Решение по дело №605/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Н. В. Е. и Б. Е. Ж. от [населено място], срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна да се произнесе по заявление № АГУП19000036АС­_007АС­/27.10.2021 г. за приемане и одобряване на ПУП-ПРЗ за имот с идентификатор № 10135.5012.3024, находящ се в [населено място], кметство "Галата", с. о. "Прибой", което е преподписано и от Б. Ж. на 30.01.2024 г. Твърди се, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен, като са изложени обстоятелства в тази връзка, че ответната страна не е изпълнила изцяло влязлото в сила Определение № 2854/17.10.2023 г. по адм. дело № 2086/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, с което преписката е върната за ново разглеждане. Към жалбата са приложени писмени документи.

Ответникът – Кмет на Община Варна, чрез процесуален представител – гл.ю.к. С. И., в молба с.д. №4902/04.04.2024г. оспорва жалбата като счита, че същата е недопустима като преждевременно предявена. Сочи, че в случая не е налице мълчалив отказ и административното производство е висящо, поради което отправя искане за прекратяване на делото. В условията на евентуалност моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът чрез проц. представител поддържа посочените в молбата основания. В писмена защита с.д. 7556/28.05.2024г. сочи, че ответника е изпълнил указанията, дадени в Определение №2854/17.10.2023г. по адм. дело №2086/2023г. предвид депозираното съгласие от съпруга-съсобственик, като по отношение на останалите четири основания заявява, че административният орган не дължи даване на указания, а дължи произнасяне по същество.

Варненският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна :

По делото не е налице спор и от приобщените по делото доказателства се установява, че с определение №2854/17.10.2023г. по адм. дело №2086/2023г. Административен съд - Варна е отменил заповед № Г-296/3.08.2023 г. на Заместник-кмета на Община Варна, с която е прекратено производството по одобряване на ПУП-ПРЗ за [УПИ] „за мотел и търговски обект“ и [УПИ] „за мотел и търговски обект“, местност „М. Чешме“, землище Галата, [населено място] и се прекратява административното производство по заявление с рег. № АГУП19000036АС_007АС/27.10.2021 год., като преписката е върната на органа за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на решението.

Съгласно приложените документи за собственост и скица, жалбоподателите са съсобственици на ПИ с [идентификатор], находящ се в [населено място], общ. Варна, обл. Варна, кметство „Галата“, с.о. „Прибой“, във връзка с който е подадено заявление по преписка вх. №АГУП19000036АС_007/27.10.2021г. за приемане и одобряване на ПУП-ПРЗ, по което на основание чл. 5в от ЗУТ е издадена Заповед №Г-296/03.08.2023г. на зам. Кмета на Община Варна, с която се прекратява производството по горното заявление.

От мотивите на горепосоченото, влязло в сила, Определение №2854/17.10.2023г. по адм. дело №2086/2023г. Административен съд – Варна, се установява материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваната заповед по чл. 5в от ЗУТ. Административен съд –Варна, приема, че посочените в диспозитива на заповедта фактически основания по т.1-т.4 като мотиви за прекратяване на образуваното адм. производство, в самите мотиви на заповедта са изложени също като т.1-т.4. Всички те имат характера на въпроси, по които органът следва да се произнесе по същество, т.е. с адм. акт, с който се одобрява поисканото със заявлението на Е. изменение на ПУП или такова се отказва. Според съда в тези случаи адм. производство не подлежи на прекратяване, включително и в процесната хипотеза на чл.5в от ЗУТ, която както във всички обичайни случаи има предвид нередности или допълнителни документи свързани с редовността и допустимостта на адм. производство. По тези съображения, Административен съд – Варна счита, че като не се е произнесъл с акт по същество, а е прекратил на посочените основания адм. производство, органът е постановил материално незаконосъобразен административен акт. По отношение на т. 5 от заповедта е коментирано, че с оглед редовността на подаденото заявление от Н. Е. и предвид съсобствеността върху [имот номер] с нейния съпруг Б. Ж., е необходимо наличието на съгласие от последния в процесната процедура.

В резултат на гореизложеното Административен съд – Варна по адм. дело №2086/2023г. е отменил обжалваната заповед като преписката е върната на адм. орган за предоставяне на Е. на срок по чл.5в от ЗУТ за отстраняване на нередностите, свързани с липсата на съгласие от страна на съсобственика Б. Ж., след което в случай на отстраняване на тези нередности, съдът е указал, че органът следва да се произнесе по същество относно въпросите посочени в т.1- 4 от заповедта.

В изпълнение на съдебното определение, със заявление рег. №АГУП19000036АС_032ВН/30.01.2024г. е дадено съгласие на съсобственика Б. Ж. за процедиране на процесната разработка за приемане и одобряване на ПУП-ПРЗ, като са потвърдени и всички действия извършени досега от Н. Е..

Видно от Протокол №07 от 28.02.2024г., ЕСУТ при Община Варна по т. 9 е разгледал административната преписка с вх. рег. №АГУП19000036АС_023AC_001AC/14.02.2023г. за приемане и одобряване на ПУП-ПРЗ за [УПИ] „за мотел и търг. обект“ плана на местност „Манол Чешме“, р-н „Аспарухово, [населено място], представляващ изменение на ПУП-ПРЗ за [УПИ] масив 12 местност „Манол чешме“ във връзка със съдебно определение №2854/17.10.2023г. от Административен съд – Варна /[ПИ]/. ЕСУТ е взел решение – да се изпълни Определение №2854/17.10.2023г. по адм. дело №20237050702086/2023г. на Административен съд – Варна.

Към 05.03.2024г., когато е подадена жалба рег. №АГУП19000036АС_035ВН срещу мълчалив отказ по заявление вх. №АГУП19000036_АС/27.10.2021г., липсва произнасяне на компетентния орган, на когото е върната преписката.

Следва да се подчертае, че след връщане на преписката от АС-Варна въз основа на влязлото в сила определение по адм. дело №2086/2023г. не са извършвани никакви административни проверки и не са изисквани от заявителя и съответно не са събирани никакви други документи, видно от приетата по делото адм. преписка рег. №АГУП19000036АС_039ВН/19.03.2024г.

При изложените фактически установявания и при извършване на преценката за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна – адресат на административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Съдът приема за безспорно доказано, че предвид подаденото от Б. Ж. заявление вх. №АГУП19000036АС_032BH/30.01.2024г., с което същият заявява изрично съгласието си с подаденото заявление вх.№АГУП 19000036_007АС/27.102021г. за него началото на административното производство е сложено именно на 30.01.2024г. и на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ в срок до 29.02.2024г., кмета на Община Варна е следвало за издаде заповед, с която разрешава или отказва да изработи проект за изменение на плана, като както се каза по-горе няма издадена такава заповед на кмета. Формиран е мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК, поради което на основание чл. 215, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ, за жалбоподателите възниква право на обжалване, считано от 01.03.2024г. и в случая това е сторено на 05.03.2024г., т.е. в 14 - дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ.

Предвид горното, съдът намира жалбата, като подадена в срок от заинтересовани лица, по отношение на административен акт – подлежащ на пряко съдебно обжалване за процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна, но по различни съображения от посочените в жалбата.

По основателността на жалбата:

Между страните не се спори, че оспореният мълчалив отказ е след връщане на административната преписка на компетентния орган в изпълнение на влязло в сила съдебно определение. Подлежи на изследване въпросът дали издаването на акта не е извършено в противоречие с даденото чрез него задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, като всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.

По своята правна същност мълчаливият отказ представлява законова фикция, създадена за да се преодолее липсата на волеизявление в случаите, когато административният орган не се произнася по подадено до него искане. При мълчаливия отказ волеизявлението се предполага, като се приема, че непроизнасянето на органа представлява отказ да се издаде акт с посоченото от заявителя съдържание. Поради това при мълчаливия отказ спазването на формата и на административнопроизводствените правила се презумира, а съдебната проверка е само за материална законосъобразност, като се изследва наличието на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи издаването на административния акт. Съответствието на акта с материалния закон и неговата цел следва да бъде преценено при тълкуването на чл. 177, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК. При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на толкова тежък порок, че да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. В същото време този акт създава една привидност на правни последици, които заинтересуваното лице има интерес да отстрани. След като нищожният акт не поражда валидни правни последици, той не би могъл да породи и валидни правни задължения. В същото време следва да е налице за адресата правна възможност да иска от останалите участници в административното правоотношение да се съобразят с това. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, те не могат да бъдат санирани /ТР № 3/16.04.2013 г. по т. д. № 1/2012 г. на ВАС/.

Както беше посочено по-горе при повторното провеждане на административното производство, не са установени никакви нови или допълнителни обстоятелства, в пряко противоречие със задължителното в тази фаза на административното производство тълкуване, направено с влязлото в сила съдебно определение.

Волята на съдебния състав е ясно и недвусмислено изразена, за да обвърже органа с издаването на нов акт с конкретно, предписано от Определение №2854/17.10.2023г., по адм. дело №2086/2023 г. по описа на АС-Варна, съдържание. Кметът на Община Варна е следвало да се съобрази с нея и да се произнесе по същество с изричен акт, а не да формира мълчалив отказ. Предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК е волеизявлението на органа след влизане в сила на съдебното решение да е със същото съдържание като отменения, т.е. да е налице тъждество както в разпоредените права и задължения, така и във фактическото основание. Акт с различен от указания от съда предмет би могъл да бъде правомерно издаден единствено при настъпване на нов, правопроменящ юридически факт, който да преодолее установения от съда материално-правен порок на волеизявлението на органа. В случая не е осъществен факт от посоченото естество. Тук е мястото да се отбележи, че при новото произнасяне органът не действа в условията на оперативна самостоятелност, а на обвързана компетентност. Преценката за съдържанието на бъдещия акт, чието издаване е дължимо в тази хипотеза, е ограничена от указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Преклудирано е правото на административния орган да не се съобразява с извършеното тълкуване от съда по конкретното дело, върнато му като преписка за ново произнасяне.

В съответствие с разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, цитираното определение има сила на присъдено нещо между страните по делото, а в случаите, когато оспореният акт е отменен, съдебният акт има действие по отношение на всички. При наличието на тези обстоятелства и конститутивното действие на съдебното определение административният орган е следвало да зачете материалноправната промяна, настъпила с влизане в сила на съдебния акт. Независимо от това административният орган, при превратно упражняване на власт, е постановил оспорения акт в противоречие със съдебното определение и именно това незачитане на влязъл в сила съдебен акт и извършване на действия, които му противоречат водят до извода, че атакувания акт е нищожен. При наличието на директно противоречие между указаното от съдебната инстанция и постановеното от компетентния административен орган при връщането на преписката, е налице именно хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК по отношение на мълчаливия отказ. Като не се е съобразил с разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, административният орган е издал акт в противоречие с влязло в сила съдебно определение, което обуславя нищожността на оспорения мълчалив отказ, като издаден в нарушение на задължителните указания съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени с определение №2854/17.10.2023г. тъй като липсва произнасяне на административния орган по същество, с изричен акт.

Предвид естеството на акта, както и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне с изричен акт, по заявлението на жалбоподателите при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на влязлото в сила съдебно Определение №2854/17.10.2023г., по адм. дело №2086/2023 г. по описа на АС-Варна. Доколкото по адм. дело №2086/2023г. съдът е направил уточнението, че със заповед № 1340/25.04.2023 г. на кмета на община Варна, на издателят на обжалваната заповед зам. кмета инж. Х. И. са делегирани надлежни правомощия за издаването й, настоящата инстанция намира, че преписката следва да бъде върната на Кмета на Община Варна.

С оглед на изхода от спора неоснователна се явява претенцията на ответника за присъждане на юриск. възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателите следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1260 лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 1250 лева адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в размера, посочен като платено в брой, доколкото същото е в минимално определения в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на мълчалив отказ на кмета на Община Варна по заявление № АГУП19000036АС_007АС/27.10.2021 г. за приемане и одобряване на ПУП-ПРЗ за имот с идентификатор № 10135.5012.3024, находящ се в [населено място], кметство "Галата", с. о. "Прибой"

ВРЪЩА преписката на кмета на Община Варна за произнасяне с оглед на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това решение в срок от 30 /тридесет/ дни от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Н. В. Е. и Б. Е. Ж. от [населено място], разноски в размер на 1260 /хиляда двеста и шестдесет/ лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението му пред страните.