Решение по дело №129/2020 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

 № 242

гр. С., 20 май 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на осемнадесети май 2020 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И.И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 129 по описа на съда за 2020 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищецът С.Р.Я. твърди, че от връзката на страните се е родило детето Д.С.Р., което към настоящия момент е малолетно. През 2011 г. ответницата напуснала семейното жилище на страните и тъй като възнамерявала да пътува до Т., оставила детето на грижите на неговия баща; след този момент тя не се завърнала при семейството си и не се заинтересувала за дъщеря си, като не поддържала никакви отношения с нея и не я посещавала. Тъй като и самият ищец нямал контакт с бившата си съжителка, той твърди, че не е в състояние да се снабди с документи за пътуване на детето в чужбина; същевременно Д. посещавала фолклорна танцова група към НЧ „Б. К. – 1943 г.“ – с. И. и била поканена да участва в Международен детски фестивал в Република Т. за периода от 13 – 27 април 2020 г., което пътуване не можело да се осъществи без издаване на паспорт и без съгласие на двамата родители. Поради тези причини ищецът моли съда да  му предостави родителските права по отношение на роденото от връзката на страните дете, като определи местоживеенето му при него, да определи на майката следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 17 ч., да осъди ответницата да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 31.01.2020 г. заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и да ѝ заплати издръжка за минало време за периода от 30.01.2019 г. до 31.01.2020 г. в общ размер от 1800 лв. заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.01.2020 г., до окончателното ѝ плащане. Моли съда също така да разреши  да бъде издаден паспорт на  детето без съгласието на неговата майка, както и да му разреши да пътува извън пределите на  РБ в страните от ЕС, Т., С. М., С. и А. отново без съгласието на майката. Моли съда да допусне предварително изпълнение на решението в тази му част. Претендира направените по делото разноски.

Ответницата Г.М.А. чрез назначения си по делото особен представител изразява становище, че установената по делото фактическа обстановка обосновава основателност на предявените искове.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 127, ал.2 СК във вр. чл. 143, 149 и 146 СК, чл. 127а, ал. 2 СК.

Детето  Д. С.Р. е родено на *** г. от съвместното съжителство на своите майка Г.М.А. и баща С.Р.Я.. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Н. М., секретар в читалището на с. И., се установява, че към настоящия момент майката на детето не пребивава в същото населено място и не поддържа връзка със семейството си, което свидетелката узнала след като за Д. се оказало невъзможно да се включи в международна  изява на танцовия състав, в който участва, поради липсата на съгласие на този родител за пътуване на детето му в чужбина. Според социалния доклад, изготвен основно по данни на от бащата, двамата родители първоначално се грижили за детето си в семейна среда, но когато Д. била на двегодишна възраст и след гостуване на ответницата при собствената ѝ майка,  тя взела решение да напусне съжителя си, да потърси трудова реализация в чужбина, както и да предаде детето на другия му родител, на когото възложила пълната отговорност по неговото отглеждане. След този момент тя не потърсила контакт със семейството си и не се отзовавала на опитите на ищеца да установи връзка с нея, поради което грижите за Д. били поети изцяло от бащата, подпомаган от собствените си родители, с които живеел в общо домакинство. Същевременно майката не посещавала своята дъщеря, не поддържала под някаква друга форма контакти с нея, не давала издръжка, не изпращала подаръци и не информирала семейството за местопребиваването си, за да се свържат с нея при необходимост от съдействието ѝ по въпроси, свързани с отглеждането на детето. На свой ред бащата обезпечил в пълна степен материалните, здравни и образователни потребностите на детето си; той реализирал достатъчно доходи за задоволяване на нуждите на семейството, осигурил просторно жилище и самостоятелна стая за дъщеря си, оказвал й помощ при усвояването на учебния материал, интересувал се от развитието ѝ и редовно посещавал родителските срещи. Поради активността и заинтересуваността на своя родител Д. постигнала отличен успех в училище, развивала способностите си като посещавала курсове по английски език и участвала в извънкласни занимания и по – конкретно във фолклорна танцова група към НЧ „Б. К. – 1943” – с. И., чрез която се включвала в множество танцови изяви в страната. Танцовият състав получавал покани за международни участия, към които Д. не била в състояние да се присъедини поради липсата на документи за пътуване в чужбина, като това обстоятелство се установява и от представените по делото писмени доказателства, от които е видно, че трупата е поканена да участва в Международен детски фестивал в Република Т. за периода от 13 – 27 април 2020 г., впоследствие отменен поради мерките, свързани с епидемията от COVID - 19. От социалния доклад става ясно, че детето е силно привързано и към своите баба и дядо по бащина линия и се отглежда в спокойна и сигурна семейна среда, както и че има изграден приятелски кръг, като всички тези обстоятелства му осигуряват постоянен режим и емоционална стабилност и му позволяват да се довери на своите близки, като разчита на подкрепата им във всяка ситуация от живота си. Свидетелката М. също изтъкна качеството на полаганите за детето грижи, като отбеляза, че въпреки липсващата подкрепа на майката Д. показва по  - голям напредък от връстниците си, който свидетелката отдава на ангажираността и вниманието, получавано от другия му родител, и на помощта на прародителите по бащина линия. Изслушана в съдебно заседание Д. изрази удовлетворение от отношението и подкрепата, които получава от семейството си, заяви, че има много приятели в училище и в танцовия състав и изрази желание да участва в международните изяви на групата.

Така установените факти представят бащата като по – отговорния от двамата родители, тъй като разкриват стремежа му да осигури на детето си оптимални условия за неговото израстване и развитие, за чието осъществяване той реално е поел  цялостната грижа, която осъществява лично и със съдействието на своите родители. Същият е установил местоживеенето си в страната, което му позволява да участва непосредствено в процеса по отглеждането и  възпитанието на неговата дъщеря, реализира доходи, достатъчни за задоволяване на материалните ѝ потребности и разполага с оптимални жилищни условия за отглеждане на дете. Същевременно майката не изразява желание  и готовност да се грижи за детето, не се  ангажира с предоставяне на средства за неговата издръжка,  не поддържа лични отношения с него след раздялата на родителите и е изразила намерението си да работи в чужбина, като не е предоставила координати за установяване на контакт по въпроси, касаещи отглеждането на нейната дъщеря. В случая бащата се явява родителят, който изпълнява отговорно родителските си ангажименти, проявява постоянство и  последователност в грижите за своето дете и разполага с потенциал и качества да задоволи разностранните му потребности и да защити по най – добър начин неговия интерес. За разлика от него майката се е дезинтересирала изцяло от родителските си задължения, поради което следва да се приеме, че предявеният иск за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето на бащата и определяне на местоживеенето му при него е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

На основание чл. 127, ал. 2 СК със съдебното решение следва да се определи подходящ режим на лични отношения между детето и другия родител, който съдът счита, че следва да бъде съобразен с предложението, направено от ищеца, а именно: всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 17 ч.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал.1 СК  размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, а според ал. 2 на същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (към момента 152,50 лв., считано от 01.01.2020 г.). В конкретния случай детето Д.  С.Р. е на десетгодишна възраст, поради което неговата нужда от храна, отопление, облекло, консумативи се явява очевидна и безспорна. На фона на законовия минимум претендираната в настоящото производство месечна сума от 150 лв. не е достатъчна за обезпечаване на посочените по – горе материални потребности дори в частта, която само единият от родителите е длъжен да  осигури за издръжката на своето дете, поради което задължението на ответницата следва да се фиксира на минимума от 152,50 лв. след  31.01.2020 г., а преди тази дата – в размера на претенцията от 150 лв. В тази връзка следва да се отбележи, че майката на детето следва да поеме своята част от финансовата отговорност за неговото отглеждане, тъй като се намира в трудоспособна възраст, която я задължава да полага усилията, необходими за задоволяване на най – належащите нужди на своята дъщеря. На основание 146, ал. 1 СК определената издръжка следва да се присъди ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното ѝ плащане.

Поради неизпълнението на задължението на ответницата да плаща издръжка и през периода от една година преди завеждане на делото (а в действителност през много по – продължителен период), същата на основание чл. 149 СК  следва да заплати на дъщеря си издръжка за минало време в размер на  1800 лв.

Чл. 127а, ал. 1 и 2 СК гласи, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. От доказателствата по делото стана ясно, че майката се е дезинтересирала от родителската си отговорност, поради което невъзможността за издаване на паспорт на детето и за пътуването му чужбина се дължи на невъзможността за установяване на връзка с неговия родител, а не на основателни причини, произтичащи от интереса на неговото дете. Възможността за пътуването на детето в чужбина с туристическа цел и за участие в международните изяви на танцовия му състав ще послужи за обогатяване на общата му култура, за разширяване на кръгозора, добиване на нови впечатления, за общуване и нови преживявания, включително и емоция от предстоящите му артистични изяви. Тези цели кореспондират с интереса на Д.,  тъй като спомагат за изграждане на личността ѝ,  развитие на способностите ѝ и разширяване на интересите ѝ, поради което търсеното разрешение следва да се предостави, като на основание чл. 127а, ал. 4 СК се допусне предварително изпълнение на съдебното решение с оглед липсата на реални възражения от ответницата, поставящи под съмнение съответствието на претенцията на ищеца с интереса на роденото от връзката на страните дете.

На основание чл. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 400 лв. за депозит за особен представител, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК същата следва да заплати в полза на съда държавна такса върху определената издръжка в размер на 219,60 лв.   Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Д.  С.Р. с ЕГН ********** на неговия баща С.Р.Я. с ЕГН ********** ***, при когото ОПРЕДЕЛЯ неговото местоживеене, като на майката Г.М.А. с ЕГН ********** *** се ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота от месеца от 10 ч. до 17 ч.

ОСЪЖДА Г.М.А. с ЕГН ********** ***  да заплаща на дъщеря си Д.  С.Р. с ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител С.Р.Я. с ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 152,50 (сто петдесет и два лв. и 50 ст.) лв., считано от 31.01.2020 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА Г.М.А. с ЕГН ********** ***  да заплати на дъщеря си Д.  С.Р. с ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител С.Р.Я. с ЕГН ********** *** издръжка за периода от 30.01.2019 г. до 31.01.2020 г. в общ размер от 1800 лв. (хиляда и осемстотин лв.) заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.01.2020 г., до окончателното ѝ плащане.

РАЗРЕШАВА издаването на паспорт на детето Д.  С.Р. с ЕГН ********** единствено със съгласието на неговия баща С.Р.Я. с ЕГН ********** *** и без съгласието на неговата майка Г.М.А. с ЕГН ********** *** .

РАЗРЕШАВА на детето Д.  С.Р. с ЕГН ********** да напуска пределите на Република Б. единствено със съгласието на неговия баща С.Р.Я. с ЕГН ********** *** и без съгласието на неговата майка Г.М.А. с ЕГН ********** ***  с туристическа цел и за мероприятия и екскурзии, организирани от училище или свързани с учебния процес, съответно мероприятия, свързани с изяви на танцовия му състав по народни танци, като посещава в страните от ЕС, Т., С. М., С. и А..

ДОПУСКА предварително изпълнение на постановеното съдебно решение за издаване паспорт на детето и за пътуването му извън страната.

 

ОСЪЖДА Г.М.А. с ЕГН ********** *** да заплати на С.Р.Я. с ЕГН ********** ***  направените по делото разноски в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) за държавна такса, 400 лв. (четиристотин лв.) за депозит за особен представител.

ОСЪЖДА Г.М.А. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – С.държавна такса за настоящото производство в размер на 219,60 лв. (двеста и деветнадесет лв. и 60 ст.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. Петрова/