№ 1815
гр. ***, 04.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди дв***есет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докл***ваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско
дело № 20241110143161 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по преда на чл. 124 ГПК
Образувано е по искова молба, под***ена от „***“ *** срещу ***, с която
са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49, вр. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сума в
размер на 936.96 лева, представляваща главница за регресно вземане по
изплатено з***хователно обезщетение и разходи по ликвидационна дейност за
вреди от ПТП, настъпило на 04.08.2020г. в гр. ***, при навлизане на паркинга
на ул. *** с л.а. „***“, с рег. № ***, ведно със законна лихва за период от
19.07.2024г. /датата на депозиране на ИМ/ до изплащане на вземането и за
сума в размер на 326.52 лева, представляваща мораторна лихва за период от
19.07.2021г. до 19.07.2024г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че при ПТП, настъпило на 04.08.2020г. в гр. ***, при навлизане
на паркинга на ул. ***, бил увреден лек автомобил. „***“, с рег. № ***, по
отношение на който била сключена имуществена з***ховка „Каско”, по силата
на която з***хователят-ищец определил и изплатил на з***хованото лице
обезщетение в размер на 874.96 лева като била заплатена и сумата от 52.00
лева – разноски за пътна помощ. Участъкът от пътя, на който съществувала
необезопасена дупка, в която поп***нал автомобилът бил собственост на
ответника, който не изпълнил з***ължението си да го поддържа в състояние,
годно да осигури безопасен пътен трафик. Със заплащане на з***хователното
обезщетение, ищецът се суброгирал в правата на увреденото лице срещу
ответника, който по пътя на регреса следва да му възстанови заплатеното
1
обезщетение, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Ответникът, *** в срока на чл.131 ГПК депозира отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва
механизма на процесното ПТП. Наведени са и следните възражения: оспорен
е представеният протокол за ПТП в частта по отношение на механизма на
твърдяното ПТП и причините за възникване на щетите по процесното МПС,
не са налице елементите от фактическия състав на предявения иск; в
условията на евентуалност се релевира, че размерът на иска е силно завишен.
Сочи се още, че исковете следва да се насочат срещу „***“ ***, доколкото
същият е отговарял за поддръжката и ремонта на процесния участък. Моли за
отхвърляне на исковете, с присъждане на разноските за производството.
По делото е предявен в условията на евентуалност от *** срещу
конституирания в настоящото производство като трето лице помагач „***“
***, обратен иск за вреди в размер на същите суми, пор***и неизпълнение на
договорни з***ължения по поддържане на пътя, поети с договор № *** г.
Ответникът по обратния иск - „***“ ***, оспорва предявения главен иск,
като недоказан. Оспорва се и приетият за съвместено разглеждане обратен
иск, за което са изложени съображения в насока, че отговорността му
произтича от Договор за възлагане на обществена поръчка *** г., сключен със
***, във връзка с дейности по поддържане и текущ ремонт на улична мрежа и
пътни съоръжения – изчерпателно посочени в приложение № 6 към договора,
сред които не поп***а процесния участък на ул. „***.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди
доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са от „***“ *** срещу ***, обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49, вр. 45
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сума в размер на 936,96 лева,
представляваща главница за регресно вземане по изплатено з***хователно
обезщетение и разходи по ликвидационна дейност за вреди от ПТП, настъпило
на 04.08.2020 г. в гр. ***, при навлизане на паркинга на ул. *** с л.а. „***“, с
рег. № ***, ведно със законна лихва за период от 19.07.2024г. /датата на
депозиране на ИМ/ до изплащане на вземането и за сума в размер на 326.52
лева, представляваща мораторна лихва за период от 19.07.2021г. до
19.07.2024г.
По иска с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49, вр. 45 ЗЗД.
За основателността на предявения главен иск, в тежест на ищеца „***“
*** е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/. да
докаже предпоставките на деликтната отговорност на процесуално
легитимирания ответник – ***, 2/. характерът и размерът на вредите; 3/.
наличие на з***хователно правоотношение по з***ховка „Каско” за
релевантния период и 4/. плащане от з***хователя по реализиран покрит риск
в рамките на сключеният договор.
2
С изготвения проект на докл*** по делото, обективиран в Определение
№ 35648 от 04.09.2024 г., съдът е отделил като безспорно установени и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните - наличие на
з***хователно правоотношение по з***ховка „Каско” за релевантния период,
плащане от з***хователя по реализиран покрит риск в рамките на сключеният
договор, както и обстоятелството, че на 04.02.2021г. ответникът е получил
регресна покана за заплащане на вземанията.
От представената по делото комбинирана з***хователна полица за
з***ховки "Каско" и "Злополуки" № *** г. съдът приема за установено, че
между „З*** „***“ *** и собственика на л.а. марка „***“, модел „***“, с рег.
№ *** – ИА „***“ е възникнало валидно з***хователно правоотношение по
договор за имуществена з***ховка "Каско на МПС", действащо за времето от
00:00 часа на 19.04.2020 г. до 23:59 часа на 18.04.2021 г., като в рамките на
този период – на 04.08.2020 г. е настъпило и процесното ПТП.
От съвкупно събраните по делото доказателства, а именно и писмени –
протокол за ПТП № ***0 г., заявление за изплащане на обезщетение за вреди
на МПС от 04.08.2020 г., гласни – показанията на свидетеля Б. Р. – водач на л.а.
марка „***“, модел „***“, с рег. № *** и експертни – заключението на вещото
лице изготвило приетата по делото без възражения от страните САТЕ, съдът
достигна до еднозначен извод за механизма на настъпване на процесното
ПТП, а именно: на 04.08.2020 г., около 13,00 часа, водачът на л.а. „***“, рег. №
***, се е движел по ул. „***“ в гр. ***, и в района на бл. ***, предприема
навлизане в паркинга на блока, при което преминава през несигнализирана
дупка с размери 100/50/80 см., в която проп***а предната част на автомобила
и става причина за настъпилите щети по същия – повреда на греда на преден
мост, предна броня и воден р***иатор.
Настоящият съдебен състав, намира възражението на ответника за
недоказан механизъм на процесното ПТП за неоснователно. От събраните по
делото доказателства, същият се установява категорично. Приобщеният по
делото протокол за ПТП № ***0 г., представлява официален документ,
съставен след оглед на място от длъжностно лице - служител на МВР, в кръга
на службата му и в съответствие със законоустановените ред и форма, който
обвързва съда с материалната доказателствена сила, относно непосредствено
възприетите от длъжностното лице факти. В случая такъв факт е наличието на
необезопасена дупка, с размери 100/50/80 см., на ул. „***“, в района на бл.
***, в която автомобилът е проп***нал. Отразеното е протокола, съответства
и на заключението на вещото лице, изготвило САТЕ по делото, съгласно което
от техническа гледна точка уврежданията на автомобила се намират в
причинно-следствена връзка с посочения механизъм на настъпване на
процесното ПТП. В същия смисъл са и показанията на разпитания свидетел,
който сочи, че на посоченото място, предницата на автомобила изведнъж е
проп***нала с трясък в необезопасена дупка, която в последствие била
обозначена от очевидци от съседното заведение, които поставили в нея стол.
На следващо място, съдът констатира, че процесното ПТП е настъпило в
границите на населено място - гр. ***, на общински път по смисъла на чл. 3,
ал. 3 ЗП – на ул. „***“ и съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, общината в
3
качеството си на собственик и з***ължено лице по управлението на пътя, е
длъжна да осъществява неговата поддръжката, в състояние позволяващо
обичайното и безопасно преминаване на пътни превозни средства. Съгласно
чл. 13, ал. 1 ЗДвП, в случай на съществуваща опасност, е необходимо същата
да бъде обозначена със знак или друго средство за сигнализиране, с цел
предупреждение на водачите на МПС, но в случая е налице бездействие от
страна на служителите на ответника. Следователно налице е противоправно
бездействие, което е основание за ангажиране отговорността на ответника-
възложител на работата при условията на чл. 49 ЗЗД, като съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, не е необходимо доказване на виновно
поведение. По изложените съображения, съдът намира, че претенцията на
ищеца по чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49, вр. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди, като доказана, е установена по своето основание.
Обемът на регресното право зависи от размера на з***хователното
обезщетение, което з***хователят е платил на з***хования и от размера на
обезщетението, което третото лице дължи на з***хования. Делинквентът
дължи поправяне на действителните вреди – необходимите средства по средни
пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му
отпреди деликта. Действителният размер на щетите, съобразно заключението
на САТЕ, възлиза в размер на сумата от 960,58 лв., от която 908,58 лв. – щети
по нанесения автомобил, сумата от 10 лв. – ликвидационни разноски в
минимален размер и сумата от 52 лв. – цена на услуга, заплатена за
репатриране на процесния лек автомобил. Същият н***вишава размера на
заплатеното от ищеца з***ховател обезщетение – 936,96 лв. Ето защо правото
на регрес на ищеца е възникнало за тази сума, пор***и което предявеният иск,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
19.07.2024 г. до окончателното плащане на сумата, следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва
да се установи, както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период.
При установяване съществуването на главното вземане в размер на
сумата от 936,96 лв., за ищеца е възникнало и акцесорното такова, изразяващо
се в парично обезщетение на причинените му вреди от неизпълнение от
ответника в темпорално отношение на неговото з***ължение за заплащане на
процесното регресно парично з***ължение. Регресното право на
з***хователното дружество, което е заплатило з***хователно обезщетение и е
встъпило в правата на удовлетворения кредитор, не става изискуемо в
момента на заплащане на з***хователното обезщетение, тъй като това
з***ължение не е срочно, пор***и което по отношение на з***хователя по
имуществено з***ховане, забава настъпва едва след получаване на покана. В
случая, от представената по делото регресна покана, с поставен входящ номер
по описа на ответната община, се установява, че на 04.02.2021 г., ответникът
*** е получил поканата на ищеца за заплащане на претендираното регресно
вземане по процесната з***хователна преписка, от който момент, същият е
изп***нал в забава.
4
За посочения в исковата молба период 19.07.2021 – 19.07.2024 г.,
размерът на мораторната лихва върху дължимата главница, изчислен от съда
по реда на чл. 162 ГПК с електронен интернет калкулатор, възлиза на сумата
от 326,89 лв., пор***и което предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 326,52 лв. следва да бъде уважен изцяло.
По обратните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
В условията на евентуалност са предявени по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК
обективно съединени обратни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл.
82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на *** срещу третото лице помагач „***“ *** за
заплащане на сумата от 936.96 лева, представляваща изплатено обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на ИМ по
обратния иск до окончателното изплащане на вземането и сумата от 326.52
лева, представляваща мораторна лихва за период от 19.07.2021 г. до 19.07.2024
г.
Доколкото съдът достигна до извод за основателност на главния иск, то е
налице сбъдване на вътрешното процесуалното условие за разглеждане на
предявения от ответника *** срещу третото лице-помагач, обратен иск.
Ищецът по обратния иск, носи доказателствената тежест да установи
следните обстоятелства: наличие на валидно правоотношение по сключен
договор № ***., настъпване на имуществените вреди в претендирания размер,
наличие на причинна връзка между вредите и виновното поведение на
ответника по обратния иск „***“ ***, изразяващо се в неизпълнение на
договорно з***ължение към ищеца по обратния иск.
Видно от представения по делото Договор № *** г. (Договора), *** и
„***“ ***, са постигнали споразумение, по силата на което *** е възложила на
„***“ *** да извършва на територията на *** – ***, Райони „***", „***“,
„***“ и „***“ дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и
пътните съоръжения, съобразно техническа спецификация на възложителя,
техническо предложение и ценово предложение на изпълнителя.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Договора, за останалата част от уличната
мрежа, включена в обхвата на зоната, и извън списъка по Приложение № 6,
изпълнителят извършва съответните дейности на основание конкретни
възлагания при необходимост. Процесната ул. „***“, поп***а в район „***“,
но същата не е включена в обектите изчерпателно посочени в Приложение №
6, за които с договора е поето з***ължение за извършване на дейности по
поддръжка и ремонт (вж. л. 179 от делото), пор***и което дейностите следва
да бъдат възложени с нарочно възлагане. По делото са представени
възлагателно писмо № СОА20-ТД26-3359/19.03.2020 г., възлагателно писмо
№ СОА20-ТД26-2253/21.02.2020 г. и заменителен протокол от 25.03.2020 г.,
видно от които общината е възложила на „***“ *** ремонт на пътна настилка
с асфалт на ул. „***“, в близост с кръстовището с ул. „***“, авариен ремонт в
същия участък и направа на асфалтови кръпки при машинно изрязване и
машинно полагане на ул. „***“, в участъка между ул. „***“ и ул. „***“, а
съгласно заменителния протокол е прехвърлена част от оставащата
5
кв***ратура (10 кв.м. – след изпълнение на възложените ремонти) –
изпълнена на ул. „***“, в района на бл. 53 (видно от количествена сметка на л.
174 от делото).
От представените по делото писмени доказателства, а именно - Акт за
фактическо приключване на СМР от 20.03.2020 г., Количествена сметка (схема
№ 1 и схема № 2) за обект: ул. „***“, участък между ул. „***“ и ул. „***“,
подписан от инвеститроски коннтрол на 29.03.2020 и от представител на СО,
Район „***“ на 01.04.2020 г.; Акт относно фактическо приключване на СМР от
20.03.2020 г. по възлагателни писма № СОА20-ТД26-3359/19.03.2020 г. и №
СОА20-ТД26-2253/21.02.2020 г.; количествена сметка за обект: ул. „***“, в
близост до кръстовището с ул. „***“; Протокол/Акт-13 (обр. 19) за
установяване завършването и заплащането на натурални видове строително-
монтажни работи от 13.04.2020 г.; двустранна сметка № 13 за заплащане на
извършени СМР; фактура № *** г., Акт за фактическо приклюване на СМР от
31.03.2020 г.; количествена сметка (3 бр. на л. 174-175), Протокол/Акт-17 (обр.
19) и двустранна сметка № 17 за заплащане на извършени СМР за
установяване завършването и заплащането на натурални видове строително-
монтажни работи от 23.04.2020 г. и се установява, че всички възложени на
ответника по обратния иск, СМР са н***лежно изпълнени и приети от
общината.
При анализ на цитираните писмени доказателства, съдът констатира, че
процесната дупка на ул. „***“, бл. ***, в която е проп***нал л.а. „***“, с рег.
№ ***, не поп***а в нито един от участъците за които са възложени ремонтни
дейности на отв. „***“ ***, пор***и което за същия не е възникнало
з***ължение за извършване на СМР. Нещо повече – ищецът по обратните
искове е приел и заплатил на дружеството всички възложени дейности по
Договор № *** г., като в съставените двустранно подписани документи
изрично се сочи, че СМР са извършени съгласно цитираните възлагателни
писма, като са изпълнени с необходимото качество, т.е. не са констатирани
явни недостатъци на изработеното, а в срок от близо 4 месеца, когато е
настъпило процесното ПТП, не се сочат данни за възражение за скрити
недостатъци на извършената работа. Следователно ищецът по обратните
искове - ***, чиято е доказателствената тежест, не е установява в настоящия
процес пълно и главно наличие на неизпълнение на договорно з***ължение от
страна на ответника - „***“ ***, което да е в причинна връзка с ангажираната
отговорност на общината спрямо „З*** „***“ ***, пор***и което не са налице
предпоставките за уважаване на приетите за съвместно разглеждане, обратни
искове.
По разноските.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски възниква единствено за ищеца. Такива се претендират и доказват в
общ размер на сумата от 640 лв., от които 100 лв. – платена д.т., 400 лв. –
депозит за САТЕ и 100 лв. – юрк. възнаграждение и 40 лв. – депозит за
призоваване на свидетел, които следва да бъдат възложени в тежест на
ответника ***.
6
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49, вр. 45 ЗЗД, ***, ЕИК
***, с ***рес: гр. ***, бул. „***, да заплати на „***“ ***, ЕИК ***, със
седалище и ***рес на управление гр. ***, ул. „*******, сумата от 936,96 лева
(деветстотин тридесет и шест лева и 96 стотинки), представляваща главница
за регресно вземане по изплатено з***хователно обезщетение и разходи по
ликвидационна дейност за вреди от ПТП, настъпило на 04.08.2020 г. в гр. ***,
при навлизане на паркинга на ул. *** с л.а. „***“, с рег. № ***, ведно със
законна лихва за период от 19.07.2024г. /датата на депозиране на ИМ/ до
изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
326,52 лева (триста дв***есет и шест лева и 52 стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 19.07.2021г. до 19.07.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** срещу „***“ ***, ЕИК ***, със седалище
и ***рес на управление: гр. ***, ул. „***, обратни искове с правно основание с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
„***“ *** да заплати на *** обезщетение за вреди от договорно неизпълнение
в размер на сумата от 936,96 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено обезщетение за имуществени вреди и сумата от 326.52 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 19.07.2021 г. до 19.07.2024 г., за
които суми *** е осъдена да заплати на „***“ ***, по предявени искове с
правно основание чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49, вр. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във
връзка с настъпили на 04.08.2020 г. вреди по лек автомобил "***“, с рег. №
***, от ПТП, при навлизане на паркинга на ул. ***, в гр. ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ***, ЕИК ***, с ***рес: гр. ***,
бул. „***, да заплати на „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и ***рес на
управление гр. ***, ул. „*******, сумата от 640 лева (шестстотин и
четиридесет лева) – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „***“ *** – трето лице
помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски гр***ски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7