Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 10.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
гражданско колегия, осемнадесети състав, на десети октомври две хиляди и шестнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар М.Р.
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 3470 по
описа за
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по иск за делба във фазата на извършването й.
С
влязло в сила решение № 318 от 04.05.2016г. постановено по настоящото дело е
допусната делба между страните в производството на следните недвижи имоти - дворно
място, намиращо се в ***, общ. Велико Търново, с площ от 960 кв.м.,
представляващо урегулиран поземлен имот I -
113 в кв. 12 по регулационния план на ***, заедно с построените в това дворно
място къща и стопански сгради; поземлен имот № 049005 по подробния устройствен
план на землището на ***, представляващ нива с площ от 5. 601 дка, трета
категория, в местността „***” и поземлен имот № 094011 по подробния устройствен
план на землището на ***, представляващ затревена нива с площ от 1, 501 дка,
десета категория, в местността „***”, при права на страните, както следва: 1/4
ид. част за К.И.К.,
1/4 ид. част за Е.Н.Б., 1/4 ид. част за И.И.К.
и 1/4 ид. част за Т.И.И.. Със същото решение е допусната делбата и на незастроено
дворно място, намиращо се в ***, общ. Велико Търново, с площ от 610 кв.м.,
представляващо урегулиран поземлен имот III -
113 в кв. 12 по регулационния план на ***, при права на страните, както следва:
1/8 ид. част за К.И.К., 5/8
ид. част за Е.Н.Б., 1/8 ид. част за И.И.К.
и 1/8 ид. част за Т.И.И.. По реда на чл. 344 ал. 2 ГПК всеки от ответниците Ив.
К. и Ел. Б. е осъден да заплаща на ищеца Кр. К. обезщетение дължимо срещу
ползването на два от делбените имоти УПИ I - 113 и УПИ III - 113 в кв. 12 по плана на *** в размер на по 10 лв. месечно от влизане в сила на решението за
допускане на делбата до окончателното й извършване.
В съответствие с разпоредбата на чл. 346 ГПК
ищецът, в първото съдебно заседание след допускане на делбата, е предявил
искане по сметките срещу всеки от първите двама ответници с правно основание
чл. 31 ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетение в размер на 50 лв. дължимо срещу
ползването на УПИ I -
113 и УПИ III - 113 в кв. 12 по регулационния план
на ***, за периода от 28.12.2015г. до 31.05.2016г. В същия срок претенция по
сметки с правно основание чл. 61 ал. 2 ЗЗД е предявена от ответника Ив. К.
срещу ищеца Кр. К. за заплащане на сумата от 887, 50 лв., представляваща
припадащата се на ищеца част от стойността на подобренията, извършени в периода
м. септември 2014г. – м. април 2016г. в поземлен имот № 049005 в землището на ***.
В преклузивния срок по чл. 349 ал. 4 ГПК съделителката Ел. Б. е заявила възлагателна
претенция по чл. 349 ал. 2 ГПК относно жилищния имот, представляващ дворно
място, намиращо се в ***, общ. Велико Търново, с площ от 960 кв.м., УПИ I - 113 в кв. 12 по регулационния план на селото, заедно с
построената в това дворно място къща. По отношение способа за извършване на
делбата страните са поискали допуснатите до делба имоти, извън неподеляемото
жилище, да бъдат разпределени по реда на чл. 353 ГПК с парично уравняване на
дяловете им.
За доказване основателността на заявените претенции
по чл. 346 ГПК и по чл. 349 ал. 2 ГПК в настоящото производство страните са
ангажирали писмени и гласни доказателства и е изслушана съдебно –
агротехническа и оценъчна експертиза. Между страните не е спорно, а и от
приложения заверен препис от констативен протокол № 6/08.04.2015г. се
установява, че допуснатия до делба поземлен имот № 049005 е с
променен начин на трайно ползване от нива на овощна градина. От показанията на
разпитаните свидетели *** се установява, че след м. септември 2014г. ответникът
Ив. К. е предприел действия и е поел разходите за превръщане на процесния имот в
овощна градина. Същите свидетелстват, че в имота е изградена ограда, че е изорана
земята, че са засети сливови дръвчета, че е извършено косене на тревата. Свид. ***
дава показания, че ответницата Ел. Б. е живяла в жилищния имот в *** с общия на
страните наследодател към момента на смъртта му /***./ и едва след това е
напуснала къщата, като е заживяла при съделителя Ив. К.. Съдът кредитира показанията
на разпитаните свидетелите, тъй като същите добросъвестно и последователно
излагат непосредствено възприети тях факти и обстоятелства. По делото няма
спор, а и от представените в заверен препис удостоверение от Службата по
вписванията гр. В. Търново и удостоверение за декларирани данни /листи 128 -
129/ се установява, че съделителката Б. не притежава друг жилищен имот.
От
заключението на допусната съдебна експертиза е видно, че при извършения оглед
на овощната градина вещото лице е констатирало засяването на 260 сливови
дръвчета. Същото е дало заключение, че материалите необходими за създаване на
овощната градина, подготовката и отглеждане на овошките са на обща стойност
7224, 47 лв., а стойността на вложените материали за изграждане на оградата възлиза
1350 лв. Според вещото лице вследствие на осъществените дейности стойността на
делбения поземлен имот с № 049005 се е увеличила с 8574, 47 лв. Вещото лице е
категорично, че нито имотите в регулация - УПИ I -
113 и УПИ III - 113 в кв. 12 на ***, нито
допуснатите до делба земеделски земи могат да бъдат реално поделени и от тях да
бъдат оформени реални дялове според квотите на страните. Относно овощната
градина е посочило, че не могат да се образуват четири дяла за всеки от
съделителите, тъй като лицето на имота е 29,
С оглед отказа от исковата претенция с правно
основание чл. 30 ал. 3 ЗС съдът не обсъжда отговорите на вещото лице по първи,
втори и трети въпрос.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните доказателства, намира следното:
Основен принцип при извършването на делбата е всеки
съделител да получи реален дял от допуснатите до делба имоти, съответстващ на
правата му в съсобствеността, а при неравенство в дяловете се изравняват в пари
– чл. 69 ал. 2 ЗН. В процесуалния закон са регламентирани няколко способа за
извършване на делбата - теглене на жребий, разпределяне на имотите по реда на
чл. 353 ГПК, възлагане по реда на чл. 349 ГПК или изнасяне на имота на публична
продан. При избора на способ съдът изхожда от броя на имотите, техния вид,
стойност и характеристики, съответно възможната поделяемост, както и от броя на
съделителите и притежаваните от тях права.
Тегленето на жребий е допустимо, когато броят на
допуснатите до делба имоти е равен или по - голям от броя на съделителите,
респ. от делбените имоти могат да се обособят достатъчен брой реални дялове,
квотите на съделителите, определени с решението по допускане на делбата са
равни и не са налице обстоятелства, които да обуславят невъзможност или да
правят извършване на делбата посредством този способ много неудобно. Съдебната
практика приема, че такава невъзможност и неудобство е налице, когато до делба
са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по предназначение,
площ или стойност и частите на съделителите са различни. Понастоящем
допуснатите до делба имоти - неподеляемо жилище, незастроено дворно място,
овощна градина и нива съществено се различават по вид, предназначение и
стойност, а и квотите на съделителите не са равни. По тези съображения съдът
намира, че тегленето на жребий в случая е невъзможно, поради което
съсобствеността между страните не може да се прекрати чрез този способ. Делбата
не следва да се извършва и чрез изнасянето на имотите на публична продан, тъй
като този способ е приложим по правило в случаите, когато имаме един недвижим
имот, който е реално неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете.
Когато допуснатите до делба недвижими имоти са повече от един, неподеляемост по
смисъла на чл. 348 ГПК е налице само ако е невъзможно всеки от съделителите да
получи реален дял т.е. когато имотите са по – малко от броя на дяловете и всеки
имот поотделно е реално неподеляем /т. 5 от ППВС 4/1964г./. В случая делбените
имоти отговарят на броя на съделитетелите и са обекти със самостоятелно
предназначение, поради което могат да бъдат отреждани в самостоятелен дял при
извършване на делбата. Вярно е, че делбените имоти съществено се различават, но
щом има възможност всеки съделител да получи реален обект, принципът за
получаване на дял от имотите, предмет на делбата, следва да се съобрази и
прекратяването на съсобствеността да се извърши по реда на чл. 353 ГПК. В този
случай стойността на имотите, не е определяща за прилагането на този способ,
тъй като неравенството на стойността на притежавания дял от имотите и
разпределения в дял имот, се урежда чрез изплащане на парично уравнение. В този
смисъл Решение № 28/13.02.2014г. по гр.д. № 5515/2013г. на I г.о. на ВКС. В случая следва да бъдат съобразени не само посочените
обективни фактори, но и субективното отношение на съделителите за начина на
извършване на делбата /Решение № 74/25.03.2013г. по гр.д. № 744/2012г. на II г.о., на ВКС/. Във втората фаза на производството страните са поддържали
искане за извършване на делбата чрез разпределение на делбените имоти и парично
уравняване на дяловете им. Субективната преценка на съделителите, че е налице
възможност от делбената маса да бъдат обособени самостоятелни дялове за всеки
един от тях, без имотите да са еднородни т.е. че всеки желае да получи дял в
натура, следва да бъде зачетена от съда. В този смисъл Решение №
111/20.10.2014г. по гр.д. № 2494/2014г. на II г.о., на ВКС.
По изложените съображения съдът намира, че способа
чрез който следва да се ликвидира процесната съсобственост е разпределение на
имотите по чл. 353 ГПК, при отчитане на обстоятелството, че по отношение на
жилищен имот, представляващ УПИ I -
113 са налице предпоставките за
възлагането му по чл. 349 ал. 2 ГПК на съделителката Ел. Б.. В тази връзка
следва да отбележи, че по смисъла на посочената разпоредбата под жилищен имот
се разбира целият делбен имот, включващ дворно място с
площ от 960 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда и селскостопански
постройки. Водещо значение тук има жилищната постройка, доколкото дворното
място съставлява урегулиран поземлен имот, предназначен за извършеното в него
жилищно застрояване, а стопанските сгради имат обслужващ жилището характер. Въпросният
жилищен имот е реално неподелям, доколкото от него не могат да бъдат обособени
самостоятелни обекти на правото на собственост, които да отговарят на нормативните
за това изисквания /чл. 40 ал. 1 ЗУТ и § 5 т. 30 от ДР на ЗУТ/ и на броя на
съделителите. В тази насока е заключението на вещото лице, което не е оспорено
от страните и се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено. Съсобствеността
върху жилищния имот е възникнала по наследяване, тъй като всички съделители
участват в съсобствеността на основание наследствено правоприемство от общия им
наследодател И.Б., чиято индивидуална собственост е бил жилищния имот. От
показанията на разпитаните в настоящата фаза на делбата свидетели се установи
категорично, че сънаследника Ел. Б. е живяла в жилището, при откриване на
наследството. От същите показания и от събраните писмени доказателства
/удостоверение от Службата по вписванията гр. В. Търново и удостоверение за
декларирани данни/ се установява последната кумулативно изискуема предпоставка
за уважаване на възлагателната претенция, а именно сънаследника Б. да не
притежава друг жилищен имот за задоволяване на жилищните й нужди. Моментно
състояние на делбения имот е ирелевантно за основателността на възлагателната
претенция. Наличието на предпоставките по чл. 349 ал. 2 ГПК по отношение на
съделителката Б. следва да бъде съобразено при извършването на разпределението
на имотите по чл. 353 ГПК, като същата не следва да бъде осъждана да уравнява
дяловете на останалите съделители в имота, тъй като стойността на дела й /7853,
62 лв./ е по - голям от стойността на имота /6500 лв./, който ще й бъде възложен.
При разпределението на останалите делбени имоти
съдът намира, че следва да съобрази установеното фактическо положение,
обстоятелството дали са извършени подобрения в някой от имотите, както и
становището на страните относно обособяването на отделните самостоятелни
дялове. Изхождайки от тези критерии настоящият състав на ВТРС намира, че
допуснатия до делба поземлен имот № 049005 следва да бъде разпределен по реда
на чл. 353 ГПК в дял на съделителя Ив. К.. Същият е извършил значителния
подобрения в този имот, които са довели до смяна на предназначението му от нива
в овощна градина. Понастоящем същият фактически ползва имота, желае да го
получи в дял и липсва изрично противопоставяне на останалите съделители за
това. Поставянето на имота в дял на този съделител представлява най - безпроблемния
начин за извършване делбата, тъй като подобрителят ще получи онова, което е
подобрил. Овощната градина следва изцяло да бъде поставен в дял на съделителя
Ив. К., тъй като техническите характеристики на този имот не позволяват
обособяването на самостоятелни обекти на правото на собственост според броя на
сънаследниците, при спазване на нормативните за това изисквания /заключение на
вещото лице/. По отношение на намиращия се в регулация парцел УПИ
III - 113 съдът съобрази, че същият е
функционално свързан с другия делбен регулиран имот - УПИ I - 113, като между тях няма изградена ограда. С оглед на
това и при отчитане на фактическите отношения между страните по делото, както и
на обстоятелството, че ищецът не е ползвал до сега този имот и не е поискал
същият да бъде поставен в негов дял, намира че същият следва да бъде
предоставен в дял на ответницата Т. И.. По този начин по реда на чл. 353 ГПК в
дял на ищеца следва да бъде отреден поземлен имот № 094011, находящ се в
землището на ***. Касае се за земеделски имот, което съответства на нуждите на
ищеца, който е според показанията на свид. Томова е земеделски производител.
Разпределението
на процесните имоти по описания по - горе начин, с оглед на различната им
стойност, изисква уравняване в пари на дяловете на онези съделители, които са
получили имот с пазарна оценка по - ниска от стойността на дела им. Допуснатите
до делба имоти са на обща стойност 25 264, 48 лв. Ищецът Кр. К. е получил
имот на стойност 90 лв., при дял на стойност 5803, 62 лв. При същата стойност
на дела ответниците Ив. К. и Т. И. са получили съответно имоти на стойност 14
574, 47 лв. и на стойност 4100 лв. Съделителката Ел. Б. при стойността на дела
й 7853, 62 лв., доколкото квотата й в УПИ III -
113 е 5/8 ид. части, е получила имот с пазарна оценка 6 500 лв. Следователно сънаследникът
Ив. К., който е получил имот, надвишаващ стойността на дела му с 8770, 86 лв.
следва да уравни в пари дяловете на останалите съделители. Така ищецът за
изравняване на дела си следва да получи сумата от 5713, 62 лв., ответницата Ел.
Б. сумата от 1353, 62 лв., а съделителката Т. И. сумата от 1703, 62 лв.
По претенцията по сметки на ищеца спрямо
съделителите Ив. К. и Ел. Б. с правно основание чл. 31 ал. 2 ЗС.
Съгласно задължителната практика на ВКС /ТР №
7/02.11.2012г. на ОСГК, решение № 119/11.03.2009г. по гр.д. № 3204/2008г. на II г.о., на ВКС, Решение № 351/13.07.2010г. по гр.д. № 573/2009г. на III г.о., на ВКС и др./ фактическият състав на това обезщетение изисква
кумулативното наличие на следните предпоставки - съсобственост върху вещта,
личното й ползване от един или няколко съсобственици по начин, който
възпрепятства или ограничава другия съсобственик респ. съсобственици да ползват
общата вещ съобразно правата им и отправянето на писмена покана за заплащане на
обезщетение за ползата, от която са лишени. Без значение е дали тази покана е
нарочна или се съдържа в друг акт - искова молба например. Не е необходимо в
поканата да се сочи нито квотата на съсобственика, нито размера на
задължението, нито периода, за който се претендира обезщетението. Достатъчно е
наличието на волеизявление от лишения от ползване съсобственик отправено до
ползващия съсобственик, с което се претендира заплащането на обезщетение за ползите
от които е лишен. В случая е безспорно установено, че в исковия период двата
делбени имота в регулация се използват изцяло и лично единствено от
съсобствениците Ив. К. и Ел. Б.. Ищецът е отправил до последните волеизявление
за заплащане на обезщетение за ползите от които е лишен, което е обективирано в
исковата молба за делба, връчена на двамата ответници на 28.12.2015г. Тази
покана действа за напред и ангажира отговорността на ползващите вещта
съсобственици за периода от 28.12.2015г. до 31.05.2016г. /влизане в сила на
решението за допускане на делбата/, от която дата се дължи обезщетение по реда
на чл. 344 ал. 2 ГПК. За да се освободят от отговорност ответниците следва да
предложат на претендиращия съсобственик ползването на вещта според правата му и
да му осигурят възможност реално да упражнява това свое право. По делото обаче
нито се твърди, нито се доказа да е осигурена реална възможност на ищеца да
ползва общите вещи, съобразно правата си, поради което на него му се дължи
обезщетение по чл. 31 ал. 2 ЗС за исковия период 28.12.2015г. до 31.05.2016г.
Размерът на това обезщетение е съизмерим със средния пазарен наем за имотите,
съобразно квотата на ищеца в общността. Според изслушаното по делото заключение
по допусната СОЕ месечния наем за имота, представляващ УПИ
I
– 113 е в размер на 60 лв., а за другия регулиран имот / УПИ III – 113/ е 40 лв. С оглед на притежаваните от ищеца
идеални части от правото на собственост на него му се следва месечно
обезщетение в размер на 20 лв. или по 10 лв. от всеки от ответниците. Предвид
на това исковата му претенция по чл. 31 ал. 2 ЗС предявена в условията на
активно субективно съединяване за период от 5 месеца /28.12.2015г. до 31.05.2016г./ следва да бъде
уважена изцяло и всеки от ответници по иска да бъде осъден да заплати на ищеца
по 50 лв., представляващи обезщетение за ползите от които е лишен за процесния
период, ведно със законната лихва от предявяване на искането до окончателното
му изплащане.
По претенцията по сметки предявена от ответника Ив.
К. срещу ищеца Кр. К. с правно основание чл. 61 ал. 2 ЗЗД.
От показанията на разпитаните във втората фаза на
делбата свидетели и заключението на изслушаната експертиза безспорно се установява,
че съделителят Ив. К. е превърнал делбния поземлен имот № 049005
в овощна градина като е засял 260 сливови дръвчета. Обстоятелство, което не е
спорно между страните по делото. Разходите извършени от него за създаване на овощната градина /оране и
фрезоване, направа на ограда, засаждане на овошки и косене/ нямат характера на
необходими разноски за запазването и съхраняването на имота, а представляват
подобрения, увеличаващи неговата стойност, в сравнение със стойността му
отпреди това. Дали процесната промяна на предназначението на поземления имот е
извършена със или без съгласието на ищеца по делото или при изричното му
противопоставяне има значение за определяне на приложимата към установените
факти правна норма. При дадено от ищеца съгласие същият отговаря за реално
извършените разходи съразмерно с дела си по чл. 30 ал. 3 ЗС, при липса на
съгласие - отговорността му е по чл. 61 ал. 1 ЗЗД за увеличената стойност на
имота, вследствие извършените подобрения, а ако е налице изрично
противопоставяне - отговорността е по чл. 61 ал. 3 вр. чл. 59 ЗЗД в размер на
по - малката стойност измежду направените от ответника Ив. К. разходи и
увеличената стойност на имота. Понастоящем нито се твърди, нито се доказа
създаването на овощната градина да е било със съгласието респ. при изричното
противопоставяне на ищеца по делото. Следователно приложима е разпоредбата на
чл. 61 ал. 2 ЗЗД и отговорността на съделителя Кр. К. е в размер на увеличената
стойност на имота, съразмерно с квотата му в съсобствеността. Възражението на
ищеца, че извършените подобрения ползват само съделителя Ив. К. не държи
сметка, че същите са довели до увеличаване стойностното измерение и на неговия
дял в общата вещ т.е. до обогатяването му. Ако не бяха извършени процесните
подобрения стойността на дела на ищеца би била значително по - малка. Според
заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните по делото, извършените
мероприятия за създаване на овощната градина и разходите за това са довели до
увеличаване на стойността на този делбен имот с 8574, 47 лв. След като дела на
ищеца по делото в общата вещ е 1/4 ид. част, то съразмерно на нея отговорността
му за извършените подобрения е в размер на 2143, 62 лв. Предвид на това и с
оглед на диспозитивното начало в процеса исковата претенция по чл. 61 ал. 2 ЗЗД
следва да бъде уважена в пълен размер от 887, 50 лв., ведно със законната лихва
от предявяване на искането до окончателното му изплащане.
По
въпроса за разноските, съгласно общото правило на чл. 355 ГПК, страните в
делбеното производство заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете им.
Разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица и др. подобни
свързани с ликвидиране на съсобствеността, но не и платеното
адвокатско възнаграждение. Правилата за присъждане на разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в
делбеното производство само по отношение на предявените претенции по сметки. В
този смисъл Определение № 335/01.07.2015г. по ч.гр.д. № 2020/2015г. на I г.о., на ВКС постановено по реда на чл. 274 ал. 3 ГПК. Това
означава, че възнаграждението платено на адвоката относно спора за делба следва
да остане в тежест на платилия го съделител. В случая ищецът е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. в първата фаза на делбата. В
договора за правна помощ изрично е посочено, че същото касае иска за делба и
процесуалното представителство по него. Не е посочено част от него да касае
претенцията на ищеца по чл. 31 ал. 2 ЗС, поради което не може да бъде отнесено
към нея. Ето защо платеното от ищеца възнаграждение за един адвокат следва да
бъде понесе от него. По същите съображения заплатеното от ответниците Ив. К. и
Ел. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за процесуалното им
представителство по допускане на делбата ще остане в тяхна тежест. Ответницата Б.
следва да понесе платеното от нея възнаграждение за един адвокат в размер на
250 лв. за втората фаза на делбата и исканията по сметки, тъй като заявената от
нея претенция не е приета за съвместно разглеждане. Отвеникът Ив. К. е доказал
заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. във фазата на
извършване на делбата, като в договора за правна защита и съдействие е
посочено, че същото касае и заявеното искане по сметки. В договора обаче липсва
разграничение каква част от платения адвокатски хонорар е за защита по иска за
делба и каква част за претенцията по чл. 61 ал. 2 ЗЗД. При това положение съдът
намира, че половината от възнаграждението, касае делбения иск, а другата
половина претенцията по сметки. Доколкото последната е изцяло основателна,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника Ив. К. сумата от 125 лв. -
адвокатско възнаграждение. От своя страна този ответник следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 120 лв. - депозит за вещо лице по изслушаната в
първата фаза на делбата експертиза, доколкото същата се отнася за претенцията
на ищеца по чл. 344 ал. 2 ГПК и по чл. 31 ал. 2 ЗС, която е уважена. Що се
отнася до депозита на вещо лице във втората на фаза на делбата всяка от
страните следва да понесе тези разноски, тъй като те са съобразени с тяхната
квотата в съсобствеността. Отделно от това всеки от съделителите на основание
чл. 8 от ТДТГПК следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВТРС държавна такса от 4 % върху стойността на
дела си. Следователно съделителката Ел. Б. следва да заплати такса в размер на
314, 14 лв., а всеки от останалите съделители такса в размер на по 232, 14 лв. Наред
с това ищецът следва заплати и държавна такса от 50 лв. относно уваженото
спрямо него искане по сметки с правно основание чл. 61 ал. 2 ЗЗД, както и такса
в същия размер за претенцията му по чл. 30 ал. 3 ЗС, която дължи на основание
чл. 71 ал. 1 ГПК, въпреки отказа от иска по реда на чл. 233 ГПК. От своя страна
съделителите Ив. К. и Ел. Б. същото следва да заплатят в полза бюджета на
съдебната власт сумата от по 50 лв. всеки, касателно уважената спрямо тях
претенция по чл. 31 ал. 2 ЗС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ и изключителна собственост на К.И.К.,
ЕГН: ********** *** ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 094011 по подробния устройствен план на
землището на ***, представляващ ЗАТРЕВЕНА НИВА с площ от 1, 501 дка, десета
категория, в местността „***”, при граници по скица № К06049/14.09.2015г.: №
094010 - затревена нива на наследници на ***, № 094001 - затревена нива на ***,
№ 094029 - полски път на Община Велико Търново, № 094012 - полски път на Община
Велико Търново, с пазарна стойност на имота 90 лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ и изключителна собственост на Е.Н.Б.,
ЕГН: ********** ***. Търново, дом № 301 ДВОРНО МЯСТО, намиращо се в
***, общ. Велико Търново, с площ от 960 кв.м., представляващо урегулиран
поземлен имот I - 113 в кв. 12 по регулационния план
на ***, при граници: от две страни улица, наследници на ***, заедно с
построените в това дворно място КЪЩА и стопански сгради, с пазарна стойност на
имота 6500 лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ и изключителна собственост на И.И.К.,
ЕГН: ********** ***. Търново, дом № 301 ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 049005 по
подробния устройствен план на землището на ***, с площ от 5. 601 дка, трета
категория, в местността „***”, с начин на трайно ползване: Овощна градина, при
граници по скица № К06048/14.09.2015г.: № 049004 - нива на ***, № -000035 -
полски път, № 049034 - нива на ***, № 049010 - нива *** и № 049011 - нива на ***
и др., с пазарна стойност на имота 14 574, 47 лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ и изключителна собственост на Т.И.И.,
ЕГН: ********** *** НЕЗАСТРОЕНО ДВОРНО
МЯСТО, намиращо се в ***, общ. Велико Търново, с площ от 610 кв.м.,
представляващо урегулиран поземлен имот III -
113 в кв. 12 по регулационния план на ***, с уредени регулационни отношения при
граници: улица, *** и ***, с пазарна стойност на имота 4100 лв.
ОСЪЖДА И.И.К., ЕГН: ********** ***. Търново, дом № 301 ДА ЗАПЛАТИ за уравняване на
дяловете, както следва: СУМАТА от 5713, 62 лв. /пет хиляди седемстотин и
тринадесет лева и 62 ст./ на К.И.К., ЕГН: ********** ***, СУМАТА от 1353, 62
лв. /хиляда триста петдесет и три лева и 62 ст./ на Е.Н.Б., ЕГН: ********** ***.
Търново, дом № 301 и СУМАТА от 1703, 62 лв. /хиляда седемстотин и три
лева и 62 ст./ на Т.И.И., ЕГН: ********** ***.
ОСЪЖДА Е.Н.Б., ЕГН: ********** ***. Търново, дом №
301 ДА ЗАПЛАТИ на К.И.К., ЕГН: ********** ***, на основание чл. 31 ал. 2 ЗС,
СУМАТА от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща обезщетение дължимо срещу
ползването на делбените имоти - урегулиран поземлен имот I - 113 и урегулиран поземлен имот III - 113 в кв. 12 по регулационния план на ***, двата в кв.
12 по регулационния план на *** за периода от 28.12.2015г. до 31.05.2016г.,
съответстващо на дела на ищеца К.К. в имотите, ведно със законната лихва от
предявяване на искането - 06.07.2016г. до
окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА И.И.К., ЕГН: ********** ***. Търново, дом №
301 ДА ЗАПЛАТИ на К.И.К., ЕГН: ********** ***, на основание чл. 31 ал. 2 ЗС,
СУМАТА от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща обезщетение дължимо срещу
ползването на делбените имоти - урегулиран поземлен имот I - 113 и урегулиран поземлен имот III - 113 в кв. 12 по регулационния план на ***, двата в кв.
12 по регулационния план на *** за периода от 28.12.2015г. до 31.05.2016г., съответстващо
на дела на ищеца К.К. в имотите, ведно със законната лихва от предявяване на искането - 06.07.2016г. до окончателното му
изплащане
ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.И.К.,
ЕГН: ********** ***. Търново, дом № 301, на основание чл. 61 ал. 2 ЗЗД, СУМАТА
от 887, 50 лв. /осемстотин осемдесет и седем лева и 50 ст./, представляваща припадащата
се на съделителя К.К. 1/4 ид. част от увеличената стойност на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 049005 по подробния устройствен план на землището на ***, вследствие
извършените в него подобрения в периода м. септември 2014г. - април 2016г., ведно
със законната лихва от предявяване на искането - 06.07.2016г. до окончателното му изплащане
ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН: **********
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС СУМАТА
от 332, 14 лв. /триста тридесет и два лева и 14 ст./, представляваща общ
размер на държавната такса върху стойността на дела му в размер на 232, 14 лв.
и държавна такса върху претенциите по сметки в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА Е.Н.Б., ЕГН: **********
***. Търново, дом № 301 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВТРС сумата от 364, 14 лв. /триста шестдесет и четири
лева и 14 ст./, представляваща общ размер на държавната такса върху стойността
на дела й в размер на 314, 14 лв. и държавна такса върху претенциите по сметки
в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА И.И.К., ЕГН: **********
***. Търново, дом № 301 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВТРС сумата от 282, 14 лв. /двеста осемдесет и два лева и 14 ст./, представляваща
общ размер на държавната такса върху стойността на дела й в размер на 232, 14
лв. и държавна такса върху претенциите по сметки в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА Т.И.И., ЕГН: **********
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВТРС сумата от 232, 14 лв. /двеста тридесет и два
лева и 14 ст./, представляваща размера на държавната такса върху
стойността на дела й.
ОСЪЖДА И.И.К., ЕГН: ********** ***. Търново, дом №
301 ДА ЗАПЛАТИ на К.И.К., ЕГН: ********** ***, СУМАТА от 120 лв. /сто и
двадесет лева/ - разноски за депозит за вещо лице относно исканията по сметки
ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.И.К.,
ЕГН: ********** ***. Търново, дом № 301 СУМАТА от 125 лв. /сто двадесет и пет
лева/, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение относно
исканията по сметки.
Решението подлежи на
обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: