Р Е Ш Е Н И Е
№ /
……………..2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Варна, ХХХIV състав, в публично заседание на десети
януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при секретаря Галина Владимирова, като
разгледа докладваното от съдия Елена Янакиева адм. дело № 1098 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 186,
ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „МЕЗЕТО“ ЕООД, ЕИК *********
чрез представляващ адв. А.Т.А. ***, срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 109-ФК/10.05.2021г., издадена от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП, с която е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –
кулинарен магазин, находящ се в гр. Варна, бул. „С.“ № 83, стопанисван от
„МЕЗЕТО“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.
187, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, постановена в противоречие с материални разпоредби и в
несъответствие с целта на закона. Оспорва фактите, мотивирали разпоредителната
част на заповедта, като твърди, че в хода на продажба на стоката, състояща се
от агнешко месо, суджук, маслини, подправка, сирене и кашкавал на обща стойност
от 74.63лв., не е издаден фискален бон от работещия в обекта служител, а вместо
това е издадена стокова разписка по вид, количество и стойност на стоката.
Излагат се в жалбата подробни доводи за прекомерност на наложената принудителна
административна мярка като несъобразена с присъщите й функции и цели по чл. 22
от ЗАНН. Счита още, че липсват мотиви от страна на наказващия орган по
обосноваването му, както и че срокът би причинил значителни вреди на
нарушителя, но и на фиска. Поради изложените съображения жалбоподателят намира,
че е нарушен чл. 6 от АПК. Тъй като е заплатил дължимата глоба по връченото му
наказателно постановление, навежда доводи, че наложената принудителна
административна мярка следва да се прекрати, съгласно чл. 186, ал.1, вр. чл.
187, ал.4 от ЗДДС. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на сторените
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се
явява, представлява се от адв. А.Т.А., който поддържа жалбата. В молба вх.№
238/10.01.2022г. изразява становище по същество на спора и претендира сторените
разноски.
Ответната страна – Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно уведомен, се представлява от
юриск. Д.П., която оспорва жалбата, като в депозирани писмени бележки с.д. №
18884 от 22.12.2021г. изразява становище за неоснователност на същата, отправя
искане за оставяне в сила на оспорената заповед за налагане на ПАМ и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 148 от АПК, административният акт може да се
оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по
административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено
друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване,
поради което жалбата е предявена пред родово и местно компетентен съд, от
лице с констатиран правен интерес от оспорване, в законоустановения срок,
поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена
проверка на 30.04.2021г. от органите по
приходите на търговски обект, представляващ кулинарен магазин според §1, т.41
от ДР на ЗДДС. Резултатите от проверката са обективирани в нарочно съставен
протокол № 0432220/30.04.2021г. Проверяващите установили след наблюдение и
преди легитимация от тяхна страна, че е извършена продажба на клиент, състояща се от агнешко месо, суджук,
маслини, подправка, сирене и кашкавал на обща стойност 74.63лв., за която
продажба не е издадена касова бележка от фискалното устройство, а вместо това –
стокова разписка по вид, количества и стойност на стоката.
Плащането е извършено в брой с две банкноти с номинална стойност от по 50.00лв.
и е върнато ресто от лицето, което е приело плащането, а именно Наталия Шейтанова,
работеща като продавач-консултант в обекта. Установена е положителна разлика в
размер на 72.57лв. между разчетената касова наличност от ФУ в размер на
1116.30лв. и фактическата наличност в размер на 1188.87лв.
Срещу
констатациите в протокола не е постъпило възражение.
Възприемайки
изцяло констатациите на длъжностните лица, извършили проверката, приходният
орган издал обжалваната Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 109-ФК/10.05.2021г., с която е наложена принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект – кулинарен магазин, находящ се в гр.
Варна, бул. „С.“ № 83, стопанисван от „Мезето“ ЕООД и забрана за достъп до него
за срок от 14 дни, на осн. Чл. 186, ал.1, във вр. чл. 187 от ЗДДС.
При
фактите, констатирани от събраните по делото доказателства, съдът формира
следните правни изводи:
Заповедта
за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията за форма, установени с АПК. Съгласно разпоредбата на чл.
59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да се съдържат фактическите и
правните основания за издаване на акта. Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от
компетентен орган – началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен да налага принудителни административни
мерки със Заповед на Изпълнителния директор на НАП, с която е определено
именно началниците отдели „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект
по чл. 186 ЗДДС.
От събраните по делото доказателства се установи, че с АУАН № F611183/11.05.2021г. е
констатирано извършено от „Мезето“ ЕООД нарушение на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 3,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на
финансите, вр. чл. 118, ал.1 от ЗДДС, а именно търговецът не е издал фискална
касова бележка от фискално устройство за извършена от него продажба, за което в
чл. 185, ал.1 от ЗДДС е предвидено налагане на наказание – глоба или имуществена
санкция. С Наказателно постановление № 582828-R61183/14.06.2021г., приложено по
делото, е наложена имуществена санкция на дружеството „Мезето“ ЕООД в размер на
700лв. /седемстотин лева/, на основание чл. 53, ал.1, вр. чл. 27/83/ и чл. 3,
ал.2 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги в/или от търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските
служби. Административно наказателното производство е образувано за нарушение на
ЗДДС свързано с регистриране и отчитане на продажбите, а именно чл. 25, ал.1,
т.1 от Наредба Н-18/2006г.
За да е
осъществен съставът на нарушението по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ следва в обекта да има въведено в експлоатация ФУ и от него
да не е издадена касова бележка за получено плащане в брой. В случая, е
установено, че при извършена продажба и плащане в брой не е издадена фискална
касова бележка от въведения в експлоатация и работещ ЕКАФП в обекта. Неиздаването на надлежен документ за получено
плащане при осъществена продажба е предпоставка за налагане на принудителната
административна мярка по чл. 186 от ЗДДС.
В заповедта
като нарушена е спомената и разпоредбата на чл. 118 ЗДДС, според която за този вид нарушения
разпоредбата на чл.
185, ал. 1 от ЗДДС предвижда
налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно, разпоредбата на чл. 186,
ал. 1 от ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка –
„запечатване на обект за срок до 30 дни“. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, буква
„а“ от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
Правнорелевантният
момент на дължимото поведение в тази хипотеза е издаването на фискален касов
бон, съобр.чл.118 ал.1 от ЗДДС. Нормата на чл. 118, ал. 1 посочва, че всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта.
В
конкретния случай жалбоподателят, не оспорва от фактическа страна, че е
осъществено нарушение. Не релевира отрицателен факт на неизвършване на
нарушение така защото да е издал фискален бон при продажбата. Пояснява, че клиентът
в процесния случай е искал да му се издаде фактура и тъй като в обекта не е
имало кочан с такива, продавач-консултантката е издала стокова разписка по вид,
количество и стойност на стоката, а фактура щяла да издаде от
месопреработвателното предприятие.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не
спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, отпечатан
и издаден по установения ред за продажба. Следователно условието, което поставя
цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на процесната
принудителна административна мярка, е търговеца да е допуснал нарушение на
установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба,
свързано с неиздаване на съответен документ за продажба – в случая фискален
касов бон или касова бележка от кочан, което представлява административно
нарушение на чл. 185, ал.1 ЗДДС във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Анализът на установяванията в производството, сочи на
извода, че в случая се констатират всички предпоставки, визирани в нормата на чл. 186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС.
След като е осъществен фактическият състав на
административно нарушение по чл. 185, ал.1 ЗДДС, административният орган налага
принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана
компетентност и е независим от хода на административно наказателното
производство. Принудителната административна мярка в конкретния случай има на
първо място превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши
други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма
санкционен характер. Именно с оглед превенция или преустановяване в хода на
извършено нарушение, законодателят е предвидил както налагане на
административно нарушение, така и прилагане на ПАМ в режим на едновременност. За нейното налагане е достатъчно извършването на една продажба без
издаване на фискален бон, каквато в случая е установена /не се оспорва и от
самия жалбоподател/. Превантивният характер на тази принудителна мярка, има
действие за напред и не предполага доказването на някакви фактически
обстоятелства извън установеното нарушение така, че още един път да я
мотивират. В този ред, наложената ПАМ е с оглед целта на закона по арг. от чл.22 ЗАНН. Достатъчно е единствено да бъде констатирано нарушението и тази
констатация да е направена при извършена проверка на търговския обект. По
делото са ангажирани доказателства относно факта на извършената продажба,
неиздаването на фискален касов бон при доказаното наличие на монтирано и
работещо ФУ в търговския обект, което не се оспорва от жалбоподателя.
Приложеният по делото протокол за извършена проверка е официален свидетелстващ
документ с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостоверените в него факти и обстоятелства до опровергаване верността им по
съответния ред /В този смисъл: Решение № 6953 от 09.06.2021г. на ВАС по адм.д.
№ 397/2021г., VIII о./.
Срокът на принудителната административна мярка се
определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката по
целесъобразност е упражнена в рамките на закона - за четиринадесет дни, като са
взети предвид местоположението на търговския обект, търговската площ,
реализирания оборот и обстоятелството, че с нарушението е засегнат утвърдения
ред за данъчна дисциплина, който трябва да осигурява пълна отчетност на
извършваните от лицата продажби, тяхната регистрация и последващата възможност
за проследяване на реализираните обороти, тъй като поведението на лицето е
насочено срещу установената фискална дисциплина, която цели да гарантира
спазването на установените законови норми и бюджетните приходи.
Срокът на наложената ПАМ е съобразен и със задълженията за спазване на
финансовата дисциплина. Съгласно чл.22 от ЗАНН,
принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от
следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието
на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят и като
преустановителна. Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва
целта по реализирането не само на превантивната, но и на преустановителната
функция. Упражняването на търговска дейност обосновава притежанието
на професионални познания по отношение на фискалното законодателство и
свързаната с него документация, и разколебава всяко предположение за случайния
характер на допуснатото нарушение, още повече като се има предвид установената
на място фактическа разлика между касовата и фактическа наличност в размер от
74.63лв. В тази връзка правилно и обосновано е определена продължителността на
определената ПАМ, с оглед реализиране превантивната и преустановителна функция
на ПАМ.
Предвидената
в чл. 187, ал.4 от ЗДДС възможност за прекратяване на ПАМ от органа, който я е
наложил, при заплащане на следващата се за извършеното нарушение глоба или
имуществена санкция, не поставя изисквания към издаването на заповедта за
налагането на ПАМ, а се отнася до изпълнението на мярката. Анализът на
нормативното правило на чл. 187, ал.4 от ЗДДС сочи, че издаването на
наказателно постановление за налагане на административна санкция е релевантно
за действието на наложената принудителна административна мярка, като
заплащането на санкцията представлява правопрекратяващ юридически факт,
настъпил след налагането на ПАМ. Трайна е съдебната практика, че образуването
на административно наказателно производство по реда на ЗАНН със съставянето на
АУАН не е условие за налагането на мярката. В допълнение на изложеното,
разпоредбата на чл. 187, ал.4 от ЗДДС само насърчава събирането на наложените
глоби и имуществени санкции, но няма общо с предпоставките за налагане или
отмяна на ПАМ, заплащането на глобата или имуществената санкция има отношение
единствено спрямо изпълнението на наложената ПАМ, а не спрямо
законосъобразността на заповедта, с която е наложена. Възможността,
регламентирана в чл. 187, ал.4 от ЗДДС, обуславя прекратяването на
принудителната административна мярка със заплащането на глобата или
имуществената санкция, но тази корелация е неотносима към преценката за
законосъобразността на оспорваната заповед, с която е наложена ПАМ. Регламентиран
е сложен фактически състав, който предполага след изплащане на глобата,
нарушителят да сезира органа, който следва да прекрати ПАМ. Доказателства за
изпълнение на тази процедура, жалбоподателят не ангажира. Представянето в това
производство на доказателство за заплащане на имуществената санкция по
постановеното наказателно постановление не оправомощава съдът да прекрати
наложената ПАМ вместо компетентния административен орган след сезирането му от наказаното
лице /В този смисъл: Решение
№ 7041 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. №
1903/2021 г., I о., както и Решение № 12792/15.12.2021г. на ВАС по адм.д. №
7804/2021г., VIII о./.
Тъй като
самото административно нарушение е именно основанието за налагане на ПАМ, а не
дължимостта на наложената с Наказателното постановление имуществена санкция, то
заплащането й от нарушителя, както е безспорно установено в процесния случай,
не би могло да обуслови както извод за недопустимост на оспорването на
атакуваната заповед, така и за извод за нейната незаконосъобразност /В този
смисъл - Решение
№ 7523 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2929/2021 г., I о./.
Не е налице и твърдяната несъразмерност на срока на
наложената ПАМ и не се установява нарушение на чл. 6 от АПК при издаването на
акта, доколкото административният акт не засяга права и законни интереси на
жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за целта, предвидена в закона.
Не се установява актът да причинява на жалбоподателя вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел, а именно спазване на данъчното законодателство и регулярно
отчитане на действителните приходи в обекта, като в този ред съдът приема за недоказани
твърденията на жалбоподателя. /Така Решение №
11426 от 11.11.2021г. на ВАС по а.д.№ 5190/2021г. I о. и
Решение № 11042/02.11.2021г. на ВАС по а.д.№ 3849/2021г. VIIIо./.
Предвид изложеното и в обобщение съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от
компетентен орган, при спазване на установената форма и
административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с
материалния закон и неговата цел. Не се констатира нарушение на принципа на
съразмерността, до колкото не бе установено в производството ответникът да е
засегнал права или законни интереси на търговеца в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът е издаден, нито да е упражнил
правомощията си неразумно, недобросъвестно или несправедливо.
При този изход на
спора, съдът намира за основателна претенцията на ответника за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал.3 от АПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид невисоката
фактическа и правна сложност на спора, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МЕЗЕТО“
ЕООД, ЕИК ********* чрез представляващ адв. А.Т.А. срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №109-ФК/10.05.2021г., издадена от Началник
на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП, с
която е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски
обект – кулинарен магазин, находящ се в гр. Варна, бул. „С.“ № 83, стопанисван
от „МЕЗЕТО“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.
187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „МЕЗЕТО“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ж.П.Л.,*** сума в размер от 100 /сто/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: