№ 28554
гр. /.../, 27.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110137383 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 143659/11.07.2022
г., с която от името на /.../ ЕАД, ЕИК /..../ против наследниците на Д. Г. М.., ЕГН
********** са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
С молба от 23.08.2022 г. ищецът /.../ ЕАД, ЕИК /..../ е уточнил подадената
искова молба с вх. № 143659/11.07.2022 г., като е посочил, че исковете са
предявени срещу наследниците на Д. Г. М.., ЕГН **********, а именно К. Г. М.,
ЕГН **********, И. Д. М., ЕГН **********, К. П. М., ЕГН **********, К. Г.
М., ЕГН ********** и Д. Г. М.., ЕГН ********** , като е направено искане съдът
да осъди ответниците да заплатят разделно на ищеца суми, както следва: 1/ сумата
от 1746,73 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за
периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г., както и стойността по изравнителни сметки
за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., за имот, представляващ апартамент,
находящ се в гр. /.../, бул. /.../ № 63, сутерен, с която сума ответниците са се
обогатили за сметка на ищцовото дружество, спестявайки си разходи за
заплащане на суми за разпределение на топлинна енергия за периода 01.11.2019 г.
– 30.04.2021 г., както и стойността по изравнителни сметки за периода 01.10.2018
г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
11.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 299,44 лева,
представляваща лихва за забава за периода 31.10.2019 г. – 15.06.2022 г., върху
главницата за сумата от 1746,73 лева; 3/ сумата от 22,48 лева, представляваща
сума за разпределение на топлинна енергия за периода 01.07.2019 г. – 30.06.2020
г., за имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. /.../, бул. /.../ № 63,
сутерен, с която сума ответниците са се обогатили за сметка на ищцовото
дружество, спестявайки си разходи за сума за разпределение на топлинна енергия
за периода 01.07.2019 г. – 30.06.2020 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 11.07.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането; 4/ сумата от 5,53 лева, представляваща лихва за забава за периода
1
31.08.2019 г. – 15.06.2022 г., върху главницата за сумата от 22,48 лева. От К. Г. М.,
ЕГН ********** се претендират 4/6 части от горепосочените суми. От И. Д. М.,
ЕГН ********** се претендират 1/6 от горепосочените суми. От К. П. М., ЕГН
********** се претендира 1/18 част от горепосочените суми. От К. Г. М., ЕГН
********** се претендира 1/18 част от горепосочените суми. От Д. Г. М.., ЕГН
**********се претендира 1/18 част от горепосочените суми.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника И. Д. М., с който се твърди плащане на процесните
суми.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, а и след това до настоящия
момент, не е депозиран отговор на исковата молба от останалите ответници в
производството.
Съдът намира, че исковата молба е допустима, но нередовна. Налице е
противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба по
отношение на основанието /договорно или извъндоговорно/, на което се
претендират процесните суми. В тази връзка на ищеца следва да бъдат дадени
указания, в срок до насроченото по делото открито съдебно заседание, да посочи
изрично основанието /договорно или извъндоговорно – деликт, неоснователно
обогатяване и/или др./, на което претендира сумите, предмет на предявените за
разглеждане в настоящото производство искове.
Независимо от горното и за процесуална икономия, настоящият съдебен
състав намира, че делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
В исковата молба ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за
привличане на „/.../” ЕООД като трето лице помагач на негова страна, като
обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да
извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно и следва да бъде уважено.
С оглед наведеното с отговора на исковата молба твърдение за извършено
плащане, съдът намира, че следва да отложи произнасянето по останалите
доказателствени искания на ищеца, направени с исковата молба, за насроченото
по делото открито съдебно заседание, след изслушване становището на ищеца по
отношение релевираното от името на ответника И. Д. М. твърдение за извършено
плащане на сумите, предмет на предявените за разглеждане в настоящото
производство искове.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на
делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 143659/11.07.2022 г.
УКАЗВА на ищеца /.../ ЕАД, в срок до насроченото по делото открито
съдебно заседание, да посочи изрично основанието /договорно или
извъндоговорно – деликт, неоснователно обогатяване и/или др./, на което
претендира сумите, предмет на предявените за разглеждане в настоящото
производство искове.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца /.../ ЕАД, че при неизпълнение на
указанията в цялост и в срок, исковата молба ще бъде върната, а
производството по делото – прекратено.
I.КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК ГПК „/.../” ЕООД,
ЕИК /..../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../, ул. „/.../” № 3, като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
ІI. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
21.11.2022 г. от 10:45 часа, за когато да се призоват страните.
ІІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК):
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за
стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Въпреки това през процесния период ответниците са потребявали енергия в имот,
представляващ търговски апартамент, находящ се в гр. /.../, бул. /.../ № 63, сутерен,
поради което са се обогатили неоснователно, а ищецът се е обеднил със
стойността й, както и стойността на сумата за разпределение на топлинна енергия.
Навеждат се съображения, че услугата дялово разпределение на топлинна енергия
в сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот, е извършвана
от „/.../“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2
от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за
топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Моли
се за уважаване в цялост на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника И. Д. М., с който се твърди плащане на процесните
суми. В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника И. Д. М. се
поддържа, че от страна на ищцовото дружество никога не е отправяна покана до
ответниците за сключване на писмен договор при общи условия за продажба и
доставка на топлинна енергия за стопански нужди до процесния недвижим имот.
Оспорва се, че ищецът е канил ответниците да заплатят доброволно
3
претендираните в настоящото производство суми. Посочва се, че наследниците на
Д. Г. М.. не са били поканени да заплатят претендираните в производството суми,
като се поддържа, че ако бяха поканени, същите щели да заплатят дължимото в
полза на ищцовото дружество. Представят се доказателства за заплащане на
сумата от 2074,18 лева по посочената в исковата молба банкова сметка. Поддържа
се, че ответниците не са дали повод за завеждане на делото, доколкото не са били
уведомени от ищеца за наличието на задължения за процесния имот. Моли се, в
производството да не се присъждат разноски, доколкото ответниците не са дали
повод за завеждане на делото.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, а и след това до настоящия
момент, не е депозиран отговор на исковата молба от останалите ответници в
производството.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД е да докаже, че е
доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност, с
която ответниците са се обогатили, тъй като се явяват потребители на топлинна
енергия за стопански нужди в процесния имот и за процесния период; че е
предоставил услуга разпределение на топлинна енергия, със стойността на която
ответниците са се обогатили, тъй като се явяват потребители на топлинна енергия
за стопански нужди в процесния имот и за процесния период.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили задължението си към ищеца.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.
IV. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите,
представени ведно с исковата молба и отговора на исковата молба.
4
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания на
ищеца, направени с исковата молба, за насроченото по делото открито съдебно
заседание, след изслушване становището на ищеца по отношение релевираното от
името на ответника И. Д. М. твърдение за извършено плащане на сумите, предмет
на предявените за разглеждане в настоящото производство искове.
V. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. /.../, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/
8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Г. - тел. 02/8955423,
********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
5
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се
укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а
именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените
доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, като на ищеца се връчи и препис от
отговора на исковата молба, подаден от името на ответника И. Д. М., ведно с
приложените към нея документи.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6