РЕШЕНИЕ
№ 3250
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 84 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20211110126122 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на Н. ИВ. Б., ЕГН **********, срещу Л. ИВ. Б., ЕГН **********,
която се поддържа и в съдебно заседание. Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от
Семейния кодекс (СК), обективно съединен с небрачни искове по чл. 53 СК и по чл. 56, ал. 1 СК.
В молбата се твърди, че страните са сключили граждански брак 14.11.1976 г., от който
нямат ненавършили пълнолетие деца. Сочи, че съпрузите са във фактическа раздяла от 24 години,
като не се интересували един от друг, брачната им връзка напълно се разпаднала. Поддържа, че
съпругът доброволно напуснал семейното жилище, находящо се на адрес: гр. София, ж.к.
„Дружба“, бл. 116, вх. Б, ет. 2, ап. 19. Твърди, че всеки от тях живее в отделно домакинство, нямат
физическа или духовна връзка. Моли съда да прекрати брака, без да се произнася по въпроса за
вината, след прекратяване на брака да запази брачното си фамилно име, както и да й бъде
предоставено ползването на семейното жилище.
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответника. Не оспорва
исковете.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК),
прави следните правни изводи:
1
По отношение на иска по чл. 49, ал. 1 СК.
Страните са съпрузи от 14.11.1976 г., което се установява от представеното по делото
удостоверение за сключен граждански брак, като при сключване на брака съпругата е променила
фамилното си име от Колева на Б. (л. 8 от делото). Същите нямат родени от брака ненавършили
пълнолетие деца (л. 25 от делото).
От показанията на разпитания по делото свидетел Емил Иванов, син на страните, които
съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК, се установява по един безспорен начин, че съпрузите са
фактически разделени от 1997 г., като ищцата живее в България, а ответникът – в Германия. Сочи,
че от раздялата на родителите му, същите не поддържат отношения помежду си, всеки сам се
грижи за себе си и живее отделен живот от другия. Свидетелства, че преди раздялата си, страните
са живели в жилище в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 116, вх. Б, ет. 2, ап. 19, като ответникът го е
напуснал (л. 27 от делото).
При преценка на показанията на свидетеля съдът съобрази родствената му връзка със
страните, като не намира пречка да ги ползва при формиране на свободното си вътрешно
убеждение, още повече, че същите са събрани въз основа на лични впечатления и изцяло
кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Като взе предвид гореизложеното, съдът, смята, че в конкретния случай е налице дълбоко и
непоправимо брачно разстройство, намиращо израз в продължителна фактическа раздяла на
съпрузите от около 25 години и липса на каквито и да било отношения помежду им (св. Иванов). В
този ред на мисли бракът съществува съвсем формално, същият не е в интерес на съпрузите,
обществено е неоправдан, поради което съдът счита, че следва да бъде прекратен на основание чл.
49, ал. 1 СК.
Ето защо искът с правно основание чл. 49, ал. 1 СК се явява изцяло основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
По отношение на иска по чл. 53 СК
Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и
въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще. В настоящия случай,
ищцата е заявила желание, след прекратяване на брака да запази брачното си фамилно име. С оглед
гореизложеното след прекратяване на брака, същата ще продължи да носи брачното си фамилно
име – Б., на основание чл. 53 СК.
По отношение на небрачния иск по чл. 56, ал. 1 СК.
Претенция за ползване на семейното жилище е предявена от страна на ищцата, като
ответникът не я оспорва. Установи се от събраните гласни доказателства, че семейното жилище на
страните е с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 116, вх. Б, ет. 2, ап. 19. Съгласно чл. 56, ал. 1 СК,
при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата
съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна
нужда. С оглед гореизложеното и като взе предвид, че единствено ищцата претендира ползването
му, а ответникът не го оспорва, като последният го е напуснал (св. Иванов), настоящият съдебен
състав, счита, че семейното жилище, находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 116, вх.
Б, ет. 2, ап. 19, след прекратяване на брака следва да бъде предоставено за ползване на Н. ИВ. Б.,
ЕГН **********.
Относно разноските за делото
2
Претенция за присъждане на направените по делото разноски няма от страните.
С оглед липсата на искане за произнасяне по въпроса за вината, разноските съгласно чл.
329, ал. 1 ГПК, остават за страните така, както са ги направили. Окончателната държавна такса
дължима за развода е в размер на 50,00 лева, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, като на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, следва да бъде
заплатена поравно от двете страни.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА , сключен с Акт за граждански брак № 704 III от 14.11.1976 г. на
Столична община, гр. София, Васил Левски НС, между Н. ИВ. Б., ЕГН **********, и Л. ИВ. Б.,
ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН , на основание чл. 44, т. 3,
вр. чл. 49, ал. 1 СК.
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ находящо се в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 116, вх. Б, ет. 2,
ап. 19, след прекратяване на брака, се предоставя за ползване на Н. ИВ. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 56, ал. 1 СК.
ФАМИЛНО ИМЕ – след прекратяване на брака Н. ИВ. Б., ЕГН ********** , ще носи
брачното си фамилно име – Б., на основание чл. 53 СК.
ОСЪЖДА Н. ИВ. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 116, вх. Б, ет.
2, ап. 19, да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 25,00 (двадесет и пет) лева,
представляваща държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Л. ИВ. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. 116, вх. Б, ет.
2, ап. 19, да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 25,00 (двадесет и пет) лева,
представляваща държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329,
ал. 1 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3