МВР
посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, съгласно
чл. 125, т. 7, когато между участниците в произшествието има разногласие
относно обстоятелствата, свързани с него. В процесния случай е налице именно
такова разногласие по см. на закона, т. е.
не е
постигнато съгласие относно фактите, което ако беше налице, следваше да бъде
обективирано в двустранен протокол съгласно чл. 123, ал. 1, т.
3 б. "б" от ЗДвП, какъвто по делото не е представен.
Изискването на закона за представяне на подобен двустранен протокол,
обективиращ съгласието на страните досежно релевантните за случая факти е
въздигнато в обстоятелство необходимо за доказване на така постигнатото
съгласие. А contrario, отсъствието му по делото е достатъчно
основание за изводите на съда относно непостигнато между страните съгласие,
което изпълва фактическия състав на разпоредбата на чл. 125, т.7 от ЗДвП, при
доказано наличие на причинена имуществена вреда.
Представени
са по делото доказателства,че при спазване изискванията на КЗ-при наличието на
уведомление за имуществени вреди от пострадалото лице ищцовото дружество е
образувало преписка по щета,по която с помощта на вещо лице е описало и оценило
стойността на щетите по лекият автомобил на същото,експертизата относно
стойността на вредите се потвърждава и от приетата като неоспорена в исковото
производство такава на в.л. инж.В., стойността на щетите е изплатена на
пострадалия на 11.09.2017 год.,което се установи и от неоспореното експ.з-ние
на в.л.С.Т..
Основателен е искът и за присъждане на законната лихва върху
главницата,считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Съобразно изхода от делото съдът ще присъди на ищцовото дружество всиччки
сторени по делото разноски-сумата от 25.00 лв. платена като държавна такса по
ч.гр.д.№ 1040/2019 г.КРС и адвокатско възнаграждение от 360.00 лв.,платената
като държавна такса в настоящото сума от 25.00 лв.,платените възнаграждение за
особен представител от 300.00-триста лева,за собственият си процесуален
представител в размер на 360.00 л.,както
и за възнаграждения на вещите лица по двете допуснати от съда експертизи общо в
размер на 350.00-триста и петдесет лева.
Водим от горното и на осн.чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.500,ал.1,т.3 КЗ и
чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Б.П.Д.,ЕГН ********** *** ,че дължи на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД /
„ЗАД-ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“/,ЕИК *********,седалище и адрес на управление на
дейността-гр.София,ул.“Света София“№ 7,ет.5, сумата от 131.18/сто тридесет и
един и осемнадесет/ лв.,представляваща
регресно вземане за изплатено от ищецът застрахователно обезщетение по щета №
0410-180-0146-2017 год.,ведно със законната лихва,считано от 21.05.2019 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Б.П.Д.,ЕГН ********** *** ,ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД / „ЗАД-ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“/,ЕИК *********,седалище
и адрес на управление на дейността-гр.София,ул.“Света София“№ 7,ет.5,
сумата от 385.00-триста и осемдесет и пет
лева,представляваща размера на сторените разноски по ч.г.д.№ 1040/2019 год.КРС
/25.00 лв. държавна такса и 360.00 лв. адвокатско възнаграждение/,както и
сумата от 1035.00 /хиляда и тридесет и пет /лева,представляваща сторените от
последното разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,чрез
връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: