Мотиви към Решение № 23 от 27.03.2014г. по НАХД № 131/2014г. на НПРС, 4 състав
Делото
е образувано по внесено от Районна прокуратура – гр. Н. постановление за
освобождаване от наказателна отговорност по реда на Глава 28 от НПК и чл. 78а
от НК на И.Т.А., с ЕГН **********, за
това, че на 20.08.2013 г., около 16.00 часа, в гр. К., обл.
Ш. на ул. “***” при управление на лек автомобил “***” с рег. № ***, нарушил
правилата за движение, регламентирани в разпоредбите на ЗДвП, а именно: чл.20,
ал.1 от ЗДвП /изм. ДВ бр.43
от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г./, гласящ, че “Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, чл.20,
ал. 2 от ЗДвП /изм. ДВ бр.
51 от 2007 г./ - частност разпоредбата, задължаваща водачите на пътни превозни
средства при избиране на скоростта на движението да се съобразяват “с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие” и чл.21 ал.1 от /изм. ДВ бр.43 от 2002 г., в
сила от 26.04.2002 г./, гласящ, че “При избиране скоростта на движение на
водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в км/ч....категория В/ към която спада управляваното от него МПС/
- 50 км/ч. /за населено място/ и 90 км/ч. /извън населено място/, вследствие на
което причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в
движението на горните крайници /ляв и десен такъв за срок по-голям от един
месец/ на лицето Г.Ф.Е. от гр. К., обл. Ш.ска и средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение в движението на десен долен крайник /в случая за срок по-голям от
един месец/ на лицето Р.Е.Д. – престъпление по чл.343 ал.3 пр.4, б “А”, пр.2,
във вр. с ал.1, б “б”, пр.2 и чл.342 ал.1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на НПРП поддържа искането си и моли съдът да наложи
наказание по чл. 78а от НК ориентирано към минималния предвиден в закона
размер, предвид многобройните смекчаващи вината обстоятелства, сред които и
ниската възраст на обвиняемия.
Защитникът на
обвиняемия не оспорва твърденията в постановлението на НПРП и моли за наказание
в минимален размер като се съобрази, че обв. А. е
ученик.
Обвиняемият
признава изложените от Районна прокуратура факти, признава се за виновен и
счита, че са налице основанията за прилагане на чл. 78а от НК, като моли да му
се наложи наказание в минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Обв. И.Т.А. е
роден на *** г. в гр. Д.. Живее в гр. К.. Той е български гражданин от
български произход, неженен, с основно образование. Той е безработен – все още
е ученик в 12 “А” клас на ПГСС гр. Н.. Обв. А. не е
осъждан. Той е правоспособен шофьор от скоро.
На 20.08.2013г. заедно с двама свои приятели – св. Г.Ф.Е. и св. Р.Е.Д. – подс. И.А. отишъл до гр. Н., за да посети зъболекар, с л.а.
„***” с рег. № ***. Управлявал самия той.
На връщане към гр. К., където и тримата живеят, обв.
А. управлявал лекия автомобил със скорост 98 км/ч. Влизайки в града в момент на
деконцетрация, подпомогната от високата скорост и
ниската квалификация на водача на МПС, подс. А.
загубил контрол над автомобила и предизвикал ПТП като същият се преобърнал и
ударил ограда на намиращ се край пътя имот. От кредитираната от съда САТЕ се
установява, че това са причините за настъпване на ПТП-то.
Установява се, че след осъществяване на ПТП-то обв. А. излязъл от л.а. автомобил и помогнал на приятелите
си да излязат също.
В резултат на ПТП на св. Г.Ф.Е. и св. Р.Е.Д. са причинени средни телесни повреди, изразяваща се в трайно затруднение в движението на горните
крайници /ляв и десен такъв за
срок по-голям от един месец/
на св.
Г.Ф.Е. и средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десен
долен крайник /в случая за срок
по-голям от един месец/ на
св. Р.Е.Д..
Обв. А. не е санкциониран за други нарушения на ЗДвП
освен вече посочените. Дори след инцидента не му е отнемано СУМПС.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от всички доказателства
– свидетелските показания, САТЕ, СМЕ и другите писмени доказателства по делото,
които са непротиворечиви, ясни и точни и не се оспорват от страните.
На основата на така изяснената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
От изложената фактическа обстановка е видно, че
обвиняемия И.Т.А. е осъществил от обективна и
от субективна страна престъпния състав на чл. 343, ал. 3, пр. 4, б “А”, пр. 2, във вр. с ал. 1, б “б”, пр. 2 и чл. 342 ал. 1 от
НК.
От обективна страна на 20.08.2013
г., около 16.00 часа, в гр. К.,
обл. Ш. на
ул. “***” при
управление на лек автомобил “***” с рег. № ***, нарушил правилата за движение,
регламентирани в разпоредбите
на ЗДвП, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП /изм. ДВ бр.43 от 2002 г., в сила
от 26.04.2002 г./, гласящ, че “Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, чл.20, ал. 2 от ЗДвП /изм. ДВ бр.
51 от 2007 г./ - частност разпоредбата, задължаваща водачите на пътни
превозни средства при избиране на
скоростта на движението да се
съобразяват “с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
за да бъдат
в състояние да спрат при всяко
предвидимо препятствие” и
чл.21 ал.1 от ЗДвП /изм. ДВ бр.43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г./, гласящ, че “При
избиране скоростта на движение на
водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч....категория В/ към която спада управляваното
от него МПС/ - 50 км/ч. /за населено
място/ и 90 км/ч. /извън населено място/, вследствие на което причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение
в движението на горните крайници /ляв и десен такъв
за срок по-голям
от един месец/
на лицето Г.Ф.Е. от гр. К., обл.
Ш.ска и средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десен
долен крайник /в случая за срок
по-голям от един месец/ на
лицето Р.Е.Д..
От субективна страна е налице т.н. „съзнавана
непредпазливост” – подс. А. е съзнавал, че с
действията си нарушава правилата за движение по пътищата, но е очаквал, че
обществено опасните последици от деянието няма да настъпят като се е предоверил на собствените си умения.
Причините за осъществяване на
престъплението се коренят в незачитане от страна на подсъдимия на нормите
определящи правилата за движение по пътищата – в частност тези досежно съобразяване на избора на скорост за управление на
МПС с оглед законовите правила, конкретните изисквания на пътната обстановка и
собствените му умения. При
определяне на наказанието съдът се съобрази с разпоредбите на закона - чл. 343,
ал. 3, предл. 4-то, б. „а”, предл.
2-ро от НК, както и съобрази възможностите за
прилагане на чл.78а от НК. За това деяние законодателя е предвидил наказание до
5 години лишаване от свобода. Деянието е извършено по непредпазливост. От него
няма причинени неимуществени вреди. Това води до
извода, че са налице основанията за прилагане на чл. 78а от НК, като
обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено
административно наказание „глоба”
Отчетени от
съда бяха и наличието на чисто съдебно минало, изразеното съжаление, дадено по досъдебното и в съдебното производство и липсата на други
нарушения по ЗДвП.
Съдът,
съблюдавайки принципите на индивидуализация и конкретизация на наказанието
отчете обществена опасност на деянието и обществената опасност на самия деец.
Обществената опасност на деянието, с оглед неговото отрицателно въздействие
върху обществото и върху засегнатите обществени отношения, не може да се
характеризира като по-тежко в сравнение с обикновените случаи от този вид.
Степента на
обществена опасност на самия подсъдим следва да се разгледа през призмата на
извършеното престъпление, неговата тежест, поведението му преди, по време и
след извършване на престъплението. Видно от данните по делото той е оказала
помощ на пострадалите. Следва да се отчете и обстоятелството, че към момента
обвиняемия е ученик, не работи и не реализира доходи. Това мотивира съда да му
наложи най-ниския размер на наказанието глоба предвиден в текста на чл. 78а,
ал. 1 от НК.
На основание чл. 343г
от НК на обв. А. следва да се наложи и наказание
“лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца. Наистина разпоредбата
на чл. 78а от НК предвижда, че съдът може и да не наложи наказанието по чл.
343г от НК, но настоящия съдебен състав счита, че за поправянето на дееца е
необходимо да изтърпи и това наказание.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови решението си.
Мотивите
изготвени на 15.04.2014г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина
Николова